Билет за 9 евро

През изминалия месец имах възможност да пътувам по линиите на германските железници с прословутия вече билет за 9 евро. Какво дава той?

С билета за 9 евро един човек може да пътува по всички видове градски и междуградски транспорт в Германия за срок от един месец. Единственото изключение са интерсити влаковете, което прави пътуването от край до край леко неудобно. За сметка на това, регионалетата (регионалните влакове) са точни и начесто, което прави възможно с няколко прекачвания да се покриват големи разстояния в горе-долу разумни срокове. Разбира се, ако човек е с дете/деца и/или много багаж, повече от 2-3 прекачвания стават непоносими. Ако уцелите пълен влак, също е тегаво. Но минусите дотук. Трябва да кажем, че 9-евровият билет е отличен начин да се насочи общественото внимание към влаковете и публичния транспорт, което във времена на енергийна криза е отличен начин човек да не се отказва от пътувания, да не замърсява повече от нужното и да го прави икономично. За държава като Германия това е добър начин да види колко още инвестиции във влакове ще са нужни, за да посрещне подобно търсене на постоянна база. Няма съмнение, че ако този социален експеримент се окаже успешен, то и необходимата субсидия ще дойде от увеличени данъци и такси върху горивата и автомобилния транспорт. Самолетния транспорт също ще бъде “разтоварен” от пътници, особено по вътрешните линии и тези със съседни страни като Австрия, Холандия, Дания, ако инициативата стане общоевропейска. Отдавна е известно, че влаковете са по-бързи и по-удобни, ако се касае за пътуване от “врата до врата”, което отчита и висенето по летища и терминали. В последните дни пък Луфтханза прави всичко възможно да откаже и останалите пътници от самолети в Германия. Проблемите с багажите и произволното начисляване на такси в самолетите също не са в полза на летища и авиокомпании, които тъпчат пътниците като сардели. Допълнителен плюс е възможността да си вземеш спален вагон във влака на цената на хотелска стая и да пристигнеш отпочинал, а за зареждането на телефона/лаптопа във влака и интернета може и да не говорим. Де факто човек може да има пътуващ офис/хотел на доста приемлива цена.

Къде е България тук?

За твърдо автомобилизираща се страна като България експериментът с билет на символична цена може да се окаже успешен скок в бъдещето, особено ако успее да го съчетае с речния и морския транспорт като даденост на местоположението си. Прехвърлянето на поне 60-70% от товарите и поне 50-60% от пътниците на влак би донесло успехи и ползи, които ще стават все по-видими в бъдеще. За целта обаче е нужна визия, която не всички в сегашното управление имат. Малка добра новина е, че за последните шест месеца БДЖ излиза на малка, но стабилна печалба от 13 милиона лева. Остава да видим до какво ще доведе това.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Какво очаквам от едно ново правителство?

Вече е ясно, че с голяма вероятност отиваме на поредни избори и моите надежди, свързани с това са:

  • Да се формира мнозинство без БСП и русофилски организации. Това мнозинство да излъчи правителство с ясен про-европейски и про-натовски профил. Това през 2022г. значи ясен анти-руски профил.
  • Да прекрати концесиите на Радев в сектор Сигурност – МО и МВР. Крайно време е Тодор Тагарев да стане военен министър, а МВР да попадне в ръцете на кадърен човек без трудов стаж преди 2000г. и с ясен профил. Закриване на ДАНС и преосноваване на реална служба за контраразузнаване по модела на немската Служба за защита на конституцията.
  • Във външната политика – да обяви за персона нон-грата Митрофанова и да намали състава на руското посолство до списъчния състав на българското в Москва. Реални действия за блокиране на руската пропаганда и изземване на руски активи в България като част от координирано действие в ЕС.
  • Важно е да не се вдига ветото срещу Македония прибързано и под натиск – това ще налее вода в мелницата на МВРО и Израждане, а последното от което имаме нужда, е влизане на Каракачанов в НС и засилване на рублофилския и антиевропейски лагер на Копейкин. Прибързани действия в посока Македония ще доведат точно до това.
Posted in Некои съображения | Tagged , , , , | Leave a comment

