УБО – Управление на Бъдещите Облаци

Трудно е да се правят генерални изводи след месец престой, но пък и е важно да се отбележат разликите, дотолкова, доколкото все пак впечатленията от България са още пресни и върху тях идват тези от Полша. Първото впечатление е, че икономиката на Полша работи на пълни обороти (статистиката показва същото) за разлика от задъхващата се съседна Германия, навлизаща в рецесия. Това с особена сила важи за технологичния сектор, където се наблюдава още по-голямо разрастване. Заслужава си да се отбележи, че в Полша данъчната скала е доста стръмна – има малък необлагаем минимум, а основната ставка е 12% за доходи под 120 хиляди злоти (около 55 хиляди лева) и 32% над тази скала – не случайно най-големият полски синдикат, основан още при комунизма, се казваше Солидарност. Нещо повече, за тези с доходи над 1 милион злоти (грубо около 450 хиляди лева), плащат и допълнителен данък Солидарност в размер от 4% за горницата над един милион.

Тази скала изглежда много несправедлива на фона на 10% в България, но тя всъщност е справедлива за вероятно над 60% от населението, а тези, които печелят над 120 хиляди годишно отлично виждат къде отиват данъците им – в армия, здравеопазване и инфраструктура, и не се забелязва отлив на желаещи да живеят и работят в Полша, точно обратното – има прилив на такива хора. Полша прилага и щедра система на данъчни отстъпки, които може да прилага само държава с прогресивна данъчна скала. Така например – от данъци са освободени всички до 26 години, има данъчни отстъпки за семейства с деца (прогресивни спрямо броя на децата), както и други възможности човек да спести съвсем законно от данъци, докато попада в някоя група, ползваща държавни преференции. Вероятно и за корпоративното данъчно облагане има преференции, които не съм изучавал и не ме интересуват в момента, но реално може да се окаже така, че човек, живеещ в Полша да плаща по-малко от такъв, живеещ в България, при сравним и дори по-висок разполагаем доход.

Друго важно нещо, различно от пенсионното осигуряване (Полша, както и България има застаряващо население), е т. нар. “личен капитал”, пари за който се удържат от работника, работодателя и от държавата и които се натрупват в лична сметка, която е унаследима и която става достъпна на гражданите при навършване на 60 годишна възраст. Парите от този личен капитал могат да се теглят предварително при определени условия (покупка на жилище или лечение), но подлежат на връщане. Може и да се откажете от подобна сметка, но тогава дължите данъци върху тези пари и губите вноските от работодател и държава, които дават увереност за старини.

ДДС е с основна ставка от 23%, като има и намалени от 8%, 5% и 0% за определени стоки, но като цяло цените в магазините са по-ниски от тези в България и то за човек, който още не се е ориентирал в промоциите и намаленията. Като краен резултат считам, че полската система е по-смислена и справедлива и не способства, а намалява социалните неравенства в обществото. В България социалното разслоение и противопоставяне е огромно донякъде и заради данъчната система, която е като на страна от Третия свят, и генерира неравенства и бедност.

Да отбележим, че започвам нещо ново като етап в живота ми, в Полша. Причините да се изместя са комплексни и вероятно не всички ще се сбъднат тук в Краков, но наблюденията ми за България са, че нещата вървят надолу от доста време насам. Трендът за управление е низходящ, независимо от сменящите се играчи, и целите пред страната са краткосрочни, без визия за развитие. Всичко това ще има тежки последици в бъдеще, което прави оставането в България не особено мъдър ход с оглед на бъдещето. Може да се спори, дали не е било по-добре да направя тази стъпка по-рано – вероятно да, но до 2007-ма пред страната имаше ясна цел и тренд за развитие. Аз забелязах спадовете и дефицитите като устойчива тенденция някъде след избора на Румен Радев за ‘резидент – това маркира и поврата в посока обратна на цивилизацията. Този тренд на пропадане все още може да се обърне, ако Русия бъде победена и спре да се намесва в България, както и ако страната бъде изчистена (не физически, а просто да бъдат изолирани от взимане на решения) от няколко поколения негодни за демократично и модерно западно мислене отломки от социализма и мутренските времена. Звучи твърде оптимистично, нали?

