УБО – Управление на Бъдещите Облаци

Вчерашното изявление на и.д. премиер Орешарски беше ясно – спираме работите по Южен Поток, докато не изясним всички спорни моменти с Европейската Комисия. Това беше решение, което той трябваше да вземе още отдавна – след като куп неправителствени организации в България, опозиционни партии като ГЕРБ и Реформаторския блок, самата Европейска Комисия и дипломати на страни от ЕС в прав текст му казваха същото. Орешарски обаче избра най-унизителния за себе си начин – вероятно умишлено, за да покаже на кукловодите си в Москва на какъв натиск е подложен. Това вероятно трябва да послужи в бъдещ момент за оправдание, ако Кремъл поиска сметка за раздедени авансово суми – “блядь, извиха ни ръцете тия американци”. Трябваше да дойдат трима американски сенатори (един демократ и двама републиканци) с явно послание от Барак Обама (едва ли са дошли просто да си побъбрят с незаменимия финансист, преподавател в УНСС) – или спирате работите по ЮП и спирате да подкопавате единната позиция на ЕС и НАТО (чиито членове сте) или ще си носите последиците. Днес дойде и новината, че и Сърбия спира работите по Южен Поток. Датата 9-ти юни ще е двойно черна за Позитано като наследник на БКП.

Доколкото ЮП е главна част от стратегията на Русия за подчиняване на Украйна, спирането му я подлага на риск от тотален провал и поставя рискове пред икономиката на Русия, които изглеждат непреодолими. Свързани с неособено изгоден договор с Китай, в Кремъл разчитат на страните от ЕС за дойна крава, откъдето да пълнят бюджета си и да финансират войната срещу Украйна. Идеята, че ЕС може да се обедини и да приложи единен подход (както и Китай) в преговорите с Москва е изключително неприятна за кръга Озеро и Лубянската Престъпна Групировка, които се намират на власт в Кремъл. София като “троянско магаре” беше ключова за изнудване и заобикаляне на тази стратегия на ЕС за енергийна независимост и сега падането на плочките България и Сърбия вещае неминуем разгром в Украйна – няма да могат да спрат транзита оттам, а т.е. и газът за Киев ще тече, независимо дали  украинците плащат или не. На 28 юни 1914г. в Сараево се случи далеч по-маловажно от геополитическа точка събитие, което запали Първата Световна Война. В Москва едва ли са готови за подобна мащабна крачка, но не биха имали нищо против да разпалят анти-правителствени (инспирирани от формации като АТАКА), етнически и каквито и да е бунтове в България, които за разлика от едногодишните протести, ще бъдат кървави и брутални. За руснаците такова развитие е отлично, важно е България да не се поддава на провокации. Нека си припомним, че в продължение на около 15 години след “освобождението” от 1878г. България е арена на всевъзможни руски дипломатически машинации и вмешателства във вътрешния си живот. Септемврийския метеж от 1923г. и атентатът от април 1924г. са пряко вдъхновени и организирани от Коминтерна, който е пуснал пипалата си от Москва. И сегашните събития в Донбас са координирани и подкрепяни от Москва.

За нас българите е още по-унизително, че Орешарски след като се прегъ(р)на пред Газпром и де факто прие условията на Алексей Милер без драми, сега прави така, че срещата му с трима американски сенатори да изглежда като изнудване. Явно този човек не знае и не прави разлика между изнудване и спазване на ангажименти. Проблемът зад това е – тогава #КОЙ и ЗАЩО го сложи там?

На днешната дата традиционно се празнува денят на децата, моята Мина също има празник. Въпросът за нас е – ние какъв повод за празник даваме на децата? За съжаление – никакъв.

Ако се върнем към отминалите точно преди седмица избори, може да отбележим, че влязохме в най-черната тиня и дъно, откакто България е демокрация и със сигурност откакто сме членове на ЕС и НАТО. Ето и примери:

– противостоянието между ЕС и Русия по повод Южен Поток достигна върха си – Европейската Комисия заяви намерението си да спре проекта, а шефът на Газпром Алексей Милер заяви, че ЕС не може да нарежда на ГазПром. Прави впечатление, липсата на реакция от страна на правителството, което излъчва слаби сигнали, в очакване на директива и опорни точки от Кремъл. България не е държава, а територия, където се разпореждат руски мафиотски групировки, като Газпром, Лубянската престъпна групировка и кооператива “Озеро”, а опитите на Брюксел да предотврати това се натъкват на явна съпротива от комунистическата партия в България, която временно се е разделила на три крила – фашистко, турско-етническо и социалистическо-популистко.

