УБО – Управление на Бъдещите Облаци

Днес, Столична община ми показа как се играе тази игра. Играта, наречена записване на деца в ОДЗ-та, или детски ясли и градини. Днес детето ми слезе с 16 места надолу в класацията, което де факто направи ясно едно – други 16 човека са платили съответната сума, за да бъде нанесена поправка в листа чакащи за прием. Общината, затънала в собствената си корупция и некомпетентност, се изплю в лицето на двама родители, от които има наглостта да събира и данъци. Не се съмнявам, че има добре подплатени и логични аргументи защо за моето дете няма място в общинска детска градина, а за един куп хора, появили се в София в последната петилетка има запазени места. Има и логични аргументи, защо работещите в общината получават бонус-точка при класиране на децата им в детски градини – явно тези хора възприемат общинските институции като своя собственост, създадена да ги обслужва приоритетно. Нищо, че в нормалните страни това се нарича корупция и конфликт на интереси. Все пак в общината (и държавната администрация като цяло) работят хора, които са отхвърлени от частния сектор като непригодни за работа.

В общината отлично знаят, че разлика от близо 10 пъти в цените на частни и общински детски градини води до гигантска корупция – тази корупция храни всички там. Затова и не искат да повишат цените в частните детски градини до нормални нива от 150-200 лева на месец. Така биха могли по-лесно да компенсират хората, които не са се класирали за детска градина, както и да се намали цената на субсидията за всяко дете в общинско ОДЗ. Защото се получава абсурда, че аз ще плащам за частна детска градина, ще плащам данъци, за да може общината да ги пилее за глупости и субсидии и ще произвеждам БВП, за да мога да живея със семейството си нормално. Намирам плащането на данъци не само за ненужно, но и вредно – то дава в ръцете на едни абсолютно порочни и корумпирани хора ресурс, с който те правят откровени глупости, което е по-вредно, отколкото ако не правеха нищо.

На днешния ден преди 100 години едно решение “ва банк” на тогавашния цар Фердинанд поставя началото на низ от национални катастрофи. В нощта на 16-ти срещу 17-ти юни 1913г. българските войски – 2-ра и 4-та армии правят опит да изтласкат сърбите и гърците от спорните земи в Македония. Това е втора стратегическа грешка след първият неуспешен опит за щурм на Чаталджа, който иска да удовлетвори амбициите на Фердинанд за влизане в Цариград и настройва срещу себе си Гърция (която бленува за Византия и след този момент ясно застава със Сърбия срещу България) и получава нота от руския цар, че завземането на Цариград от българските войски е неприемливо за Русия. Този “жълт картон” не е взет предвид при решението за атака от 16 юни, което завършва с логично поражение на всички фронтове – Турция нарушава току-що сключения мирен договор и си връща Одринска Тракия, Румъния напада в гръб и достига без съпротива до София, като иска Южна Добруджа за компенсация за голямото “разширение” на България. Това предопределя и поведението на София при избухналата само година по-късно Първа Световна Война. България не може да подкрепи Сърбия при никакви условия, което прави участието на страната на Централните сили практически неизбежно.

Днес, точно сто години след онези съдбоносни дни, изборът е не по-малко важен. Опитът за държавен преврат, който мафията в лицето на ДПС направи с овладяването на ДАНС, няма да престане, ако хората приемат театралното отстъпление на Пеевски за реално. Групировката около Цветан Василев има финансов и медиен ресурс, който се опитва да прелее в окопаване във властта. Тази ОПГ е марионетна структура на анти-европейски и анти-български сили като Русия и Турция, които искат да добият своето влияние в ЕС, където иначе нямат шанс да прокарат интересите си. Точно това не бива да се допуска в България. Днешния избор може да е по-съдбоносен от този между Антантата и Централните сили.

Исландия се превърна в първата държава която се отказа от влизане в ЕС, след като е затворила близо половината преговорни глави. След Норвегия, която два пъти е блокирана от Франция през 70-те години на 20 век с вето за ЕИО, и в крайна сметка избира по-успешно развитие извън т. нар. “Обединена Европа”. Така Исландия е втората скандинавска държава, която се отказва от ЕС, което е безспорно лош знак, но не фатален. Вероятно излизане на Великобритания от ЕС ще бъде крачка с геополитически измерения, която може да постави началото на разпад на общността.