Накратко – тук в скоро време ще пиша повече за Полша и полски работи от гледна точка на българин, което може и да ви е интересно.

Под бъдеще на армията визирам периода до 2030 (краткосрочен), до 2050 (средносрочен) и до 2080-2100 (дългосрочен). Целта е към средата и най-късно към края на века България да е поне два пъти по-силна от сегашното 59-то място, измервано от Global Power Index. В момента армията ни се намира точно между армиите на Сърбия и Беларус, а целта е да стане като тази на Гърция (30-то място) или поне по-силна от Румъния (47-място). За целта:

Твърдо закрепяне на 3% от БВП като разходи за отбрана поне до 2035г., а след това може да се понижат до 2.5%, ако войната в Украйна приключи с разгром на Русия и в региона не се появи друга ревизионистка милитаристична сила. Усилията за това са маркетингови – да се “продаде” на обществото идеята, че от силна армия печелят всички – България, ЕС и НАТО. Дори и привържениците на “неутралитета” залагат на силна армия за целта, а най-либералните проевропейци разглеждаха НАТО като охранителна фирма преди войната в Украйна, но вече и те осъзнават реалността. Въпросът е обществото да вижда как се харчат парите за армията, и че икономиката и регионите в България имат полза от това. Армията може да е добър работодател и бизнес-партньор и това трябва да се изтъква пред местни общности и власти.

Завършване на модернизацията на ВВС с покупка на втора ескадрила (14-18 самолета) и подготовка за покупка на още две ескадрили в периода 2030-40 година – общо 72 машини. С оглед на геополитическите реалности, следва да се съживят авиобазите Габровница (Сърбия) и Равнец, Балчик и Добрич (Черно море). В черноморските бази, срещу целева помощ за реновиране и поддръжка, може да се поканят съюзници от НАТО да базират по една или повече ескадрили – примерно страни от Западния фланг като Нидерландия, Белгия, Португалия, Испания, както и Италия, Канада, Норвегия и др. могат да ротират свои изтребители и пилоти наравно с българските, за да участват в сдържането руската агресия в Черно море. Габровница е важна база, защото България, Румъния и Хърватия могат (с финансова, логистична и материална помощ от съюзниците) да поемат обширна зона на отговорност между Черно и Адриатическо море, където като фактор на нестабилност се очертава руското прокси Сърбия. България и Хърватия могат да помогнат на Македония, Албания и Черна Гора да изградят една обща ескадрила (или половин ескадрила) за еърполисинг на тяхното въздушно пространство, оперираща от летища в трите страни. Така наличието на собствени самолети със собствени кокарди, пилотирани от македонски, черногорски и албански офицери в ескадрилата под общо командване може да е повод за гордост на Скопие, Тирана и Подгорица, и това да има мотивиращ ефект.

България, Румъния, Хърватска и Гърция могат да закупят общи военно-транспортни самолети от по-големите С-5/17, както и въздушни оръдейни платформи АС-130 и тежки хеликоптери Чинук. Това безспорно би засилило способностите на НАТО в Югоизточна Европа и Черноморския регион.

България може да обмисли една или две ескадрили да се отделят като Корпус Военно-морска авиация под командването на флота, за изпълнение на задачи основно над Черно море и в координация с корабите, действащи в този периметър. Тогава вероятно трябва да се преговаря за покупка на двудвигателни самолети от типа F/A-18 SuperHornet, които да са с наземно базиране (Равнец, Балчик, Добрич) и дозареждане във въздуха, както и възможности да кацат на самолетоносачи. Самият факт, че флотът ще се сдобие с изтребителна авиация е нова за България концепция и вероятно ще срещне яростна съпротива от лобито на ВВС, но си заслужава да се обмисли. Също така си заслужава да се обмисли и армейска авиация от типа А-10 и дозвукови витлови самолети, както и ударни хеликоптери под командването на Сухопътни войски, което отново би предизвикало брожения сред ВВС, за които ще остане ПВО и еър-полисинга.

