Как ДБ да си остане около 10% на идващите избори

След като споделих предишния си пост с няколко човека, получих напълно справедливия коментар – “Ако ДБ се съобразят с тези препоръки, те ще престанат да са ДБ.” Напълно вярно – ако ДБ заяви нещо по-различно от сегашната си обтекаема позиция за мигрантите и Северна Македония, ще загуби подкрепата на важни евро-атлантически партьори, за които не е добре България да формира национална позиция по важни въпроси. Защо това е така, е тема на друг пост, но е факт – слабата си електорална база ДБ компенсира с явна подкрепа на либерални кръгове в Брюксел и Демократическата партия във Вашингтон и се чувства напълно ок с това. Гласът на милениалите жълтопаветници, експатите в десетина държави и още останки от “автентичното дясно” (което вече не е дясно) са напълно достатъчни за хората в Демократична България, или поне за тези на избираеми позиции. Те си имат имена – Христо Иванов, Владислав Панев, Антоанета Цонева, Васил Мирчев, Атанас Атанасов, Борислав Сандов и другите депутати от партиите Зелено движение, Да България и ДСБ. Тяхното желание да се борят за гласовете на хората в провинцията (която дума повечето произнасят пренебрежително и презрително) е реално нулево – за тях са важни трите софийски МИР-а, плюс Пловдив и Варна за цвят. Останалата част от страната реално бива “ухажвана” с общовойскови послания за справедливост и законност. Справедливост и законност са важни неща, но ако се сравни това с регионалната политика на ГЕРБ и ДПС, ще се види и къде се препъва автентичното дясно, демократично и про-западно управление в България. То отказва да приеме, че България е държава от 111 000 кв. км. с диаспора в съседни страни и необходимосто от изграждане на национална политика върху устойчиви позиции. Приемането априори, че про-западната политика неизбежно е либерална и лява, с отказ от отстояване на собствени позиции и ценности дори и в отношенията с неевропейски съседи, е изначална слабост на хората, обиращи милениалския протестен вот. Затова и изборните им резултати са такива, констатирам и аз като един от клетите им избиратели.

Комфортният сценарий на 10% участие и в следващите парламенти и дори достигане до позиция на балансьор, ако БСП продължи низходящия си тренд, а ДПС изпадне в изолация, може да бъде помрачен от един друг развой, който изглежда все по-вероятен. Сценарият е – Кирил Петков и Асен Василев стартират политически проект, който се ползва с одобрението на президента Радев, който междувременно се е сдобил с втори мандат и окончателно е прекратил всички зависимости към БСП. Зад това има и подкрепа на Козяк (както презрително се изразяват социалистите) и този нов проект има ефекта на появяването на самия Радев на политическата сцена преди пет години – ШОК, БОНБА! Проектът ще е прозападен без токсичната сянка на Прокопиев (заради по-силната фигура на Радев зад него) и отворен към левицата, без обвиненията за криптокомунизъм – това заради подкрепата на янките и биографиите на Петков и Василев. Старото противопоставяне по линията комунисти-антикомунисти от 90-те има шанс да остане в миналото заедно с отломките на БСП, СДС, ГЕРБ и дори ДПС.

Подобен проект би взел електорална подкрепа от всички партии и да не се лъжем – най-много от милениълите на ДБ, които в момента са и основната маса гласуващи там. В такъв случай за Христо Иванов естествен и логичен ход ще е (ако прецени за удачно), да развали коалицията със Зелените и ДСБ, които много хора от редовете на ДаБГ разглеждат като баласт и ненужно бреме. В новото си старо амплоа на безспорен протестен лидер и борец срещу корупцията, Иванов може да вземе завоя с 200 и да се коалира с партията на Петков-Василев, като обяви например, че това е естествено продължение на ДаБГ, доколкото Петков е и неин съосновател. След още пет години тази партия може да има дори един успешен управленски мандат под благосклонния поглед на Румен Радев и през 2026г. Кирил Петков да е кандидат-президент мечта. Тогава от Демократична България (такава каквато е днес) ще е останал спомен, какъвто и от Реформаторския блок.

Това е, което имам като прогноза днес, ако цитираме и друг американски любимец и виден евро-атлантик – вездесъщият Цветан на мисълта.

Posted in Некои съображения | Leave a comment

Как ДБ да премине границата от 20% на идващите избори?

Тук ще набележа няколко крачки, които (от моя гледна точка) могат да повишат видимостта на коалицията Демократична България и да ги направят по-разпознаваеми на идващите през ноември избори.

