УБО – Управление на Бъдещите Облаци

Премиерът на Република Македония Никола Груевски в крайна сметка обвини България в присвояване на история. Според Груевски най-големите македонски герои са считани в България за българи – той посочва имената на Гоце Делчев и Яне Сандански, на които са кръстени градове в България.

Съвсем малко остава за Груевски да направи елементарен извод – ако две съседни държави имат обща история, общи национални герои, общи празници и обща историческа съдба, то очевидно става въпрос за един народ и една нация, живееща в тези две държави. В случая с Гоце Делчев и Яне Сандански – това са българи от Македония. България е единствената държава с която Македония има обща история и общи герои, няма подобни със Сърбия, Гърция или Албания. Много е вероятно с хора като Груевски да има обща граница с Албания след 20 години.

Винаги съм смятал данъчните за част от администрацията, подкупна поне колкото митничарите и умна колкото полицаите. Последното им празнично “возригване” обаче е показателно – специален сайт, на който да продават имоти на длъжници. Специален, специален, колко да е специален, би казал Мечо Пух. Ами – доста специален, поне цената му ще е такава, като се знае, че НАП похарчи близо 10 млн. лева за неработеща иноформационна система. Ако ги пускат в ebay.com или въртят банери с реклами в торент-тракерите, ефектът ще е доста по-добър, без да правят поредния данъчен оказион.

По-интересно звучи обаче следното:

“Миналата година са продавани имоти на знакови фигури от престъпния свят, иззети от комисията Коларов. Интерес към тях обаче няма, посочват от НАП.” Явно НАП не знаят нещо, което е известно на всеки здравомислещ човек в България. Купуването на имот на престъпна фигура е действие, което моментално би поставило купувача “на светло” и на мушката на съответната престъпна група. Способностите на държавата да защити подобен гражданин и новопридобитото му имущество са нулеви и това е известно на всеки. Нашата милиция не пази.

бТВ оскотяха тотално. Това е единственият извод, след като от телевизията на Гергов първо се опитваха да изнудват Булсатком за повече пари и ги заплашваха да спрат сигнала си. От Булсатком ги изпревариха и спряха сигнала им преди новините, в които бТВ се опитват да скалъпят някакво недъгаво обяснение. Последва вой и обвинения в цензура, което е абсурдно – бТВ е най-самоцензуриращата се телевизия в България. Платени репортажи и прикриване на неудобни за Гергов (и господарите му) теми са ежедневие в тази “телевизия”, от която в историята на непрофесионалното отразяване и изкривяване на теми ще останат имена като Миролюба Бенатова и Диана Найденова. “Телевизията”, която се опита да се пльосне по шкембе едновременно пред Първанов и Борисов в името на обикновена алчност, получи оценка от хората, които се опитва да манипулира като свои зрители. Изплашени от негативната реакция и от катастрофалния спад на рейтинга си, от бТВ побързаха да замажат положението и да заявят, че пускат сигнала за “верните си зрители” по време на празниците и дните между Коледа и Нова Година. От конкурентите им от НОВА ТВ и Канал 1 едва ли са можели да мечтаят за подобно зрелищно самоубийство на рекламния октопод, но хората на Гергов просто се уплашиха и осъзнаха, че са отишли твърде далеч.

Всъщност действията на бТВ ще останат в историята и като неудачен ПР и плоски опити за манипулация на аудитория, която превъзхожда по интелигентност повечето им прехвалени “журналисти” и водещи на предавания. Това, което зрителите очакват от кабелните оператори сега, е да сложат всички канали на бТВ в отделен пакет, който да се плаща отделно и по този начин да се види кой ще пожелае да пилее парите си за нещо, което по всички медийни стандарти е пълен боклук.

