УБО – Управление на Бъдещите Облаци

Тази вечер видях в новините, как един човек, който в ролята си на издател на медия безцеремонно крадеше снимки от управлявания от мен през 2009г. сайт ФОТОН, собственост тогава и сега на Икономедиа, лъсна в авто-рекламно репортажче на БНТ като продуцент на нов сериал за спасението на българските евреи. Става въпрос за Мирослав Боршош, който в дългата си лъкатушна биография на неуспяло протеже на Надежда Михайлова, издател на в-к Новинар и жълтия сайт vsekiden.com (където се публикуваха откраднатите от Икономедиа снимки), вероятно има и по-сериозни прегрешения, но всеки път, когато видя подобен човек да застава в ролята си на публична личност някъде, забъркан в дребни измами, си давам сметка защо и медиите са стигнали дъното си. Нямам идея откъде Боршош е намерил пари за този филм, предполагам, че голяма част са пряко или косвено държавно финансиране заради темата “спасени евреи”, но отсега мога да се обзаложа – този сериал ще е като кино-версия на vsekiden.com – пълен с крадени идеи и измислици, и вероятно пълен провал. Хора като Боршош са вероятно първообраза на песента Продуцер на Бичето – нещо като Ганю Балкански с претенции за значимост.

Чета за военния, който уби жена си и децата си и се чудя, колко трябва да си отчаян, за да превъртиш така. Имал огромни кредити и явно шибаните банки са го притискали – вероятно са му звънели непрекъснато онези престъпници, наречени събирачи на дългове, които имат и наглостта да се рекламират по телевизията. В системата на МВР и МО е пълно с хора, които са взели големи кредити и в момента поне по 50% от заплатите им отиват за изплащането им – не ми се мисли какво би станало до една-две години, особено ако има масови съкращения и подмяна на личен състав, което в МВР е повече от належащо – вероятно броят на самоубийства-убийства ще нарастне, а въоръжените грабежи ще си станат нещо в реда на нещата. Наложителен е закон за фалита на физическите лица, както и по-строг контрол върху банките – това че са стабилни е функция на външни фактори, а и повечето банки са гръцки, така че може да се научат да отписват дългове, по стар византийски обичай. В противен случай не е далече деня, в който някой ще нахълта в банков офис и ще изтреби всичко живо там – от охранителя до последната касиерка. А може и аз да го направя, освен ако не докопам самия управител на банката.

И за последно – ще цитирам един от коментарите в Дневник – основен проблем е, че военния Тепавичаров и Октай Енимехмедов не са си разменили оръжията – две деца щяха да са живи и един философ-хидролог щеше да е в разход.

Ето един виц, който всъщност си е самата истина:

Ленив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са
опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е
задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат
германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред
скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на
рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава
ще реши дали да наеме някоя за през нощта.

Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на
горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката
месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от
хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото
купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си
плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският
доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да
си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата
от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната проститутка, която в този
момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в
положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Проститутката
взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си
плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я
поставя на мястото, на което е била до преди малко, така, че богатият
чужденец да не заподозре нищо.

В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата
от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира я в
джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел.
Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и
гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.

Днес, докато отивах към офиса на ЧЕЗ на Позитано, пред N20 засякох излизащия оттам Сергей Станишев. Това е втори или трети път, за който го виждам наживо, предпоследния път беше още премиер и мръзнеше на някаква церемония при Паметника на незнайния воин по сако – беше се докарал така при температура около нулата. Днес, като го съзрях, за момент ми мина идеята да му направя “шамарен атентат”, признавам си. Просто импулсивно ми дойде да го ошамаря, но се въздържах.

После, докато вървях по Съборна, чух зад себе си репликата “…то много ясно за какво е дипломата, не че някой ще работи по специалността си с това висше”. Задминаха ме двама на вид интелигентни младежи, явно заети в това да обсъждат бъдещето си. Подобни реплики съм чувал и в подобни разговори съм участвал вероятно преди още тези двамата да се родят – явно в последния четвърт век качеството на висшето образование в България не се е вдигнало много над хартийката, върху която някой (не)знаен ВУЗ или ПУЦ е написал магистър или бакалавър – тези хартийки са така или иначе формален белег за нечие (не)знание, което има за цел да се вмести в някоя синекурна длъжност. Можещите хора отдавна се изнесоха от тази държава и потърсиха реализация извън нея – ако те бяха тук, вместо 500 хиляди щеше да има 1 500 000 хиляди безработни – достатъчно голяма и критична маса, за да не позволи на комедийни играчи да играят роля на премиери и министри. Емиграцията беше този клапан, който не позволи да се натрупа напрежение, което да премахне (преносно или буквално) хора, които явно са объркали мястото си в живота и са се взели насериозно. Сред тях има бивш премиер, съветски гражданин, лидер на етническа партия, който се самовеличае като борец за свобода, както и бивша мутра с претенции за величие и опити да се напъха в роля на министър-председател.