  1. Това ще бъдат избори 2в1, затова е важно и коалицията да издигне ясна и категорична дясна фигура за кандидат-президент. Важно е да не повтарят грешките от кметските избори 2019г. в София, когато срещу познаваемия Бонев издигнаха абсолютно отчаяният Игнатов. Ако си представим, че сега Радев е в ролята на Бонев, срещу него трябва да стои ясна и категорична фигура, която да донесе и повече гласове на парламентарния вот. Особено и ако ГЕРБ издигнат силна фигура за кандидат, като например Андрей Ковачев или Томислав Дончев.
  2. Сегашните лидери на ДБ са всичко друго, но не и харизматични фигури, освен може би Христо Иванов (с доста уговорки). За мен като категоричен симпатизант на ДСБ фигурата на Атанас Атанасов е по-скоро пасив, както и предишният лидер Радан Кънев. Владислав Панев го познавам лично по стечение на обстоятелствата и затова няма да го коментирам, а и Зелените са ми твърде леви и либерални като ориентиация, затова ги приемам с резерви. Темата за екологията е изключително важна, тя е въпрос на национална сигурност, и затова не може да се смесва с други леви идеи. Може би е добре напред да излязат фигури с по-ясни послания и визия.
  3. Посланията. Това е ключово. Важно е какви послания ще отправи ДБ към хората, за да мотивира тези, които не са гласували на последните 2-3-4 избори, да изберат тях. На първо място – ясна позиция по въпроси като мигрантите и Северна Македония. За мигрантите – 70-80% от хората в България (независимо от политически пристрастия) са против масов прием на мигранти, които носят чужда култура, едва ли имат желание да се интегрират и претопят в европейската цивилизация и за които е ясно в какво ще се превърнат в бъдеще – етническите гета в Белгия, Нидерландия, Франция и Германия са показателни. Едва ли някой в България иска афганско Столипиново или сирийски квартал Изток (в Пазарджик). Позицията на ДБ без уговорки трябва да е в посока – България не приема мигранти (с изключение на такива, работили за нас и застрашени заради това, и малки, уязвими групи). Хората трябва да знаят, че ако ДБ излъчи правителство, това ще е политиката му, без значение какъв ще е натискът от Вашингтон и Брюксел. В момента ДБ изглежда, че формира външно политическата си позиция изключително по опорки от Демократическата партия във Вашинтон и крайно-леви фракции в ЕП. Това впечатление трябва да се разсее категорично. По въпроса със Северна Македония – очевидно режимът в Скопие е възприел конфронтационен курс спрямо България, която се възприема като изначално зло, за разлика от Сърбия, която явно е приятел на БЮРМ. България трябва да нагоди външната си политика към тази реалност и да работи за разбиването на задаващата се мини-Югославия, като същевременно ефективно блокира и Белград по пътя към ЕС. Посланията на ДБ следва да са ясни – никаква подкрепа за просръбския режим на Заев или откровено българофобския Мицковски от ДПМНЕ-Вальево. Няма да е лошо да привлекат Виктор Канзуров (човек с ясен профил) за съветник или дори да го издигнат за изборен пост (това може да помогне и в казуса с двойното гражданство, който трябва да се реши окончателно и тази пречка да отпадне). ДБ може да постави ясно въпроса за смисъла от присъединяването на Сърбия към ЕС, доколкото досега Борисов беше по-скоро сервилен към Вучич. 80% от избирателите са твърдо против отстъпки спрямо бившите югославски републики Сърбия и Македония и посланието трябва да е ясно. Ако ДБ успее да формулира позиция, че Белград може да стане член на ЕС само след като стане член на НАТО, това ще бъде забелязано на много нива по категоричен начин. Тогава и Москва ще усили кресчендото си против България, което допълнително ще демаскира агентурата и в БСП, ГЕРБ и ДПС, която сега се крие зад маловажни теми. В момента ДБ стои по-скоро като младши партньор на ГЕРБ по темата евро-атлантическа сигурност. Необходимо е това да се промени със съвсем ясни послания.
  4. Политика за национална сигурност. Необходими са ясно осъзнаване на рисковете на национално, регионално и международно ниво и правилното им адресиране. В тази връзка – нашествие от мигранти е и се възприема от избирателите като 100% заплаха за националната сигурност. Затова, България заедно с Гърция и други страни трябва да иска засилване на ролята на Фронтекс, както и повече средства за гранична охрана и съоръжения. Необходимо е ясно послание, че България ще отделя поне 2%, а по-добре и 2.5% от БВП за отбрана и сигурност. При това не само за покупка на въоръжение (което трябва да се поддържа като разход с по-ясни послания), но и за обучение на хора, както и инвестиции в умна отбрана. Ето една идея, която досега никой в България не е повдигал – изграждане и развитие на пълноценна кибер-отбрана като отделен род войски. Така както имаме Сухопътни войски, ВМФ и ВВС, киберпространството е нова област на военни действия, към която трябва да се подходи отговорно, още повече, че враждебните дейности и атаките там са всекидневие. Една нова войскова част и род войски ще означава смяна на концепцията и осъзнаване на новите реалности. САЩ наляха трилиони в безнадеждната афганска армия, абсолютно сигурно е, че при ясен ангажимент и послания от страна на София, Вашинтон ще подпомогне и изграждането на кибер-войски, и модернизацията на ВМФ и ВВС. Това в ДБ трябва да го разберат и артикулират ясно. Може да бъдат поканени и Северна Македония и Албания да се включат в новата войскова кибер-част, като част от ангажимента им към НАТО. Към Скопие може да има и по-активна политика за участие в съюзнически инициативи, както и въпрос, доколко бъдещият мини-югославски шенген е в съзвучие с техните ангажименти към Алианса. Интегрирана ПВО с Македония, Албания и Румъния също може да повлияе стабилизиращо на целия регион между Черно и Адриатическо море и ефективно да изолира Сърбия. Въобще с посланията си към Скопие, Тирана, Подгорица и Прищина България може да оформи една истинска натовска дъга около руското прокси Белград, която в случай на нужда да добие и реални измерения – справка 1999г. Не трябва да се допуска изграждане на анти-българска ос Белград-Скопие-Атина.
  5. България може да предложи на съюзници в НАТО като Канада, Нидерландия, Белгия, Дания, Германия и др. западни страни активно да предислоцират свои съединения у нас и с тяхна финансова помощ да бъдат възстановени примерно някои авиобази (Добрич, Равнец, Габровница), които да се ползват съвместно. Така България би дала ясен сигнал на Русия, че Черно море не е нейно езеро и би получила ефективна помощ от съюзници, които ще могат да се задействат по-бързо при негативни събития на Източния фланг на Алианса. В подобни съвместни инициативи могат да се включат и Украйна и Грузия. Подобна идея, развита от ДБ, ще е ефективен отговор на идеите на Борисов за “яхти и платноходки в Черно море” на фона на руската агресия.
  6. Черно море и ВМФ – Един от основните проблеми на влизането на натовски кораби в Черно море са ограниченията на Конвенцията от Монтрьо за кораби на държави, които не са черноморски. Това оставя Русия и Турция в удобната позиция да диктуват правилата от позиция на силата в това затворено водно пространство. Българи и Румъния могат да предложат на останалите съюзници да им предоставят кораби, които да подсилят техните флотове, които да бъдат със смесени екипажи – подобно на самолетите АУАКС, работещи от Унгария. Така 10-15 фрегати и разрушители под български и румънски флагове с екипажи от 15-20 натовски страни ще променят значително стратегическия баланс в Черно море, ще подкрепят амбициите на Грузия и Украйна за членство в Алианса и ще са отличен пример за наднационално сътрудничество. Това ще позволи на България да покани и офицери от македонската армия да покажат на дело ангажираността си с регионалната сигурност.
  7. Вътрешна и регионална политика – това са промени, които биха направили управлението на страната по-ефективно и добро за хората. На първо време – ново административно деление, в което сегашните региони за планиране да станат области (шест на брой), областите да станат окръзи, а броят на общините да се намали и оптимизира. Доколкото някои общини са и основен работодател на населението в тях, трябва да се гарантира, че парите ще останат при хората и оптимизацията на тези общини няма да ги ощети финансово.
