УБО – Управление на Бъдещите Облаци

Кой е Уорън Хардинг ли?  Много историци го считат за безспорно най-лошия президент на САЩ, избран през 1920г. Според съвременници единственият въпрос към неблестящият с особени качества дотогавашен сенатор от Охайо бил “има ли нещо в миналото ти, което може да навреди на партията?” Той отговорил отрицателно и с подкрепата на група приятели и политически поддръжници, наречени “бандата от Охайо”бил избран за 29-ти президент на САЩ.

Нещо да ви напомня за начинът по който Плевнелиев беше номиниран, след като стана ясно и за слепите, че кандидатурата на вицепремиера и фаворит на Борисов – Цветан Цветанов е губеща? Подкрепен от “бандата на ГЕРБ”, Росен Плевнелиев стана 4-тият избран президент на България, и вероятно още се чуди на какво се е натресъл.

Приликите между Плевнелиев и Хардинг не свършват дотук – американският президент останал в историята с изключително спорни назначения в правосъдната област – по-специално на главен прокурор, който по време на “сухия режим” успял да не проведе няколко доста важни разследвания. Министърът на вътрешните работи до такава степен се оплел в петролна афера, че в крайна сметка попаднал в затвора. В България петрол няма, и министърът на вътрешните работи не се назначава от президента, но с това свършват и разликите в двата казуса. Независимо от официалния “сух режим” президентът Хардинг имал голяма колекция напитки в Белия  дом, с които черпел редовно гостите си, във времето в което не се занимавал с пушене на пури и игра на покер. Президентските задължения били явно доста тегави и човекът абдикирал почти изцяло от тях. Двама души от администрацията му предпочели да се самоубият, за да избегнат позора да отидат в затвора, един подал оставка и бързо забягнал в Европа – всичко това е описано и в Уикипедия. Самият Хардинг умрял скоропостижно през 1923г. от пневмнония, без да довърши първият си мандат – не се знае дали това е добра или лоша новина, на фона на дотогавашното му управление.

Плевнелиев все още не е достигнал това падение, но ако иска да бъде запомнен като по-смислен президент, а не българска пародия на Хардинг, може би е крайно време да излезе от образа си на “аватар на Борисов”. Една година вече мина.

След като Пайнер Мюзик ООД спечели близо 2 млн. лева по ОП “Конкурентноспособност” за да усъвършенства технологично възможностите си да прави чалга, считам, че официално се потвърди нещо, което е известно на много хора – т.нар. “европейски пари” са всъщност тежък белег на корупция и институционална немощ. Вероятно всички проекти отговарят на формалните белези за допустимост. Вероятно нещата които бих предложил аз, не отговарят на формалните критерии, главно защото аз не съм правилният човек, който да усвои едни пари или да получи едни земи чрез заменка. Всички тези клипове, които ни “убеждават”, че Европа дава пари за българското село/град/фирма/култура и т.н. всъщност са неособено оригинален начин една кохорта от некадърни клоуни да прихлеби по относително законен начин – с пълна устица трудно се лае срещу властта, n’est pas?

Макар и връзката между БСП и атентата от 16 април 1925г. да е преди всичко идейно-историческа, все пак тази партия показва – нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено. Както не се е разграничила ясно и не е осъдила действията на БКП в този период (в никой период всъщност), така и с последните си клипове в кампанията за дезинформация по въпроса – тук, тук, тук, тук и тук. В тези рекламни клипове другарите от Коминтерна са развихрили уж шеговита, но зловеща дезинформационна кампания с цел заблуда на електората. Вкарали са в кратки реплики верни неща и откровени глупости с цел тотално в тази мешавица да объркат хората, които явно се чудят как да гласуват – точно както са подхванали информационната си кампания за властта през 1925г. – с убийства и атентати. Онзи атентат не е бил самоцелен – той е трябвало да бъде начало на масова дестабилизация и начало на преврат, след който комунистите да овладеят властта по руския модел от 1917г. Сега убийствата не са толкова приемливи и в ролята на атентата влиза “референдум”, който да бетонира присъствието на Москва в икономиката на България. И тогава и сега действията на БСП(к) са платени с парите на Москва – пряко. И горните клипчета, може и да са глупави, но имат за цел да объркат главно ниско-образования електорат, в който социалистите се целят.

