УБО – Управление на Бъдещите Облаци

Вчера гледах Явор Куюмджиев по БНТ при Григорови и честно казано останах поразен от мащаба на невежеството му. Не знам дали в прес-службата на БСП са наясно с вредите от тези хора, но ще им направя услуга – Куюмджиев, Буруджиева и Кутев са способни да свалят рейтинга на столетницата до нула по-бързо, отколкото изстива мъртвец. Тук разбира се не говоря за откровени корумпета като Р. Овч. и Румен П. Запалков, които са друг тип вредители.

В желанието си да оправдае мащабната измама, в която се превръща Южен Поток, Куюмджиев (който някак минава и за енергиен експерт) наговори куп глупости – оправда оскъпяването с много хълмистата Добруджа, и докато Юлиан Попов се опитваше да вкара разговора в някакви релси на аргументи, той изтърси любимата мантра на БСП – националната сигурност. Принципно все още в БСП има самомнение за голяма експертност по въпроса за национална сигурност, базирано на хора като Любен Гоцев и Бриго Аспарухов. Истината обаче е, че тези хора са тотално не в час с една реалност, която в България е факт от почти две петилетки – членове сме на НАТО. Никой в БСП не използва НАТО в реториката си за национална сигурност – проверете го, факт е.

Явор Куюмджиев заяви в прав текст, че страна през която минава Южен Поток, е толкова важна за света, че никой няма да смее да я нападне, защото от нея зависели доставките на Европа. От съседите с които разполагаме, вероятността да ни нападне някоя страна е нулева към настоящия момент – три съседки (Турция, Гърция и Румъния) са в НАТО, Македония кандидатства за член, а само една – Сърбия, официално не се стреми натам. Практически няма страна в света, която би рискувала конфликт с НАТО, просто заради лукса да нападне България. Шансът за конвенционални бойни действия в България е горе-долу нулев през следващите 20 години. Варианта за вътрешни размирици, терористични актове и сепаратизъм е друг сценарий, който в определени случаи може да стане много вероятен, но сега – 2013г. е просто незначителен. Подобен аргумент (за ненападение) БСП изтъкваше и като аргумент против затваряне на старите блокове на АЕЦ Козлодуй, както и в полза на АЕЦ Белене – никой нямало да нападне страна с действаща ядрена централа. Този аргумент е силно несъстоятелен – ако се абстрахираме от НАТО, единствената пречка пред чуждо нападение е добрата дипломация и най-вече силната армия. България трудно поддържа добра и постоянна дипломация по отношение на съперници като Сърбия, Македония, регионални сили като Турция и геополитически сили като Русия – там доминираното от червени кадри МВнР традиционно е сервилно. Силна армия нямаме поради факта, че нямаме икономиката, която да я издържа, а и нямаме нужда в обозримо бъдеще от много силна армия. Така, че страна с няколко тръбопровода, няколко АЕЦ-а и други пазители на национална сигурност без армия е просто златна кокошка. Тези тръби и реактори могат да бъдат спокойно овладени от евентуалния враг и да си функционират пак – за страните в Европа е все тая кой контролира тръбата, ако доставките са редовни.

Всъщност, БСП използват руските стратегически (стратегически за Русия) проекти като универсален коз – ако Русия имала активи в България, това значело, че сме защитени и от нея – буквално и преносно. Т.е. дори и САЩ (това са вече тотални глупости, но те се артикулират във в-к Дума) няма да посмеят да ни нападанат, ако решим да се обърнем към Евразийския съюз на Путин (теория от червения печат). Чугунолеярната от Позитано 20 съвсем смело артикулира версии за изгонване на посланици на Франция и Германия, но отказва да приеме, че с действията си иска да постави България в положението на Грузия и Молдова – части от тези две страни са окупирани от руски войски, които са обявили незаконни республики на териториите им. В договорите, които БСП се готви да подпише, се говори за екстериториален статут на руските проекти – нещо подобно на “детския лагер” построен от руската мафия на устието на Камчия – там българските власти не припарват. Това явно не е в противоречие с виждането на социалистите за национална сигурност – те просто имат сбъркани представи за нея. За много от хората в БСП НАТО е враг, а Русия е съюзник – така, както и преди четвърт век.

Този въпрос не спира да ме тормози. Защо Доган? Защото т.нар. цирк с предаването на властта на аватара Местан е точно това – цирк. Местан неколкократно е повтарял, че иска да вкара турци и мюсюлмани в службите за сигурност. Няма съмнение, че това лесно щеше да стане, ако Делян Пеевски беше останал повече от седмица председател на ДАНС. Въпросът е защо и вчера, при избора на Писанчев, Местан отново повтори мантрата за етно-религиозните малцинства.