След последния случай на стрелба, в който виден спортен чиновник-мениджър-бивш гребец-шофьор на Румен Пашата-управител на складове в Илиенци беше убит по време на лов, се очертават следните изводи:

Системата все по-често дава системни грешки (system errors), които искат reboot-ване и рестартиране. Често това рестартиране става с 9-мм бутон, след като другите средства са се показали като ненадеждни. Ловджиите по принцип са хора, които лекуват комплексите и ниското си самочувствие (породено често от сексуална и интелектуална немощ) с помощта на големи пушки. Нито един от тези хора не е излязъл навън да ловува, защото е останал гладен, а точно обратното. Конфликтът, в който явно единият от убитите се е опитал да каже на другите къде може и къде не може да се ловува е излязъл извън рамките на размяната на реплики и показва една тенденция – т. нар. авджии май твърде много са се увеличили и си позволяват много неща. В случая един от тях е успял да разбере как се чувства прасето (сърната, яребицата, пъдпъдъка) когато го застрелят. Дано другите се замислят малко върху това.

След всеки случай, когато луд с автомат или 2-3 пистолета убие 20 или повече човека в кино или училище, се надигат гласове за ограничаване на правото за притежаване на оръжия. Този път въпросът е поставен от авторитетния британски Гардиън.

Тук е необходимо да се припомнят някои азбучни истини – на първо място – оръжията не убиват, хората го правят. Ако някой луд овладее булдозер и се вреже с него в супермаркет или детска градина, ще бъде ли обсъдена забрана на булдозерите? Поставянето на акцента върху оръжията сами по себе си не решава проблема с хората, които ги използват. В Швейцария например, всеки пълнолетен мъж е и запасняк от армията, която се формира на опълченски принцип. Всеки опълченец съхранява в дома си автоматична карабина и муниции за нея. В огромна част от швейцарските домове има повече огнестрелни оръжия, отколкото в дома на убиеца от Кънектикът. Проблемът явно е другаде.

В България, където режима за придобиване на оръжие е доста рестриктивен и неясен (откъм правила), решението за това кой може да има и да няма оръжие е в ръцете на местния полицейски началник. Това води до следния факт – след като човек си изкара свидетелство за съдимост и за психично здраве (неособено трудно за 95% от населението) той трябва да обясни на служителя от МВР защо му е нужен пистолет. Ако каже, че се чувства застрашен от конкретни заплахи, ще му бъде отказано оръжие и ще му бъде препоръчано да подаде жалба в полицията и да търси оттам закрила. Един вид – МВР взима нещата в свои ръце и не допуска саморазправата. Ако човек каже, че просто иска да има оръжие, може да го помислят за неуравновесен и пак да му откажат. Най-сигурният начин е да формулира неясна заплаха и обективни причини – например “често носи големи суми пари”, което в 90% от случаите работи. Ако не му провърви на човек, ще получи отказ и препоръка да ползва банки и инкасови услуги за носене на парите си. Така или иначе, всеки т.нар. “бизнесмен” след като смени колата си с по-висок клас, жената с по-млада блондинка, си купува и пистолет като статус-символ. Явно с пари се постига лесно, особено ако не си “криминално проявен”. Ако си криминално проявен, с повече пари пак става, според запознати. Освен това, съществува огромна армия от настоящи и  бивши полицаи и военни, които при пенсиониране и напускане на “системата” запазват оръжието си и разрешителното за него. В повечето случаи, след смъртта на тези хора, оръжието остава в семейството и рядко бива регистрирано на името на новия си собственик. Отделно са членовете на ловните дружинки и т.н. хора, които имат право на дългоцевно нарезно и гладкостволно оръжие. Обществена тайна е (която периодично се потвърждава), че не е особено трудно и не е скъпо да се сдобиеш с незаконен пистолет или дори автомат – има значително нелегално производство и преправяне на газови пистолети за бойни. В цялата схема остава потърпевш обикновения гражданин, който не е престъпник или (бивш) полицай и военен и не се нуждае от оръжие в 99% от времето си. Лошото е, че в 1% от случаите, когато стане жертва на грабеж или нападение в дома си, този човек също няма оръжие, а т.нар. полиция обикновено се заема със случая постфактум – регистрира престъплението и провежда формално разследване, след което мудната система на прокуратурата и съда започва със скърцане да “правораздава”. В тези случаи обаче потърпевш обикновено е нормалния гражданин, който ако имаше оръжие, вероятно би се защитил адекватно (случая Опиц е христоматиен пример за изкривено правосъдие и направо липса на такова) – себе си, имота и семейството си. Бандите мародери по селата не биха били така смели в нападението над възрастни хора, ако тези хора имат и едно последно (огнестрелно) средство за защита, освен закона, който често е равен на един полицай на 15 села. Защото ако 80 годишна баба застреля и убие 20 годишен насилник и грабител, обществото печели, а не губи от това – в прекия и в преносния смисъл се е отървало от един дегенерат, който няма да се поправи в никакви затвори, и броят на престъпленията които ще извърши е равен на броя на оставащите му години живот – случаят Опиц отново е красноречив за това.