В последно време усещам вопиюща некомпетентност не просто по въпроса за ядрените централи, а по въпроса за електричеството изобщо – като потребление и производство.

Ще започнем с двата мита на БСП за предстоящия референдум – АЕЦ ще понижи цената на тока и АЕЦ ще позволи на България да стане/запази статута си на високотехнологична държава.

И двата са неверни, защото:

– Електроенергията не е ресурс, който можеш да складираш – той се транспортира и потребява в момента на производство и за целта се поддържат различен тип мощности – работещи и в резерв, за да отговарят на търсенето във нормален и във върхови режими на потребление. Вкарването на една нова АЕЦ в експлоатация няма да бъде за да е евтин тока – тя би печелила повече от скъп ток, следователно самото наличие на АЕЦ като основен производител на ток означава едно – монопол при производството. И понеже една АЕЦ не се прави за да работи само във върхови моменти, а за да е рентабилна, трябва да работи непрекъснато, то тя ще стане основна мощност и други централи няма да работят за да има потребление за тока от АЕЦ. Денем, нощем, зиме, лете – 2000 мегавата мощност. Ако някой се чуди защо нощния ток е толкова евтин, то е защото тогава потреблението е в пъти по-малко от производството, а тока си е ток – не може да се складира. Тогава идва приложението на мощности като ПАВЕЦ, което си е една ВЕЦ с гигантска помпа, която помпа вода от долни нива на каскадата “Белмекен-Сестримо” и я качва нагоре, за да има възможност при върхови потребления да се завъртят турбините на ВЕЦ-а. КПД-то на подобно действие е доста ниско (около 25-30% по различни оценки), а икономическият му смисъл е още по-съмнителен.

Идеята, че АЕЦ-ът ще продава скъпо електричество навън, за да има евтино в България също е погрешна и се базира на идеята, че токът може да се складира. Много е вероятно останалите страни да купуват от България ток, само ако той е по-евтин от този на собствените им мощности – защото знаят, че има свръхпроизводство и така или иначе ние нямаме какво да го правим този ток. Всяка страна има собствени мощности и развива още мощности (не е задължително да са ядрени) и купува ток отвън само в моменти на върхово потребление (рядко) и ако той е по-евтин от нейния собствен. България ще се постави в ролята да продава скъп ток в страната и евтин (субсисдиран) навън – само и само за да може някой (мало)умник да каже, че сме “енергиен център на Балканите”.

Енергиен център не може да е държава, която е бедна на енергийни ресурси – а България очевидно няма достатъчно нефт, газ и въглища. Ядреното гориво е особен вид ресурс – освен, че е вносно (зависимост подбна на газа), то е такова, че изисква съхранение и разходи стотици години след отработването си. Така, че производството на ток при тези параметри за мащабен износ е просто малоумие.

– Нова АЕЦ Белене ще направи България технологично развита нация и други подобни комунистически заклинания. Колкото АЕЦ Козлодуй е направил България развита нация, толкова и новата АЕЦ ще работи в тази посока. Похарчването на 10 милиарда евро за ядрени мощности не означава, че се сдобиваме с някаква state-of-art-technology – просто си купуваш реактори, които можеш да експлоатираш, а не самата ядрена технология. Бангладеш също строи АЕЦ, но едва ли някой има илюзия за технологичния им потенциал. Така както покупката на нови изтребители няма да направи България самолетостроителна нация, или ако някой неграмотен циганин си купи черен мерцедес, не започва веднага да разбира принципа на работа на дизеловия двигател. При технологичността е важно какъв е крайния продукт, а не как се прави – дали ще гори кюмюр, ядрено гориво, ще се въртят перки или турбини, или слънцето ще пече фотоволтаици – резултата е електричество, което е било високо-технологичен продукт по времето на Томас Едисон и Никола Тесла, но днес е ежедневие. Важно е да се произвежда по чист и сигурен начин.

