УБО – Управление на Бъдещите Облаци

Само по подобен начин може да се коментират назначенията на Орешарски в неговия проектокабинет, който трябва да бъде гласуван в НС – нищо експертно няма в тези кандидатури на отявлени червени негодници, и олигархични назначения за цвят. Самият Станишев призна, че през 2005-та е бил кукла на конци и партиите просто са посочвали номинациите си за парцелираните квоти, а в момента Орешарски имал власт да посочва собствени кандидатури. Да започнем един по един:

– Кристиян Вигенин, кандидат за външен министър. Знакова фигура главно защото биографията му копира до голяма част тази на Сергей Станишев – и двамата нямат нито ден трудов стаж извън работа в БСП, и двамата не са служили в армията по време, когато това беше задължително. Вигенин няма 40 години, но арогантния му и надменен изказ оставя впечатление за школуван комунист – би се чувствал на мястото си в ЦК на БКП и през 70-те години на 20 век. Типичен апаратчик и като образование – Столичната 91-ва Немска гимназия беше известна като ковачница на праволинейни кадри и по-трудна за влизане дори от 1-ва Английска, която имаше славата на свободомислеща, следвана от УНСС.

– Назначението на министър на младежта и спорта е на….професор по български език?!?!? Явно този кадър на ДПС не се е доредил до Министерство на образованието и е получил единствено останалото на младежта и спорта.

– Назначението на МВР шеф – Цветлин Йовчев, бившия шеф на ДАНС. Този човек е обвързан с толкова интереси, че единственото сигурно за него е, че не е човек на АТАКА и Сидеров. Според хора в БСП Йовчев е човек на Борисов и ГЕРБ, който ще контролира Орешарски. Факт е, че допреди по-малко от месец той беше съветник на президента Плевнелиев по националната сигурност, и като такъв е неприемлив за БСП. Може и това да е опит на Орешарски да се отърве от силов министър тип “Румен Петков”, който биха му спуснали комунистите и който би му създавал проблеми с опити да го контролира и срещи с престъпния свят.

– Петър Чобанов за министър на финансите – сочен е за дясномислещ икономист (леви икономисти по принцип няма, това е оксиморон). Остава да се надяваме, че външната прилика и именно съвпадение с Румен Овчаров е само неприятен детайл, а не начало на тенденция за корумпираност.

– Петър Стоянович – безспорно най-приемливата кандидатура в този кабинет. Подобно на самия Орешарски, Стоянович напуска СДС покрай скандала “Черепа” и след това минава в Гергьовден и Движението на Меглена Кунева. Остава загадка защо Стоянович е приел номинация от БСП и ДПС, но явно “дългът му не може да чака”.

– Искра Михайлова – друга кандидатура на ДПС, отново в МОСВ. Трябва да бъде внимателно следена по въпроса с концесиите и защитените зони – това е нещо, което корумпарите в ДПС ще се опитат да кешират задължително. Особено в подобно правителство на безотговорността, съставено съвсем явно и с къс хоризонт.

– Зинаида Златанова за министър на правосъдието – това явно е начинът на Орешарски да покаже на ЕК, че ще прилага стриктно указанията на Брюксел в тази все така проблемна област – правосъдието. Просто назначава техния човек в България. Тук обаче Орешарски има проблем – ако правосъдието заработи, министрите му и депутатите на ДПС и АТАКА, които ще го подкрепят, ще оредеят силно.

Най-спорната кандидатура – тази на министър на инвестиционното проектиране (WTF!?!?), за която беше предложен Калин Тихолов, току-що беше оттеглена от Орешарски показва и в какви условия се формира кабинетът – явно мафиотска кандидатура, свързана със злоупотреби по морето, не мина главно заради обществения отзвук и мафията си прибра пионката. Може би така трябва да постъпят и останалите пионки и да отидем на нови избори – през септември.

Останалите кандидатури може да се определят като стандартно-социалистически и да минат без детайлни коментари.

Програмното правителство от експерти, прокламирано от Орешарски, съвсем ясно се очертава като обикновено червено правителство, което просто сипе мантри за проблеми, за които няма по-добро решение от предишното правителство на ГЕРБ. Бегъл прочит в биографиите на предложените за министри лица дава и представа, че експертния им опит е твърде социалистически, за да бъде взет насериозно. Това затвърждава убеждението ми, че е необходимо ново Велико Народно Събрание и нова Конституция, която да урегулира сегашния сбъркан модел. Ако използваме терминологията на новия министър на здравеопазването, този парламент и излъченото от него правителство не са раждане на жизнеспособен плод, а аборт от мъртви остатъци на стари опити за зачеване.

