УБО – Управление на Бъдещите Облаци

Днес стана безпощадно ясно, че България няма да бъде приета в Шенгенската зона поне за още една година. Това за средния българин (какъвто съм и аз) е новина с нулево значение – ако имаш пари, взимаш си ги и отиваш където искаш в ЕС, ако нямаш пари – седиш си в къщи. Ако си определен тип български гражданин, нямаш пари, отиваш някъде на запад от Виена и се записваш като социално слаб заедно с 6-те си деца. За всички тези хора Шенген е от нулево значение.

Шенген обаче е огромен шамар за политическия естаблишмънт от 2001г. насам. На тези хора поне седем страни-членки на ЕС и Шенген казват – приемането на страната ви през 2007г. за член на ЕС беше прибързано, оттогава не сте постигнали големи резултати нито в правосъдието и върховенството на закона, нито в борбата с корупцията. Чуват се явни гласове, че приемането на България и Румъния е било грешка, която не бива да се повтаря.

Всичко това е истина, но само половината истина. Другата половина е, че с приема на България и Румъния още поне дузина страни от нашата черга (на изток и на юг от Виена) получиха ясен сигнал, че ако спазват определени правила, ще попаднат и те в ЕС. Беше и силен стимул към самите България и Румъния да полагат усилия за спазване на определени норми, а в България докладите на Брюксел са имали винаги огромен отзвук и са били силен коректив на местната олигархия, сляла се с властта. Ако България не беше член на ЕС, вероятно би била държава от типа на Беларус. Именно европейската перспектива не позволи на местни копия на Лукашенко да яхнат винаги къкрещия народен гняв.

Друга, по-голяма част от истината е, че България и Румъния са изпълнили формалните и техническите критерии за членство в Шенген и неприемането им означава, че ЕС за пореден път не спазва собствените си правила. Както не ги спази при приемането на Гърция в Еврозоната през 2001-ва, когато и за децата беше ясно, че гърците не покриват икономическите критерии от Маастрихт за членство. ЕС не спази собствените си правила, когато през 2004г. прие за членка Кипър главно поради шантажа на същата Гърция, която беше заплашила, че ще наложи вето на останалите 9 страни, ако Кипър не бъде приет в евросъюза. Така Кипър беше приет като единна държава, макар и да не може да разпростре суверенитета си върху 1/3 от територията си – Северен Кипър. Така се оказа, че територията на ЕС е окупирана от страна, която е членка за същия този ЕС – Турция. В момента Сърбия, която е кандидат за членство в ЕС, е в положението на Кипър, а Гърция отново упорито адвокатства на Белград за членство. На последно място (не и по важност) Гърция открито работи за дестабилизирането на единствената държава, която физически дели Атина и Белград. Не признава името на Македония, и де факто спъва членството и в НАТО и ЕС, като ясно съзнават до какво ще доведе това. Всички тези действия Гърция извършва под безучастния поглед на Брюксел и де факто показва балканско тесногръдие на широка европейска сцена.

Гърция е държавата, която в последните 4 години получи милиарди евро помощ от останалите страни в Еврозоната, за да не фалира. Тя продължава да получава помощи, но вместо благодарност просто поставя нови искания, някои от които са изумителни като наглост – например изявленията на редица гръцки политици, че страната им не заслужава подобно “унизително отношение” и не заслужава да стане като България. По някаква ирония на геополитиката, Гърция е приемана за държава от Запада, а България за държава от Изтока, а всъщност би трябвало да е обратното. За времето, в което Гърция е член на ЕС (повече от 30 години) тя успя абсолютно самостоятелно и без война или природно бедствие да фалира, като при това е получила над трилион евро донорство и помощи. Това ще бъде тема на доста исторически трудове за в бъдеще. Втората гръцка държава в ЕС, Кипър, също има спешна нужда от няколко милиарда евро, за да не фалира. Това е пряк резултат от факта, че Брюксел не спазва собствените си правила – нито по отношение на Шенген, нито по отношение на Еврозоната, нито по отношение дори приема в самия ЕС. Дори членството на Гърция в Шенген е по-голям пробив във сигурността му, отколкото евентуално членство на България и Румъния.