Днес се случи нещо, което малцина са очаквали, но фактът е налице – една фигура, която е олицетворение на нечистоплътни сделки между власт и икономически интереси, беше набързо избрана за шеф на структурата, която отговаря за националната сигурност. Това в нормалните държави се нарича мафия. Законът беше спешно променен, за да не може назначеният Делян Пеевски за шеф на ДАНС да бъде сменен или бламиран от президента. Лъсна и сделката, с която ДПС и БСП си парцелираха властта – ако за едните е МВР, за другите остава ДАНС. Т.нар. кабинет Орешарски съвсем ясно свали маската си като правителство на мафията.

Египет заплаши Етиопия с възможна война, ако властите в Адис Абеба продължат с плановете си за изграждане на язовир, който да улавя водите на река Нил. Пред подобни планове има няколко обективни пречки – на първо място между Египет и Етиопия стои една държавa – Судан, както и 1000 километра разстояние. Египетската армия не е известна с висока боеспобност дори в отбрана (справка войните срещу Израел), а възможностите и да нанесе удар (макар и само въздушен) по етиопска територия са по-скоро хипотетични. Дори и Кайро да привлече на своя страна архи-врага на Етиопия – Еритрея, отново е трудно да си представим успешна война, която да преустанови язовира. Да не забравяме малкоизвестния факт, че етиопската армия получава подкрепа (обучение, логистика, разузнавателни данни и вероятно и оборудване и въоръжение) от Израел. Не на последно място (от наша гледна точка), населението на Етиопия е съставено главно от православни християни, докато Египет е съставен главно от мюсюлмани сунити, които заплашват дори местните копти-християни.

Въпросът в случая е друг – наближава ли ерата, в която водата става по-ценна от петрола? Етиопия е с бързо увеличаващо се население, което приближава 100 милиона, Египет също има подобен брой жители и водата като ресурс става все по-необходима. Подобна ситуация всъщност има и на Балканите. От България водят началото си поне пет реки, чийто потенциал за напояване изтича в Гърция и Турция. По ред:

1. Струма – след язовир Пчелина тази река тече до още близо 150 км до Гърция, без нито едно водохващане. По време на правителството на БСП, начело с Жан Виденов през 1995г. България подписа договор, с който се задължи да пропуска към Гърция определен годишен отток, който е фиксиран дори и в сушави години. Това важи главно за реките Струма и Места, на които има изградени огромни язовири, веднага след границата. Заради това България получава “обещание” да бъдат отворени нови КПП-та (освен Свиленград и Кулата) при Илинден, Златоград, Рудозем, Маказа и Ивайловград. Първото от тези КПП беше отворено през 2005-та, 10 години след “обещанието”, а Маказа и Рудозем са още на “stand by”. Гърция отвори границата, след като в процеса на преговори за присъединяване на България към ЕС успя с византийски номера да наложи всички свои искания, включително и потвърждаване на ангажимента, че България няма да строи язовири на Места и Струма. Време е този ангажимент и споразуменията с Гърция да бъдат денонсирани.

2. Места – няма нито един язовир на българска територия, целия дебит на реката отива в Гърция, където има изградени два язовира след границата.

3. Марица – по течението на тази река няма нито един язовир, макар, че по течението между Харманли/Любимец и Свиленград би могло да се изгради такъв.

4. Тунджа – има два язовира в горното си течение – Копринка и Жребчево, в долното си течение има план за изграждане на язовир за който Турция иска да бъде съвместен. Интересът на България от подобен “орташки” язовир е нулев, ако ще залива българска територия, и стената му трябва да е в България.

5. Бяла река – принципно може да се изгради язовир след с. Долно Луково, макар и да е спорно въздействието върху защитените територии там.

Един голям проект, който трябва да бъде решен е хидро-възел Никопол-Турну Магуреле, който ще е язовир на река Дунав. Там стои въпроса с евакуацията на долната част на град Никопол, който ще бъде залят, както и заливането на големи площи обработваеми земи. От друга страна, електрическият потенциал на този проект си заслужава внимателното му обсъждане и в 21 век.

