Изборите в Беларус минаха по познатия от четвърт век сценарий – с машинации, натиск и фалшификации диктаторът Александър Лукашенко “спечели” шести президентски мандат. Този път обаче беларусите въстанаха срещу явните измами, започнали далеч преди изборния ден на 9-ти август. Първо бяха арестувани водещите опозиционни кандидати, включително и съпруга на Светлана Тихановская – жената, която победи диктатора на изборите. Реалният резултат е между 70-80% за нея и между 3-15% за Лукашенко (известен и като “Саша 3%”) от общия брой гласували.
Изправен пред подобни масови протести, диктаторът прибегна до изпитаните методи – побоища, гумени куршуми и сълзотворен газ срещу собствения си народ и днес, 5 дни след изборите, ситуацията в Беларус много наподобява тази от Украйна в края на 2013г. Това поставя и външните сили, главно ЕС, в деликатна позиция какво да предприемат, за да не предизвикат или допуснат сценарий, подобен на този от Украйна 2014-та.
На първо място – да не се допусне ситуацията в Беларус да ескалира до мащабни сблъсъци или гражданска война, ако силовите структури и армията (или част от тях) преминат на страната на протестиращите. Това би могло (и вероятно ще доведе) да има за резултат руска инвазия под формата на “умиротворители”, “освободители” и прочее “зелени човечета”, които да анексират цялата, или части от Беларус. Тук може да се очаква и мащабна съпротива от мнозинството беларуси, за които “путинския рай” е точно обратното на това, което те биха искали. С подкрепа от Полша и Украйна (които биха били най-заплашени от руска окупация) в Беларус може да се стигне до пълномащабна война срещу руските окупационни сили, която да има и непредвидими последици за отношенията Русия – ЕС и Русия – САЩ. Подобна война би позволила на Кремъл да затегне още гайките и коланите на собственото си население, като го обедини около идеята “Беларусь наша”, но доколко това би имало ефект и колко от руснаците биха се хванали на тази евтина уловка след 6 години икономическа стагнация и обедняване е спорно.
От друга страна, параноичният режим в Кремъл едва ли ще допусне Минск да тръгне по пътя на Киев и ще положи всички усилия да попречи на това – свалянето на Лукашенко (който е неудобен и за Москва с твърдоглавието си) може да е добър повод за реализиране на някои от сценариите, писани от политтехнолозите “ала Сурков”.
Това поставя пред ЕС две задачи – да успее да гарантира мирно (или поне без мащабни кръвопоролития) сваляне на Лукашенко, дори и с цената на това да му се даде убежище и гаранции за имунитет. Втората задача е да не се допусне Москва да се възползва от властовия вакуум и да излезе плътно до границите на Полша и Литва, както и да обкръжи Украйна от север – това ще е изключително лош сигнал за Източна Европа. Стремежите на Беларус за интеграция със Запада (на първо място ЕС, което вероятно желаят над 50+ от гласувалите за Тихановская) трябва да се подкрепят ясно и към Москва да се възприемат още по-строги мерки на възпиране – мерки като забрана на руски граждани, кораби и самолети под руски флаг да влизат, акостират и кацат на територията на ЕС, както и изключване на Русия от всички банкови, финансови и икономически системи на Запада (на първо място от SWIFT).
Беларус може и трябва да се превърне в модел за бъдещото развитие на Русия, или части от Руската федерация, ако разпадът на СССР се повтори отново, руските граждани трябва да имат пример за това, как една близка до тях страна може да успява. Затова и днес е много важно ЕС и САЩ да инвестират усилия и да не допуснат Беларус да се провали в борбата си за свобода.