Вярно е, че България и Румъния не бяха готови за ЕС през 2007-ма, не са готови и сега. Но ако погледнем истината в очите, една от държавите-основателки на ЕС не е готова и досега за членство в него – Италия, разбира се. Само в Италия комедиант като Берлускони може да е премиер повече от веднъж, мафията да поставя министър-председатели (Бетино Кракси), а някакви главорези не просто да убият министър-председател, а преди това да го отвлекат жив пред очите на охраната му – Алдо Моро. Проблемите в правосъдието на Италия са доста по-големи от тези на България и Румъния, това е факт, за който в Брюксел също си дават ясна сметка.

Мълчанието на българския политически (не)елит по въпроса с Шенген (като изключим дебилните изказвания на Цветанов) е показателно – тези хора така и не разбраха, че са членове с право на глас в ЕС и е време този глас да бъде чут. Мълчанието им е най-унизителното нещо, по-унизително дори от безпомощните крясъци на румънците. Никой в триъгълника Дондуков 1-Дондуков 2-площад Батемберг явно не знае как да отговори на все по-наглите изказвания от различни европейски столици. Точно както един много смел премиер-пожарникар не събра нито веднъж кураж да каже с думи прости на посланика на Вашингтон, че тона му е недипломатичен. България би могла поне веднъж публично да заплаши с вето по важен въпрос за ЕС – просто за да се стреснат чиновниците в Брюксел. Защото ЕС явно функционира така – справка Гърция и Италия.

Националната служба за охрана (НСО), попадна в светлините на прожекторите тези дни. След като в продължение на години хората от тази служба се замесваха в катастрофи, за които никога не бяха виновни, сега поводът е съвсем кокошкарски – кражби на бензин и продажби на дивеч по нерегламентиран начин, е установила Сметната палата.

Освен комичния балкански момент в героичните иначе държавни охранители, това отново повдига въпроса по какъв закон тези хора карат коли като бесни, носят оръжие и получават пари от бюджета за това. Отговорът е – няма такъв закон, няма и да има в близко бъдеще. Разбира се, липсата или наличието на закон не прави от МВР например по различна организация – там цари подобна безстопанственост при наличието на закон.

Новината за липси на бензин и дизел от ведомствената бензиностанция е напълно резонна – всяко ведомство и структура със собствена бензиностанция е магнит за кражби от страна на служителите. Вероятно има и кражби на резервни части, въобще проблемът на ведомствата със собствен автопарк е еднакъв. Ако се закрие ведомствената бензиностанция и колите на НСО започнат да зареждат в обикновени бензиностанции, вероятно ще излезе по-евтино за държавата отколкото сегашната ситуация. Фактът, че във ведомствения сервиз и във ведомствените жилища на НСО са се обслужвали външни хора – вероятно срещу пари. Интересен е въпросът, ако с ремонтите на коли НСО конкурира другите сервизи в страната, дали не трябва КЗК да се самосезира – служителите на този сервиз се осигуряват от държавата и самият сервиз работи с оборудване, закупено с държавни пари. Искам да видя и какви касови бележки издава на клиентите си този сервиз, който се управлява от една сенчеста структура. Интересно е какъв е ценоразписа на тези услуги – той трябва да бъде обявен публично. Въпросът с държавното имущество стопанисвано от НСО е също важен – по какъв ред са отстрелвани например животните, чието месо се е продавало? Може би става дума за тежко бракониерство. Има много въпроси около тази преторианска гвардия, която се опитва да прокара античната си структура на управление и секретност и в 21 век. А през изминалата седмица тази организация получи един огромен държавен имот край София за полигон – в разрез със всякакъв здрав разум.