Първо, това за пореден показва, че ДПС е партия, която използва етническите и религиозни малцинства за политически цели, т.е. ДПС е противоконституционна етническа и религиозна партия. Точка. Второ – няма никакъв проблем за това турци, арменци, евреи, цигани и т.н. да служат достойно в службите за сигурност, МВР и армията. Някои от тях и в момента са там, заедно с колегите си българи. Няма проблем в службите да има мюсюлмани, християни, будисти, адвентисти, кришнари, анималисти и атеисти, ако религиозните им възгледи не са пречка за службата им. В списъка на загиналите в Балканските войни има имена на евреи и мюсюлмани, сражавали се и загинали достойно за обединението на България и освобождението на българите в земите на Османската империя.

Желанието на ДПС обаче е различно – то е за това, да има квоти на турци и мюсюлмани (ДПС никога не е защитила други малцинства в България – например арменци и евреи) и България да се превърне в Ливан. ДПС иска квоти, в които да набутва нискограмотния си и оскотял електорат, защото държавната служба е порция, която следва да се раздава на послушните. ДПС иска да трансформира влиянието си в политиката и икономиката, в медиите и в престъпния свят (Пеевски и Цветан Василев са връзката между ДПС и мафията) в институционална и държавна власт. Тогава този октопод ще бъде още по-близо до това, към което се стреми – освен лични кражби и безконтролно грабене (което и сега правят безнаказано), те ще са в състояние да определят и външно-политическия курс на страна, която е член на НАТО и ЕС. Тогава ще могат да се превърнат в големи играчи, а не румелийски спахии-башибозуци. Ако превърнат България във балкански Ливан или втори Кипър, това ще позволи на Доган да завърши делото си от 1992г., когато предава на турското посолство досиета на хора външното разузнаване на България. Защото ДПС работи за това – връщането на Турция в Европа (не влизането и в ЕС), чрез овладяване на Балканите.

Това е изводът, който се налага след 35 дни на протести срещу едно управление, което като цяло е привикнало да е срещу хората и техните искания. Още от времената на БКП и Тодор Живков, сегашните управляващи са изпълнявали преди всичко желанията на Москва, после са се грижели за собствените си интереси и някъде на последно място е бил мотивът “да чуем народа”.

Точно поради тази причина считам, че т.нар. “мирен преход” и другите мантри на прехода са всъщност спасителния пояс за комунистите, които след две катастрофи в последния четвърт век (Голямата екскурзия и смяна на имената на турците, икономическия колапс през 1989, и кризата от 1996-97) успяха да се измъкнат на практика безнаказано и днес отново показват, че не са научили нито един от уроците на демократичното развитие. Генерал Аугусто Пиночет е показал нагледно какво трябва да е отношението към комунистите и за съжаление, нито едно събитие по-късно не го е опровергало. Може да е варварско и нецивилизовано, но ако през 1997г. тогавашното правителство на Виденов се беше озовало целокупно на уличните лампи, днес наследникът му Станишев не би бил толкова нагъл. За хората, които считат подобен сценарий за нецивилизован ще посоча, че комунистите многократно са проливали кръв за да се докопат до властта и са готови да пролеят още повече, за да я задържат. Всяко цивилизовано и хуманно отношение към подобни хора е загуба на време. Ако комунистите (маскирани като социалисти) успеят да се задържат още няколкот месеца до Коледа на власт, то резултатът ще е видим през 2014г. – много е вероятно да изгонят посланици на страни от ЕС и ЕС да блокира членството на България, почти сигурно ще има режим на тока (първите признаци са налице) и е много вероятно да бутнат валутния борд, за да може “да дават пари на народа”. Пари, които нямат и не са техни, но те ще раздават. На народа и предимно на себе си.

Ако сега правителството на Орешарски падне, много е вероятно просто да се снишат, за да вземат реванш по-късно. Всеки ден в повече го доказва. Беше ясно и на 5-тия, и на 15-тия, и на 25-тия ден, ще бъде ясно и на 45-тия, 65-тия и 105-тия ден. С цялата си наглост, с парите от нашите данъци ще плащат на полицаите, които ги охраняват, за извънредния труд. Единствения изход е да не се плащат данъци, както и да повторим основния извод – няма безкръвни революции. Нежните революции са измама, която позволява на престъпниците да избегнат възмездието.