Пъклените цели на Кремъл

Руската агресия затъна безнадеждно в Украйна и след близо три месеца война е ясно, че нищо от първоначалните цели на Кремъл не е постигнато. Руските жертви минават 40 хиляди (ако броим наемниците от Вагнер и войските на ДНР и ЛНР), според различни данни, а само руската армия е дала над 25 хиляди убити, част от които остават неприбрани от бойните полета. Москва отбеляза няколко знакови поражения на морски кораби, като едноименният крайцер отиде на дъното на морето заедно с поне половината си екипаж. Руската федерация се намира в безпрецедентна международна изолация, а Украйна получава всевъзможна помощ – военна, хуманитарна и икономическа. В светлината на задаващото се мащабно поражение, руският диктатор Владимир Путин опитва с всякакви методи да предизвика хуманитарна катастрофа и да увеличи икономическите трудности за Европа и останалия свят, за да постигне целите си в Украйна. Грабежът на зърнени храни и блокадата на украинските пристанища има за цел да предизвика световна продоволствена криза и повишаване на цените на храните в световен мащаб. Това директно ще удари най-бедните африкански и азиатски държави, вносители в световен мащаб на зърно, които няма да успеят да закупят на приемливи цени необходимите им количества, за да си гарантират изхранването. Това заплашва поне милиард африканци и азиатци с глад, което може да накара част от тях да тръгнат към Европа и да предизвика нова мащабна бежанска криза, подобна на тази през 2015г., когато около 5 милиона бежанци опитаха и много от тях влязоха в Европа. Ако тази криза се повтори, това може и ще породи разделение вътре в европейските страни, вероятно по-ожесточено от това преди седем години, когато Унгария и Полша категорично отказаха да приемат бежанци, а Германия, Холандия и Франция се опитаха силово да наложат схема на преразпределение на мигрантите, което постави на изпитание самите основи на ЕС. Тази криза беше решаваща и за Brexit, когато мнозинството британци гласуваха за напускане на ЕС. Очевидно е, че Путин би използвал отново подобни методи, за да вбие клин в европейската солидарност, както и да покаже, че Европа се отнася привилегировано към украинците и не толкова радушно към пакистанци, афганци, сомалийци, еритрейци и други клетници. В арабски и турски медии вече все по-често се среща наративът за “расистка” Европа, която прилагала двойни стандарти спрямо украинците и другите бежанци, и се чуват и призиви за джихад и наказание за белите европейци. Подобни неща могат лесно да бъдат използвани от Путин по маниера на Лукашенко, който вкара в Беларус стотици азиатци и ги насочи към полската граница. Украйна може да се превърне освен в бойно поле и в място, където кремълският режим извозва и насочва африканци и азиатци (примамени с обещания или директно платили си за превоза), които да се опитват да пробият на Запад, като се представят за бегълци от военни действия. Това явно ще предизвика секване на желанието за помощ у определени страни, или ще има подбор на това кои са бежанци и кои икономически имигранти, което ще отприщи цялата ярост на руските пропагандисти и вероятно и на разни азиатски и африкански режими, които ще използват ситуацията за насъскване срещу ЕС, след като години наред са били прицел на упреци от страна на международната общност. Легитимността на ЕС и моралните му устои ще бъдат изложени на изпитание, и вероятно е това да доведе до нова криза, паралелно с войната и незавършилата пандемия от COVID-19. Очевидно се изисква предварително активно действие, което да предотврати подобен сценарий и то явно минава през това Украйна да извоюва победа, да освободи всички свои територии и да върне окупаторите обратно в Русия. Това трябва да стане максимум до септември, в противен случай сценариите за продоволствена и миграционна криза стават още по-тежки.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , | Leave a comment

Нормални хора ли са руснаците?

Все повече хора по света си задават този въпрос, особено като виждат какво е съдържанието на рашистката пропаганда, която се промъква на Запад. Агенцията РИА Новости (няма да пускам линк към сайта и, той и бездруго правилно е блокиран в ЕС) пуска умопомрачителни текстове, в които призиви за убийства, унищожение на градове и други се редуват със странни изявления за висша руска??? цивилизация???, които издават сложни психо-соматични състояния, усложнени от употреба на самогон. Говорителката на руския МИД Захарова в прав текст нарече убийствата на мирни хора в Буча нагла постановка и измислица. Нейният шеф Лавров пък заяви напълно сериозно, че Русия не е нападала Украйна. Пропагандистката Маргарита Симонян пък със смях обясни, че много хора в Украйна са се нацифицирали и затова и не посрещали рашистките окупатори (освободители според официалната кремълска опорка) както им се е искало. Снимките с убити зверски хора, разрушения Мариупол, всички други кадри със заграбени вещи, които мародерите изпращат в домовете си от Беларус – всичко това не предизвиква никакво съжаление в мнозинството руснаци, които някак си продължават да не разбират защо на тяхната държава се налагат санкции. Най-дебилното възклицание е – а защо обикновени хора като нас трябва да страдат? Отговорът е прост – защото вие и само вие сте отговорни за това, кой е начело на страната ви и какво прави той. Докато обикновените хора в други страни страдат заради него, ще страдате и вие – защото така е редно.

Все пак, откъде идва това изначално руско неразбиране на това, как е устроен цивилизованият свят и съответно желание да се плячкоса и разруши всичко, което прилича на него? Поначало, в Русия и руските училища се учи и индоктринира поколение след поколение (същите тия убийци в Украйна и техните майки), че Русия е изключително велика империя, към която всички останали трябва да изпитват страх, уважение, почитание и преклонение. Всички, които не изпитват подобни чувства са предатели, нацисти и фашисти, които подлежат на унищожение. Тук ние българите следва да се замислим, защото в руски официални уста (като тези на Митрофанова) често звучи думата предатели по отношение на нас – два пъти освободените от Москва. Точно така – Кремъл нарича всичките си войни освободителни и счита за свое право да освобождава който и да е, където и да е той. Многобройни са наглите изказвания на руски официални лица по адрес на България, а аз лично съм имал възможност да коригирам подобни изказвания на неофициално ниво. Мога уверено да твърдя, че средния руснак е същество, което не изпитва емпатия и състрадание към други хора, особено към такива от друга националност, или говорещи други езици. Отгледан без достъп до свободни медии и правосъдие, той счита, че безправието е норма, вертикалата на властта е абсолютна и правото се налага само със сила. Когато някой не е съгласен с него, средния руски гражданин не счита за лошо той да бъде убит и/или ограбен. Универсалното обяснение за всичко е – те са нацисти. Разпалената сега идеология на рашизма де факто е компилация от нацизъм, религиозен фундаментализъм и комунизъм, като от всяка от тези три идеологии е взета най-лошата част. Това де факто води и до коментарите в социални мрежи и медии, които поразяват не толкова с безумие, колкото с липса на разбиране как е устроен света и кое е добро и лошо в него. Затова всички мерки за изолация на Русия и руснаците трябва да се доведат до край и да се поддържат като минимум в следващите 30 години. След това следва да се направи преоценка за действието им и ако е нужно – да се удължат. Целта е дерусификация и дерашизация на цялата руска територия.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , | Leave a comment