  8. Предложение за прехвърляне на Агенцията по горите от Министерство на земеделието и храните към Министерство на околната среда и водите. Сегашното управление на горите е подчинено на тяхната експлоатация за дървен материал и това е факт от години. С прехвърлянето им към МОСВ ще се постави начало на нова концепция, в която горите са ресурс сами по себе си, с важна връзка с качеството на въздуха и горите, с биоразнообразието, с контрола на наводнения и природни бедствия. Подобна идея от страна на ДБ ще даде основа на стабилно управление на екосистемата гори-води-въздух.
  9. Нови мостове над река Дунав – България и Румъния имат нужда от поне 6-8 моста, за да бъдат свързани ефективно помежду си. Това ще е от полза за гражданите на двете страни, на НАТО и ЕС, както и на инициативата “Три морета”. Строежът на тези мостове може да се стартира паралелно, за да се избегне сегашното надлъгване между София и Букурещ кое да е първо – Силистра-Кълъраш или Свищов-Зимнич. Финансиране може да се търси по много начини – от частно финансиране през заеми и облигации, до фондове в Брюксел и дори от Вашингтон по линия на укрепване на Източния фланг на НАТО.
  10. Външна политика. От страна на ДБ може да се артикулира и идея за Западните Балкани, която е реалност за Норвегия и Швейцария. Това е тези страни (Албания, Сърбия, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово) да бъдят активно икономически интегрирани в ЕС и гражданите им да получат право да живеят и работят в ЕС – нещо като индивидуално членство. Обикновените сърби, македонци, босненци и косовари не трябва да са заложници на корумпираните си елити, защото е определено ясно, че Сърбия, Македония и Косово още поне 20 години ще са извън ЕС. Така България може да приложи един про-европейски ход, който да подкопае сръбската антибългарска пропаганда в бивша Югославия и да отвори трудовия пазар на ЕС за още около 10 милиона граждани. Изброените по-горе държави може и да бъдат напъло интегрирани икономически в Европа и дори да получават структурни фондове за развитие и инфраструктура, без да имат депутати в Брюксел и без да имат право на глас по важни за ЕС въпроси. Това е полезно, доколкото Сърбия е заявила, че ще наложи вето на санкции срещу Русия веднага щом може. Това просто не бива да се допуска и вариантът Белград да няма глас е удачно решение. ДБ следва да инициират и по-активна про-българска позиция на съседите ни и съюзници в НАТО и ЕС по въпроса с Македония. Румъния би могла да разчита на българска подкрепа за Молдова, а Гърция и Кипър по въпросите със Източното Средиземноморие и деокупацията на Кипър при съответно тяхно отношение в полза на София по македонските дела. Това е нещо, което трябва да се комуникира и налага неотклонно, независимо кое правителство е на власт.
  11. Нови жп-линии – България на запад е свързана само със Сърбия през Калотина. Ето идея, която никой никога досега не е обявявал публично, но която ще има безспорен ефект върху Северозападния регион – свързване на българската жп-мрежа със сръбската при Кула или Брегово. В допълнение на жп-линията София-Скопие (която трябва да разглежда като част от Бургас-Дуръс и да се включи активно и Тирана в този въпрос) може да се изгради и друга жп-връзка между Петрич и Струмица.
  12. Нови и рехабилитация на стари летища – за да бъде едно летище международно, то не е нужно да е огромно – справка може да е летище Ниш, което е по-скоро междуселски аеродром. България трябва да възстанови летищата във Видин, Русе, Силистра, както и още няколко при необходимост и да стимулира възраждането на въздушните превози между тях – с малки турбовитлови самолети до 50 места това може да е доста ефективна и екологична бърза алтернатива на автобусния транспорт и по-евтино от изграждане на бързи жп-линии. Въздушният транспорт в България определено е подценен, за разлика от съседните страни и това е причината Турция, Румъния и Гърция да привличат български трафик, от което България губи. ДБ може и трябва да повдигне въпроса защо линията София-Истанбул се обслужва само от Търкиш Еърлайнс и да иска назначаване на втори превозвач по нея, което да създаде реална конкуренция. Подобно може да е и за линии до Анталия и Измир, по които биха пътували доста български граждани.
  13. Винетките. В момента цената на винетките е изключително несправедлива, независимо дали човек кара колата си само в една област или по цяла България, дали изминава 10 хиляди или над 100 хиляди километра годишно. Ето още една идея, която би помогнала на ДБ да привлече гласове от хора, които биха искали коригиране на това. Да има регионални годишни винетки на цена 1/3 от сегашната, за хора, които не излизат с колите си извън областта в която живеят, или не ходят на по-далеч от 50 км от адреса си, ако пресичат в друга област. Често това са хора, които карат колите си по маршрут от дома си до село/вилата и това става в общини, в които няма (почти) никакъв градски и междуградски транспорт. Т.е. за тези хора, живеещи например в области като Смолян, Кърджали, Разград, Добрич, Видин и Монтана, наличието на собствен автомобил е жизнено необходимо, а не лукс, както може да се каже, че е в София или Пловдив. За хора, които пътуват по пътищата в страната повече от 180 дни в годината, може да се въведе и допълнителна такса към сегашната цена на винетките, която да компенсира по-ниските цени на горната категория хора, пътуващи само в рамките на областта си. В допълнение, може да се повдигне и регионална инициатива със съседните страни – коли с техни регистрации да не плащат винетки в България при аналогично неплащане на от български коли на магистрални такси в Сърбия, Гърция и Македония и винтетки в Румъния. Добре е от страна на ДБ да излизат предложения за диалог и сътрудничество по конкретни теми със съседите, независимо дали са в или извън ЕС и НАТО. Това е такава тема.
  14. Здравеопазване – сегашната система на финансиране през НЗОК и клинични пътеки има изключително тежки дефицити и способства за затваряне на болници в малки градове и населени места и концентрация в София, Пловдив и Бургас на лекари и болнични легла. Това категорично е неправилно и пандемията го доказа. Необходимо е да съществува гръбнак от държавно финансирани болници във всички областни градове, а в седемте най-големи града – София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Варна, Плевен и Русе – да съществуват болнични комплекси с възможности да лекуват, трансплантират и оперират всякакви случаи. Казано накратко – ако в София може да се прави една операция или трансплантация, то тя трябва да може да се извършва и в останалите републикански центрове, изброени по-горе. Болниците в областните градове да придобият завършен вид с всички нужни отделения и лекари, за разлика от сегашното положение, при което много болниици са с по 1-2 работещи отделения и лекари на пенсионна възраст. Затова е необходимо НЗОК да разработи здравна карта, в която финансирането на здравеопазването да следва географска и регионална логика, а не да се концентрира в няколко столични и областни болници. Лекарите в тези медицински центрове следва да бъдат на трудов договор към НЗОК и оттам да се регулира разпределението на специалисти на национално, областно и общинско ниво. Лекарите не трябва да са обвързани с финансови резултати и заплашени от санкции от мениджмънта на болницата, заради това, че си вършат работата. Системата с направленията и клинични пътеки се е доказала като неработеща и неефективна и трябва да се замени с електронно досие и диагностични групи за лечение. Санаториумите и центрове за рехабилитация от различни заболявания следва да се възстановят в пълен капацитет и при нужда да поемат и лечение на болни при пандемии, долекуване на леки случаи и други междинни медицински случаи, включително и карантиниране при по-тежки епидемии и пандемии. Следва да се помисли и за буфер (резерв) от легла в определени хотели, които при нужда да бъдат мобилизирани от държавата (срещу компенсация за собствениците) за карантинни, болнични и/или санаториални легла. Като цяло, ДБ следва да се откаже от либертарианския подход в общественото здравеопазване (ако имаш пари, си плащаш, ако нямаш – оправяй се) и да наложи силна държавна регулация с сектор здравеопазване. Частните болници, лекари и медицински услуги са чудесна инициатива, но това не трябва да става с източване и неправилно насочване на публичния ресурс от НЗОК, лобизъм и изкривени методики в полза на определени дейности.
Posted in Некои съображения | Leave a comment

