След края на пандемията

Извънредното положение свърши преди две седмици и по всичко личи, че и последните колективни ограничения и мерки ще бъдат вдигнати в рамките на следващите две, поне в рамките на ЕС. Изводите обаче остават и главният от тях е – вече нищо не е същото.

На първо място, ЕС трябва да запази придобивките си на първо място за европейците и да ги ограничи за останалите, ако сигурността и интересите му го изискват. Т.е. Еврозоната и Шенген трябва да се съхранят в същия вид, дори ако това значи, че ще се засилят визовите и валутни ограничения за граждани на трети страни, особено на анти-европейски режими като този на Путин в Русия, Ердоган в Турция и Си Дзинпин в Китай.

Политически, ЕС също трябва да се промени и да извади своите изводи за това кой е приятел, кой враг и да действа съответно на случая. Русия и Китай демонстрират опортюнизъм и склонност да използват трудностите на Европа за да извлекат собствени предимства, така и ЕС не трябва да има скрупули и да не се възползва от слабостите на Москва и Пекин – в Кавказ, в Синдзян, в Тибет, Хонг Конг или Тайван. Подобно следва да е и отношението към Анкара, която показа истинското си лице в навечерието на пандемията с COVID-19, когато направи опит да насъска мигрантите срещу ЕС.

Най-важните мерки разбира се са икономически и насочени към засилване на интеграцията и вътрешните устои на съюза. На първо място – крайно време е ДДС да се изравни за целия ЕС (или за Еврозоната) и да се събира централизирано в единен бюджет. След това този бюджет да се разходва за приоритетни дейности като инфраструктура, образование и здравеопазване. Т.е. Брюксел централизирано да финансира важни за гражданите на ЕС звена, а не да отпуска грантове на корумпирани, слаби и неефективни правителства за да следват те тези политики. Дефицитите в здравеопазването на различните страни в ЕС се видяха ясно по време на пандемията, видя се и ясно разликите в недофинансирането на различните здравни системи. Реална и постижима цел е изрвняване на заплащането на лекари и сестри в целия ЕС, уеднаквяване на стандартите и прилагане на най-доброто лечение за всички, независимо къде се намират. Могат да бъдат стартирани и общоевропейски здравни каси, както и обща здравно-осигурителна вноска.

След медицинските раотници, приоритетно от Брюксел може да се финансира и образованието и науката – училища, университети и научни институти с реален принос за просперитета и развитието на новите технологии.

Не на последно място – полицейските служби също трябва да се финансират от ЕС по подобие на Фронтекс. Това ще освободи полицаите от политически натиск, който в отделни страни от Източна Европа е особено силен. А и разликите в работата на немския, румънския, гръцкия и българския полицай са основно в условията на труд. Така ще се засили и сътрудничеството на полициите вътре в самия ЕС, след като престъпността отдавна не знае граници. Единно европейско разузнаване също ще е добра стъпка напред в конкуренция с враждебни сили от целия останал свят.

Икономическите мерки също са особено важни след пандемията – на първо място съкращаване на линията на доставки и връщане в Европа на много важни производства – България и Източна Европа много биха спечелили от това. Трябва да се преразгледат икономическите отношения и привилегии за страни, които укриват информация за пандемията (Китай), използват мигрантите като оръжие за натиск и изнудване (Турция) или използват енергетиката като средство за разделение и натиск спрямо ЕС (Русия). Европа трябва да закупува нужните и количества газ и петрол единно и да ги транспортира самостоятелно от западните граници на Русия, Персийския залив или където и да е.

Отношенията със САЩ също подлежат на преразглеждане – очевидно янките вече не са тази световна сила, която бяха, изглеждат уморени от глобалната си роля и там се завръщат тесногръдие и изолационизъм. ЕС трябва сам да инвестира повече от отбраната си (НАТО трябва да се запази, но ЕС да стане доминираща или поне равностойна сила в него) и трябва да се погрижи за интересите си в проблемни региони като Близкия Изток и Африка, където сега се разпореждат чужди сили, често в ущърб на Европа.

Трябва да се изясни и отношението към европейските страни, които не са част от ЕС – дали ще се работи за тяхното приобщаване, отношенията с близките съседи извън ЕС и въобще – къде са границите на ЕС? Докъде може да се разширява този съюз?

България може и трябва да стартира инициативи за регионално сътрудничество, които да позиционират Балканите като по-добро място за бизнес, живот, учене и туризъм. Общи винетки с Румъния например. Общи железници с Македония и Албания. Обща фериботна система с Грузия и Азербайджан, която да осигури бърз превоз на товари от Средна Азия и Китай към Западна Европа през Кавказ и Балканите. Изграждане на скоростни (250+ км/ч) жп-линии:

1.) Варна-Бургас-Пловдив-София-Скопие-Тирана-Дуръс.

2.) Кишинев – Одеса – Констанца – Варна – Бургас – Истанбул.

3.) Белград – Смедерево – Видин – Плевен – Горна Оряховица – Варна

4.) Будапеща – Белград – Ниш – София – Пловдив – Одрин – Истанбул.

5.) Сибиу – Крайова – Видин – София – Благоевград – Солун – Атина.

6.) Александруполи – Кърджали – Хасково – Стара Загора – Горна Оряховица – Русе – Букурещ.

Прилагам и една графика от https://www.balkanrail.eu

Синхронизиране на енергийните, тръбопроводните и инфраструктурните планове на Европа с цел максимален ефект от похарчените средства за изграждането и експлоатацията им.

В България може вместо изграждането на 100 държавни бензиностанции да се помисли за изграждане на цялостна мрежа от 1500 електрически колонки за зареждане на коли и поставяне на цели – до 2030 г. 30% от автопарка да е от електрически коли и поне 30% от електроенергията да е от екологични източници. За целта може да се приемат и данъчни облекчения и преки субсидии, както и да се финансират иновации в дадената област.


About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Имам и бакалавърски степени по Маркетинг и Икономика на туризма от Стопанска Академия - Свищов. Работил съм като репортер и редактор във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Бил съм редактор и главен редактор в един куп други онлайн "медии" и проекти, което ми дава поглед върху целия процес, довел България до 111-то място по медийна свобода в света. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения. Bookmark the permalink.