Сутринта чух отвратителното изказване на Сергей Станишев, който не пропусна да обвини ГЕРБ и Борисов за “атентата” срещу Доган – изненада ме само, че не го направи още с първото си изречение. Всъщност Станишев е притеснен от друго – за разлика от тази срещу ортака Доган, атака срещу него може да е успешна, справка – Луканов. А това по което си приличат двамата с Меди Доганов, освен кръвна връзка с комунизма, е настоящето им битие на корумпета – Доган маскира “взятката” с договор за консултации на язовир, а Станишев даде бюджетни пари на един чужденец, който после не особено елегантно върна част от тях към concubina-та на тогавашния премиер. Тази схема се нарича cash back, и е измислена доста отдавна – Доган и Станишев просто я прилагат.

Снощи приложих универсално средство за балкански политически анализ – злоупотреба с ракия пред телевизора. В резултат от това ми се изясниха някои детайли, които очевидно трезвомислещите прокуратура и МВР не успяват да видят – няма как да повдигнат обвинение за опит за убийство, ако средството (газов пистолет) е негодно. Няма как да извършиш нещо сериозно с това пистолетче и всеки що годе смислен адвокат ще го докаже в съда. Тогава МВР-кадърът-физкултурник ще возригне с нова порция “ние го хванахме, а те го пуснаха”.

Започнаха и разсъжденията на разни електорални единици, маскирани като политически анализи – например това. Алексей Лазаров дълбоко се е объркал в оценката, че този водевил ще навреди на репутацията на България. Причините да не навреди са няколко – първо международните “съюзници” на Доган са либерали, чиято роля в ЕС е маргинална и техните заклинания ще си останат вероятно приказки без резултат. Вътрешно-турска неразбория няма как да се експонира в мащабен етнически конфликт, това е ясно дори и за Местан. Все пак, ДПС е структура от мафиотски тип, защо това да е политическо, а не криминално разчистване на сметки? Защо репутацията на България да зависи от нещо, което може да има битов характер? Например нападателят да е ревнив рогоносец? Като се има в предвид неутолимия (още от затвора вероятно) интерес на Лидера към нови булки, нищо чудно за последните 20 години да е засегнал някой на тънка чест. В османския свят, към който принадлежи ДПС, тези неща не се отминават току така – Лазаров не е отбелязал този малък детайл в обширния си анализ.

След като си гарантира медиен интерес чрез неуспешния “атентат” в НДК днес, лидерът на ДПС разпространи предварително подготвената си реч, в която, очаквано обяви оттеглянето си от поста председател. Медиите полудяха до степен пряко да излъчват всичко около НДК, организират дискусионни студия и всичко около Доган се излъчва приоритетно. Това се случва след като трите официозни канала проспаха новината и излъчваха хора, филми и глупави предавания цял час след атентата. След като отстъпи от поста формален лидер в полза на Лютви Местан, Доган ще може да се заеме с това, което винаги е можел да прави най-добре – да капитализира контактите и влиянието си посредством договори за консултиране на хидропроекти. Този атентат е толкова верен, колкото и Ахмед Доган е хидролог.

В речта си (прочетена от Филиз Хюсменова), Доган твърди нещо друго – процесът срещу имамите в Пазарджик бил като процесът срещу него преди 27 години, когато той е бил “борец срещу тоталитаризма”. Доган удобно пропуска факта, че битието му преди 1989г. е тясно свързано с ролята му на доносник на ДС, както и удобно пропуска факта, че циганите-талибани в Пазарджик се финансират от Саудитска Арабия не заради правата и свободите им, а за да пропагандират и налагат Шариата в България.

Можем да направим и паралел – турчин прави атентат срещу турчин, от което новият председател на ДПС (турчин), вади извода за застрашен етнически мир и демонизация на турската партия от страна на българите и българската държава, която явно е виновна за липсата на права и свободи и в последното помашко село. По подобен начин атентата на един друг турчин срещу папата преди повече от 30 години хвърли петно върху тогавашната НРБ, което вече три десетилетия неизказано тежи върху България. Тогавашната НРБ много точно е възпроизведена в днешната ДПС – до последния си тоталитарен детайл. И днешния “атентат” е сигнал за началото на разлагането на този изправен труп, маскиран като политическа партия.