След провала в Афганистан

Последните четирима президенти на САЩ – Буш Младши, Обама, Тръмп и Байдън оформиха една изцяло губеща външно-политическа линия на САЩ, която е най-ясно видима в страни като Афганистан, Ирак и Сирия. В Афганистан провалът на янките е гарниран с хиляди загубени животи на хора, които явно са се били и загинали напразно, похарчени над два трилиона долара и планини от оръжие, които станаха собственост на талибаните. В Ирак (засега поне) правителството в Багдад се държи, страната не се е разпаднала и не е превзета изцяло от Иран, което може да се счита за относителен успех. Фактите на терен са, че имаме независим Кюрдистан, както и че шиитските милиции де факто са прокси на Техеран. В Сирия американския провал беше започнат от Обама с неговия отказ да се намеси на терен явно, в резултат на което имаме прокси война между американци (специални части) и руснаци (вагнеровци и спецназ), а диктаторът Асад си стои непоклатим в Дамаск.

Очевидно е, че САЩ и общественото мнение там поддържа линия на изтегляне от ролята на световен полицай в XXI век и затова и всички избрани президенти, макар и с различен профил, се стремят към това. Дали говорят за демокрация и човешки права(Обама и Байдън), или направо слагат сметката на масата (Тръмп), ясно е, че янките в настоящото столетие ще се ограничат в ролята си на световна сила и ще се съсредоточат върху предстоящия сблъсък с Китай. За САЩ Русия не е директна заплаха и дори и Москва да овладее отново (цяла или част от) Европа, това ще е временна щета, доколкото Русия е залязваща сила и няма дългосрочен потенциал, според анализатори във Вашингтон.

За Източна Европа обаче, която винаги е на пътя на всяка руска агресия, подобен подход на изчакване не е печеливш, дори нещо повече – той е катастрофален. Една повторна окупация на Прибалтика и Украйна ще е фатална за народите там, доколкото руснаците нямат и няма и да имат скрупули и спънки да повторят геноцида, който са практикували през по-голямата част от 20 век. Затова и американското изтегляне от Афганистан трябва да запали няколко тревожни лампички в главите на политиците от ЕС. Голяма част от тях са про-руски настроени и склонни да бъдат подкупени от Москва (особено такива в Германия, Франция и Италия), затова държавите от инициативата “Три морета” трябва да поемат своята роля в процеса на обединение на европейските сили срещу външна агресия от страна на режими като тези в Москва и Анкара.

Важно е да се обърне внимание и на необратимото плъзгане на Турция към ислямска диктатура и нео-османистките амбиции на президента-султан, които имат своята дълбока подкрепа в турското общество. Докато американците нехаят или игнорират тази заплаха, Турция се превръща от съюзник в НАТО в държава, която е склонна на нападения и външно-политически авантюри за постигане на вътрешни цели – войните в Сирия, Либия и Карабах го доказаха. Въпрос на време е режимът в Анкара да опита и авантюра на Балканите, където има голяма турска диаспора и с което Турция ще хвърли ръкавица директно в лицето на ЕС. България, поради наличието на турска партия в парламента, изглежда в особено уязвима позиция, доколкото на политическо ниво не може да се формира консенсус за нужните политики към тази заплаха. Добавено към това е и традиционната про-руска ориентация на много слоеве от населението, което на практика отваря възможности за прокси-сблъсъци и дори война, провокирана от външни сили. Този катастрофичен сценарий може да се превърне в реалност доста бързо, като се има в предвид слабата и недофинансирана отбрана и де факто парализираните служби за сигурност, които се ползват главно за политически компромати.

Накратко – изтеглянето на американците от Афганистан бележи и неминуемо свиване на тяхната зона на влияние за сметка на разширението на чужди, антиевропейски зони и сили. Дали това оттегляне ще продължи и от Европа и дали ще попаднем от (що годе) сигурна в разломна зона – предстои да видим. Време е обаче да се събудим и да видим, че мантрата “НАТО ни пази” не работи по начинът, по който много доморасли политици си го представят. НАТО пази тези, които се пазят сами. Останалите ги чака съдбата на Афганистан, Ливан или Сомалия.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , | Leave a comment

Преди северномакедонският космонавт да излети, трябва българският астронавт да построи космодрум

Последното външно-политическо предложение на Слави Трифонов предизвика много разнопосочни оценки, наред със състава на предложения от него проекто-кабинет. Да направим един разбор от какво се нуждаят отношенията на България и Македония, преди да качваме галактически стопаджии на руски, американски или китайски ракети носители.

Преди всичко, предложението за северномакедонски астронавт прозвуча обидно – защото гражданите на Република Северна Македония се наричат македонци, и това е отбелязано в Договора от Преспа. Т.е. ако Трифонов искаше да обиди някой в РСМ, то той успя, както стана ясно от изявление на премиера Зоран Заев. Не липсваха и подигравателни коментари в македонски медии – “България не ни пуска в ЕС, но ще ни праща в Космоса” и други. Както правилно са отбелязали скопските новинари, София няма собствена космическа програма, и за да изпрати двама български и един македонски астро-космонавти в орбита, ще трябва да договори цена за това с актуални играчи на пазара – САЩ, Русия, Китай и/или Илън Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън. Въобще, както отбеляза бившият премиер Борисов, поводи за това, балканските крамоли да се превърнат в междузвездни войни, ще има много.

Какво смислено може да се направи все пак, за да може отношенията между София и Скопие да вървят по възходяща линия, въпреки ветото, което се очертава да се задържи по-дълго време. Парите, похарчени за космо-астронавти, биха били по-удачни в следните области.