След пописот в Македония

След повече от 20 години, в Македония успяха да проведат отново преброяване на населението си. Заслужава си да се обърне накратко внимание на причините за тази дълга пауза, но основната е – вместо статистическо упражнение, преброяването в РСМ е залог за политическо участие, икономически просперитет и това дали въобще съществуваш. В македонскиот Устав (Конституция) са изброени народностите, които се считат за държавотворни, и освен тях са посочени и други. Държавотворните македонци, албанци, турци, роми, власи, бошняци и сърби участват в управлението и администрацията на квотен етнически принцип и затова е важно колко ще бъдат от населението на страната – това определя в цели общини кой ще има работа и кой ще е безработен. Затова и албанците казаха предварително, че няма да признаят никакви резултати, в които те са по-малко от 30%. След като излязоха резултатите, стана ясно и че турците не ги приемат, недоволни са и сърбите и бошняците, а самите “македонци” и най-гласовитите им югославски апологети като Петар Богоевски (известен със сръбския си прякор Пера Богоевич притежател на български паспорт) директно се оплакаха от геноцид, доколкото са само 50% от населението в собствената си, завещана им от Тито страна.

Българите се оказаха 3504 души, като мъжете са с около 30% повече от жените. Това само по себе си повдига резонни въпроси колко човека са се осмелили да се пишат българи, на колко от тях изборът е зачетен и дали всеки може да провери как е отразен в анкетните карти. Съмненията в честността на това преброяване са повече от основателни, но дори и така става ясно – за 20 години българската общност се е увеличила двойно (от 1400 през 2002 година), като всички други бележат абсолютен спад. Населението на страната е вече под 1.9 млн. души, и това включва дори диаспората от живеещи в чужбина македонски граждани. Живеещите в РСМ вероятно са не повече от 1.7 млн. души. Тук има и друг момент, посочен от Петар Колев, председател на българска партия в Македония – македонските граждани в България не са били преброени така, както това е станало с тези, живееши в други страни в Европа, САЩ и Австралия. Очевидно е желанието на скопската влада да брои само “етничките” македонци, с което да изтъква каква голяма и силна диаспора са.

Тук възниква следващият проблем за България – как така стана, че при раздадени (буквално) над 120 хиляди паспорта, само 3500 се записаха българи при целия натиск на София да се спазват правата им и всички клетви на Скопие, че това ще става. Тука се усеща и ехидните югославски подмятания, че този наплив за паспорти бил само заради правото на работа и живот в ЕС, което имали българските граждани. Това е и моментът да се изтъкне един факт, който се знае много добре от всички собственици на български паспорти в Македония (а те са над 80% от цялата върхушка). Фактът е, че български паспорти са дадени въз основа на декларация и доказан български произход, което означава, че всеки от тези 120 хиляди югославяни е доказал, че се чувства българин, и дедите му са били българи. Когато си заявил нещо подобно с декларация и след това не го повториш на преброяването има най-малко един въпрос – кой лъже? Лъжат югославяните, за да получат бугарски пасоши, или лъжат властите в Скопие, които уж броят хората по еднакви критерии, честно и почтено? Истината вероятно е, че лъжат и едните и другите в различна степен. Въпросът е, какво да се прави.

Изходът от тази ситуация е ясен и го предлага и Андрей Ковачев около 10 години, след като аз го предложих във Фейсбук и в този блог за първи път. Не е важно кой е предложил нещо първи, важно е то все пак да се приеме, а това предложение е отлично – София да обяви имената на всички български граждани от Македония. Това ще донесе след себе си политическа, парламентарна, правителствена и конституционна криза и ред други проблеми пред гордите югославяни, прокламиращи античен автохтонен произход. Ще им се наложи да обясняват как са дали декларации за “татарски” произход и самосъзнание, както и други неудобни въпроси.

Като цяло, България трябва да заяви, че се бори само за хората, които са се нарекли българи и останалите не ни вълнуват толкова, а още по-малко европейското бъдеще на страна, в която анти-българизмът е определящ. Провалът на корупционните практики, прилагани от ВМРО (под благосклонния поглед на ГЕРБ) с продажбата на т.нар. “удостоверения за произход” е виден, както и заблудата, че ако се дадат безразборно паспорти на югославяните, в тяхното помътнено съзнание ще проблесне благодарност и ще видят историческата истина. Това не работи и е време за реалполитик.

Наред с обявяването на имената им, следва да се впише в закона, че право да са български граждани имат всички хора от историческото българско землище и диаспора, които не са от етнос, чужд на българския. Това кандидатстване следва да се опрости максимално и да стане прозрачно – за целта човек застава до българското знаме, с ръка на сърцето декламира българския химн пред камера и тези видеа се качват на сайта на министерство на правосъдието. Така всички, които искат да скрият факта, че са се декларирали българи, следва да отпаднат, а тези, които се гордеят, трябва да получат паспорти без излишни разходи и мотаене. Това важи за граждани на Македония, Молдова, Сърбия, Албания, Косово, Украйна, Румъния и Гърция. По подобен начин България като членка на НАТО и ЕС максимално честно ще се отнесе към своите сънародници зад граница, ще приключи отворения въпрос с БЮРМ и ще постави основите на нова успешна политика на интеграция на хората с българско съзнание.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , | Leave a comment

Войната в Украйна – изводите за България

Войната в Украйна е факт и отива към края на втората седмица, а като се вижда ожесточената съпротива на украинците срещу нашествениците, това ще продължи дълго. Изводите за България са краткосрочни, средносрочни и дългосрочни.

