УБО – Управление на Бъдещите Облаци

След като Йосиф Йосифов – Йоско получи намаление на присъдата си от 8 години на 6 за извършеното от него убийство на двама души, а един друг убиец (прегазил момиче на пешеходна пътека) получи две години условно, може да се каже следното – тарифата на съда е паднала доста – и буквално и в преносен смисъл.

Мотивите за присъдата на Йосифов може да са юридически бисери, но те се отклоняват силно от здравата логика. Извършеното от Йоско е убийство на две лица по чл. 116 от НК, по начин опасен за живота на повече хора и това, че т. нар. съдии не са способни да отсъдят справедливо говори красноречиво за тях, и за дипломите им, които вероятно са “ор’гинал менте”. В колата можело да има и само един човек, затова деянието не било толкова опасно, четем в мотивите към присъдата. А можеше и да има и детска градина, или можеше извършителя да е избягал, ако не е бил толкова пиян и дрогиран. Можело е много неща, но фактите са следните: Четирима човека са били пометени и буквално премазани на пътя от дрогиран престъпник, който се връщал от оргия “рано сабале,” докато те отивали на работа – в България защита ползват не тези които стават рано, а тези които си лягат късно – буквално. Присъдата на другия убиец – 24-годишен моторист, както и факта, че т.нар. “голям спортист” Максим Стависки отърва затвора и се радва на свободата си, е показателно докъде е стигнал т.нар. съд – до дъното на безхаберието и некомпетентността си.

Този текст и знаковата фигура Красимир Георгиев – Красьо Черния, дават всъщност съвсем точна представа защо смехотворни присъди като горните са възможни – просто хора като Черничкия са свързващата брънка между такива като Йоско и честния и неподкупен съд.

В този ред на мисли съм напълно съгласен със Симеон Дянков – искането на магистратите за пари и бонуси е гнусотия, която трудно се преглъща.

След като вчера радар на КАТ при на магистрала Тракия при Пазарджик е заснел пловдивско BMW със скорост 257км/ч, резултата е, че собственикът (и вероятно водач на МПС-то) ще получи фиш за 900 лева. Шефът на КАТ-Пазарджик заплаши, че ако някой вдигне 300 км/ч, ще получи фиш за 1400 лева. Аз пък съм готов да се обзаложа с който иска за 1400 лева, че с отварянето на цялата магистрала от София до Бургас ще има огромен наплив от състезатели в необявеното Cannonball Run – да направим София-Бургас за под 2 часа време. Това ще значи средна скорост между 180 и 200 км/ч, т.е. на моменти скорости от над 250 км/ч. И съответен ръст на смъртоносните омазвания.

Армията и ВВС продължават да продават авиопарка си, за да не им се налага да го поддържат в летателна годност. Сега екс-българските Су-25, продадени вкупом, могат да се появят в Африка и в цветовете на ВВС на Мали (например) да продължат да летят. Българските ВВС се готвят да купят самолети на почти същата възраст (вярно, че са изтребители, а не щурмовици) за цена около 200-250 млн. евро за 8 машини.

Британският Гардиън е публикувал убийствено точен текст, а още по-убийствени са коментарите отдолу – всъщност това е днешният образ на властта и България, гледан от останалата част от Европа – грозен и отблъскващ. Премиерът Бойко Борисов е наречен бивш пожарникар и бодигард, което дава идея за мнението на цивилизования свят за него – Джон Байърли беше заявил “нека сме наясно с кого си имаме работа”. Борисов в типичния си стил заяви, че не чете жълта преса – след като е прочел Винету, интелектуалното му развитие е замряло. Не прави разлика между документалистика като Wikileaks и жълтата преса, издавана от любимите му медийни могули – Кръстева и Пеевски.

С нетърпение очаквам някоя западна медия от ранга на Гардиън да разнищи връзките на Борисов с организираната престъпност – всъщност единствената разлика между него и Алексей Петров е, че вторият е в затвора. Интересно би било защо се покровителстват хора като Цеко Минев, Цветан Василев, групировката ТИМ и Христо Ковачки (последния има временни проблеми с “правосъдието”) – дали просто ги ползват като касички за ГЕРБ и им сочат съдбата на Гриша Ганчев, или пък те са толкова силни, че ГЕРБ, начело с Борисов, Цветанов и цялата пасмина, са техни марионетки. Това са въпроси, които следва да се разнищят от добра западна медия, просто в България не останаха такива.

Винаги съм считал Борисов за неособено трезвомислещо копие на Тодор Живков, но сега той явно е на път да го надмине – дава указания на репортерите как да си вършат работата, очевидно счита, че е свършил своята.

Това негово изречение – “Както виждате, в най-тежката криза в света всеки ден откриваме кръстовища на по няколко нива, аули, библиотеки, пътища, театри и проходи. Така е всеки ден!”, показва колко е деградирал този човек. България стигна в стила на управлението си до нивото на 70-те години на миналия век.

БЮРМ, известна и като FYROM, затъва все повече в блатото на екс-югославската кретения, водена уверено от два продукта на югофолк школата – премиерОТ Никола Груевски и външниОТ министър Никола Попоски. И двамата изглеждат млади, но вижданията им отразяват най-ретроградните възгледи на титовизма, които те са учили в училище. Попоски дори си позволи да поучава българските евро-депутати на тема “правова държава” в Брюксел, което явно показва докъде е стигнала шизофренията на авторите на скопския Дисниленд 2014.

Медиите в Скопие не падат по-долу – един съвсем резонен коментар на Божидар Димитров е разтълкуван като “навреда” на Македония, с което явно не са съгласни дори читателите на Утринския вестник, става видно от форума. БЮРМ е държава, която явно безропотно приема съдбата си на бъдеща албанска провинция, ако се съди по хилядите албански знамена в Скопие. Там президентите на Албания и Косово дадоха своята заявка за бъдещето, а ФИРОМ-ските политици се скриха, за да се репчат после на София на тема “Европа”.

Изумително как един прост ход на Бойко Борисов доведе до рухването на СДС, подобно на кула от карти. След провала с кандидатурата на Венета Марковска, премиерът с лек футболен финт прехвърли топката на “съотборниците” от СДС, които пък чак се задавиха от радост, че са предпочетени пред врага-съюзник Костов. След отпадането на кандидатурата на Стоянов, който предпочете да избяга от вътрешно-СДС боричкания около името му, сериалът придоби лек водевилен вид. Първата дясна партия се раздели със всички свои емблематични лица и познати на масовата публика персони и на преден план излязоха политици от селско-локална величина като Кабаиванов. Амин.

Един приятел е бил нападнат от някаква квартална отрепка с нож. Отървал се с уплаха и леки телесни повреди. Дотук нищо значително, но когато го посъветвах да подаде жалба в прокуратурата, каза, че адвокат му е казал, че ефектът ще е нулев. Полицията е казала, че ще предупреди “нападателя”. Явно и “адвокатът” и полицията не знаят, че нападение с нож е опит за убийство по чл. 116 от НК, а телесните повреди са резултат от този опит. Неглижирането на подобни събития води до там, че подобна измет придобива смелост за грабежи и нападения, а когато някой човек като Йордан Опиц раздаде правосъдие като самоотбрана, попада в затвора. Както казах по друг повод, някои държави са осъдени да са на дъното на човешкото развитие, с активното участие на “юристите” си. Както и на бандата тунеядци, наричащи се полиция.