Това са само големите язовирни проекти, малките (като например язовир Раянци) изискват просто управленска воля. ВЕЦ и язовири в 21 век значат едно – електричество и вода, и двете неща ще са дефицит отсега-нататък.

е свалено правителството на Александър Стамболийски. Това е правителство на БЗНС, които два месеца преди това са спечелили над 200 места в парламента и чувството им за власт е неограничено.

Създаденият месеци преди това Военен съюз спасява България от едно бъдеще, което изглежда доста мрачно – някаква селско-оранжева диктатура, която бие опозицията, унижава “гражданята”, интелигенцията и военните и е решила да върне България в средните векове. Единствено решителната намеса на проф. Ал. Цанков, който като политически лидер поема отговорността за извършения преврат и представя на цар Борис Трети ултиматума за съставяне на ново праввителство, предотвратява това. Зверското убийство на Стамболийски от чета на ВМРО може да се причисли към графата лично отмъщение, с каквито е пълен българския политически живот. Ползата от този преврат е безспорна, като се има предвид тресавището, в което е затънала политическата система тогава.

Днес, 90 години по-късно, политическия и парламентарен живот изглежда блокирал по същия начин, по-който е блокирал през май 1923г. Никакви смислени идеи не намират своя път към хора, които са обзети от комунистически реваншизъм и желание за плячкосване. Парламентарния кворум отразява желанията на не повече от 20% от хората в страната, при това с убеденост може да твърдим – най-необразованите и неинтелигентни 20% от “матр’яла”. Проблемът е, че не се вижда нищо подобно на проф. Цанков и Военния съюз – явно безвремието ще продължи да битува.

Положението в парламента очевидно излиза извън контрол – поне извън контрола на новата коалиция 2 и 1/2. Борисов обяви, че ГЕРБ напуска парламента и обяви, че те си остават първа политическа сила, избрани с гласовете на над милион българи – нещо което коалицията на Гея§Бея§Злодея се опитва да омаловажи. След като гласуваха не повече от 55-60% от избирателите, от тях близо милион останаха непредставени в парламента (непреминали 4%), сега в парламента останаха избраниците на само 1.5 млн. български граждани – уверено можем да кажем, най-ниско образованата и неинтелигентна част от електората, но за сметка на това най-искащата и най-кресливата. Това са откровени фашисти, етнически ориентирани елементи, хора от долните социални слоеве, очевидно разчитащи на помощи и административно вдигане на доходи. Ако избирателите на АТАКА, ДПС и БСП бъдат събрани в една зала, много е вероятно да избухне масов бой, подобен на този. Феновете на АТАКА вероятно трудно разбират защо Сидеров се репчи на Московски и Атанасова, а подминава като малки гари стоящите пред него аги на ДПС. Самият Сидеров все пак внимателно избягва да се конфронтира с физически по-силните от него Борисов или Пеевски и налита на хора, явно по-слаби от него.

Волен Сидеров се намира в трудна ситуация – съзнава, че държи ключ за падане на правителството и предсрочни избори, но не знае как да го изтъргува, без много да се разчуе. Затова е изключително изнервен от твърденията за нова Тройна коалиция и затова не смее да консумира публично плодовете от политическото си кръвосмешение. Засега играе благосклонен пас, като се самоопределя като контрольор и заплашва да е нечий кошмар. Избягва да заплашва с нови избори, защото знае, че новите избори са най-голяма заплаха за него – АТАКА може и да не влезе, подобно на РЗС, или може да влезе заедно с партията на Валери Симеонов, което ще лиши Сидеров от важни коалиционни качества. Сидеров натяга струната, но внимава да не “предобри”, защото скъсана струна е загуба и за него. Той очевидно не иска постове, които няма и да получи, заради имиджа на БСП в ПЕС, но и не иска заради нежеланието да носи отговорност. Така може да е полу-опозиция на всички, в т.ч. и на себе си, и да се ползва от опциите на парламентарното си пасуване.