В развитието на флота може да се включи и Македония, която да изпраща свои офицери, които да служат в Черно море на корабите и бъдещите подводници. Броят на фрегатите трябва да е около 4-6, 10-12 корвети и 2-4 подводници, които заедно с Румъния и Турция да са надежден паритет на руския флот в Черно море, както и подкрепа за Грузия. За да се заобиколят формално ограниченията на Монтрьо, България и Румъния могат да предложат на съюзниците да прехвърлят цели кораби под български/румънски флаг, на които да служат 2-3 наши офицери за свръзка. Това би предизвикало яростна реакция не само от Русия, но и от Турция, затова следва да е обща инициатива на София и Букурещ, която да покаже, че Черно море не е руско озеро и не е турски гьол, а зона на НАТО. Ако се осъществи, геополитическата ни тежест ще се увеличи многократно. Също така, заслужава си да се закупят или построят 15-20 леки ракетни/торпедни/щурмови катери от типа СВ-90, които могат да изпълняват широк кръг задачи. С такива катери може да се изгради наново и Дунавска флотилия, която да играе сдържаща роля спрямо аналогичната сръбска такава флотилия.

Сухопътните сили трябва да завършат модернизацията си по план и да се помисли да увеличаване на общата им численост и (числеността на армията като цяло) до 45 000-50 000 души мирновременен състав. При частична мобилизация този брой трябва да достига 200 000 – 250 000 хиляди, а при пълна мобилизация – 450 – 500 хиляди. Увеличената численост трябва да става главно с батальони и бригади териториална отбрана (Национална гвардия), създадена по образец на други страни от ЕС и НАТО. Формираования от моторизирана лека пехота с артилерийски и противотанкови оръжия могат да създадат доста проблеми на всеки агресор, а в мирно време те могат да се ползват като допълнения към Пожарната и Гражданска защита при бедствия и аварии. В подобни формирования на НГ могат да са зачислени да служат и военнослужещи, напуснали редовната армия на 45-50 години, но чието здраве, кондиция и умения ги правят ценни като командири на малки войскови единици. По примера на норвежката Home Guard това може да е бърз мобилизационен резерв за армията от хора, които имат цивилен живот и професии и отделят на армията между 45-60 дни за обучение и тренировки годишно. През НГ може да се улесни и стимулира завръщането в армията на хора, които са напуснали временно (поради работа в частния или държавния сектор) и след това са получили отново предложение за работа като офицери. Националната гвардия може да е и основа за едно бъдещо завръщане на наборната военна служба, ако това някога бъде преценено като необходимо.

Пак по примера на Норвегия, България трябва да създаде изцяло нов род войски – за кибер и информационна война. Тази война се води без обявяване в киберпространството и срещу населението на страната вече близо десетилетие и последиците са видими за всички. Явно е, че действията в кибер-пространството имат своя логика и ход и понякога започват и протичат преди и паралелно на конвенционалните военни действия. Затова и отговорът на България трябва да е създаване на Киберкомандване, а този род войски може да се попълни най-бързо от всички с наличието на голям потенциал от кадри с ИТ-образование и умения.

В заключение, тези и други мерки и инвестиции в отбрана трябва да бъдат правилно комуникирани и “маркетирани” в обществото, което да разбира нуждите от подобни инвестиции в техника и човешки капитал, както и засилване на ролята на армията в сигурността на страната. Това изисква време и усилия в комуникации, което да доведе до преобръщане на съществуващите настроения сред обществото, повлияни от хибридна война и дезинформация.

В последната седмица изкристализираха събития, които оголиха до краен предел връзките и симбиозите между политици, магистрати и организирана престъпност, в добавка със засилените действия на всякаква руска агентура.

