Западните Балкани по пътя към ЕС

Смяната на режима на Груевски в Скопие доведе до разместване на пластовете в Западните Балкани, което провокира нови движения и дипломатическа активност в Белград и Атина – два отколешни центъра на анти-българска дейност и проблеми в Македония. Сръбския външен министър и бивш премиер, а по-рано и говорител на Слободан Милошевич, Ивица Дачич заяви в прав текст, че Сърбия е сбъркала като е признала Македония под името и. Дачич преди време се изказа заплашително и за българското малцинство в Сърбия и заяви в прав текст, че “ЕС трябва да обуздае по-малките си членки” явно визирайки България и Хърватия. Новият президент Вучич, известен с фашизоидните си изказвания по времето на Милошевич, когато беше министър на информацията, направи нечувано по нахалството си изказване – Сърбия нямала териториални претенции към…Гърция. Можем да добавим, че в най-близкото място между сръбските и гръцките граници има 200 километра и това всъщност означава пряко заплашване на териториалната цялост, независимост и интегритет на Република Македония.

По отношение на Сърбия, България следва да заеме по-твърда и ясна позиция по всички въпроси, в които Сърбия явно не е научила уроците си от миналото – през 2019г. следва да се постави въпросът за правата на българското малцинство в Западните покрайнини по ясен и недвусмислен начин. Наследниците на Милошевич в Белград трябва да бъдат осветени като про-руски марионетки, които вредят на отношенията на Сърбия със съседите и в угода на Москва. В Брюксел в момента са склонни да притискат Белград само по въпросите за Косово и да притискат България, Унгария и Хърватска да не налагат своите интереси на сърбите, с цел да не ги отблъснат от членство в ЕС. На това следва да се сложи край и на Белград и Атина (като най-голям адвокат на сърбите) да се заяви, че Сърбия ще стане член на ЕС след Македония – когато и да е това. На бюрократите в Брюксел следва да се обясни, че това е изцяло в полза на стабилността на Балканите и сърбите трябва да бъдат наказани за своята неискрена политика и лицемерие в посока Русия. Сърбия желае членство в ЕС преди Македония, Косово и Босна и Херцеговина главно за да може да има лостове за влияние – да блокира присъединямането на съседните си страни, и да възстанови старата проруска и антиевропейска ос Атина-Белград. Това трябва да стане ясно в Брюксел и на Гърция и Сърбия да бъде ясно показано, че България няма да го допусне – с цената на всякакви политически, дипломатически, икономически и дори военни мерки.

Македония трябва да се присъедини към НАТО и ЕС в сегашния си вид (без антибългарските истерии и налудния македонизъм) преди Сърбия. Ако Македония не може да се запази като държава, то България следва да работи за българо-албанска граница западно от линията Скопие-Струга. На отговорните фактори в Тирана следва да се покаже, че Албания няма шансове да се присъедини към ЕС преди Македония, а българската подкрепа за Косово не е безкрайна или необратима. Въобще, Косово следва да се използва като разменна монета в българската политика със Сърбия и Албания много по-активно – казусът има голям потенциал. България следва да работи и активно с Хърватска и Унгария по спорните въпроси с властите в Белград. Поставянето на Сърбия в дипломатическа и политическа изолация би следвало да охлади про-руския им ентусиазъм.

По отношение на Гърция България следва да покаже, че исканията им за промяна на името на Македония са прекалени. България може да послужи като гарант, че Македония ще се откаже от всякакви претенции спрямо гръцката история, население и територии и ще подпише договор за добросъседство и приятелство с Атина, както и със София. На гърците следва да бъде показано и, че въпросът с водите на Струма и Места не е окончателно решен, а гръцко-турския спор за Кипър има потенциал да се използва от България. Тук следва да напомним, че Кипър се присъедини в сегашния си вид към ЕС през 2004г. главно защото Атина безсрамно заплаши да наложи вето върху присъединяването на други девет (9) страни от Централна и Източна Европа за да вкара Кипър в ЕС. Де факто, Кипър има проблем, който се изтъква като пречка пред Грузия и Украйна да станат членки на ЕС и НАТО. Българската дипломация в Берлин (където гърците са омръзнали отдавна), Брюксел, Париж и Вашингтон следва да покаже и да разкрие факта, че гръцкото блокиране на Македония заради името всъщност дестабилизира Балканите и работи в полза на Москва. Въобще, в момента България има силни политически и дипломатически козове срещу остта Атина-Белград и следва да ги използва сега, когато е време.

България може да използва и връзките си с Румъния като съюзник в ЕС и НАТО, доколкото румънските стремежи към Молдова до голяма степен са подобни на българските към Македония. София и Букурещ могат да си гарантират взаимна подкрепа по пътя на Молдова и Македония към ЕС.

Има и интересни текстове на Иван Костов и Огнян Минчев по темата.

About Петър Гаврилов

Привет, казвам се Петър Гаврилов, роден в София през 1975г. Засега - неженен, неосъждан, с едно дете. Завършил съм семестриално ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000г., не знам дали има смисъл да се дипломирам въобще. Работил съм като репортер във в-к Капитал от 2000-2008г., за което време още се чудя дали е било полезно или пропиляно от гледна точка на опит и пропуснати възможности. Перфектни страни в които бих живял - Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Бразилия, Мексико - всички са отлични за летене. В Европа като най-добри за живеене ми се струват Хърватска, Португалия и Испания - пак заради възможностите за летене.
This entry was posted in Некои съображения and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.