За тези, които са учили история, остана поразително усещане след срещата на Украйна, Германия, Франция и Русия в Минск. Усещането е, че Европа, водена от страха си и меркантилизма си, продаде Украйна на Путин. Точно по същия начин Великобритания и Франция продадоха Чехословакия в Мюнхен на Хитлер, с илюзорната надежда, че ще избегнат войната. “Вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но вие ще получите и войната!” Тези думи на Чърчил са абсолютно верни и днес, близо 80 години след Мюнхен. Какво стана в Минск:
Путин получи де факто това, което искаше – задължение от страна на Украйна, че няма да преследва съдебно бандитите в Донбас, че ще промени така конституцията си, за да им даде федерален статут и право на вето върху външно политическите решения на Киев. Това е закрепено и с подписите на Меркел и Оланд. Путин се съгласи на изтегляне на чуждите войски от Украйна – и още на следващия ден вкара още близо 100 бройки танкове, БТР-и и ракетни установки там. Кремъл не спира лъжата, че няма негови войски в Украйна, така че вероятно ще използва точката “изтегляне на чуждите войски” като претекст да иска изтегляне и разформироване на силите на Националната гвардия и доброволческите батальони Азов, Айдар, Десен Сектор и други, под предлог, че служат на НАТО и са обучавани от американци, немци и поляци. Договорена е бланкетна размяна на пленници, но Путин не се задължава да освободи отвлечената Надя Савченко, която се намира в руски затвор. Договорената амнистия не обхваща исканията на Русия до Интерпол да бъде екстрадиран Дмитро Ярош за тероризъм – Кремъл ще продължи да протяга пипалата си под псевдо-законна форма към Европа и ще предявява искания за екстрадиции.
Путин получи негласно признание за анексията на Крим – дори един ред в декларацията не касае искането на Украйна, ЕС и САЩ да се изтегли оттам – явно това дори не се коментира вече. Положението е точно както когато Хитлер окупира Судетите, а после и цяла Чехословакия. Този текст припомня, че всъщност реалната война в Европа започва през 1940-та, когато Хитлер напада Франция. Преди това Полша е разделена от Хитлер и Сталин под безучастния поглед на формално воюващите Франция и Англия. Техният наследник Владимир Путин си е направил точно сметката – никой няма да воюва за Украйна, а той очевидно няма да напада Западна Европа, поне засега. Неговата цел е сваляне на санкциите при негови условия и вероятно ще го постигне до края на годината, ако сраженията в Източна Украйна утихнат.
След като подчини и потопи Украйна във вътрешен хаос, което ще постигне, ако властите в Киев приемат тази срамна сделка, Путин ще може да обърне внимание и към “меката периферия на Русия”, която формално членува в ЕС. В тази мека периферия, някакви хора безнаказано веят руски знамена и колорадски банери, рашистката пропаганда е по-силна от гласа на официалните власти, а лидери на руски организации говорят от трибуната на парламента против членството на България в НАТО. Ако си представим и страни като Сърбия и Гърция в общия пъзел, региона става нестабилен и уязвим пред бъдеща атака на Русия – военна, икономическа, информационна, политическа или комбинация от горните. Член 5 от договора на НАТО не е бил прилаган никога и не е сигурно, дали ще бъде приложен към страна, в която офицери от армията закичват профилите си във социалните мрежи с руски и колорадски знаменца, и в чието публично съзнание Русия е освободител, а НАТО агресор. Службите за сигурност са до такава степен проядени от про-руски агенти и корупция, че вероятно се използват от Брюксел като източник за сигурно получаване на сведения в Москва. Никой в НАТО няма да се бие за България, докато самата България не е готова да се бие за себе си. Докато българските власти отделят мизерния 1% за отбрана, пилеят финансов ресурс в поддръжка на остаряла руска техника и не успяват да приемат програма за превъоръжаване, армията не е способна да защити надеждно страната и разчита на договори с Русия за поддръжка на самолетите си – колко доверие заслужава подобна страна?
Тук примерът на Украйна е болезнен- отказът им да воюват за Крим, и поредица от нерешителни действия в Донецк и Луганск доведоха до там, че реално ще предадат Киев без бой на хора, които са по-големи престъпници и от изгонения Янукович. Украйна не се осмели да направи нищо, за да се защити явно и да назове агресора в лицето на Москва – не бяха прекъснати дипломатическите отношения с Русия, влакове и самолети между Киев и Москва има и досега, не предприе явни действия веднага да спре всякакви доставки за Крим на вода и електричество, не прие явни мерки срещу терористите в Донецк и Луганск и докато те водеха пленени военни по площадите, издържаше местната вата със социални помощи. Тази нерешителност доведе Украйна до Минск и де факто обезсмисли всичките и жертви от Майдана досега. Освен ако те не скъсат този позорен договор, не скъсат дипломатически отношения с Кремълския режим и не прекъснат транзита на руски газ към Европа, като взривят газопровода.
