Не съм гледал филма “Дякон Левски” на Максим Генчев, но реакциите, рецензиите, статиите за него свършиха работа – вече имам мнение за нещо, което не съм видял лично – както и за 80% от нещата, между другото. Не мога да коментирам режисьорските похвати и дължината на филма, която според някои е прекалена, както и сценария, който бил самоцелен, но ми се струва, че Генчев е напипал фабулата за успешен филм – поне като реклама. Едва ли има човек, който да не е чул, че Апостола псува заптието на майка (кощунство според официалния образ, който гради една светла личност, лишена от човешки слабости) и да няма мнение по въпроса.
Според мен предстои “нова” ера в историческата кинематография на KLETA MAJKA BALGARIQ – филмиране на биографични образи на български герои. След края на соца и епопеи като Златния век, Време разделно и т.н., сега предстои вероятно да видим филм за Ботев, в който в сюблимния момент героя пада прострелян с попържня на уста. Прави впечатление, че изключително благодатни като материал теми като Съединението и Сръбско-Българската война от 1885г., Балканските войни 1912-13г. са практически terra incognita за кинематографията. След появата на блестящия “Мера според мера” и най-романтичната и трагична част от българската история в началото на 20 век е оставена без внимание. Между другото и там присъстват пиперливи реплики и псувни. Тръпнем в очакване.