  • Сътрудничество и соработка по отношение на сигурността. В Македония следва да си припомнят, че благодарение И на България бяха приети в НАТО и следва да се държат като член на Алианса, а не като сръбско прокси. В този дух България може да предложи засилване на сътрудничеството във военната област, повече военни учение, обучение на македонски курсанти в български военни училища – особено в тези авиационен и морски профил, каквито Скопие няма. В крайна сметка, космонавтите са 90% бивши военни пилоти. Може да се предложи и македонски офицери да служат в българската армия, по-специално във ВВС и Флота, освен ако РСМ не реши да изгради собствени пълноценни ВВС (което е малко вероятно). Но един македонски пилот на изтребител F-16 Block 70 с български кокарди на крилете ще е чудесен пример за сътрудничество и далеч по реално от полет към звездите. България може (със съдействие и при желание от Македония и Албания) да установи една зона на отговорност и air-policing от Бургас до Дуръс, като подпомогне изграждането на авио-база в Македония и възстановяването на албанската в Кучове. Там могат да бъдат постоянно базирани изтребители от българските ВВС. ВМС също могат и трябва да привлекат македонски офицери на борда си – Черно море се очертава като гореща точка между НАТО и Русия и Македония ще може да заяви нещо повече от вербална позиция на страна-членка. Могат да се обсъждат и други инициативи между двете армии, като създаването на обща сухопътна бригада “Гоце Делчев” например, както и засилване на обмена на разузнавателна информация за действията на Белград, както би подобавало на две съседни страни-съюзнички. Въобще от Скопие се очакват и реални действия, които могат и да разсърдят сръбските им “приятели” и да осветят някои вътрешно-югославски зависимости.
  • Сътрудничество и соработка в областта на външната политика. Противно на идеите на ДПМНЕ-Вальево и голяма част от СДСМ, Македония трябва да се отдалечава политически и дипломатически от Сърбия, и да се сближава с България. Чудесна инициатива би била отваряне на съвместни посолства и консулства в страни и региони, където и двете държави нямат такива. Пандемията от Ковид показа, че често македонските граждани са имали нужда от помощ, която им е била оказвана на място от български дипломати. Дали ще са съвместни посолства и консулства само като сгради (с цел намаляване на разходите) или и като персонал – това са детайли на задълбочено сътрудничество, които следва да се избистрят. Във всички случаи обаче това значи, че старата югославска школа в Скопие и старата комунистическа школа в София трябва да се пенсионират и оттеглят.
  • Сътрудничество и соработка в областта на инфраструктурата – България и Албания трябва ясно да заявят желанието си за свързване на Бургас и Дуръс с магистрален път и скоростна жп-линия. Тук въпросът не е дали искаме бърза връзка до Скопие – прашаньето е в посока, че България иска пристанище на Адриатика, а Албания – на Черно море. Македония иска ли две нови пристанища на изток и запад, или за нейната икономика е достатъчно да е свързана със Солун на юг и Белград на север? В добавка, България трябва в максимално кратки срокове да изгради всички планирани КПП-та с РСМ и на първо място това при Берово. Между Петрич и Струмица може също да се изградят магистрален път и жп-линия, които после да се свържат със Щип и Гевгелия и останалата част от македонските магистрали и жп-линии.
  • Сътрудничество и соработка в областта на образованието – македонците да не са с квоти в български ВУЗ-ове, а всеки гражданин на РСМ да може да постъпи в български университет при условията за български граждани, освен там, където биха имали нужда от специална подкрепа.
  • Сътрудничество и соработка в областта на медицината и здравеопазването – да стане възможно македонски граждани свободно да се лекуват в България и български в Македония, като част от обща инициатива за сливане или тясна координация в тази област (да има орган над скопската и софийската НЗОК). Системата за авиомедицинска евакуация, която се обсъжда в България, да обхване и територията на Македония и да бъде с общ диспечерски пункт и два центъра за управление – в София и Скопие.
  • Скопие е град от 500 хиляди жители, който отчаяно се задъхва в сегашния си автобусен и автомобилен трафик. Доколкото за град под един милион население не е удачно да се строи метро, то може да се помисли за скоростни трамвайни и тролейбусни линии, каквито е редно да се появят и в градове като Пловдив, Бургас и Варна. Т.е. може да се стартира голяма инициатива за обновление на обществения транспорт в най-големите български и македонски градове.
  • Може да се помисли и за вариант за насърчаване на туризма, в който, автомобили с македонска регистрация не плащат винетки в България, а български коли не плащат магистрални такси в Македония.
  • Отпадане на роуминга между България и Македония

Това са конкретни инициативи в 8 области, които биха улеснили много живота на обикновените граждани на двете страни, биха засилили икономическото и бизнес-сътрудничество и биха засилили сигурността на Балканите. В подобни инициативи България няма да изглежда нелепо, като с идеята за пращане на космонавти, а съвсем визионерски и прагматично. В нито една от тези идеи не е нужно България да отстъпва от заявените си причини за налагане на Вето за ЕС на Македония, т.е. тези проекти могат да се развиват успешно и въпреки ветото, ако в Скопие осъзнаят интереса си да са по-близо до Европа и по-далеч от Сърбия. А при успешна реализация на тези инициативи, това би довело до увеличение на съвкупния БВП на България и Македония с по-голям процент отколкото е само механичното му сумиране, което би позиционирало двете страни като успешен пример на регионално сътрудничество. Тогава (след 5-10-15 години) може да се окаже, че причините за ветото са отпаднали от само себе си и Македония неусетно е станала член на ЕС, без да се налага да истеризира по въпроса с “идентитетот”.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , | Leave a comment

Евала бе, митница!

В последната година се случи така, че се явих на няколко интервюта за работа на различни позиции в Агенция Митници. Веднага искам да поясня – не зная дали бих започнал работа като митнически инспектор с основна брутна заплата 1040 лв. през 2021г., но както казва един приятел с опит в тия дела – “в митниците и НАП никой не ходи заради заплатата”.

Процедурата за подбор на персонал е тежка, тромава и де факто предполага, че човек има цялото време на света, в което чака чиновниците от митниците да му се обадят и да го извикат на интервю, ако е преминал другите фази. Цялото нещо се точи с месеци (между 4 и 6 месеца средно), което, в комбинация с мизерната стартова заплата, не дава шанс на много качествени хора да стигнат до там – просто времето е по-ценно.

За целите на експеримента си, аз се явих на три първоначални теста от около 40-50 въпроса, които преминах с лекота. Тук оценката не е важна, важно е да минеш. Дали ще си отговорил на 20 или на 39 въпроса – няма значение. Горе-долу всеки човек с базови знания по право и икономика може да премине тази летва. Има и стандартни въпроси-уловки, които са лесно отличими.

Втората цедка е т.нар. “интегритет” – изпит, в който човек трябва да отговори на около 300 въпроса за по-малко от час. Това е своеобразен психотест, в който от Института на МВР искат да научат най-общо казано дали сте склонни да лъжете и дали различавате добро от лошо. Има разни примерни тестове в мрежата, ако някой иска да види в подробности. Интересно е да се отбележи, че през 2017г. Агенция Митници заменя тестовете за интелигентност с тестове за интегритет. Показателно. Не е за пропускане и фактът, че де факто в последните десет години митниците са били ръководени от бивши полицаи, назначени на позицията лично от бившия премиер Бойко Борисов. И тук коментарите са излишни.