– през миналия месец прокуратурата и ДАНС се опитаха да стартират преврат срещу президента, явно подтиквани от Николай Бареков, лице на престъпната групировка Пеевски-Василев. Това мина почти незабелязано, но дава тревожен сигнал, че събития като 9-ти юни 1923г. не са невъзможни в България и през 21 век. За съжаление, властта на президента върху армията е недостатъчна и той не би могъл да парира неконституционни опити за свалянето му от власт. Нежеланието на правителството, подкрепяно от фашизоидната групировка Атака, да подаде оставка показва, че тяхното присъствие във властта е водено единствено от самоцелното им желание за кражби и слугуване на чужди интереси.

– България явно изпада в изолация в ЕС и НАТО като слабо звено във санкциите срещу Русия и е въпрос на време тази изоляция да бъде потвърдена официално и необратимо. Тогава изходът на про-руската върхушка ще е “те не ни искат, да отидем при Путин” и България явно може да стане единствената страна, която е напуснала ЕС в полза на Евразийския съюз, воден от Москва.

Тези сигнали са обезпокоителни, и ако на днешния ден на децата се струват на някой детински и наивни, нека си помисли дали събитията в Украйна са му се стрували вероятни преди само една година. Ако руският агент Сергей Станишев бъде прокаран за български еврокомисар, то това ще е първата крачка към тази катастрофа. За него (и цялата му партия) пътят е само към политическото гробище и по никакъв начин не трябва да се допуска назначаването му в Брюксел.

Тук ще си позволя да направя едно малко фриволно предсказание за бъдещето, като се опирам на някои исторически факти и аналогии от последните сто години.

След като Русия положи всички усилия да дестабилизира и разпадне Украйна през 2014-та година, светът посрещна 2015-та с доста напрегежение по границата ЕС-Русия. Беларус и Казахстан внимателно следяха действията на Путин в Украйна и вадеха изводи за собствена употреба, които не бяха успокоителни. Митническия съюз забуксува и всъщност Минск и Астана искаха от Кремъл само едно, за да стоят в орбитата на Москва – дотации, субсидии, петрол и газ. Това за Путин значи пари в добавка към гнойната пъпка, която беше управлявания от бандити Крим за руския бюджет. Разходите за доставка на електричество и вода, както и започналия строеж на мост надминаха 5 млрд. долара само в първата година от кремълското владичество в Крим.

Междувременно Украйна затвори окончателно границите си с Русия, като въведе и пълна блокада за проруския анклав в Молдова, наречен Приднестровска република. В източните области на Украйна се водят боеве, в които армията на Киев и сепаратистите си разменяха удари и жертвите растяха. Русия инфилтрираше района с доброволци и оръжие, а НАТО предостави на украинците военна и разузнавателна помощ, плюс икономически дотации за правителството в Киев. Изборите от 25 май бяха излъчили президент и правителство, които Москва така и не призна, което доведе до нова вълна от санкции от страна на ЕС и САЩ срещу Кремъл. Президентът Путин беше вече начело на списъка на лица, за които има лични санкции, а 500-те най-големи руски предприятия в практически всеки сектор бяха блокирани от всички връзки на Запад. Транспортните връзки бяха преустановени, а най-важния продукт на Русия – газът, не се изнасяше към ЕС. Така приходите в руския бюджет спаднаха практически наполовина само година след тържественото приемане на Крим в състава на федерацията.

През 2015-та започнаха и вътрешни бунтове в Русия – надигнаха се затворниците в няколко колонии и затворени района, оставени без храна. Те избиха охраната и в продължение на седмици владееха положението в няколко града. Някои дори обявиха независимост от Москва и поискаха асоцииране с ЕС. Тези бунтове бяха потушени с много кръв и зверства, но това окончателно разруши имиджа на режима в Кремъл, Путин беше приравнен официално до нивото на съюзника си Башар Ал-Асад. Последния изпрати сирийска бригада в помощ на своя приятел и брат. Тази бригада беше използвана в потушаването и на бунтове в Кавказ, където практически се надигнаха всички местни републики с искане за независимост. Много от сирийците в бригадата преминаха към бунтовниците, което удари по имиджа на Асад в очите на Кремъл и отношенията Дамаск-Москва охладняха.

Инфлацията през 2016-та достигна 300%, достъпът до Интернет беше окончателно цензуриран от РосКомНадзор, а правомощията на ФСБ да арестува и съди заподозрени бяха утвърдени с указ на Путин. Последните останки от демокрация си отидоха със смъртта на последния редактор на Новая Газета в лагер в Колима, където бяха и други дисиденти. Руската икономика потъна в рецесия и бедността от 90-те години на 20-ти век се върна отново.