1. История едно – малка преводаческа агенция, притисната от спада в цените и обема на работа в последните години до степен, че се чуди дали да уволни едната си служителка, или да остави и двете на половин работен ден, се опитва да преподпише договора си с Министерство на Външните Работи, Консулски отдел. Министерство, което поне привидно в последните 12-13 години беше ръководено от поне външно приличащи на модерни хора, с претенции да представляват държавата по света на най-добро ниво и да предоставят услуги на европейско ниво, когато им влиза в задълженията. В случая с преводаческите агенции това са т. нар. легализации на документи и апостили, от които и самите чиновници (скрити зад МВнР) печелят не зле. Та министрите Михайлова, Паси, Калфин, Младенов, Райков и настоящият Вигенин не направиха нищо и се оказват неспособни да променят сивата и безлична, скотска чиновническа маса, която е призвана да обслужва тази част от бизнеса, която им плаща заплатите с преводи и легализации. В случая с горната Агенция, документите, които били подадени и за които били похарчени пари за сключване на договор с МВнР (без който не може да се правят легализации и заверки), просто били…..загубени. Някоя загубена чиновничка, стрина на зам. министъра, вуйна на главния секретар и бивша любовница на военното аташе в Ангола (примерно) е загубила оригинали и нотариално заверени копия на официални документи без да и мигне окото. Дори и факта на загубването се отрича с чиновническото “Агенцията няма подадени документи”. Фактът, че Агенцията има входящ номер за подадените документи явно не е от значение за Министерство, чиято главна грижа е да назначи доносниците на ДС на дипломатически длъжности. Това се случва и при правителство, което декларира, че ще намали ненужните административни тежести за бизнеса и безумните изисквания на анонимни наредби и правилници.

2. История две – компания за строителни материали бива “завлечена” от контрагента си, след което завежда дело и успява с цената на големи разходи и след много разтакаване да го осъди. Успява и да наложи запор на сметки и активи, преди те да бъдат прехвърлени на трета фирма, а фирмата-длъжник да бъде продадена фиктивно на неграмотен и безработен ром. След дългогодишната сага по осъждането се оказва, че освен десетки хиляди на контрагента си, длъжникът дължи и над милион лева на НАП и НОИ, които били непотърсени от данъчните в течение на години. Когато обезпечителните мерки влезли в сила (благодарение на усилията и парите на ищеца, който си позволил лукса да води дело), смелите чиновници от НАП и НОИ се позовали на закона, който им дава привилегирована роля при принудителни вземания. Така човекът, който спечелил делото, не получил нищо, защото за него не останали пари, след като били погасени задълженията към държавата. Пита се в задачата – защо държавата сама не преследва неизрядните длъжници, особено за суми над 1 млн. лева? Защо не събира приходите си сама, а чака наготово друг да свърши нейната работа? Липса на капацитет (умствен) у чиновниците, или отговорните за прилагането на закона служители в съответната ТД на НАП са били подходящо мотивирани да си затворят очите? Това е същата тази държава, чийто премиер Орешарски беше финансов министър и дори има наглостта да се нарича финансист и експерт по бюджет? Този човек, който изтъкна като мотив взимането на 1 млрд. кредит с нуждата да се връща ДДС на фирмите от държавата (която очевидно не го събира) и увеличението на пенсиите и майчинските надбавки? Той кръгъл дебил ли е, или да?

Има и една друга история, но тя се е случила преди година и нещо, така че горния “премиер” е невнятен и невинен по казуса, защото е бил горд опозиционер. Историята е поучителна – трета фирма, която е наета от държавата по ЗОП изпълнява своите задължения, но не си получава парите. Държавата се държи като пладнешки обирджия към фирми, които се очаква да плащат и данъци. Управителя на фирмата получил предложения да му се плати, ако пренасочи една определена сума авансово към определени властови фактори. С две думи – корупция. Той отказал и така и не получил парите си за свършената работа от контрагент, който поне на хартия е най-стабилния – държавата. Фалирал, но държавата го разследвала за неплатени данъци и осигуровки на служителите му, които не е платил….познайте защо от три пъти? В НАП не могли да направят тази логична взаимовръзка. Оттогава останал принципът – никога не работи със и за държавата, ако не искаш да те прецакат.

Или по-точно Пьотр Михайлович Гаврилов? Герой от отбраната на Брестката крепост, който в продължение на месец след нападението на Германия срещу СССР на 22 юни 1941г. се сражава и накрая полумъртъв от изтощение е пленен. Дотук в неговата история няма нищо необичайно.

