След осъдителната присъда за Алексей Навални за всички стана ясно, че режимът в Кремъл не възнамерява да се съобразява с никакви международни правила и закони – или поне не с тези, които не тълкува само в своя полза.
Вашингтон при президента Джо Байдън обещава трудни времена за Русия и първите санкции за Навални не закъсняха. На това руското МВнР реагира гневно и предупреди американците – съвсем невъздържано и в стила на руската т.нар. “дипломация”. По същото време с изявление се включи и бившият генерален секретар на КПСС и пръв (и последен) президент на разпадналия се СССР – Михаил Горбачов. Навършващият 90 години главен перестройчик явно се опитва да изчисти имиджа си на разрушител на ядрената свръхдържава в очите на руснаците и да се представи в по-добра светлина – ако не приживе, то пред историята. Затова и под формата на загриженост “да се предотврати ядрена война” Горби непрекъснато изтъква как СССР е получил обещания от Запада, които не били спазени, как сега ЕС и САЩ притискали Русия, и как било време за преговори, в които Кремъл от силата си на ядрена сила да определя отново бъдещето на страните от Източна Европа. Това е, към което се стреми и Путин – да може като Сталин да седне в полуразрушена от него европейска столица и с молив на салфетка да разчертае сферите на влияние между Москва и Вашингтон, връщайки историята 80 години назад. Цялата политика на Путин от 2008-ма насам е повторение на политиката на Сталин през 30-те години на 20-ти век – вътрешни чистки, затвори и лагери, наемници в чужди страни, нападения, анексии и окупации. Всички знаем до какво доведе това.