Остап Бендер крачи към властта

Един по един т.нар. лидери на протестите се демаскират пред хората, които се опитват да представляват. Вчера в парламента (не)организирана група от атакисти се е опитвала да формулира граждански искания, при положение, че лидерът и партията им са част от това Народно събрание. Под (не)добре прикритата маскировка на “гражданска квота” в парламента тези хора се опитват да влязат там през задния вход, без избори. Тези хора са – Ангел Славчев – неокомунист, активен участник в движения от типа “Русофили” и яростен привърженик на …. АЕЦ Белене. Другият тип е Янко Петров, за който анархизмът е добро нещо. И двамата правят впечатление на хора (визуално и като се вслуша човек в приказките им) с неособено висок интелект и образование, но за сметка на това с големи претенции за участие във властта – пролетарии. Този филм сме го гледали през 1944-45г. И в момента зад тези хора (някои дори не го съзнават, което говори зле за тях) стоят маргинални политически партии като БСП и Атака, а ДПС се готви пак с контролираните си гласове да вкара колкото се може повече депутати – при ниска избирателна активност ще им се получи. Президентът пък потвърди нещо, което е видно за всички – всяка потенциална кандидатура за премиер се “разстрелва” медийно, и по този начин много хора се отказват от участие. Това снижава нивото на избора, което отново работи в полза на комунистите – тяхната добре смазана машина е готова да изплува като съветска подводница и да поеме властта – в полза на Москва.

В този ред на мисли, прав е агентът на ДС Божидар Данев – Политическия елит е сбирщина от страхливци. Аз бих добавил, че въобще липсва политически елит. Има банда престъпници, един от които вчера обвини и медиите, че уронвали институциите и демокрацията.

Днес и ДПС изигра своя последен театрален ход преди изборите – получи и върна мандата за съставяне на правителството, съпроводено със акомпанимента на позатихващата вече ария “Доган атентатор”. След като шефът на разузнаването напълно резонно е отказал на Лютви Местан да му предоставя информация, последния изригна с нова порция тълкувания в полза на своя ментор, който го назначи за лидер. НРС не е длъжна да дава информация при поискване на случайни маргинали, които имат и претенции за крепители на етническо статукво, освен това в разузнаването знаят какво прави ДПС с всяка информация, до която се докопа.

Междувременно Иван Костов изигра не особено убедително най-силния си политически ход от година насам – поиска президентът да не забравя, че е избран като представител на десните сили и да не допуска идването на власт на БСП и ДПС, което би било по-зле и от Б.М.Б. – доказано. В резултат от това се размърдаха още няколко маргинали в политическия пейзаж – Сидеров заплаши с въоръжена борба, а Емил Кабаиванов, за не остане по-назад, постави ултиматум за съставяне на правителство до три дни. Би било комично, ако не беше трагично – Атака е партия на вресливците и няма никакъв потенциал за въоръжени действия, а СДС е организация в будна кома, която предстои да се погребе заедно с провинциално мислещия си лидер.

Дежурният комедиант Яне Янев разтури заверата и коалицията Ярешки, което е безспорен рекорд в лупингите на цирка, наречен политически живот в България. Преди това Янев логично поиска да бъде номиниран за премиер. Така не остана политик от среден селски мащаб нагоре, който да не е предупредил, поискал или публично посъветвал президента Плевнелиев нещо, с което да излезе за малко под прожекторите и да се разпише под своите пет минути слава. Засега Плевнелиев не показва да им е обърнал внимание, но би било интересно дали с назначаването на служебния премиер би зашлевил публичен шамар на наглеците, които открито го предупреждаваха да не поставя на поста определени имена, очевидно неугодни за тях.

Премиерът в оставка Б.М.Б. влезе за втори път в Правителствена болница, където този път прие Главния мюфтия, след като миналата седмица новоизбрания патриарх Неофит му изказа благопожелания. След днешната визита на мюфтията може да се каже, че Аллах и Господ Бог се грижат за премиерското сърце, налегнато от тежки грижи. Очаква се визита на Главния Равин, както и пристигане на новоизбрания Папа – веднага след ръкополагането му. За целта е нужно и Б.М.Б. да бъде хоспитализиран още два пъти – може и в психиатрията.