След като е пленен, майор Гаврилов е откаран от немците в болница, където успял да се излекува и след това прекарал времето до края на войната във военнопленнически лагер. След връщането си в СССР е изключен от ВКП заради това, че загубил(!?!?) партийния си билет, но все пак му провървяло – не е разстрелян, не е изпратен в лагер подобно на милиони други руснаци. По-точно – изпратен е в лагер за военнопленници в Далечния изток, но като негов началник-тъмничар. Там е прекарал известно време, след което се уволнява от армията, намира жена си и сина си, загубени по време на войната и започва мирния си живот. През 1955г., десет години след края на войната интереса към героите на Брестката крепост се възражда в СССР, след като започва период на ре-героизация на епохата 1941-45г. след смъртта на Сталин. Тогава заслугите на Пьотр Гаврилов са признати, той през 1957г. получава звание Герой на СССР. Умира през 1979г. и не доживява да види края на СССР. Своеобразен хепи-енд.

Освен него има още 3-ма герои на СССР с име Пьотр Гаврилов, показва този сайт.

Чета един текст в Труд, в който се повтарят новини от последните 20 години – изкупуването на черешите в Кюстендилско. Това е пресечната точка на мутрите и селското стопанство и дава отговор защо хората по селата са бедни – защото са ограбвани. Продукцията им се изкупува на безценица от престъпни групировки, които стоят между тях и пазара – затова изкупната цена на черешите е 70 ст. по селата, а магазините в големите градове ги продават на цени над 3 лева за килограм. Трима италианци от десет години държат изкупуването в район, който е известен с мутрите и червените си политици, работещи в симбиоза. Имена като Петър Паунов, Емил Наков, Васил и Георги Илиеви, Мая Манолова, групировката ВИС са емблематични за развитието на Кюстендил от 1990г. насам, лутащо се между мафия и комунизъм. Докато тази симбиоза продължи да съществува, селяните от кюстендилските села ще гледат реколтата си в полза на мутрите.

Видяхте ли биографията на лидера на БСП в Шумен? Същия този, Иван Иванов, който ще остане в историята с факта, че е най-краткото назначение на зам. министър в историята – по-малко от 6 часа. История в СУ, Право във ВТУ, Политически науки във Фрайбург – изглежда повече от  добре, ако махнем едно малко петънце, което го има в ДАКСИ, но не и в архивите на МВР – човека е бил управител на клон на СИК в Шумен по времето, когато тази групировка дори не криеше престъпния си облик. Не само това, ами и баща му е бил задържан за рекет и отвличане през 2000г. – както се казва, защото са социалисти и просто….грабят награбеното. Семеен бизнес. Друг е въпросът – колко още хора с такива “перфектни” биографии са успели да скрият срамните петна в живота си и сега чакат своето назначение някъде. Да припомним Митко Каратиста, който при ГЕРБ беше член на борда на директорите  на ДКЕВР. Печално известния Делян Пеевски е магистър по право от ЮЗУ, където, както се изрази един приятел, подкупите са “битови”, а изпитваните рядко се явяват на изпит лично. Каква е разликата между тези хора и бившия шеф на фонд Земеделие Калина Илиева? Ами никаква реално погледнато, те просто са се сдобили с дипломи по неведоми пътища. Никой не знае на колко изпита се е явил шефът на СИК в Шумен и колко е взел в ролята си на такъв.

Аз лично познавам един бивш свой съученик, който стана представител на СИК през 90-те, закачи табелка СИК на прозореца си и раздаваше гордо визитки, брандирани с логото на СИК. Преди година отрече това, макар че още пазя визитката му някъде, с думите: “Тогава беше така, ама то формално, аз не съм бил никой”. Въпросния човек има цялостен вид и поведение на мутра, речника му също е подобен.  През 90-те завърши УНСС, а миналата година когато го видях за последно каза, че учи право в СУ. Биографията му, написана на бял лист, сигурно е перфектна, но ако го видите наживо, ще видите и несъвпаденията във посочените факти и действителност – дипломите прикриват факта, че той е дефакто неграмотен бияч. Това е сериозен въпрос, който все по-често ще се вижда – хора с дипломи, които всъщност нямат квалификация и за елементарна работа, която да вършат. Те отиват директно в политическите партии и оттам в управлението. Едни “калинки” с дипломи.