Първият и най-важен извод е, че най-добрата и единствена надеждна защита е собствената, добре обучена и добре екипирана армия. Членството във военен съюз като НАТО и във ЕС също са важни, но никой съюзник няма да се притече на помощ на страна, която сама не се бие за свободата и независимостта си. Нещо повече – основно правило в НАТО е всяка страна да има достатъчен капацитет за самоотбрана и извън този капацитет да допринася за общата сигурност. Бравурните и глуповати изявления отпреди десетина години, че “НАТО ще ни пази и няма нужда от собствена армия” вече са доказано малоумни, проблемът е, че носителите им продължават да битуват в общественото пространство. Време е да бъдат ефективно изолирани като полезни идиоти и да не им се обръща внимание. Нещо повече – във военно време всякакви призиви против изграждане на силна армия и собствен отбранителен капацитет могат да се разглеждат и като угода на чужди и враждебни сили и по глава I от Особената част на НК.

На първо място, България следва да проведе комплекс от мерки и оперативни мероприятия за заглушаване и туширане на информационната война, която се води срещу българите и се опитва да подменя дневния ред, да задава фалшиви тревоги, да подбужда паника и враждебни действия. Това включва (но не се изчерпва) с активно издирване и профилактиране на тролски фабрики, маскирани като рекламни и ПР-агенции, затваряне на анонимни сайтове, сеещи пропаганда и завеждане на дела по НК срещу “инфлуенсъри”, които с корист или без корист съзнателно споделят подвеждаща информация, подклаждат омраза и ненавист към Украйна и украинците. Споделянето на путинска и рашистка пропаганда следва също да се наказва.

България трябва да извади много големи изводи от войната между Армения и Азербайджан в Карабах и сегашната война на Русия срещу Украйна. Изграждането на пълноценна ПВО-система, подобна на израелската “Железен купол” би предотвратило сценарий, в който чужди ВВС доминират в българското небе. Българската армия (сама или чрез НАТО) трябва да притежава способности (радари и ракети) с които ефективно да затвори небето си в радиус от поне 500 километра за вражески ракети, дронове и самолети. С особена сила това важи за Черно море, откъдето е много вероятен вражески пробив в отбраната на страната. Заслужава си да се развият отново и ракетни войски, който да направят възможно нанасянето на ракетни удари на отдалечение 1500-2000 километра от границите на страната. Ключово е разработване на собствени системи и технологии.

Българската армия следва да бъде наситена с дронове на всички нива – от взвод до батальон и нагоре, плюс и отделни ударни безпилотни съединения, които да могат да водят война в небето 24/7 365 дни в годината. Разработване на собствени системи е ключово.

Войната в Украйна показа и ключовото значение на Териториалната отбрана – хора, бранещи дома, квартала и града си. Необходимо е въвеждане на военно обучение още от училище, в което хората да учат на първо място как да се пазят в екстремни ситуации, да работят с екипировка като компас, карта, радиостанция, изработка на изделия за първа нужда и оцеляване. Възстановяване на организации като ОСО, в които младежи да учат военно-приложни дисциплини и умения, и в което и да се отсяват кадри за военни училища. След училище да има по-продължителна форма на военно обучение, в която вече да се подготвят войници за период от 6-9 до 18-24-30 месеца, в което по-интензивно да се подготвят хора за военни дейности, с отчитане на собствените им умения и интереси по принцип. От тези хора се набират кадри за професионалната армия, която в мирно време да изпълнява трите основни задачи на всяка армия. Отслужилите (преминали военно обучение) се зачисляват в Териториалната отбрана/Националната гвардия, която разполага със собствени ресурси и в мирно време служи като Гражданска защита. Освен ТО/НГ, може да има и активен армейски резерв, който да е междинно звено между армията и ТО. Различните варианти на организация могат да се обсъждат и проиграват в детайли, като се отчита опитът на други страни с добре функциониращи армии и сходни на България като територия и/или население.

Крайно необходимо е създаването на войскова част или дори отделен род войски, които да водят кибер отбрана, кибер атаки по вражеска инфраструктура, както и пълноценна хибридна война. В това се включва и подразделение за психологически и информационни/дезинформационни действия, насочени към овладяване на новинарския интерес и задаване на трендовете в наратива агресор-жертва. Действията на Украйна в тази връзка, както и действията на Израел в дългогодишното му противопоставяне с арабите/палестинците са важни за изучаване. Информационната инфраструктура в целия и вид следва да е защитена в максимална степен, вкл. и с изграждане на дата-центрове за критична информация и масиви от данни, свързани помежду си с терабитна оптична, наземна защитена връзка. Възможността данни за български граждани да попадат и да се съхраняват на сървъри на потенциално враждебни сили трябва да се ограничава максимално.