Днес, пред десетки камери и журналисти, Волен Сидеров като лидер на АТАКА нападна репортер на телевизия СКАТ. Човечецът от конкурентната на АЛФА телевизия (и от движението на Валери Симеонов, основен политически опонент на Сидеров) беше изблъскан до стената и поне 5-6 депутати от АТАКА му крещяха “Извини се” и се опитваха да го малтретират. Единствено публичното място го спаси от сигурен линч, макар и да не е сигурно дали не биха му посегнали физически и пред камери, окрилени от имунитета си.

Волен Сидеров за пореден път се забърква в публичен скандал, очевидно опирайки се на безнаказаността, наричаща се имунитет. По-късно той си позволи да нападне вербално и да крещи като фелдфебел на полицай, притекъл се на помощ на екипа на СКАТ. Тук поведението на полицая беше разочароващо – вместо да надене белезници на разпищолилия се депутат, както би сторил със всеки друг гражданин, той мънкаше като ефрейтор, хванат с откопчано копче. Вместо да приложи сила към очевидно злоупотребилия с незнайни стимуланти Сидеров, той се извиняваше и се оправдаваше с началниците си. Ако не му стиска да приложи закона дори срещу самоовластил се нагъл дупетат, просто можеше да мълчи и да запази честта на пагона. В милицията обаче това понятие не съществува, човечеца се беше притеснил да не му изстине службицата, с което за пореден път се показа каква организация е МВР – сервилна, покорна и удобна за всеки лумпен с имунитет. БСП и ДПС отминаха тази свинщина с мълчание, защото се надяват да спазарят със Сидеров някой депутат за бъдещите си кражби под прикритие на парламентарно мнозинство. За далеч по-безобидни действия по време на предизборната кампания Мая Манолова обиколи всички студия и напои обилно микрофоните с мисли и слюнки. Сега обаче Пчеличката стана зам.-председател на Парламента с очевидното съучастие на АТАКА, което я обвързва с мълчание. Не само нея, разбира се.

Днес докато ровех в един сайт за работа, попаднах на следната интересна обява – фирма търси събирачи на дългове, за предпочитане бивши служители на МВР и МО. Съвсем явно е защо длъжностната характеристика на бивш полицай съвпада с тази на събирач на дългове – и в двете ключовата дума е БИЯЧ. Днес с ужас научих, че тези престъпници искат и достъп до регистри за финансови и лични данни за хората – за да могат да приложат рекета си още по-успешно, вероятно. Време е част от тези същества да бъдат утилизирани до състояние на мърши – или направо да бъдат линчувани. Ако държавата не вземе адекватни мерки, вероятно скоро и това ще стане.

Вчера ненадейно се прибрах от Видин с влак – положението не беше много зле, като се има в предвид, че еднопосочния билет без отстъпки беше 13.80. Пенсионерски или ученически сигурно е под 10 лева. Все пак някои неща, които могат да се направят без много пари и усилия.

1. На касата лелята-касиерка ме изгледа скандализирано, когато попитах може ли да платя с карта. ПОС-терминал явно е непознато понятие в 21 век. Изтеглих пари от банкомат и платих кеш, а матричен принтер изплю old-fashion билет. Това все пак е система, в която бяха похарчени над 100 хиляди лева, за да се направи онлайн полу-резервационна система.

2. Чистотата в купето беше поносима, ако човек не е гнуслив много и ако за 5 часа път се удържи да не ходи до тоалетна нито веднъж. Аз не се удържах и в клатещия се вагон нямаше къде да се държа, за да не се опикая или да се хлъзна на опикания под. Миризмата си е традиционна, вода няма, осветление идва от полу-отворения джам на кенефа, който за да осигури дискретност, е замацан с блажна боя.

3. В купетата практически липсваше осветление, което може би е с цел да се осигури интимност на новозапозналите се пътници – но пък липсваха и перденца откъм коридора.

4. Липсваше какъвто и да е климатик и вентилация в купето, освен естествения такъв – отворен/затворен прозорец, тип “мексикански климатик”.

5. Средна скорост под 50 километра може и да е била приемлива за началото на 20-ти век, но през 21-ви век е просто отживелица. Бърз влак, който спира на всяка керемида просто не е бърз. Би трябвало малките гари да имат довеждащи влакове с голяма честота до областните градове, където пътниците да се качват на влакове които са наистина бързи.

6. Влаковете и пероните просто не са пригодени за възрастни, трудно подвижни, майки с деца и колички и т.н. Катеренето и слизането от тях са изпитане дори и за физически здрав човек с багаж.