Тази сутрин дъното се случи пред очите ни. След като в предишните дни подземието се опита и почти превзе ДАНС и МВР (зам. м-р от СИК), днес говорителя на това подземие си позволи да провали началото на свикания от Президента Консултативен Съвет по Национална Сигурност. Името на този говорител е Волен Сидеров и дори Операта заяви, че не го желае за съсед. Под видимо изумения поглед на Михаил Миков и в съседство с партньорите си Местан и Станишев, Сидеров си позволи да отправя кръчмарски подвиквания към Президента, явно опиянен от чувството си за безнаказаност, което му дава имунитета. “Какво, какво ще ме изгоните ли?” бяха реплики, достойни за  любимите на Сидеров заведения, където вероятно биха го помолили да напусне, ако се държи по подобен начин, без оглед на депутатския му имунитет. Това подсказа на героите от подземния свят, наети от Сидеров да стоят пред централата му срещу храна и 70 лева на ден, че техния типаж е достойно представен в етажите на властта. Тези хора, чието образование е никакво (независимо от това дали имат, или нямат дипломи) извън престоите им във фитнес зали и килии за задържане, разбират от подобна реторика “ти мене уважаваш ли ме”? За тях е лесно разбираемо понятието “колониални фирми” (както за бабите им е било лесно разбираемо “колониални стоки”), които ограбват българите. За тези яки бичмета ограбването е напълно нормално, но когато го вършат те от свое име и за своя сметка. Точно това им обещава Сидеров (който обещава всичко на всеки) и в добавка плаща пиците, които те ядат на тротоара на Раковска.

Далеч по-показателно беше поведението на Станишев, който поиска от Плевнелиев да отстрани медиите. Шефът на БСП, който режисира договорките със Сидеров, вероятно не желае медиите да регистрират това поведение на човека, на който плаща. Това не от чувство за катарзис, който Станишев щедро демонстрира напоследък, а заради осъзнаването, че от подобно поведение страда партията му, която след съюза си с фашистите на Сидеров може да бъде наречена национал-социалистическа.

Забелязва се едно сегментиране и дори “продуктово позициониране” на т.нар. февруарски и сегашните юнски протести. Ще си позволя да дам оценка и да класифицирам двата протеста:

Факт е, че хората на протестите са различни, както и че посланията бяха различни. Но, за Бога (или по дяволите) то и времето е различно! Тогава беше люта зима, а сега е жарко лято. Тогава настроенията бяха зимно-минорни, в унисон с късия ден, сега всичко е лятно-мажорно, в съзвучие с дългото слънцегреене. Тогава много хора получиха изключително коварен удар под кръста – хора, които се лишават всекидневно от необходими неща само за да оцелеят в рамките на бюджета си от 300-500 лева месечно, получиха чудовищно-необясними сметки за ток през януари. Това, съпроводено със заплахата, че ако не платят навреме, може да доведе до спиране на тока през студени месеци си е почти като заплаха за смърт и така беше разчетено от хората. Те излязоха, водени от отчаянието си и страха си. Повишените с 13% през 2012-та цени на тока доведоха до поскъпването му не с проценти а в пъти за доста потребители, което никое ЕРП не успя да обясни смислено, а това остави впечатление за поредната измама у хора, които са лъгани всекидневно с повод и без повод. Печален факт е, че недоволството на хората беше яхнато от съмнителни водачи като Янко Петров, Ангел Славчев и Дудев, които обслужваха съвсем различна структура и имаха роля да разводнят исканията, до степен да станат глупави и смешни – особено за “гражданските квоти във властта”, които никой не успя да формулира.

Сегашните протести изкараха от черупките им хора, които нямат проблем ако тока се повиши с 15%, и като цяло имат бизнес и работа, които им дават някакви стабилни, макар и спадащи доходи. Това са хора, които принципно нямат време за “глупости”, както се определяха протестите на париите през февруари. Четири месеца по-късно тези хора вкараха протестите в дневния си ред и са редовно там. Защото за четири месеца видяха, че може лесно да загубят всичко спечено и постигнато досега с труда им и държавата да се върне в безизходицата на 1997-ма, ако си замълчат и този път. 2013г. ще остане първата година в новата история, в която улични протести два пъти свалят правителства, и два пъти се провеждат парламентарни избори. Някои уроци се учат по трудния начин.

Сто години след Освобождението на Пиринска Македония и присъединяването и към България, един позакъснял наместник на падишаха зае мястото си в областната управа на Благоевград. Става въпрос за Муса Палев, представител на криминалната ОПГ, наречена ДПС. Този човек се добра до поста си полицейски бой, но явно историческата му памет е къса – иначе щеше да знае печалната съдба на Тъмрашката помашка република, смазана и изгорена през 1912-13г. от българските войски. Това ще е съдбата и на ДПС – след 100 години за тях ще се говори като ренегати и престъпници, един позакъснял башибозук. Точно каквито са били и предците им, които изклали Батак – главно за забавление.