БСП и ДПС трудно скриха радостта си в нощта на 12 май, когато ясно показаха на избирателите си, че са двете лица на една и съща монета. След като блокираха ГЕРБ, включително и с парламентарните врътки с кворума, двете партии успяха да излъчат “правителство на магията”, чийто хоризонт и те не виждат по-далеч от една година, а реалистично знаят, че то може да не изкара и до зимата. Това е и причината за всички изговорени оправдания за тежко положение и липсващи пари – социалистите нямат особено намерение да правят реформи, те просто ще преливат пари от един сектор в друг, с идеята да запазят електората си в “най-добра” форма – беден, гладен и на студено, като разбира се посочат дежурния виновен за това – ГЕРБ, преди това беше Иван Костов. Начинът по който си делят областните управи е показателен – ДПС искат поне 8 областни управи и то в области, където няма много турско население, за да могат да правят каквото си искат върху чуждата рая. Областния управител е фигурна с голяма степен на анонимност и големи правомощия. Това като резултат води факта, че много от действията на областен управител като бившия на Добрич от квотата на ДПС, който успя да извърши един куп незаконни заменки на земи от държавния горски фонд, се пишат директно на правителството, което носи по-скоро косвена отговорност, че е допуснало подобен човек на поста. ДПС защитава всичките си кадри, обвинени в кражби и корупция, с мотива, че се извършва чистка и етническо притискане, което измества фокуса от чисто криминален, в права и свободи.

Още не е изтекъл и месец от изборите и това правителство направи достатъчно, за да може да си ходи, а на членовете му да бъдат повдигнати и различни обвинения – от държавна измяна до обикновенно вредителство. Точно вредител може да бъде наречен Пламен Орешарски, който публично обезсмисли усилията на България да се защити от руските съдебни искове, като заяви, че руснаците ще спечелят. С подобна защита и най-калпавият съветски адвокат може да спечели дело не за 1 млрд. евро, а за 10 млрд., с каквито си поиска аргументи. Поведението на Орешарски може да се квалифицира като юридическо безумние и медицинско малоумие – никога не съм имал високо мнение за този бобовдолски гений. Явно съветниците му от Комунистическата партия са пропуснали да му кажат, че досега няма случай, в който Русия да е печелила в европейски арбитраж, а дори обратното – преди десетина години една швейцарска компания успя да осъди руската държава и дори наложи запор върху руски изтребители на авиосалона в Бурже – тези изтребители излетяха незаконно и се прибраха в Русия, само защото Германия отказа да ги свали. Това беше и остава юридически провал на Русия, но беше отчетено като голям героизъм от местните патриоти. Дори и да предположим невероятния факт, че руснаците спечелят в съда за цялата сума, това не им гарантира, че ще си я съберат, а камо ли че ще успеят да придобият НЕК като актив по силата на принудително вземане – Русия не може да приложи никакви принудителни действия извън границите си.

Дори и да загуби в Арбитражния съд, България има огромни лостове за влияние срещу Кремъл и трябва да ги използва в своя полза – изцяло. Всякакви искания на Москва за отмяна на мита и нетарифни ограничения в търговията с ЕС могат и трябва да бъдат саботирани и блокирани от София, всеки опит на Русия да получи облекчение на визовия режим трябва да бъде париран и осуетяван. Визите на притежателите на имоти по българското Черноморие могат да се анулират и повторното им издаване да се забави и оскъпи максимално. Руснаците може и трябва да усетят, че в отношенията си със страна от ЕС са и винаги ще са губещи. Може да се потърсят и общи мерки с Естония, Литва и Латвия, както и Полша, които също са обект на руски натиск и изнудвания и практически да се изолират стремежите на Русия да влиза в договорки с Франция и Германия със един кордон – от Балтика до Черно море, който да постави основата на Realpolitik спрямо една анти-европейска сила. България трябва и активно да изобличава опитите на руските служби и агенти да прокарват влиянието си и да прилагат тактиката на “купени протести”, като и обяви за персона нон грата поне 60% от руското посолство.