Както става ясно, обещанията на Б.М.Б., известен и като “слабото сърце”, се топят подобно на мартенски сняг. Последната новина, че места в ясли и градини няма, като баща на двегодишно дете ме изпълват с безумна радост и решение и тази година да не плащам данъци. Причината за това е проста – плащането на данъци увеличава парите с които разполагат едни некадърни администрации и те просто имат повече ресурс за крадене. Време е да назовем нещата с истинските им имена – Столичната община, водена от учителката по руски от Самоков е точно толкова прогнила, колкото и варненската община, водена от известен юрист корумпе. В Столичната община работят често доказани кретени и даването на пари в ръцете на подобни хора може да доведе до тежки поражения в града – справка мегаломанските планове на т.нар. “арх.” Петър Диков. Днешните деца ще плащат пенсиите на днешните управници само ако останат в България – съмнявам се моето дете да е сред тях. Крайно време е да се въведе детска градина по месторождение на родителите, местоживеене на родителите и това, че някой работи в общината да не му носи плюс, а минус точки в класирането. Т.нар. “информационна система” по която се извършват класиранията е доказано най-скъпата неработеща такава в света. Трябва ли някой да се самозапали в София, за да разберат тези хора колко безполезни са?

Дойде моментът да се плащат данъци и такси за недвижимо и движимо имущество – както всяка година. И пак дойде момента да осъзнаем, че т.нар. такса смет е всъщност прикрит данък, който няма общо с боклука. Определянето на таксата е във връзка с данъчната оценка на имота и ако той не е обитаем (има доста празни апартаменти и жилища в София и не само тук), то това не се отразява на дължимата такса. Начинът на разпределянето и между фирмите и службите, които се занимават с боклук доведе до там, че Румен Гайтански-Вълка обновяваше с огромни темпове луксозния си автопарк, а друг боклучив елемент – Димитър Борисов, издържаше футболния си клуб с данъците на софиянци. Подобни престъпни фигури с нисък интелект и техните структури са се превърнали в нарицателно за мафия. Въпросът е докога ще се търпи това и докога гражданите ще протестират срещу грабежите на ЕРП-тата, а общинският рекет остава без последствия.

Е, това е отлично попадение. Капитал ме разсмя и показа класа:

Ето и списъка на хората, които според мен (а и не само според мен), трябва да попаднат в затвора, което би ги спасило от съдбата на Златомир Иванов или дори по-лошо:

Министър-председател – Цветан Василев, защото има богат опит в управлението на държавните дела и финанси.

Министър на вътрешните работи – Цветан Цветанов, защото няма алтернатива, а ние имаме чувство за хумор.

Министър на външните работи – Румяна Желева, защото е твърде добре позната в Брюксел.

Министър на финансите – Кольо Парамов, защото е финансист “под прикритие”.

Министър за управление на еврофондовете – инж. Димитър Димитров-Митьо Пайнера, защото има опит в усвояването на евросредства.

Министър на икономиката и туризма – Николай Банев, защото знае как прави от нещо нищо.

Министър на енергетиката – Стефан Гамизов, защото е като в. “Уикенд” за енергетиката – ужким всичко му е ясно, но вярна е само 20% от информацията и никога не знаеш коя точно.

Министър на здравеопазването – д-р Ангел Енчев, защото всички пациенти му благодарят накрая.

Министър на земеделието – Николета Лозанова, защото лозарството е традиционен поминък по нашите земи от хилядолетия.

Министър на регионалното развитие и благоустройството – Васил Божков, защото знае как да строи магистрали, без да плаща на подизпълнителите.

Министър на културата – проф. Юлиан Вучков. Няма нужда от обяснения. Ако все пак го искате, ще бъде тричасов монолог.

Министър на спорта – Валери Божинов, защото е най-добър футболист сред манекените и най-добър манекен сред футболистите.

Министър на околната среда – Цеко Минев, защото знае какво иска да си направи с нашите планини.

Министър без портфейл – Андрей Слабаков, защото може да е едновременно навсякъде.

Директор на ДАНС – Яне Янев, защото е “господарят на тайните”.

Директор на пресцентъра на МС – Николай Бареков, защото най-добре обслужва хората от властта.

Към Министерския съвет се създава Обществен комитет на Олигарсите (ОКО), съставен от хора, които знаят “как трябва се случват нещата”.

Подбора, както и обосновката е на в-к Капитал.

Те могат да допълнят списъка на героите на прехода, които намериха… каквото търсиха – например Илия Павлов, Емил Кюлев, Георги и Васил Илиеви, както и още знайни и незнайни престъпни имена. В списъка на Капитал липсват мафиоти като ТИМ, както и “техния” кмет – Киро Йорданов – Корумпето.