Аргументът, че АЕЦ Белене ще помогне за развитието на град Белене – вероятно ще помогне, макар че не си представям всички беленци на работа покрай реакторите. Но ако трябва да се похарчат 10 милиарда евро за да има работа за 5-6 хиляди души в една община, това може да стане и без цъкаща атомна мощност. Ако община Белене иска да се развие с държавна помощ от 20 милиарда лева, то защо да не поискат същото и община Кула, община Земен, община Елхово, и още поне 200 други общини в България. Дори ако се приеме, че може да се похарчат 20 милиарда лева в някоя община, то има около 20 по-ефективни начина това да стане. Има много други области, където похарчването на 20 милиарда лева би донесло повече полза за обществото и повече прираст на БВП. Например инвестиции в технологии, иновации и образование. Инвестиция в здравеопазване, например.

И последно за сигурността – АЕЦ е потенциална бомба независимо от всички заклинания на разни ядрени експерти. Тези хора просто не носят отговорност за думите си и го съзнават отлично – затова дрънкат глупости за най-сигурната енергия. Хора като тях говореха подобно за АЕЦ Даиичи във Фукушима и хора като тях “изпуснаха” реактора в АЕЦ “Чернобил”. След това вдигат безпомощно раменца на въпроса как се стигна дотук. Затова и приказките на разни “експерти” са bull shit. Дермо.

Този казус ме вълнува от доста време – как добивът на петрол и печалбите от него да се обвържат с такси за изпусканите при употребата му вредни и въглеродни емисии. За страни, които не са членки на Протокола от Киото и другите договори и съглашения за ограничаване на вредните емисии, няма никаква спирачка – поне не икономическа. Страни като Китай и Индия не са длъжни да купуват за индустрията и транспорта си въглеродни квоти и да плащат такси за изпусканите в атмосферата емисии – те просто игнорират договореностите постигнати от Запада и считат, че те важат за западните страни, но не и за Третия свят. Страни като Иран, Саудитска Арабия, Венецуела, Либия и т.н. дори нямат индустрия, встрани от добива на петрол, те също продават черно злато и трупат петродолари – колкото повече, толкова повече. Така, освен че всъщност се възползват от икономическите ресурси и техническите постижения (двигателят с вътрешно горене) на Западния свят, производителите на петрол и евтини промишлени стоки ползват и природни ресурси, които са безплатни – все още. Например въздухът, който жителите на Джеда, Рияд, Дубай, Багдад, Техеран, Триполи, Доха и т.н. дишат, е “произведен” в горски масиви и джунгли в Африка, Азия и Европа, често от страни, които имат гори на над 50% от територията си, но нямат и капка нефт и според сегашната ситуация са онеправдани. Всъщност, ако 95% от цялата земна повърхност приличаше на Северна Африка и Арабския полуостров, то жителите им биха измрели – просто поради факта, че няма да имат кислород за дишане. Поради особености от физико-географски характер въздушните газове (и намиращият се в тях кислород) се разпространяват свободно и така, жителите на Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Ирак, Иран, Либия и т.н.получават нужният им за дишане кислород безплатно. Също така безплатно те изпускат във въздуха вредни емисии от джипове и коли с огромни двигатели и разход на гориво, често пъти близък до 30 литра на сто километра. Всъщност тайната за големия успех на авиолинии като Emirates, Qatar Airways и други гигантски авиопревозвачи на малки арабски държавици е точно там – те ползват гориво де факто безплатно (или го плащат на самите себе си, доколкото всичко там е собственост на едни и същи хора) и нямат ограниченията, които важат за авиопревозвачи от ЕС. Същевременно целият цивилизован свят плаща на тези държави, за да може да изгори безценният им нефт в резервоарите си, след което се плащат и такси за използваните квоти вредни емисии. Отглеждането на едно дърво е много по-времеемко и трудно от добива на барел петрол, а заплащането е обратно пропорционално. Всъщност, докато едно дърво расте и произвежда кислород, то е безполезно от икономическа гледна точка. Чак когато бъде отсечено, струва пари. Това е директен сблъсък на икономическата логика и здравият разум. Вероятно това и ще е един от конфликтите на 21 век. И основен конфликт през 22 век, ако тогава има Homo Sapiens.

След като миналата година Антон Кутев заяви в прав текст, че “социализмът е като СПИН – предава се по полов път” (за което е абсолютно прав, само пропусна факта, че комунизма и СПИН са също така и ЗАРАЗНИ и СМЪРТОНОСНИ), не съм и предполагал, че ще получи подкрепа от страна на френски актьор от ранга на Жерар Депардийо, който вече стана Жора Депардиевич Депардинский.