7. Крайно време е да се въведат и еднообемни вагони, в които пътуващите да не гледат физиономиите на другите пътуващи и да не се ритат и миришат краката си взаимно. При вагоните пространството не е така ограничено както в самолетите, така че креслата могат да се разредят и да позволяват човек да се протегне удобно и да си почива. Ако към тези кресла се осигури и безжичен интернет (безплатен или на разумна цена), индивидуално осветление за четене и климатизация,дори и 5-часовото пътуване няма да е голям зор. Въобще не говорим за монтиране на монитори за всеки пътник – цената им падна до 50 лева за 7-инчов китайски модел във веригите за електроника.

Ако се помисли и за предаване на багажа (или поне обемистия) на централизирано гише преди пътуване и получаването му после, може и да се избегне падането и товаренето на тежки денкове по купетата, както и да не се чуди как човек да отиде до тоалетна или до бюфет-ресторанта, без да има кой да му пази багажа.

Всичко това са напълно постижими мерки, които да помогнат на БДЖ да стане нормална превозна компания, а не организация с неприсъщи социални функции и работодател с хиляди нископлатени труженици и близо милиард дългове. Тук дори не става въпрос за модерни скоростни влакове и осъвременяване на жп-линиите, което би струвало много пари.

Освен, че няма да получават държавна субсидия, СДС, ДСБ и НДСВ ще трябва да освободят и ползваните от тях държавни имоти при нисък наем – законът ги задължава. Най-тежка изглежда загубата на СДС, които след 23 години ще се разделят със знаковата сграда на Раковски 134. Причините са си изцяло в тях – от партия на надеждата и вярата на хората да се превърнат в маргинално котило на оглупели провинциални кметове. Това важи и за НДСВ – след като освободят сградата на БЗНС от близкото минало, ще се отправят към постоянното си местожителство – царския дворец във Враня.

…та цяла неделя.

Първи започна Командира – все пак някой трябваше да поведе и това хоро и Костов намери достойни аргументи. И той има своята вина за този провал и разпада на дясното, главно с авторитарния си недиалогичен стил в политиката. Шапки долу!

Лицата Кабаиванов и Кунева подадоха оставки вероятно с чувство за добре изпълнен дълг пред Б.М.Б. – сега ще се върнат в небитието си на плужеци и там ще си останат. Яне Янев да не се ослушва.

Това ясно пролича от вчерашният фарс, наречен избори за парламент. Тази формула в България генерира само скотщина и безпросветност, както ясно показаха 80% от гласувалите за Народно събрание. За пръв път от 19 години (гласувах за първи път през 1994г. за СДС) партията за която гласувах не влиза в парламента. Това означава, че аз и около 10% от другите гласували десни избиратели, припознали като десни партии ДСБ, ДБГ, СДС, НДСВ (макар че царистите са по-скоро либерали-опортюнисти), нямаме политическа партия, която да представлява интересите ни в парламента. Митът, че ГЕРБ е дясна партия рухна още преди около 3 години, те са другото лице на БКП. Въпросът е – какво да се прави сега. Нов десен проект? Самата идея за нова партия на избори в България е нелепа. Терминал 2? Банално, но сигурно. Повторение на Девети юни? Изглежда все по-добър този вариант.

Интересно е как ще реагират сега лидерите на десницата – би трябвало да ги видим как си отиват, но едва ли Надежда Михайлова ще потисне радостта си в стил “аз казах ли ви” от поединичния разгром на ДСБ и СДС, за който тя и Мартин Димитров имат голяма заслуга. Костов е време да изостави образа на мъченик-месия и да признае, че 12 години след като е слязъл от премиерския стол, сега слиза и от депутатския и е време да започне мемоарите си. Това го казвам като човек, който вчера гласува за него с почти 80% убеденост, че ДСБ не влиза в парламента. Просто аз съм от онези безгласни сини каски, които държат позицията докрай – със или без смисъл. Вече няма позиция, която да бъде държана.

Безспорно тази на агенция Фокус е най-оригинална. Под формата на “антички скопски книги” те показват междинните резултати от гласуването.

1. Генерал се за бой се спрема – Автор Борче Борисовски – 33,3 %

2. Црвената зајак – Автор – Серто Станишевски – 28,5 %

3. Моята борба – вистината за создавувањето на Третиот Рајх – Автор – Слободан Сидеровски – 7,5 %

4. Под сенката на падишахот – Автор – Лепослав Местаноски – 7,4 %

5. Во света борба за род и татковина – Автор – Вале Симеоновски – 3,6 %

6. Вујко Вањо – Автор – Ванчо Костовски – 3,1 %

7. Што сака Меги – Автор – Менда Куневска – 2,8 %

8. Кутриот Јане војвода – Автор – Јане Јаневски – 2 %

9. Сини влажни соништа – Автор – д-р Кабаивановски – 1,3 %

10. Нова сокриена желба – Автор – Никола Цоневски – 0,9 %