Какво животно е фотоволтаика?

От г-н Иво Прокопиев, моят бивш Торанага в Икономедия (Торанага използвам като синоним на шеф), днес научих как да се манипулира с финес. Фотоволтаиците и ВЕИ-тата, наблегна той в предаването на Сашо Диков по Нова ТВ, били създадени изцяло в рамките на закона, там имало 1700 души инвеститори и проблемът бил не в тях, а в лошата регулация. Прокрадва се манипулативната теза, че само ВЕИ-тата са законна част в енергетиката в България, а регулацията им пречи да работят добре. Регулацията наистина е лоша, беше лоша още през 2008-ма, когато открехна вратата за тези “инвеститори”, а после направо им отвори целия портал – с високи изкупни цени и ниски изисквания към самите тях – това е точно този тип гарантиран от държавата бизнес, срещу който г-н Прокопиев се бори упорито, ако става въпрос за други сектори. Че регулацията е лоша е факт, но поправянето и неминуемо включва и това, че част от тези “инвеститори” ще трябва да се разделят със свръхпечалбите си, или дори да фалират – това ще е оздравително за тях, за сектора на ВЕИ (който ще се отърси от случайни играчи) и за енергетиката и икономиката като цяло – дори и Прокопиев го знае. В последните пет години фалираха много по-смислени бизнес начинания от няколко декара огледала, сложени в ниви с южно изложение, и никой не обърна внимание на това. Много по-смислени хора от инвеститори във фотоволтаици загубиха работата си и инвестираните си пари, но хора като Прокопиев нехаят за това.

Проблемът с регулациите, визиран от Прокопиев се корени в една “врътка” предложена от Фотоволтаичната асоциация през 2007-2008г. Тогава предложението беше такова – с цел да се стимулира навлизането на зелената слънчева енергия, държавата да гарантира период на твърди изкупни цени от 25 години, като фиксираната цена за нови играчи намалява с всяка следваща година, защото и цената на оборудването щяла да пада (логично). Тогава се получава така, че стартиралите през 2009-та получават Х на мегаватчас, тези през 2010-та получават Х – 50 лева на мегаватчас, тези през 2011-та Х – 100 лева и така нататък. Това предложение имаше потенциала да убие конкуренцията в този бизнес за години напред и да го затвори за избрани играчи, стартирали с “техните” си правила през 2008-ма, да държат сектора поне до 2030-та, а защо не и след това? Тези хора си написаха регулациите и цените и успяха да убедят (по финикийски начин) някои хора в държавата да им приемат регулациите. Тези регулации станаха лоши в момента, когато не затвориха вратата за следващите (незакупили оборудване от Соларпро, например) и те с евтини китайски панели успяха да намажат от същите тези регулации. Но както г-н Прокопиев многократно е казвал – няма държавно гарантиран частен бизнес, този модел не е устойчив. Не би трябвало да е различно и за фотоволтаиците, и ВЕИ-тата като цяло. Би трябвало да се премахнат изцяло преференциите – както по отношение на цена, така и по отношение на приоритетно изкупуване и “зеления” ток да се продава на борсата и на желащи да го ползват. Убеден съм, че г-н Прокопиев ще намери начин да си купува български ток в Сингапур. Аз – не.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.