Депардийо е потвърждение за факта, че никога не е късно човек да стане за резил, а когато остарее и оглупее, резила става само по-голям. По подобен начин Ален Делон се беше изцепил преди време, че не вижда смисъл от Интернет и дори го намира за вреден. Сега, вместо кротко да си живее в Белгия и да си харчи паричките, старият Жерар реши да приеме с гръм и трясък руско поданство (и се превърна от гражданин на ЕС в поданик на Кремъл) и дори да бие тъпана за това, че баща му бил комунист. Това показва до каква степен може да деградира един човек – Депардийо се противопостави на една изцяло комунистическа мярка като 75% данък в родината си и за да запази паричките си, отиде да целува ръка на Владимир Путин, който дори нарече свой приятел. Всъщност основна грижа на всеки комунист е да трупа пари за сметка на другите, докато бръщолеви за братство и равенство, поне така правят българските комунисти (социалисти). Ако можем да цитираме един друг Владимир, Илич Ленин, “полезнаите идиоти са в полза на Световната революция”, а Жора Депардинский охотно влезе в тази роля. Теорията на Айнщайн, че интелекта по земята е константна величина, а само хората се увеличават, също беше потвърдена по блестящ начин.

Както съм споменавал и друг път, България очевидно е осъдена да бъде на дъното в човешкото си развитие във всякакви класации – за щастие, за БВП на глава от населението в ЕС и т.н. Причините за това са много, но грешно формулираните цели винаги водят до погрешни резултати.

Пример за подобна грешна цел е националното допитване, а.к.а. референдум за или против АЕЦ Белене. В нечий милиционерски мозък се роди умната идея да бъде сменен въпросът със ЗА или ПРОТИВ атомната енергия по принцип, с прозрачната идея да се строи 7-ми блок в АЕЦ Козлодуй вместо АЕЦ Белене при положителен вот. Това просто няма как да се случи, въпреки всички измами, които са способни да направят от ГЕРБ – БСП ще продължи да настоява, че ДА е ДА за Белене. Затова най-добрият и еднозначен отговор е НЕ, тогава може да се наложи и закриване на досегашните мощности в Козлодуй и да приключи ерата на атомна енергетика в България – твърде е хубаво за да е истина, но все пак това е единственията добър ход. За съжаление, този референдум е грешно формулиран и вероятно незаконен още при обявяването си, главно заради подмяната на въпроса, така че неучастие в него, което да го провали, също е добра опция.

Не на последно място – считам, че всички, които гласуват ЗА атомна енергетика, трябва да бъдат задълежени със закон да осигурят по 50 хиляди евро за строежа на АЕЦ, както и да бъдат изпратени да живеят поне по 6 месеца в Чернобил – за да осъзнаят какво са си избрали.

Кремъл отбеляза голяма точка срещу френските бюрократи, които 20 години след края на комунизма са решили да съживят мъртвия му дух. Намерението на френския президент Франсоа Оланд да въведе данъчна ставка от 75% върху доходи над 1 млн. евро доведе до логичен резултат – стотици богати французи избягаха панически от родината си, обхваната от комунистическо малоумие. Във Франция остават все повече бедни и обедняващи французи, които да държат на плещите си една социална система, която в близкото десетилетие ще ги закопае – буквално. Към данъчното бреме се прибавят и милионите имигранти, които ще осъществят своята мечта с пари на френските данъкоплатци – да живеят без да работят. Това са български и румънски цигани, араби от Магреба и черни от всички бивши колонии – тук произходът няма значение, важно е, че те отиват във Франция да получават пари, а такива като Депардийо – напускат.

Русия, която в продължение на последния век е загубила сигурно 20% от населението си само заради емиграция към САЩ и Европа, постигна мимолетен пропаганден успех. От Русия са си тръгнали хора като Сикорски и Сергей Брин за да направят в САЩ нещо, което в Русия не биха успели – компаниите Сикорски и Гугъл. Стотици хиляди други руснаци продължават ежегодно да напускат Русия за да намерят в Европа (вкл. и във Франция) законност, която във владенията на Москва липсва изначално. Дано на Депардийо не му се наложи да разчита на руско правосъдие. Защото за разлика от Франция, в Русия ще попадне първо в затвора, а след това специално нагласено обвинение ще бъде прикачено към него – справка Михаил Ходорковски. Вярно е, че известността и името Жерар Депардийо го пазят от подобен произвол, но все пак е добре да има едно на ум. Вероятно в плановете на Путин той ще се превърне в златна кудкудякаща кокошка, която ще славослови новата “съветска” власт и за награда ще получи скъпоплатени роли в две-три исторически продукции. По подобен начин, подведени от собствената си глупост, европейски и американски интелектуалци са хвалели режима на Сталин през 30-те години на 20 век. Историята се повтаря.