Неуспелият опит за атентат днес в НДК срещу Ахмед Доган на конференцията на ДПС в НДК преди той уж да обяви оставката си от лидерския пост, изглежда постановка, съшита с бели конци. След театралната атака срещу Доган, която той несръчно отби, се разигра истинска азиатско-ориенталска сцена от страна на оскотелия турски електорат – те буквално се опитаха да убият нападателя, а реакция от страна на охрана и полиция нямаше в продължение на минути. Показателно е за какви примитивни хора става въпрос, които са се събрали под лозунга права и свободи. Много е вероятно да са искали да го убият за да скрият следите на този несръчен фарс. Вероятно и “самоубийството” Ахмед Емин от 2009г. е също подобен фарс, който беше потулен от властите.

Липсата на реакция от страна на трите официозни телевизии – Нова, бТВ и Канал 1 не излъчваха нищо друго освен скучни предавания в продължение на близо час след “атентата” – вероятно чакат указания как да отразят фарса.

Интересно, дали това не е начин на падишаха в Анкара да покаже на везира в Румелия, че е време да си върви? Някога са им пращали копринени въжета.

След поредната дебилна акция на Министерство на вътрешните болести, време е Борисов да стартира операция:

Церебрално

Вреден

Единак

Тарикат

Арогантен

Нагъл

Отново

Вътре

Почти като електрификация + съветска власт = комунизъм.

Този извод се налага от анализа на последните новини – ново лого и туристически бранд на България плюс дадените на Пайнер Мюзик близо 2 млн. лева за технологично усъвършенстване, за да може силиконовите цомби на певачките да се виждат и в “йейч дьи” формат, цитирам Митьо Пайнера. Днес научих дори нещо интересно – този човек навремето е бил рокаджия, но явно е оценил потенциала на музиката на Хисарския поп още през 80-те години на миналия век, вследствие на което прави своя бизнес-удар. Сега според изпълнения евро-проект, той ще завладява нови пазари, ще показва красотите на българската природа и фолклор и в чужбина и така косвено и пряко ще подпомага туристическата визия и продукт на България. Аз лично тръпна да видя тълпи от музикални маниаци, стичащи се в българския Нешвил – Димитровград, превърнат в Dream City от Ивана, Анелия, Десислава и вечния мустак Милко Калайджиев (да ме прощават тия, които съм пропусснал, мога да ги завторя). Все пак, за да направим един балкански паралел, в екс-Югославия и Сърбия, където са кралиците на турбо-фолка Цеца, Весна, Драгана Миркович и други карачки, световноизвестна музикална сцена не са родните им Крагуевац, Смедеревска паланка и т.н., а EXIT-фестивала в Нови Сад. Ако има автентична фолклорна музика, която да е популярна извън границите на Балканите, то това е фестивалът на циганската музика в Гуча.

Новото лого, сътворено от обширен творчески-рекламно-пиарски колектив, който е делнал едни два милиона лева за креативността си, пък очевидно има за цел да заблуди двойно повече от досегашните туристи, ако вярваме на зам.-министъра на икономиката Иво Маринов. От Министерството на икономиката отново са се плъзнали по президентската плоскост с чужди снимки, върху които да монтират логото и да представят красотите на родината. Това, че идеите им са плоски, очевидно не ги стеснява – снимка с два шезлонга и ярко слънце се експлоатира поне откакто има туризъм по света. Бранд-стратегията (купешки думички за 2 млн. лева хонорар) се основавала на идеята, че България била откритие, което да бъде споделено, посочват мъдро от Публисис Марк Груп. В такъв случай явно са изпуснали основни детайли във визията – например подредени във форма на роза магистрални жрици или пияни английски туристи са откровение, което си заслужава да се сподели. Все пак това би допълнило по категоричен начин туристическия продукт на страната и би добавило като детайл причините поради които масовите туристи идват тук – всичко е ЕВТИНО, на първо място жените и алкохола.

А за да се смени имиджа (купешка думичка за фасон) на евтиния български туризъм, сал едно лого не стига, та макар и като част от брандинг стратегическо позициониране. За всеки човек, прекарал поне седмица в България, се набиват в очи ниското равнище на услугите в хотели и ресторанти, ниска мотивация на персонала и практическата им липса на квалификация. Причината е проста – в туризма, освен босовете, редовият труженик е най-често сезонен работник от по-близки или далечни села. Работещ без осигуровка и без сигурност какво ще прави след шест месеца, за него туристът е последна грижа. Логично при такива условия работят само хора без много избор – слабообразовани, ниско мотивирани и не особено интелигентни. За тези хора, сума от 2 млн. лева за БРАНДИНГ е непонятна разсипия. За тези хора обаче, сума от 2 млн. лева за ЧАЛГА е малко. Трябва да е поне 2 милиарда, щото това е БИЗНЕС и ЛИЦЕТО, което искат да има България пред света – нещо като трио между Азиз, Софи Маринова и Милко Калайджиев, които ще покорят Миланската скала и Болшой театър наведнъж.