След интегритета идва и черешката на тортата – интервюто. Звънят ви от скрит номер, и ви казват, че на еди-коя си дата в толкова и толкова часа ви канят на интервю. Направо ви призовават, защото нямате опция да уговорите по-удобен час. Самото интервю протича по стандартен начин – Защо искате да работите в Агенция Митници? Тук се очаква да обясните вашата огромна любов към точно тази държавна служба и как ниската заплата не ви демотивира ни най-малко. След това ви питат защо сте избрали конкретния отдел, дирекция и прочее, все едно това е било от значение, когато сте си подавали документите – всеки е наясно, че човек подава документи за всички обявени позиции. Все пак се очаква да изразите ентусиазъм от монотонна работа пред компютър и да кажете – о, това е, за което съм мечтал. Следва въпрос за дигитална компетенция, който всъщност е фокусиран около Майкрософт Офис и Господ-Бог на всеки чиновник – екселските таблици. Нищо друго няма значение, дигиталната компетентност е застинала на ниво Ексел и Солитер (пасианс).

Абсолютно убедено твърдя, че интервюто и всичките му въпроси са проформа – печелившите кандидати се знаят предварително, някои дори не се явяват на това интервю. Накрая при различни отговори за различни позиции получавате еднакви оценки, еднакви и с другите кандидати, които са отпаднали (още преди интервюто разбира се). Разсеяна чиновничка от ТРЗ-отдела (известен и като Ейч-Ар) ми прати резултати на друг човек, след което се поправи и ми прати и моите – абсолютно еднакви оценки по всички позиции от “интервютата”. Обзалагам се, че не са ни слушали на проформа-събеседването. Просто е било нужно да претупат 15-20 човека, за да обявят назначението на избраните.

В заключение ще споделя едно изцяло мое субективно усещане – не ме напускаше чувството, че ме интервюират хора, които са с поне 20 пункта по-ниско интелигентни от мен. Това разбира се е субективно – пробвайте и ще се убедите сами. Вероятно това е резултат от десет години милиционерска дейност в Митниците, но твърде е възможно и да има стари рецидиви.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , , | Leave a comment

В очакване на изборите

Очаквано, 45-тото Народно събрание не можа да излъчи работещо мнозинство и след месец спорна “работа” се разпусна. Причината за този блокаж беше очевидна – никоя от новите партии в парламента не искаше да комуникира, камо ли да подкрепи някоя от старите. В този случай имахме де факто два парламента, всеки от тях със свой дневен ред и невъзможност да излъчи правителство.

Допълнителен стимул за липсата на разбирателство беше и желанието на част от политическите играчи да се мине през правителство на президента Радев, което да изрине част от Авгиевите обори, размирисали се особено много след третия мандат на ГЕРБ. Това вклюваше и назначение на нов ЦИК, промени в ИК и пречупване, доколкото е възможно, възможността на Борисовата машина да манипулира и купува изборите по места. На какво са способни даваше сигнали самият Цветан Цветанов, който явно отлично знае, какво е вършил когато е бил начело на предизборните щабове на ГЕРБ. Знаков беше случаят в каварненското село Белгун, където местния кмет беше пребит от активисти на ГЕРБ заради невъзможността му да изпълни предварителна договорка за брой гласове за управляващата партия.

Случаят Светослав Илчовски и истеричната реакция на премиера Борисов и ГЕРБ доведоха до ясен знак за обществото – нови избори са повече от необходими, като нова доза антиотрова, след като старата доза е дала частични резултати. Отказът на Слави Трифонов и БСП да излъчат правителства, които биха били проформа подкрепени и де факто слаби и на косъм от оставка във всеки един момент, е логичен. Едно правителство неминуемо трупа и негативи, и непопулярни решения, а целта на ГЕРБ беше прозрачна – да вкара Трифонов в капаните, поставени от нея, да го остави да трупа негативи няколко месеца и после да предизвика оставка на този кабинет, който е окалял образа на певеца-шоумен-политик и се отиде на нови избори тогава. За Слави този капан не сработи и така се случи и кошмарът на Борисов – служебен кабинет, съставен от президента Радев. До какво ще доведе това, предстои да видим, но първият знак за изменения ще е промяна в изборните резултати и отпадането и/или влизането на някои играчи в парламента. Дали “патриотите” ще се завърнат, дали хората около Мая Манолова ще отпаднат е важен лакмус. Друг лакмус е, ще има ли увеличение на подкрепата за ГЕРБ, БСП и ИТН, което би отбелязало тенденция в избирателните нагласи и ще даде и насока за това дали да се преговаря за коалиции и при какви условия. Предстои да видим какво следва.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Остта Север-Юг

Пиша този текст, провокиран от един статус на Владислав Панев (съпредседател на Зелените и Демократична България) във Фейсбук. И преди съм го писал, но ще повторя – България трябва да изгради напречни коридори от Дунав до Гърция (Солун/Атина, Кавала и Александруполис) и Турция (Лозенград) с което да се свърже още по-силно със своите съюзници в НАТО и ЕС и особено да се подсили Източният фланг на НАТО и Инициативата “Три морета”, както е отбелязал Георги Цветков отдолу.

Панев предпоставя, че България се конкурира със Сърбия и Северна Македония за трафика от Централна Европа към Турция, Гърция и Близкия изток. България се конкурира със Сърбия не само за това, но и геополитически и в този ред на мисли беше абсолютна грешка изграждането на Турски поток и АМ Европа ПРЕДИ, а не СЛЕД изграждането на магистрала и жп-линия Солун-Видин и магистрален път Русе – Търново – Стара Загора – Свиленград. Сърбия задълго ще остане извън ЕС и нашата роля е не да и помагаме да става централен транспортен хъб, а да спомагаме транспортния трафик да не напуска Съюза. Дори сърбите, пътуващи за Гърция през лятото, предпочитат да влязат в България и после в Гърция, вместо да чакат на две македонски граници. Подобно е и положението с камионите, пътуващи от Унгария в посока Гърция – всеки може да потвърди, че трафикът по Е-79 се е увеличил драстично.

В допълнение – Инициативата “Три морета” планира засилване на връзките между Скандинавието (тунел под Финския залив между Хелсинки и Талин, който избягва Русия), транс-балтийска жп-линия, която да свързва Талин, Рига и Вилнюс с Полша, както и тръбопроводи и електро-енергийни връзки по остта Север-Юг, в която да се включи и Украйна, търсеща интеграция с Европа и отдалечаване от Русия. България е на ключово място в тази Инициатива и заедно с Хърватска и Албания може активно да предлага проекти за Балканите.

В този ред на мисли, България трябва усилено да инвестира в трите напречни връзки от Дунав до Гърция и Турция, които дават конкурентно предимство – Видин-Кулата, Русе-Свиленград и Дуранкулак-Малко Търново. Тези връзки трябва да се изграждат в габарит магистрали за автомобилния и скорстни жп-линии за релсовия транспорт. Видин трябва да се свърже със жп-линия със Неготин (в момента България има само една жп-връзка със Сърбия при Калотина), което многократно би повишило значението на Дунав мост 2. Освен това, може и трябва да се помисли за повторно отваряне на Летище Видин и Пристанщето и Речна гара Видин, което би превърнало града в пълноценен транспортен хъб – воден, жп, автомобилен и въздушен, и притегателен център за инвестиции и бизнес. В добавка – след изграждането на магистралата Ботевград-Видин и тунела под Петрохан, следва да се изгради и магистрален път Видин – Кула/Брегово, което да позволи и по-голяма част от трафика от Сърбия да влиза в България преди Калотина. София има и достатъчно лостове, с които да накара Белград да инвестира в “Дунавска магистрала” от Белград до Зайчар/Неготин, ако не иска да изгуби целия трафик от Западна Европа за сметка на Румъния.