Всички гореизброени действия трябва да се правят в максимална степен заедно със съюзниците от ЕС и НАТО и на първо място съседните страни, с особен фокус към Македония и с особено внимание към Турция, доколкото последната има определени “руски” рецидиви във външната си политика. България трябва максимално да използва сегашното положение за да се утвърди като фактор на Балканите, лоялен партньор в ЕС и НАТО и да изолира ефективно руското прокси Сърбия. Белград се намира в ефективна дипломатическа и политическа изолация от страна на ЕС и това е нещо, което напълно устройва София. Ние трябва да се стремим да икономическа интеграция на Западните Балкани в ЕС (включване в митническия съюз, свобода на движение и работа за гражданите им и финансово откъсване от Китай) без те задължително да стават пълноправни членки с право на глас и вето в Брюксел. Това би отнело много от опустошителния потенциал на режими като този на Вучич или Додик, както и югославяните в Скопие.

Ако войната се затегне, потенциалът тя да излезе извън границите на Украйна нараства много, и шансът това да стане към Балканите е много висок. Русия има достатъчно потенциал да предизвика враждебни действия от страна на Сърбия към Косово или Босна, както е сторила и през 1914г. при Сараевския атентат. В такъв случай, много е възможно руската армия да опита да осъществи въздушен или воден (по Дунав, особено ако овладее украинския дунавски бряг и Рени и Измаил), а защо не и сухопътен коридор за доставка на войски и оръжие към Сърбия през България, като използва заплаха от ядрено оръжие. Много е възможно руската агентура тук в армия, служби и МВР, както и всякакви паравоенни групички (много активни в телеграм в последно време) да се активира за проруски военен преврат (какъвто опит имаше в Черна гора през 2016-та) и/или директни подривни действия и гражданска война, както в периода 1941-44г. Историческият опит сочи, че Москва няма да има скрупули да приложи всякакви мерки, като атентати (Света Неделя или взривовете във военни складове отпреди няколко години) отравяния и убийства, както и целия друг арсенал, за да извади България ефективно от НАТО и ЕС (дори и София номинално да остане вътре). Действията на Русия имат потенциал да предизвикат пълномащабна война на Балканите между България и Сърбия като част от едно по-голямо противопоставяне Русия-НАТО, както и гражданска война вътре в България, където към днешния ден 30% от населението благоговее пред Владимир Путин. Това са факти, които трябва да се знаят.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , , | Leave a comment

Информационната война и заплахи не идват само от Русия.

Докато в Украйна тече пълномащабна война с всички последици от това, Европа и в частност България са подложени на небивал натиск от страна на руската държавна пропаганда по всички възможни канали – медийни, обществени, социални мрежи и прочее. Има и един друг наратив обаче, който следва да се отбележи. Всичко започна с началото на бежанската вълна, когато премиерът Петков каза, че България и ЕС ще приемат бежанци от Украйна, защото те са наши братя и като цяло са ясни като профил. Тук той направи една препратка към бежанците от Близкия Изток и Африка, които за разлика от украинците са основно млади мъже, а от тях някои станаха и терористи в Европа. Украинците изпращат жените и децата си в чужбина и се връщат да се бият за свободата и независимостта си. В бежанския поток от Африка и Азия преобладават млади и здрави мъже, които често се опитват да минат за деца. Друг път ще коментираме и този феномен.

Изявлението на премиера Петков беше подето от Ал Джазира и други арабски източници, които веднаха опитаха да наложат своя добре известен наратив – Европа е расистка, не желае нашите имигранти, там са нацисти и т.н. Оставям настрана факта каква телевизия е Ал-Джазира (арабския вариант на Спутник и Раша Тудей) и кой я финансира, но въпросът към всички тези държави от Залива е – защо вие на приемате и настанявате единоверците си при вас? За расизма дори няма да говоря – в Емиратите (ОАЕ) съм въждал обяви за работа и квартира, в които изрично е указана националността, за която са, или от която са търсещите работа и подслон. Арабите по навик наричат и израелците нацисти, без да се замислят особено. Въобще, преди арабският свят да морализаторства, трябва да постигне поне минимални стандарти в цивилизационно отношение.

По-дразнещо е и отношението на някои западни медии и кръгове от псевдо-либерали, които особено силно натякват разликата в отношението на Полша към пристигащите от Украйна бежанци и мигранти, за разлика от стоварените в Беларус преди месеци докарани със самолети иракчани, иранци и други “туристи”. Казвам “туристи”, защото тези хора платиха по над 10 хиляди долара на беларуската държава-трафикант, за да отидат до телените мрежи и да се изкарат жертви. В социалните мрежи имаше вопли от техни близки и други, които наричаха Европа расистка, защото не е отворила границите си за всички тези пришълци. В днешния момент това е една слабост на западно-европейците, които изключително лесно се поддават на манипуалция от руската пропаганда, използваща за целта и методи и средства от нацизма. Много е вероятно руснаците да вкарат сега азиатски мигранти в Украйна и да ги насочат към полската, словашката и румънската граници, както и да вкарат и собствени диверсанти (чеченци и други), които след това да извършат терористични актове, които да припишат на украинците (бандеровци и прочее). Всичко това е добре известно и трябва да се има в предвид, когато се критикува Полша или Източна Европа за прилагане на мерки, които са въпрос на здрав разум. Положението тепърва ще иска усилия, а виждаме, че голяма част от близкоизточните сатрапии в момента ефективно подкрепят режима на Путин, в т.ч. като държат и високи цените на нефта.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , , | Leave a comment

Борба с информационната война – опорки за премиери

Европа и България се намират в разгара на необявена мащабна война. Тя е в своята активна фаза по целия свят, и засега само в Украйна усещат и конвенционалното и проявление под формата на руски бомби и ракети по жилищни райони.