На фона на песимистичните новини от монополите за електричество, вода и топлофикации, пазарът на телефония е пример за позитивна намеса на регулатора в посока сваляне на цените. След като години наред Мтел, Глобул и Виваком буквално лъжеха и ограбваха клиентите си с договорите и цените за разговори и роуминг, в периода от 2009-та насам КРС предприе адекватни мерки главно под натиска на Брюксел. Цените за крайни клиенти спаднаха с близо 50%, телекомите загубиха надменното си поведение и започнаха да мислят за абонатите си като за клиенти. Приходите им за последната година са спаднали с над 100 млн. евро. Това означава едно елементарно нещо – над 200 милиона лева са останали в джобовете на българите, а не са заминали в посока на банковите сметки на едни измамници от Австрия, Гърция и Цветан Василев (КТБ и руската мафия зад нея). Цените за мобилна телефония и пренос на данни могат да падат още, независимо от воплите на хора като Андреас Майерхофер, който доживява последните си дни в България според запознати. Необходими са по-агресивни мерки на държавата, която да гарантира достъп на по-малки компании до инфраструктурата за пренос на телефония и данни – така конкуренцията би повишила нивото на услугите. Необходимо е и останката от Тройната коалиция Веселин Божков да се раздели с поста си председател на КРС – промените в последните години бяха благодарение на Брюксел, и въпреки усилията му да запази статуквото в ущърб на потребителите.

Политиката на регулаторите от комуникациите да се приложи и от ДКЕВР.

Списъкът на т. нар. Обществен съвет към служебното правителство включва доста съмнителни лица. Освен набедения за “един от лидерите на протеста”, лицето Ангел Славчев, свързан с комунистически и проруски организации, в списъка има още и доносници, престъпници и откровени измамници. Има и хора, които са били на Кръглата маса преди четвърт век, и нуждата от тях в сегашния век е нулева. Освен това, вече назрява скандал между самите избрани по линия София – провинция, както и по линия протестиращи и други. Т. нар. “протестиращи” не желаят да делят Обществения съвет с други, не искат и медийното внимание да бъде разпределено между повече хора. Субекти с доста нисък интелект се опитват да формират мнение със запъване пред камерите и дават насоки за съвета. Този съвет ще е жесток провал.

Ето и списъка:

1. Янко Петров
2. Мариана Христова
3. Ангел Славчев
4. Янко Андреев
5. Дончо Дудев
6. Людмила Манова
7. Георги Арсов
8. Светлин Тачев
9. Иван Петров
10. Ангел Георгиев – Националното представителство на студентските съвети
11. Д-р Цветан Райчинов – Български лекарски съюз
12. Представител на пациентските организации и сдружения
13. Богомил Николов – Българска национална асоциация “Активни потребители”
14. Георги Русанов – Национален комитет по проблемите на възрастните хора
15. Елка Тодорова – Националния съвет за интеграция на хората с увреждания
16. Константин Стаменов – Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори
17. Иван Милов – Офицерска легия “Раковски”
18. Валентин Попов – председател на УС на СФСМВР
19. Георги Богданов – Национална мрежа за децата
20. Пламен Димитров – КНСБ
21. Д-р Константин Тренчев – КТ “Подкрепа”
22. Тома Белев – коалиция “За да остане природа в България”
23. Огнян Донев – КРИБ
24. Божидар Данев – Българската стопанска камара
25. Цветан Симеонов – Българската търговско-промишлена палата
26. Васил Велев – Асоциация на индустриалния капитал в България
27. Антоанета Цонева – Институт за развитие на публичната среда
28. Георги Ганев – Център за либерални стратегии
29. Гинка Чавдарова – Национално сдружение на общините в Република България
30. Боян Кулев – представител на българските общности зад граница
31. Биляна Гяурова-Вегертседер – Български институт за правни инициативи
32. Огнян Минчев  – асоциация “Прозрачност без граници”
33. Георги Стоев – “Индъстри Уоч”
34. Доц. д-р Даниел Смилов – СУ “Св. Климент Охридски”
35. Доц. д-р Антоний Гълъбов – Нов български университе