Магистрала Янтра с тунел под Шипка и включването ѝ към АМ Марица ще донесе още трафик от Румъния и ще направи изграждането на поне още три моста над Дунав приоритетно – при Русе-Запад, Свищов и Никопол. В добавка, там трябва да има и жп-линии. Изграждане на магистрала Свиленград -Александруполис е нещо, което трябва да се иска от Гърция.

Магистрала и скоростна жп-линия Одеса-Констанца-Варна-Бургас-Лозенград-Истанбул би затвърдило значението на Западният Черноморски пръстен в Инициативата “Три морета”, и би свързало още по-силно Украйна с членките на НАТО Румъния, България и Турция.

Трябва активно да се развива и Коридор номер 8 – за връзка на България и Черно море с Адриатика, както и за преки транспортни връзки с Косово, Черна гора и Хърватска в обход на Сърбия. Коридор номер 8 трябва да бъде продължен и в посока Кавказ с ежедневни фериботни връзки между Варна и Бургас и Батуми и Поти в Грузия, откъдето да се изгрждат връзки с Каспийско море, Средна Азия и Иран. Коридор номер 8 може да е основата на едно активно сътрудничество между България, Македония, Черна гора, Хърватска и Албания за изграждане в рамките на НАТО на обширна зона на отговорност (air policing и др.) между Адриатика и Черно Море, която би неутрализирала руското прокси Сърбия. Това е с цел проектите за икономическа и транспортна свързаност да се представят в гео-политически аспект, който да им гарантира активна подкрепа от Вашингтон, която да неутрализира съпротивата на Гърция (която от години саботира Коридор 8) и Сърбия, която се опитва да въвлече Скопие в про-руски и анти-европейски инициативи. Цялата Инициатива “Три морета” се ползва с активната подкрепа на САЩ, а който се е занимавал с големи инфраструктурни проекти, знае какво значи това. Строителите и инвеститорите в Северен поток 2 знаят най-добре какво значи и опозицията на Вашингтон срещу някой проект. България следва да използва тези карти в своя полза и да кара и другите да се съобразяват – особено ако тези други са кандидати за ЕС, в който ние сме пълноправен член.

На местно ниво, може да се помисли за въвеждане на диференцирани такси за Дунав мост 2 за коли с регистрации във Видин, Монтана и Враца с цел подпомагане на местните хора и бизнес. За цяла България може да се предвидят и диференцирани винетни стикери (само в една област и/или по-евтини за хора, които пътуват по-малко от 180 дни годишно) в полза на избирателите и данъкоплатците. Но това вече е друга тема.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Идва ли краят на БСП?

БСП отбеляза стремителен спад в подкрепата си и за първи път в историята слезе до трета политическа сила в парламента. Въпросът е – дали тези под 500 хиляди гласа на 4-ти април 2021г. бележат началото на края на БСП като сериозна политическа сила, или са просто временен спад.

В най-новата история на България БСП и ДПС са единствените партии, които не са изпадали от политическия живот за последните 32 години. СДС, която беше основна опозиционна и управляваща сила до 2001г., в последното десетилетие практически се сви до маргинална организация и смокиново листо на управляващата партия ГЕРБ, която вече заема целия спектър на политическия живот. След като се престори на дясна партия, сега ГЕРБ прилага и тактики, с които да привлича електорат и от БСП и от националистичните формации, което обаче се сблъсква с утвърдения им вече образ на основна корупционна сила в последното десетилетие. Но за ГЕРБ – друг път.

БСП успя да задържи сравнително хомогенен електорат през последните петилетки, който обаче страда от всички болести на възрастните хора и се топи с около 150-200 хиляди души на всеки изборен цикъл. Социалистическата партия същевременно не може да излъчи модерни послания (ако не броим за такива заклинанията за вярност към Русия и носталгията по тоталитаризма) и затова цикли в собствен сос, за радост на опонентите си, които и нанасяха удари, но внимаваха да не убият толкова удобна опозиция. В България има достатъчно хора, които помнят първия голям провал на БСП в демократичните времена (правителството на Виденов) и виждат, че партията ментално не се е променила и на йота оттогава. Правителството на Орешарски стана известно с едно единствено нещо – назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, а Сергей Станишев беше премиер в коалиция с НДСВ и ДПС, в която той носеше негативите, а позитивите (доколкото ги имаше) си ги присвояваха партньорите му. Никой не иска да остави БСП сама на държавното кормило, защото тази партия, проядена от корпоративни интереси и руско влияние, лесно може да зачеркне всички позитиви от членството на България в НАТО и ЕС, като при това засили и негативите. Не става въпрос, че Позитано би се опитало да извади формално България от тези съюзи – достатъчно е да блокира и сега доста компрометираното членство с необмислени действия, които да поставят страната в изолация. БСП вече няма и управленски потенциал, което компенсира с откровени комунистически залитания и басни, плюс крайнодясна реторика в определени моменти. В това се и крие причината за сегашния спад, който се очертава да продължи под славното ръководство на Корнелия Нинова, която не вижда проблема в партията си. Докато харчи пари, за да копира пропагандния модел на НФСБ/Атака и прави телевизия в 21 век, соц лидерката не осъзнава, че посланията и стремежите и са безнадеждно остарели и не грабват никого през 2021г. Хората, които гласуват за БСП, са го правили и през миналия век и не четат управленските ѝ програми – цели области бяха червени, преди демографията да каже тежката си дума.

Бъдещето на БСП като партия остава неясно – или ще успеят да се видят отстрани и да се вземат в ръце, за да загърбят русофилието и да станат модерна българска лява партия, или ще станат брошка на ГЕРБ (или друга милиционерска партия), която ще ги прилапа, както прилапа и остатъците от СДС. Среден вариант – също има.

Posted in Некои съображения | Leave a comment

Ще спрат ли руснаците да шпионстват?

Преди дни беше направено изявление от страна на прокуратурата, че е заловена шпионска група, която предавала чувствителни военни тайни на….Русия. Групата била ръководена от бивш зам.шеф на военното разузнаване – Иван Илиев, учил шпионски занаят в СССР и женен за рускиня. Освен него в групата била и жена му, както и четирима кадрови военни. Предстои да видим как ще се развие по натам този трилър, който главният прокурор Гешев изтъкна като мащабен успех, “без аналог от 1944г. насам”.