Целта на информационната война е психологическа – овладяване на сърцата и умовете на обикновените хора. Целта на Кремълския режим е да се позиционира като нормална държава в съзнанието на европейците, принудена от обстоятелствата да “денацифицира” Украйна. Москва харчи гигантски пари, за да променя исторически факти, датиращо още от Кирил и Методий и християнизирането на Киевска Рус. Кремъл няма угризения в присвояването на историческа роля за събития в които няма никакво участие – това е и самопровъзгласяването на Москва за Трети Рим. В момента тече и масова подмяна на ролята и целите на Руската империя в руско-турските войни, като се правят опити те да се показват като “освободителни”, а не завоевателни, каквито по своята същност са. Русия още носи стигмата от поражението си във ПСВ и Брест-Литовския мирен договор и всичките и усилия оттогава насам са опити да преразгледа и отмени това свое поражение. Влизането ѝ във ВСВ като съюзник на Хитлер също е подобен опит за ревизионизъм и окупиране на съседни страни – Полша, Прибалтика, Финландия. Затова и Москва яростно отрича очевидни факти като съвместния парад на Червената армия с нацистите в окупирания Брест през 1939г., Катинското клане и други подобни събития. Руската пропаганда се опитва да изтрие от съзнанието на хората ролята на Русия и СССР като световен злодей.

България не трябва да допуска руска пропаганда да се лее безнаказано от медиите, дори и под форма на “друга гледна точка”. Токсичните руски опорки са насочени директно срещу устоите на българската държава и това трябва да се прекрати. Всякакви псевдо-журналисти като Явор Дачков, Мартин Карбовски, Петър Волгин, водещите в един куп телевизии не са нищо по-различно от платени агенти на вражеска информация и това трябва ясно да се каже. Отровеното от рашистка дезинформация народо-население трябва да бъде внимателно детоксикирано и върнато в нормални релси – България не желае да подкрепя руски агресии, България иска да живее мирно и свободно в Европа. Това трябва да се повтаря непрекъснато.

На хората трябва да се обясни, че в 21 век продължават да съществуват диктатори и сатрапи и отричането на очевидни факти не помага за борбата с агресията. Когато всички приемат, че войната е факт, ще имаме и средства за борба с нападателите. Това включва заглушаване на вражеската пропаганда и утвърждаване на собствения наратив за това което се случва – а това е, че Русия е агресор с ядрено оръжие, управлявана от престъпен режим, който трябва да бъде спрян

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , | Leave a comment

Външна политика в навечерието на световна война – опорни точки за премиери

В последните седмици и месеци наблюдаваме тежките дефицити в българската дипломация, донесли големи щети за българския национален интерес на Балканите, в Европа и по света. Причините за това са комплексни и ще се опитам да ги изброя по-долу.

На първо място – България показва неувереност и дори страх да се заяви реално като член на НАТО и ЕС. Само когато правителството бъде директно предизвикано от някаква руска изцепка, то излиза със слаби декларации в които повтаря неща, които му се иска да са факт. Тези дефицити и плахост са известни като прословутото българско снишаване, въведено от цар Борис III (винаги с Германия, никога срещу Русия), доведено до съвършенство от диктатора Живков, а през 21 век от телохранителя на Живков и злополучен премиер – Бойко Борисов. В сегашния си вид това снишаване има своя ярък пример в отсъстващата фигура на външния министър Генчовска, поведението на военния министър Янев (който не е ясно дали се подчинява на София или Москва) както и противоречивия профил на президента Радев, чиито реверанси към руския хегемонизъм не са един и два. Днес, след срещата в Брюксел, премиерът Петков в типичния вече леко безхаберен стил заяви, че България ще приеме украински бежанци-програмисти, които са по-добри от арабските и афгански терористи. Освен това, премиерът повтори думите на покойния сенатор Джон Макейн, че Русия е една бензиностанция с ракети, както и предрече скорошен крах на украинската армия и вероятна смърт на президента Володимир Зеленски.

На фона на бруталната руска агресия и действията на съседните държави поведението на България изглежда страхливо, президентът явно е иззел функции във външната политика и отбраната от своя доскорошен дрийм тим, с който вече прехвърчаха първи искри. Военният министър много внимава да не разгневи Москва, като нарече руската агресия с истинското и име, а Кирил Петков очевидно внимава да не му противоречи – поне не публично. Историческата реминисценция е с военния министър Иван Маринов от правителството на Константин Муравиев, който посреща преврата от 9 септември като сътрудник на Кимон Георгиев.