В България е нужно да се въведе законово разграничение за притежаване и носене на оръжие – всеки да може да притежава подобно в дома си, но носенето на оръжие на улицата или в колата да бъде изключително строго регламентирано. Употребата на оръжие при самозащита трябва да бъде прецизирана – крайно време е да се разбере, че животът на крадеца, грабителя и насилника, застрелян по време на “работа”, не е толкова ценен, колкото здравето и имота на нормалните хора. Абсурдно е всеки човек да може да отглежда дете или да гласува на избори (две безкрайно по-отговорни действия), а да не може да има право да притежава оръжие. Всичко друго е лицемерие. Още от времето на Римската империя е било ясно разделението между свободните хора и робите – правото да се притежава или не оръжие за самозащита. В България правото на хората в тази област е ограничено от комунистите след 1944г. и оттогава досега тази болшевишка философия действа неизменно.

След отказа на ЕС да определи дата за начало на преговори на БЮРМ, като постави изискване властите в Скопие да постигнат напредък в добросъседските отношения главно с България, както и да постигнат договорка с Гърция за името Македония, външният министър на Скопие излезе със следната сентенция – Македония е световен шампион по добросъседство. Не съм особен фен на Божидар Димитров, но това, което казва, е абсолютно вярно – очевидно властите в Скопие не желаят членство в ЕС, затова и продължават с провокациите си.

Няма как другояче да се определи поведението на кабинета на Никола Груевски, който очевидно е силно вторачен в “дисниленд” проекта, наречен “Скопие 2014”. Ако погледнем малко от скопския ъгъл, нещата вероятно изглеждат така – Македония като бивша югославска република има право да се присъедини към ЕС, толкова, колкото и Словения, и по същото време. Това, че Словения и Хърватска, с която са били една държава, са в ЕС, а Македония и Сърбия не са, се разглежда в Скопие като несправедливост и заговор срещу тях. Фактът, че България и Румъния (две страни от бившия Съветски блок) се присъединиха преди Македония и Сърбия, също се разглежда като обида в Скопие и Белград, които считат, че са далеч по-напреднали като европейци. Последното може и да е било вярно докъм 1990г., но към настоящия момент Скопие и Белград остават твърдо привързани към котвата, наречена Косово.

В Скопие нямат никакви претенции към Белград и политиката на Сърбия в Македония през 20 век. Вероятно това е, защото тази политика е формирала сегашната “велико-античка” доктрина, която поставя Скопие на опашката като човешко развитие в Европа. В тази доктрина, застинала в 1945г. българите са фашисти (лоши), а македонците и сърбите са комунисти (добри). Българите са сталинисти и 16-та република (глупаци), а БЮРМ-анците са титовисти (тарикати), които са се радвали на специални отношения със Изтока и Запада. Българите са татари (натрапници), а македонците са антички славяни, които били окупирани от българите. Определението окупатори се ползва и за гърците, но по отношение на сърбите не – към тях БЮРМ-анската влада е неизменно раболепна. Определението “татари” на което се придава обиден смисъл, е явно расистко – около Вардара витае едно усещане за изключителност, а татарите са явно непълноценни хора. Това си заслужава да се постави като въпрос към фиромците – дали населението на Република Татарстан (субект на Руската Федерация), както и татарите в Автономна Република Крим (Украйна) са по-долно качество хора от тях? С подобни идеи, паравоенните формирования на Легия и Аркан клаха хървати и босненци – за да не заемат мястото на небесната сръбска нация. Сръбските ментори на Скопие в лицето на Милошевич, Караджич и Младич са в Хага (Милошевич дори умря там), но политиката им намира добър прием в Скопие – поне вербално, поради липса на възможности за повече.