Всичко започна за публиката с един леко необясним “атентат”. По маршрута на главния прокуророр Гешев избухна някакъв взрив, който отначало беше представен като опит за убийство, а самият Гешев побърза да се спаси в Турция и после в САЩ. Последва искане за оставката му от страна на ГЕРБ, което отприщи и водопад от катарзиси и обвинения и контра-обвинения, а самата Прокуратура се разцепи на лагери. Гешев обвини Бойко Борисов в предателство и възобнови прекратеното само преди дни разследване по фамозния казус “Барселона гейт”. В Южна Африка, само дни след посещение на Румен Радев там, беше убит криминалната фигура Красимир Каменов – Къро, наследник на ВИС-2 и известен с именития си съдружник Христофорос Аманатидис – Таки. Самият Румен Радев влезе остро в политическите битки, когато стана ясно, че бъдеща коалиция между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ има за цел освен смяната на Иван Гешев и смяна на шефовете на служби (ДАНС, ДАР и ВР), назначени от назначеното от него правителство. Той в прав текст поиска мандатът за кабинет да не се изпълнява и той да остане едноличен господар на правителството, което да продължи да изпълнява руския дневен ред за България. За руснаците е важно България да не разгърне изцяло своя промишлен потенциал в подкрепа на Украйна (а той е значителен и разположен точно до фронта на практика) и са готови да предизвикат гражданска война, за да не допуснат правителство, което да се отклони от тази тяхна идея. Затова и са активирали цялата си агентура – като се почне от ‘резидента и се свърши с престъпния свят, в изпълнение на тази поръчка. Радев ясно се обозначи като руски актив и е време да си ходи.

Очаквано, и вчерашните избори не донесоха никаква промяна и изясняване на политическата ситуация в България, а по всичко изглежда, че ще засилят напрежението между политическите сили и антагонизмите в обществото. Защо това е така и как се стигна дотук – има доста теории и причини, голяма част от тях външни за България, като например пандемията и войната в Украйна, които допринесоха за това. Безспорно е, че партията на “войнолюбците”, както ги нарича Радев, има над 50% представителство в парламента, ако сметнем процентите на ГЕРБ, ППДБ и ДПС, които твърдо са заявили подкрепа за изпращането на оръжие на Украйна. Партията на лъжците (Възраждане и БСП), които излъгаха, че България ще стане част от конфликта и ще изпраща войници срещу Русия, имат общо под 25% от гласовете. Това е добра отправна точка. Победата на Украйна ще катализира добри процеси в България, така че е време да се съсредоточим върху това да помогнем за разгрома на фашистка Русия, от което имаме и пряка полза. Крайно време е да поемем отговорността и да вкараме България в 21 век.

Адска Дебилност е това, което хрумва на човек, след като бегло се запознае с новите идеи на Градска Мобилност в София за цените на билетите и картите за градски транспорт в София от 1-ви януари тази година. Първо добрите новини – въвеждат се билети за време с прекачване – за 30 и за 60 минути. Въвеждат се и карти за 24 и 72 часа, но същевременно се запазва и дневната карта. Разликата между дневна и 24-часова карта е, че първата е валидна само в деня, в който е закупена, а втората – и на следващия ден в рамките на 24 часа от валидирането. Сроковете за валидност на билетите определено не са съобразени с разписанието на транспорта, който често в час пик е на интервали по 10 минути, а извън натоварени часове и вечер има и интервали по 30-40 минути. Далеч по-удачно е да бъдат 45 и 90 минути, особено като се сравнят цените на билетите и средните заплати в София, спрямо същото съотношение в други градове в ЕС. Още по-лошо е сравнението, когато се види и качеството на транспортната услуга в София, Виена, Прага, Лисабон, Порто и т.н. градове.

Лоша идея беше отмяната на месечна карта за една линия, както и талонът с десет билета за 1.20 лева единичният. Лоша идея беше да се махат и хартиените билети – за някои хора те са удобен и лесен начин, вместо пластики, в които не се вижда какво има заредено и как се изчерпва то (да, има такива хора). Недоумение будят и двата сайта и системи за продажба на билети – тази на MPass и тази на Sofiatraffic.bg. На единия (той има и мобилно приложение) се продават краткосрочни билети и карти, а на другия – цялата гама персонифицирани, неперсонифицирани и карти за привилегировани пътници. На Mpass може да закупите дневна и 24-часова карта, на Sofiatraffic – само дневна. 72-часова карта може да се купи само от гише на Градска мобилност. Само на гише купуваш картонената Ultralight карта, а персонифицираната и неперсонифицирана пластики могат да се поръчат през портала sofiatraffic.bg. Само на гише можеш да заредиш повече от един билет в картата си, както и да разбереш, че валидността на заредените билети е 6 месеца. Бъркотията е пълна и нищо не предващава тя да бъде разрешена.