Какво е нужно да направи България в условията на тази нова реалност, в която Русия разпали пълномащабна война срещу Украйна и заплашва с Трета световна ядрена война:

  1. Като активен член на НАТО и ЕС България следва да предложи и дори да приложи на практика мерки, които ефективно осъждат и ограничават последиците от руската агресия. Отзоваване на българския посланик от Москва, което може да бъде координирано действие с останалите страни от Източна Европа, трябва да покаже непримиримост към режима в Кремъл. Руският посланик трябва също да бъде изгонен, а състава на руското посолство сведен до 0. Ако това ви се струва прекалено действие, вижте дали дипломатическите връзки със СССР през ВСВ спасяват България от окупация след 9.09.1944г., както и дали това, че не воюваме с руснаците, както през ПСВ, спасява над 40 хиляди българи от терор и убийства.
  2. След като бъде изгонена от Съвета на Европа, Русия трябва да бъде лишена и от членство в ООН и това трябва да се предложи и поддържа от България.
  3. Всестранна помощ и подкрепа за Украйна – дипломатическа, политическа, икономическа и военна. Всеки ден в който Украйна устоява на агресията на Москва е спечелен ден за Европа и това трябва да се помни от всички. Всеки руски груз 200 е един агресор по-малко срещу Европа и България в частност. Ако не вярвате, че Русия е способна да нападне страна-членка на НАТО, честито – вие сте от все по-намаляващия отбор на блажените вярващи или полезните идиоти. След като приключи с Украйна и инсталира там марионетно правителство, Путин ще обърне поглед на запад – към Прибалтика и/или Балканите.

Прибалтика изглежда по-монолитно като член на НАТО и ЕС – там дори Финландия и Швеция изглеждат по-стабилни от България във военно-политическо отношение. Една руска агресия срещу Литва, Латвия и Естония ще срещне яростна съпротива, а във войната със сигурност ще се включат веднага и без колебание Полша, Дания, Швеция, Финландия и Норвегия, които имат ясно усещане за заплахата. Руско нападение там ще донесе много щети и никакви плюсове за Москва, освен ако Кремъл не реши да изпробва срещу Полша концепцията си за ограничен ядрен удар. Тази налудна идея е известна още и като “ядрена деескалация” – с ядрен удар срещу “маловажна” източно-европейска страна Путин вярва, че ще успее да раздели НАТО и ЕС на Изток и Запад. Така както Англия и Франция не защитиха Полша от Хитлер и Сталин през 1939г., така и през 21 век Германия, Франция и Италия ще отстъпят, стъписани от руската решимост и злост. Все пак, Кремъл ще им каже – “оставете Варшава да догаря в ядрен пепел и запазете красивите си градове”. Така, ако не е САЩ, Русия отново лесно ще постигне целите си. Не вярвате ли? А вярвахте ли, ще Путин ще нападне Украйна през 2022г., както Сталин нападна Финландия през 1939г?

На този фон Балканите и особено България изглеждат като мека цел за руската политика – Сърбия е твърд руски съюзник, а в България хибридната пропаганда и липса на демократична традиция непоправимо е увредило публичната среда. В добавка, публична тайна е, че в армията, МВР и службите е пълно с хора, чиято лоялност към Кремъл превишава техния измислен или реален български патриотизъм. Призивът на Путин към украинската армия да направи преврат срещу правителството в Киев може би ще срещне далеч повече поддръжници сред българските военни, ако бъдат оставени още няколко години да бъдат облъчвани от руската информационна война.

България трябва твърдо да подходи спрямо руското прокси Сърбия, която за пореден път не въведе санкции срещу Русия и явно разчита на двуличен подход в пътя си към ЕС. Целта на Сърбия е да влезе в ЕС преди Албания, за да попречи на Косово да се обедини с нея. Устремена към обединение с Босна, аншлус на Черна гора и повторен албански геноцид, Сърбия е осъдена в края на ХХI век да се свие до границите си от началото на XIX-ти. България не трябва да пропуска историческия си шанс да възмезди сръбските злодеяния и да върне шумадийския шовинизъм там, където му е мястото. Като начало, София трябва да наложи вето на Белград за ЕС и да заяви ясно, че страни от Източна Европа ще станат членки на съюза само след като станат членове на НАТО. Политиката на сръбския естаблишмънт не се е променила от времето, когато силния човек в Белград се казваше Милошевич, и това ясно се вижда в Брюксел. Сърбия няма шанс да дочака отмяна на санкциите преди да стане член на ЕС и така да бъде руско-китайски троянски кон в съюза и да налага вето на решения, които са в ущърб на Москва и Пекин.

Националният интерес на България винаги е бил нарушаван от остта Атина-Белград и София не трябва никога да допуска възраждането ѝ, както и нова сръбско-гръцка граница, която би била факт, ако Сърбия стане член на ЕС преди Македония. Едно вето и маргинализиране на Белград ще доведе до много добър ефект за преговорите на България със скопските политичари. Разпадът на Югославия беше геополитически подарък за нас и не трябва да допускаме възраждането и под формата на регионален съюз – във или извън ЕС.

България трябва да изрази ясна подкрепа за сближаване и дори обединение на Румъния и Молдова, както и за подобен съюз между Албания и Косово. Гърция и Кипър могат да получат подкрепа срещу турските аспирации, само ако всички по-горе изброени страни ясно признават и зачитат българския интерес като първостепенен в Македония.