Към албанците в БЮРМ се отнасят със смесица от пренебрежение, страх и омраза – пренебрежение, защото те не се вписват в античката доктрина (не я приемат) и тяхната история и символи не могат да се използват, страх, поради факта, че албанците стават все повече и по-силни, което ще доведе до разцепване на Македония неминуемо, откъдето идва омразата към тях – оправдано или не.

Божидар Димитров е съвсем прав, че сегашните власти в Скопие следва да се извинят за геноцида срещу над 50 хиляди българи в Македония за периода на 20 век, но това извинение трябва да дойде и от Белград като идеолог на това прочистване – репетиция към това, което искаха да направят (и направиха) в Хърватско и Босна, от което клането в Сребреница е само дребен детайл. Планомерното изтребване на българите в Македония е геноцид и трябва да се носи отговорност за това. Освен това, днес в Македония има поне 50 хиляди явни българи – притежатели на български паспорти, които са декларирали български корени и самосъзнание. Това са хора, чиито права в никакъв случай не са защитени в степен, в каквато например на сръбското малцинство в Македония, което всъщност управлява мнозинството. Днешната гледна точна към Югославия е смешна и жалка – БЮРМ-анците изпитват към нея по-голяма носталгия отколкото самите сърби. Понякога дори е чудно, че са минали само 20 години от обявяването на независимостта, а сякаш са се сменили поколения.

България би следвало да възприеме следната политика към страните от Западните Балкани – по дипломатичен начин да се съобщи в Атина и Белград, че Сърбия ще влезе в ЕС само след Македония или заедно с нея. Това моментално би направило гърците по-отстъпчиви (Гърция е най-големия адвокат на Сърбия в ЕС), а сърбите ще натиснат марионетките си в Скопие да намалят античните си напъни. Така, проблемите на Македония с Гърция ще отпаднат със взаимни отстъпки. Отношенията на България с правителството в Скопие ще имат все по-малко значение за бъдещите българо-македонски отношения. Това е поради фактът, че македонското правителство все повече губи контрол над страната си и отношенията на България с Албания и Косово, както и с македонските албанци, имат по-голямо влияние за бъдещето на БЮРМ – като държава, или територия. Ако се стигне до разпад на Македония (много вероятен сценарий в близките 20 години), единственият въпрос е – дали България би желала да присъедини към себе си Източна Македония (която несъмнено ще поиска това) и къде точно ще минава българо-албанската граница. Граница западно от линията Скопие-Охрид би дала на Албания 1/3 от територията, плюс стабилни дългосрочни отношения с България. Всяка друга граница би била нестабилна, а обща гръцко-сръбска граница би била най-лошият за България и Албания вариант. Засега обаче България и Албания трябва просто да засилят строителството на транспортни коридори помежду си – това би било от полза и на двете страни, а губещи (изненада) са Гърция и Сърбия. При едно бъдещо прекрояване на граници (сегашните граници на Балканите са остатък от Първата световна война) може да се подкрепят от страна на София обединението на Румъния с Молдова, на Гърция с Кипър и на Сърбия с Република Сръбска в Босна. Косово е малко вероятно да съществува и след 20 години в сегашния си вид – разделянето му между Албания и Сърбия е най-реалистичен вариант. По този начин броят на квази-държавиците на Балканите и в Европа би намалял, а големите печеливши биха били – Румъния, Гърция, България, Албания и Сърбия. Ще се свърши със създаването на изкуствени нации и държави с измислени доктрини, което е от полза за регионалната сигурност и стабилност. Реакцията на Турция е лесно предвидима – опити да попречи на подобен интеграционен процес и вероятно да иска промяна на границите в своя полза. Ако това обаче срещне отпор от петте държави, посочени по-горе, планът на Анкара за възстановяване на Османската империя би се провалил, ако не се провалил още преди това, заради авантюри в Близкия Изток – Сирия, Кюрдистан и Кавказ. Това обаче е тема на друга статия.

Винаги съм смятал Русия за нещо като уголемена FYROM – огромно его и самочувствие на първа световна нация, което всъщност е неподкрепено от никакви факти. При руснаците единственото, което все още крепи статута им на световна сила са (ръждясващите) им ядрени арсенали. Нищо друго. Дори опитите им да шантажират с Газпром за по-скоро жалки.

