Когато онзи ден огромна експлозия унищожи пристанището на Бейрут и половината град, усещането беше като за взрив на атомна бомба. Първоначално помислих, че Израел е ударил някакви оръжейни складове на Хизбулла, преди да стане ясно – причината е просто безхаберие. Ливан е провалена държава с население от около 6 милиона, от които около половината са палестински и сирийски бежанци. Да, точно така – половината от населението на тази страна не са нейни граждани с всички последици от това. Терористична организация като Хизбулла е основен политически и военен фактор, икономиката е в развалини, а страната няма нито една собствена електроцентрала. Точно така – електричеството идва от турски кораби-генератори, които го продават на ливанците. Ливан е в положение на война с южния си съсед Израел (главно заради интересите на Хизбулла и Иран) и в много сложни отношения с другия си съсед – Сирия. От нито едно от двете места не може да се внесе електричество. По време на моето пребиваване там през февруари тази година курсът на лирата варираше от официалния курс 1500 за долар до близо 3000 на черно. В чейндж бюрата курсът беше около 2300 – като цяло, позната за България картинка отпреди 20 години.
За съжаление обаче, случващото се в Ливан може да се проектира и върху бъдещето на България – и на двете места властта е превзета от правителства със спорна легитимност, които реализират на местна почва интереси на външни и враждебни сили. ДПС в България може да бъде сравнена с ливанската Хизбулла, а правителството на Борисов – с корумпирания Саид Харири. Цъкащи бомби в България също имаше достатъчно дълго време – цистерни със сероводород в бившето Химко-Враца, както и цистерна с опасни химикали в Полимери-Девня. Доколкото те не са гръмнали или изтекли, е по-скоро Божия воля, а не резултат от адекватни действия на управлението на страната.
