Президентът на САЩ Доналд Тръмп сътвори най-голямата глупост в живота си (а те не са малко) – опита да попречи на Конгреса да приеме резултатите от изборите, при това опитът му може да се нарече метеж. Дали и кога той ще понесе съдебна отговорност за действията си е спорно, но вече е подложен на процедура по втори импийчмънт, резултатът от която ще е спорен.
Още преди това обаче неговите профили в социалните мрежи, откъдето той комуникираше и подстрекаваше привържениците си, бяха закрити. Доналд Тръмп не може да ползва любимият си почерк с ГОЛЕМИ БУКВИ в @realDonaldTrump в Туитър, както и във Фейсбук и Инстаграм. Мрежата Parler, която обединява много тръмписти и привърженици на конспирациите, също беше свалена от Apple Store и Google Apps. Дойче банк със закъснение от около 4 години обяви, че повече няма да финансира начинанията на (почти) бившия президент. Борбата срещу Тръмп и всичко свързано с него мина на изцяло ново ниво – той реално беше екзекутиран в дигиталния свят. С всички последици от това.
В последните десет години профилът в социалната мрежа за много хора е важно допълнение към реалния свят. Там те се (дез)иноформират, изразяват (или не изразяват) мнение, и като цяло прекарват много време там. Във фейсбук-групи се водят ожесточени спорове, войни и много енергия и омраза се изливат там. Заличаването на профил е своеобразна онлайн екзекуция и случаят с Тръмп не е по различен. Блокирането на профил, което много фейсбук-потребители са усетили лично, е равно на дигитален затвор. Всички тези действия се налагат от частни компании, които не дават на никой обяснение за действията си.
Основният аргумент на поддръжниците на това действие е – това са частни компании, услугата си е тяхна, ти си се съгласил с условията им и няма какво да се оплакваш. Да, ама не – ВиК и енергоразпределителните дружества също са частни, но дейността им има отражение върху много хора. Подобно е и положението с банките и телеком-операторите, които дават IBAN и телефонни номера, които често служат за идентификация. Подобно е и положението с е-мейлите и въобще всички онлайн-услуги – на много места те са средство за идентификация и блокирането им води след себе си невъзможност за ползване на други услуги – дигитална смърт. Точно затова и регулацията в тази област трябва да се извършва от държавни органи в интерес на всички хора, а крайни действия като блокиране и забраняване трябва да се издават от съдилища и никой друг – независимо дали става дума за Тръмп или за последния интернет трол. Може и да има общ регулаторен орган към ЕС, който да се занимава с дигиталните гиганти, но това е бъдещето и то не може да е в ръцете на частни монополисти.