Отново днес, човекът, който стана външен министър без сам да знае защо, направи нещо, което може да се квалифицира като малоумие или предателство. След като през март България обяви Хизбулла за извършител на атентата в Бургас, сега след заплахите от страна на тези терористи София отстъпи в твърденията си. Това показа нещо изключително – позицията на страната се влияе от заплахи и терористични актове, на които правителството няма смелост да противодейства. В лицето на Вигенин България показа на Близкия Изток едно бяло и меко дупе, а приятелите на Башар Асад знаят как да постъпват с такива – използват ги по предназначение. Разбира се, винаги е възможна и хипотезата натиск от Москва – отслабването на Хизбулла, ще отслаби и Асад, а това е вариант, който Кремъл не желае да допусне. И в двата случая Вигенин е постъпил като предател и вредител.

Протестите в Турция и България определено имат общи черти – в рамките на няколко месеца те имат потенциала да пренаредят политическия пейзаж в тези две страни. Ако за България изглежда нормално една партия да не може да управлява повече от един 4-годишен мандат, то нарушаването на хегемонията на Ердоган и неговата ислямистка партия изглеждаше невероятно. Все пак, срещу АКП се изправиха млади, образовани и проевропейски мислещи хора, докато нейния дълбок резервоар от привърженици е в малките села и градчета далеч отвъд Босфора. Аналогията с БСП тук е повече от очевидна – за БСП гласуват хора от т.нар. пролетариат и селски маси – нискообразовани и такива, които имат очаквания държавата да “им даде” – най-вече пари за живеене.

Подобно и на България, от протестите в Истанбул искат да се възползват основно опозиционните партии, които обаче срещат същият хладен прием сред протестиращите, както и в България през март. Размърда се турския Волен Сидеров – Девлет Бахчели, който нарече Реджеп Таийп Ердоган “безмилостен диктатор” – тук Сидеров обвини от трибуната на парламента Бойко Борисов, че насажда страх и говори с езика на омразата. Кемал Кълъчдароглу, лидера на социалдемократите, заменил на този пост емблематичното име за турската политика Дениз Байкал, подобно на Станишев през март вижда в тези протести своя момент да детронира “падишаха” Ердоган и да му попречи в плановете да превърне Турция в президентска република, която да оглави.

Разбира се, подобни аналогии са и твърде произволни, като се има предвид, че в Турция има фактори, които не присъстват в България (армията), както и че в сегашния момент от това кой ще спечели, зависи твърде много и бъдещия път на Турция – към Близкия Изток или към ЕС. Ако протестите не отслабят Ердоган, то пътя към превръщането на Турция в наследник на Османската империя изглежда отворен. Ако кемалистките националистки сили вземат превес, Турция може да се върне на светския си път на развитие. И двете неща изглеждат еднакво несигурни и далечни. Поне от Орлов мост.

ЗАЩО? След като и 120 вършат същата работа, а подозирам, че 60 ще са още по-добри. С какво спечели парламентаризма от днешните словесни двубои, сред които ще откроим този между Делян Пеевски и Цветан Цветанов? Размяната на реплики между тях ми напомни следното – ако се бориш със свиня, накрая ще сте окаляни и двамата, но свинята ще е доволна. Не знам кое от двете гудета е по-доволно – Делян или Цветан.

Волен Сидеров окончателно свали маската си и лъсна за пореден път долното му скотско двуличие – той отлично съзнава ролята си на изнудвач №1 в държавата към сегашния момент и за нищо на света не иска да я изпусне – поне докато не получи друго разпореждане от Москва.

Аз все още недоумявам как е възможно с процедурни врътки да се опорочи една от най-важните процедури в държавата – избора на правителство. Ако са избрани 240 депутати, то какво значи “кворум” от 121 регистрирани? Подмяна на вота на избирателя и нищо друго. Кворумът трябва да е винаги броят на избраните депутати, които да са длъжни да ходят на работа. Ако не ходят – може да бъдат уволнявани от избирателите. Сега се получава така, че правителство, избрано с парламентарно малцинство, ще има претенции да управлява държавата поне 4 години – и не може да се свали законно! Ами тогава има напълно приемливи незаконни методи – преврат и т.н. Особено когато това “правителство” от доказани дебили започва с три много належащи мерки – рестарт на АЕЦ Белене, отмяна на забраната за пушене и раздаване пари на калпак.