След поредния гаф на президентската администрация, става безпощадно ясно, че Росен Плевнелиев се е заобиколил с кретени, които нямат представа какво и как да търсят в интернет. Вместо да вземат снимки от тук например, те са взели от сайта на най-абсурдния туроператор в България. Явно в бързанято да закърпят презентацията не са обърнали внимание на съдържанието – нещо често срещано в България. Така например някой анонимен гений беше качил преди време на сайта на Президентството файл, озаглавен Mangali.pdf.

Резултата е, че никой не помни какво е казал Плевнелиев в новогодишната нощ, но всички обсъждат снимката от Колорадо. Ако не иска целия му мандат да бъде провален от подобни кретении, президентът трябва да направи сериозна ревизия на администрацията си. А Балкантурист – след подобна лъжлива реклама с крадени снимки (Мултигруп никога не плаща, гарантирано още от Илия Павлов) трябва да бъдат наказани от потребителите. Финансово.

НАП отново откриха ловния сезон за данъчни декларации и заваляха заплахи и обещания. Покрай нововъведенията с единно платежно е много вероятно да се случи така, че още повече хора реално ще отпаднат от здравно-осигурителната система и никога няма да се върнат в нея – просто защото в сегашния си вид тя е безполезна. Време е да припомним някои азбучни истини:

Реалната данъчна тежест в България е над 30%. Т.нар. плосък данък е просто прах в очите и облагодетелства главно хората със заплати много над средната – да речем над 1500 лева. Към този плосък данък трябва да се добавят и осигуровките, които в сегашния си вид са чист данък – събиран поголовно и изливан в общата каца, наречена НОИ и НЗОК. Следва да добавим и ДДС в размер на 20%, събиран върху всичко, което се продава в България – стоки и услуги. Върху някои особено оборотни стоки като горива, алкохол и цигари има и акциз, който формира продажната им цена като 70% данък. Ако за цигари и алкохол това е напълно оправдано действие (цената им дори е ниска), то цената на горивата моментално рефлектира върху всички други стоки – директно.

Така, всеки човек, работещ или не, който на месец си купува стоки и услуги за около 1000 лева (примерно), оставя в хазната 250 лева, ако търговеца е свързан с НАП, разбира се. Заслужава си да се помисли за това – косвените данъци са доста по-високо бреме и спирачка за растеж, отколкото преките.

Внасянето на осигуровки няма никакъв смисъл – повечето активни икономически хора днес вероятно няма да доживеят до пенсия – след 2020г. изискуемата за това възраст ще е 65 години и 40 години натрупан трудов стаж. Това превръща 80% от хората в България в идеалния осигурен – цял живот плаща и умира пет месеца преди да се пенсионира (с плюс/минус една година). Останалите 20% са дежурните тунеядци – полицаи и военни, които се пенсионират средно на 45 години и на получават пенсии в максимален размер през по-голямата част от живота си. В подобна система никой нормален човек не би плащал осигуровки – по-добре да си ги вкарва на влог и да живее от тях. При средна месечна вноска от 100 лева, за 40 години стаж ще се натрупат около 50 хиляди лева, с които човек ще живее поносими старини.

Сегашната социална система издържа и хора, които никога не са работели и нямат и намерение да работят, за сметка на което обаче имат 10+ деца и считат, че държавата и обществото са длъжни да ги издържат. Тези хора вероятно изсмукват поне 50% от социалните фондове, а държавата не дава никакви индикации че ще прекрати това. Като единствен разумен ход остава да се спрат парите към държавата от страна на данъкоплатците – поне докато не се въведат лични унаследяеми пенсионни партиди.

Казано в резюме – и тази година плащането на данъци и осигуровки ще също толкова безсмислено, колкото и в предишните десет.