Всички тези регионални ходове изискват обаче България да стои стабилно в ЕС и НАТО и да ги “използва” за активна защита и противопоставяне на руското проникване и влияние. Санкциите срещу Русия ще останат задълго и ние можем да имаме пряка изгода от това. Това трябва да се заяви ясно и категорично.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

Здравеопазване в пандемия и извън нея – опорни точки за премиери

Здравеопазването в България отбеляза своя крах като единна система през 2021г. Най-голям брой умрели от COVID, най-тежка ситуация по отношение на общественото мнение и информираност, както и натрупване от грешни решения в последните 25+ години. Резултатът е видим и с просто око – разликата от 800 хиляди души в населението на България между 2011 и 2021г. има много причини, сред които е и лошото здравеопазване. Като казвам лошо, нямам критика към лекарите и медицинските сестри като съсловие – просто здравеопазването не работи като система. Отделни градове и области са свръх-задоволени с болници и специалисти, в други те липсват изцяло. Какво е нужно:

Набелязване на трите или петте заболявания или групи заболявания, които са най-социално значими. Под социално значими се разбира – най-голям социален бич са, доколкото освен мъчителни за болния, те са такива и за близките му, от което страда обществото и всичко това има и икономическо измерение в пропуснати трудови дни. Няма да е изненада, ако се каже, че сред тях са онкологичните и сърдечно-съдовите заболявания, които на година гълтат чудовищен ресурс за лекуване на последици, но не и за справяне с причинителите. Сред причинителите е замърсена и вредна околна среда, лоши навици на хранене и живот, както и други детайли, които са обсъждани подробно. Следователно мерките в посока чиста околна среда (въздух, води, почви) трябва да са безкомпромисни, макар и с висока (икономическа) цена. По подобен начин трябва да има и икономически мерки и стимули за водене на здравословен начин на живот – високи акцизи на алкохол, цигари и вредни храни, както и реални стимули за повече движение (примерно целева помощ за покупка на колело или разширяване на приложението на карти от типа Multi-sport), повече достъпни спортни площадки (не зали за международни състезания, а за развитие на масов спорт), както и помощ от държавата за спортни клубове и организации, като критерият не трябва да е точно спортни постижения, а по-скоро масовост. Целта е да се обърне тренда, в който населението след 30 годишна възраст окончателно спира всякаква физическа активност и засилва вредните си навици, подпомагано и от обществените нагласи. Спортове като бягане, колоездене, плуване са доказано полезни и целта на държавата трябва да е накара възможно най-голям брой граждани да излязат сред природата, по пътеките и в басейните. Дори смяната на манталитета в тази посока би била успешно начало и въпреки, че резултатите ще се усетят най-рано след десетилетие, важно е да се постави началото.

Като важна част от здравеопазването и здравната превенция виждам и санаториумите, които в последните години биват занемари като отношение на държавата. Съществуват пътеки и направления по НОИ и НЗОК, които са крайно недостатъчни, местата за хора също са крайно недостатъчни, както и съществува свободен прием на цени, които са далеч от достъпните за голяма част от работещите. Така този сектор е развит главно в две направления – държавни санаториуми с лоша база и обслужване (особено видно, ако си на свободен прием в тях и плащаш за липса на качество) и СПА-хотели, в които оздравителните процедури са част от краткотрайно посещение, съчетано с прекомерна употреба на алкохол и храни. Много са редки местата, в които оздравителните процедури са съчетани и добра хранителна диета за постигане на максимален резултат. Държавата би следвало да подпомогне санаторно-курортното дело по три причини – развитие на местата и общините в България, където това може да се практикува (над 80 са населените места и общини с минерални извори), подобряване на здравния статус на населението (превантивно и като рехабилитация след заболявания) и развитие на целогодишен вътрешен туризъм. Държавата може да дава ваучери или да покрива част от престоя и процедурите на осигурени лица за 5-15 дни годишно в санаториуми и СПА-хотели – колкото по-възрастни са те, толкова по-голям престой им се полага. Това би позволило на все по-застаряващата нация да се съхрани по-дълго време в по-добро здраве и кондиция, по-малко хора да се инвалидизират и повече хора успешно да достигат пенсионна възраст от 65+ години. Т.е. изброените от мен по-горе неща може и да приличат на леви мерки и раздаване на пари на калпак, но погледнато от дясно (или дори либертарианско дясно) това е инвестиция в човешки капитал, който в България е оскъдна и намаляваща величина.

Болниците и болничното лечение в България са изключително неравномерно разпределени и това следва да се промени. За финансирането от НЗОК и специализацията на някои “болници” единствено в “доене на касата” няма да отварям въпрос, но на това трябва да се сложи край – дали с допускане на частни фондове, или някаква форма на външен контрол, но е необходима дълбока реформа в модела на финансиране. Касата не трябва да отпуска пари на болници по псевдопазарен принцип, отчитан с фиктивни “нощувки” в болнични отделения. Необходима е здравна карта, в която във всяка община или група общини с население 4-5 хиляди души в радиус от 20-30 километра да има нормална функционираща МБАЛ със всички нужни отделения. Освен болнична, следва да се обърне и значително внимание на доболничната лекарска и стоматологична помощ, доколкото липсата и е причина за повишените хоспитализации. НЗОК вместо да отпуска пари на директори на болници, които те да управляват по начин, който е непазарен и непрозрачен, може да прави общи покупки на лекарства и консумативи, които след това да разпределя между отделните болници необходимите количества. Втората крачка е в тази здравна карта да се идентифицира нуждата от необходими специалисти по области и общини, след което тези специалисти да бъдат назначавани директно от НЗОК. По този начин, ако в определена област има недостиг на даден тип специалисти, Касата ще може да увеличи възнаграждението значително, така че да засили интереса. Има и други инструменти, но централизирането управление на оскъден ресурс като лекари и болнична помощ е най-удачно за България в сегашния и вид.

Тези мерки, дори и да се въведат още утре, ще покажат своето действие след най-рано десетилетие, и то ако бъдат приложени комплексно, а не на парче и единично. Дали има правителство с достатъчно воля да ги приложи – съмнително е, но предстои да видим.

Posted in Некои съображения | Tagged , , , , , | Leave a comment