1. История едно – малка преводаческа агенция, притисната от спада в цените и обема на работа в последните години до степен, че се чуди дали да уволни едната си служителка, или да остави и двете на половин работен ден, се опитва да преподпише договора си с Министерство на Външните Работи, Консулски отдел. Министерство, което поне привидно в последните 12-13 години беше ръководено от поне външно приличащи на модерни хора, с претенции да представляват държавата по света на най-добро ниво и да предоставят услуги на европейско ниво, когато им влиза в задълженията. В случая с преводаческите агенции това са т. нар. легализации на документи и апостили, от които и самите чиновници (скрити зад МВнР) печелят не зле. Та министрите Михайлова, Паси, Калфин, Младенов, Райков и настоящият Вигенин не направиха нищо и се оказват неспособни да променят сивата и безлична, скотска чиновническа маса, която е призвана да обслужва тази част от бизнеса, която им плаща заплатите с преводи и легализации. В случая с горната Агенция, документите, които били подадени и за които били похарчени пари за сключване на договор с МВнР (без който не може да се правят легализации и заверки), просто били…..загубени. Някоя загубена чиновничка, стрина на зам. министъра, вуйна на главния секретар и бивша любовница на военното аташе в Ангола (примерно) е загубила оригинали и нотариално заверени копия на официални документи без да и мигне окото. Дори и факта на загубването се отрича с чиновническото “Агенцията няма подадени документи”. Фактът, че Агенцията има входящ номер за подадените документи явно не е от значение за Министерство, чиято главна грижа е да назначи доносниците на ДС на дипломатически длъжности. Това се случва и при правителство, което декларира, че ще намали ненужните административни тежести за бизнеса и безумните изисквания на анонимни наредби и правилници.
2. История две – компания за строителни материали бива “завлечена” от контрагента си, след което завежда дело и успява с цената на големи разходи и след много разтакаване да го осъди. Успява и да наложи запор на сметки и активи, преди те да бъдат прехвърлени на трета фирма, а фирмата-длъжник да бъде продадена фиктивно на неграмотен и безработен ром. След дългогодишната сага по осъждането се оказва, че освен десетки хиляди на контрагента си, длъжникът дължи и над милион лева на НАП и НОИ, които били непотърсени от данъчните в течение на години. Когато обезпечителните мерки влезли в сила (благодарение на усилията и парите на ищеца, който си позволил лукса да води дело), смелите чиновници от НАП и НОИ се позовали на закона, който им дава привилегирована роля при принудителни вземания. Така човекът, който спечелил делото, не получил нищо, защото за него не останали пари, след като били погасени задълженията към държавата. Пита се в задачата – защо държавата сама не преследва неизрядните длъжници, особено за суми над 1 млн. лева? Защо не събира приходите си сама, а чака наготово друг да свърши нейната работа? Липса на капацитет (умствен) у чиновниците, или отговорните за прилагането на закона служители в съответната ТД на НАП са били подходящо мотивирани да си затворят очите? Това е същата тази държава, чийто премиер Орешарски беше финансов министър и дори има наглостта да се нарича финансист и експерт по бюджет? Този човек, който изтъкна като мотив взимането на 1 млрд. кредит с нуждата да се връща ДДС на фирмите от държавата (която очевидно не го събира) и увеличението на пенсиите и майчинските надбавки? Той кръгъл дебил ли е, или да?
Има и една друга история, но тя се е случила преди година и нещо, така че горния “премиер” е невнятен и невинен по казуса, защото е бил горд опозиционер. Историята е поучителна – трета фирма, която е наета от държавата по ЗОП изпълнява своите задължения, но не си получава парите. Държавата се държи като пладнешки обирджия към фирми, които се очаква да плащат и данъци. Управителя на фирмата получил предложения да му се плати, ако пренасочи една определена сума авансово към определени властови фактори. С две думи – корупция. Той отказал и така и не получил парите си за свършената работа от контрагент, който поне на хартия е най-стабилния – държавата. Фалирал, но държавата го разследвала за неплатени данъци и осигуровки на служителите му, които не е платил….познайте защо от три пъти? В НАП не могли да направят тази логична взаимовръзка. Оттогава останал принципът – никога не работи със и за държавата, ако не искаш да те прецакат.