Тази статия е поредното доказателство за “македонизацията” или БЮРМ-изацията на Москва – Дилма Русев била от Русия, заради фамилията си, открил руски журналист. Той вероятно е образован почти като комичните съветски академици, които твърдят, че Кирил и Методи били руснаци, просто защото нямало как такава велика страна като Русия да не е създала кирилицата, или че Москва е “Третия Рим” (след Рим и Константинопол) и е пряк наследник на Римската империя и цивилизация, просто…защото така са решили мужиците. Би било смешно, ако не беше жалко и тъжно. Преди време един руснак от Красноярск (или някъде там в Сибир), ми развиваше теорията, че всъщност Германия била руска, а германците били руско племе, защотото Прусия всъщност значело – поРусия, т.е. към Русия. Онемях, после му се изсмях най-искрено и го посъветвах да намали злоупотребите с денатуриран спирт. Това бих препоръчал и на съветските (пардон, руските) журналисти и историци.

А в България – още по-гнило. Това чувство ме обзе, след като разгледах фотогалерията на Геша Кожухаров от Алепо, Сирия. Снимките са впечатляващи, но това, което ме порази са текстовете отдолу – в пекарна близо до бойните действия хлябът струва 20 цента на килограм. В България, далеч от бойните действия, хлябът е над 50 цента за килограм. Литър бензин в Алепо е около долар, в България – близо два долара. Дали не е време и тук за една малка гражданска война, се пита в задачата. По-евтино ще е, във всички случаи.

След поредния фарс, наречен процедура по избор на нов член на Конституционния съд, това е очевидния извод. Случаят “Марковска” се “наГугуши” на N-та степен, а премиерът се “накокържа”. Предложената от лидера на (о’Бозе почившото) СДС Емил Кабаиванов пловдивска прокурорка Галя Гугушева се оказа овързана в сложни роднинско-фирмени отношения със сина си (каква изненада), адвокат Стефан Гугушев и майка си Тотка Ахчийска. Между тях имало размяна на около 100-200 хиляди евро, оформени с различни правни трикове, от които най-оригинален (и съмнителен) е компания, регистрирана в САЩ, собственост на офшорки от Сейшелските острови, чийто представител чрез кипърски нотариус е…. Стефан Гугушев.

Цялата тази олелия нямаше да направи впечатление на никого, ако прокурора от Апелативна прокуратура Галя Гугушева не беше получила номинация за конституционен съдия. Това, че като прокурор е била в тези фактически взаимоотношения и обвързаности и чрез фирмата на сина и (адв. Стефан Гугушев), са постъпвали по сметки на семейството и едни неясни седемцифрени суми – това е начин, по който работят много прокурори и съдии в България. Не е ясно защо Гугушеви са счели, че с подобна номонация не се осветяват прекалено, или може би са били подведени, че всичко е уредено и след случая “Марковска” няма да има повече проверки, или те ще са проформа.

За нас остава въпроса колко още Марковски и Гугушеви дремят като заровени лимонки във прокуратурите и съдилищата в цялата страна, и чакат своя час за преминаване “в разпореждане” на по-висши инстанции и началници – като отплата за нещо в миналото си. Вероятно много.

Според този текст, новото мото на Турция в преговорите с ЕС е “Дръж се Европа, Турция идва да те спаси”, което показва до каква степен са изперкали аркадашите край Босфора. Не е ясно как ще спасяват Европа – дали както при Виена преди триста години, както са спасили хората в Батак през 1976г. или както са спасили арменците през 1915г.? Или пък както са спасили Кипър от част от територията му през 1974г.? Въпроса е, дали Европа има нужда от спасители, или те ще дойдат неканени по стар анадолско-азиатски обичай.

Сега остава и Русия да се сети, че чичо Сталин е “освободил” половин Европа от самата нея, и да се засили пак да въведе най-хуманния строй от Азия в Европа. Всъщност извода е, че кретенията няма граници, или ако цитираме Айнщайн – интелектът е константа, а само населението се увеличава. В Турция явно се е увеличило твърде много.