Затова удачният вариант засега е следния – плащате с банкова карта всеки път като се качите в тролей, трамвай, метро или автобус. Системата е PayAsYouGo и отчита всеки закупен билет с натрупване, като след третия спира да тегли пари. Така реално много хора пътуват с дневни карти, което е оптимално, ако не си редовен пътник. Ако пътуваш редовно, най-смисленото решение е годишна персонифицирана карта на цена 365 (370 разсрочено) лева, което прави по един лев на ден и де факто дава право на преференциално ползване на буферните паркинги към метрото (които за съжаление са само четири). Може да имате и една пластика със заредени билети в нея, както и приложението Mpass на телефона. Така, тройно защитен от уроки (зли контрольори) можете относително спокойно да ползвате услугите на Адска Дебилност.

Изминалата 2022 донесе повече песимизъм и разочарования. Затова, нека си пожелаем идващата 2023г. да е по-успешна за света, за Европа и България. За мен самия също. Надявам се Украйна да победи и фашистка русия да дочака справедлив край, който означава разпад за тази империя на злото. Тогава успехите няма да закъснеят.

Абсолютно нищо. Нищо не се случи на политическата сцена в последния месец и половина. Парламентът не произвежда нищо смислено, освен скандали по повод хартиените бюлетини. По всичко изглежда, че България ще загуби (поне част от) парите от Плана за възстановяване. Шенген остава химера, а много е вероятно и Еврозоната да ни се изплъзне, а с управлението на Радев страната губи и малкото доверие на партньорите в НАТО и ЕС и се плъзга необратимо в посока фашистка Русия. Радев е вкопан в едноличното си управление и ще изпълни моята прогноза да бави мандата до избори през март 2023г. Следващият парламент едва ли ще произведе нещо смислено и е вероятно през 2023-та да видим още едни парламентарни избори след тези през март. Т.е. пак едно нищо.

Като наблюдавам комичната безпомощност на всички попаднали в 48-мото НС партии, обратно пропорционална на претенциите им за представителност, имам чувството, че следващите избори за 49-то НС чукат на вратата – вероятно през март. Март месец ми се вижда като най-ранната възможна дата, след като примерно до Коледа ще има консултации и опити за договорки – пРезидентът даде сигнал, че не бърза, а и за него е добре неговото лично правителство да е на власт колкото се може повече време. Около Коледа ще стане ясно, че редовен кабинет не може да има и ще започне да тече и срокът за насрочване на нови избори, като логично е Радев да ги разтегне повече във времето, доколкото вече ще носи щетите от дългата зима. Ако НС не му гласува бюджет по желание (с включена бърза покупка на Грипен), той ще положи всички усилия да дискредитира всички партии вътре, начело с издигналата го БСП и “изневерилите” му ПП. Особено злостно ще е отношението към ДБ, които в прав текст ‘резидента нарича “войнолюбци”, които му пречат да прокарва про-кремълската линия.

Интересно ще е дали коалцията Вежди Рашидов ГЕРБ+БСП+ДПС+БВъзход ще успее да върне хартиената бюлетина, което ще ерозира допълнително вярата на избирателите в честни избори, ще циментира феодални и мафиотски структури като ГЕРБ и ДПС във законодателната и оттам в изпълнителната и съдебната власт. Това ще подкопае парламентарната демокрация и ще накара Радев и неговата “пРезидентска република” да изглеждат почти нормални. Така на изборите през 2027г. можем да видим един Борисов, който вече да е готов да консумира ролята си на “Баща на нацията”, а не само бащица. По светлия пример на Ердоган и Путин, но във вариант Орбан.

Каквото и да стане, аз на този етап не виждам позитивни знаци – ДБ твърдо стои под 10% и едва ли има сила, която да ги накара да се съвземат, ПП много вероятно е да последва съдбата на НДСВ и ИТН и да изчезне от политическия небосклон. Не виждам истинска дясна и непопулистка партия, която да поеме бъдещето на страната в ръцете си с едно отговорно и проевропейско и пронатовско управление със силен акцент на националните интереси. Просто няма такава.