Поредният шпионски скандал в отношенията София-Москва даде повод и на министър-председателя Борисов наивно да призове – Кремъл да спре да шпионира България. Премиерът не пропусна да пусне и стрела срещу основния си противник в България – президента Румен Радев, когото обвини, че се спотайва, като използва витиеватия израз “радиомълчание”.

Ще се съобрази ли Путин с Борисов и неговите призиви за дружба без шпионство? Не, разбира се. Бегъл поглед върху отношенията на Русия с НАТО/ЕС и България в частност показва, че Кремъл изключително е активизирал цялата си агентура, като част от целта си да внесе разнобой и да разедини съюзниците, а за София е отредена роля на троянски кон или магаре. Москва вижда в българското правителство изключително слаб противник, спрямо който може да прилага целия си арсенал активни мероприятия – като се започне от опити за убийство (разкрит от групата Bellingcat, и реално потулен от българската прокуратура и власти) на българския бизнесмен Емилиян Гебрев до вербуване на български военни и политици. В България има няколко партии, които открито обслужват интересите на Москва – това са Възраждане на Костадин Костадинов (познат и като Костя Копейкин), новия проект на шефа на движение Русофили Николай Малинов, Атака на Волен Сидеров и БСП, която издига все по анти-западни и проруски лица. Освен това управляващата партия ГЕРБ обслужва руските икономически интереси с пари от българския бюджет, а турската ДПС явно играе и казачок, когато обръчите го изискват. Заслужават отбелязване и паравоенни формирования и групировки от типа на БНО Шипка, които поразително приличат на спящи терористични клетки, които дори не правят и опит да се крият, докато чакат момент да станат зелени човечета.

На този фон изпъква фактът, че в последните две години шестима руски дипломати бяха изгонени от България, на което Москва отговори реципрочно и обвини София, че подкопава руско-българските отношения. Основата, на която руснаците си представят тези отношения вероятно е същата, която им е позволила да имат посолство в България през 1941-44г. и да имат шпионска централа с дипломатически имунитет в страна, де факто съюзник на Третия райх по това време. Освен това, вербуват и българския посланик в Москва по това време Иван Стаменов, което им дава безценна информация за политическите и военните настроения и ходове на Царска България. Заловените от Иван Гешев шпиони повтарят сценария на Владимир Заимов – кадрови военен, осъден на смърт и разстрелян за шпионаж в полза на СССР. Има и тогавашни зелени човечета – шумкари, диверсанти, подводничари, с които Москва води необявена война срещу България.

Заслужава си да се зададат следните въпроси на Иван Гешев, който смело обяви групата за опасна, конспиративна и продаваща “Родината си за жълти стотинки”:

  • Какво става с делото срещу Николай Малинов и другите уличени в агентурна дейност лица – събират ли се доказателства и кога делото ще влезе в съда по същество?
  • Какво става с издирването на лицата от ГРУ, заподозрени в опит за убийство на Емилиян Гебрев?
  • Какво става с делото срещу бившия военен министър Николай Ненчев, който беше обвинен от предишния главен прокурор Сотир Цацаров, че е “ощетил интересите на руската страна” като е подписал договор за ремонт на МиГ-29 в Полша (страна съюзник от НАТО).
  • Какво става с искането на Прокуратурата за заличаване на партията Възраждане?

Има и други въпроси, които могат да се зададат на Прокуратурата, но след като горните получат отговор. Например – кой и как възложи на руски изпълнители под саудитска шапка строежа на Турски (Балкански) поток в България, и кои са виновни за фиаското АЕЦ Белене, в което България загуби няколко милиарда?

Най-комичното в целия случай е, че всъщност МО само плаща на Русия “жълтите стотинки”, с които Москва подкупва българските си агенти и шпиони – под формата на над сто милиона лева, изляти в последните години за ремонт и “модернизация” на остаряла руска и съветска бойна техника.

За да илюстрираме цялата абсурдност на ситуацията ще посочим – през 2021г. в българските служби, в МО и в МВР има хора, учили в СССР и Русия, с нездрави семейни връзки и податливи на вражеска вербовка. На професионален шпионски жаргон те се наричат запъртъци, а защо не са прочистени е въпрос с 15-годишна (поне) давност. България продължава да използва техника и да плаща пари за поддръжка на страна, която недвусмислено ни е обявила за свой враг – пак повече от три петилетки време. Защо се прави и кой печели от това също е въпрос с понижена трудност към Прокуратурата на Република България.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , | Leave a comment

WizzAir по време на пандемия

Винаги съм намирал летенето с лоукостъри за удобен и евтин начин да попаднеш на нови места, където не винаги имаш работа, но пък има какво да видиш. Затова и пътуванията с Ryanair и Wizzair в последните грубо пет години ми дадоха много такива възможности – на цени започвщи понякога от 3 евро. Купувал съм и билети, които не съм използвал (просто няма опция връщане), но считам, че при цена от 10-15 евро това не е голяма загуба. Средната цена, на която съм летял до Финландия, Белгия, Италия, Грузия, Кипър, Ливан, Франция, Израел, Малта и прочее държави е между 10 и 20 евро, което е напълно ок за кратко пътуване от уикенд или 3-4 дни. Багажът, който се побира в малка раничка на гърба е напълно ок, но ако сте двойка или семейство, винаги можете да добавите и куфар на колелца за допълнителните 20 евро. Дотук добре.

Когато започна пандемията, имах много закупени билети и планирани пътувания за месеци напред – всички те логично отпаднаха, аз не съм искал парите си обратно кеш и те ми бяха зачислени във виртуална сметка в WizzAir. Имах платена и опцията Discount club. Направих няколко резервации за пътувания през 2020-та, които бяха отменени от WizzAir, а някои пътувания ми “изгоряха” просто защото авиокомпанията отмени свързващия полет. Добре все пак, че го направиха не в последния момент. Факт е обаче, че моят Discount club изтече без да съм го ползвал реално за пътувания в последната една година. Дотук добре, просто реших да не го подновявам. От Wizz Air обаче са ме заложили в спам-листата си и редовно получавам покани за подновяване на Discount-a си, като разбира се пропускат да ми кажат дали и кога въобще ще има полети. Благодарение на тях не летях (не казвам, че биха ме пуснали иначе) до Маракеш, Ереван, Лисабон и още няколко дестинации, едната от които с предплатени в AirBnB нощувки. Добре, че опцията канселиране заради COVID-19 ми даде възможност да си получа парите обратно.

Въпросът е в подхода на унгарския лоукостър, който се опитва с маркетингови трикове да държи пазарен дял и обявява нови и нови полети с ясното съзнание, че ще бъдат отменени. Това беше забавна игра до един момент, но вече се уморих от нея и вероятността в следващата една година да летя с маджарите е близко до нулата. RyanAir поне не ме дразнят с натрапчиви прИмоции и обявени маршрути с нулев шанс за изпълнение.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , | Leave a comment