Category Archives: Некои съображения

Днес с изненада научих, че Вежди Рашидов е заповядал разбиването на вратата на Toba&Co, заведение на гърба на бившия Царски дворец, което през лятото заема и част от градинката. Собствениците твърдят пред Дневник, че не били плащали наем  от септември … Continue reading →

Днес снимах това изображение на Васил Левски върху трансформаторно табло на ул. Цар Симеон в София. Не знам дали думите са негови или измислени от човека, който го е рисувал. Ето още цитати от Левски, повечето звучат актуално и днес: … Continue reading →

Чета един текст на Бисер Боев  в Дневник относно модерния зимен туризъм и нуждата от неговото развитие и виждам колко тясно е въобще понятието и представата за туризъм в България. Ако няма лифтове, няма зимен туризъм, чертае Апокалипсиса вещо Боев, … Continue reading →

Чета последните издихания на тази тема в медиите и наличието на три основни линии се набива в очи – в изтребителния конкурс има течение на реалисти (да вземем каквото има за парите, които имаме), оптимисти-максималисти (да вземем най-доброто, без значение … Continue reading →

След като българските власти обявиха, че много вероятно “Хизбула” да стои зад атентата в Бургас, то реакциите на политическите сили не бяха изненадващи. Повечето от тях заеха пораженската позиция, че подобно посочване можело да навреди на България и дори да … Continue reading →

Точно седем дни след референдума за или против АЕЦ Белене пиша последния (надявам се) текст по тази тема. Аз самия не гласувах, поради факта, че не можах да отида до изборна секция – както и 90% от хората, всъщност. Защото … Continue reading →

Тази вечер видях в новините, как един човек, който в ролята си на издател на медия безцеремонно крадеше снимки от управлявания от мен през 2009г. сайт ФОТОН, собственост тогава и сега на Икономедиа, лъсна в авто-рекламно репортажче на БНТ като … Continue reading →

Чета за военния, който уби жена си и децата си и се чудя, колко трябва да си отчаян, за да превъртиш така. Имал огромни кредити и явно шибаните банки са го притискали – вероятно са му звънели непрекъснато онези престъпници, … Continue reading →

Ето един виц, който всъщност си е самата истина: Ленив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. … Continue reading →

Днес, докато отивах към офиса на ЧЕЗ на Позитано, пред N20 засякох излизащия оттам Сергей Станишев. Това е втори или трети път, за който го виждам наживо, предпоследния път беше още премиер и мръзнеше на някаква церемония при Паметника на … Continue reading →