В тази ситуация положението стана нетърпимо и Путин се реши на отчаян ход, вместо да чака логичния си срив. Окуражен от различните сигнали в ЕС, където страните страдаха от санкциите срещу Москва в различна степен, той реши да удари в Прибалтика и да договаря отмяна на санкциите от позиция на силата. Нападението на руската армия беше успешно и за кратко време Естония, Литва и Латвия бяха окупирани, което предизвика яростната реакция на Полша. Полско-украински войски нанесоха силен удар от юг и пометоха руската армия практически до брега на Волга. В Балтика и в Черно море руския флот постигна временни успехи, преди да бъде смазан от авиацията и ракетните удари на НАТО, което доведе до практическа капитулация на армията на Русия, деморализирана от липсата на перспективи. Надеждите за ядрени удари не се оправдаха – никой в Русия не желаеше да изпробва това последно средство за унищожение, убедени в сигурния отговор на НАТО. Ядрените арсенали от оръжие на възмездието и шантажа се оказаха напълно ненужни в един конфликт, в който и двете сили бяха наясно с възможностите си.

2017-та донесе нова революция в Русия, около 15 нови републики и кръвопролития по цялата територия на бившата федерация. НАТО беше неспособно да контролира процесите на разпад и предпочете да се оттегли и да формира санитарен кордон, откъдето да гледа зверствата и да издава декларации от името на Лигата на Свободните Нации, заменила безполезния ООН. Коледа на 2017-та беше ден за униние и скръб за милиони хора в Европа, уморени от войни и лишения, така че предложението на Кремъл за мир беше прието и мирния договор фиксира статуквото – казахско-украинска граница на река Волга на юг, казахски достъп до Черно Море между Сочи и Ростов, както и наличие на независими държави по цялата територия на Русия, за която най-болезнено все пак се оказа отделянето на териториите източно от Урал. На 9-ти май 2018-та в Москва нововъзродилата се Национал-Болшевишка партия проведе скромен парад с останките на руската армия, обяви началото на нов Съветски Съюз и като закъснял признак на сила и вътрешна власт нареди арестувания Путин да бъде изкаран от Бутирка и обесен на стената на Кремъл.

На 2-ри май в Одеса се случи нещо, което аз лично очаквах, макар и не точно там. Все пак мястото не е избрано случайно – Одеса е най-големият черноморски град на Украйна, както и най-западният и ако бъде овладян, то ще се отреже достъпа на украинците до морето, както и ще се осигури плацдарм за нахлуване в Молдова. Ще бъде забит един от важните жалони в проекта на Кремъл, наречен “Новороссия” и маскиран в постовете на путинските пропагандисти като “Русская весна” (руска пролет).

Към осъществяването на този проект се подхожда по познатия начин – пращат се провокатори от Донецка област, от Приднестровието и агенти на ФСБ от Русия, които в странно съглашателство с местната милиция извършват нападения с огнестрелно оръжие срещу футболни фенове и местни украински и одески граждани. Всичко изброено дотук е документирано на снимки и видеокадри – както стрелбата, така и бездействието на милицията. Хората срещу които стрелят сепаратистите логично отговарят и помитат палатков лагер на т.нар. “колоради”, които се скриват в Домът на Профсъюзите, откъдето продължават да стрелят и да хвърлят коктейли Молотов по хората навън. В резултат, сградата е запалена и около 50 души загиват вътре, което дава повод на Москва да надигне вой и да повтори обвиненията си към властите в Киев – фашисти, бандеровци и т.н.

Пита се – кой печели от този палеж и жертвите?

В никакъв случай не печелят Киев и Украйна – те водят тежка битка на изток и втори фронт на юго-запад не е нужен. Едва ли някой в Киев иска подобен сценарий, в който едни хора избиват други под безучастния поглед на милицията – това само налива вода в мелницата на тези, които твърдят, че в Киев цари безвластие и управляват фашисти и бандеровци, начело с Дмитро Ярош (този, който оставя визитките си навсякъде, според Кремъл). Украйна не може да си позволи да загуби третия си по големина град и това самите граждани на Одеса го знаят – още повече, че там поне 60% от населението са украинци – няма как руско малцинство да им наложи решенията си за бъдещето.

Печелившия е…Кремъл. Путин би пожертвал много повече от 50 души в името на целта си да завладее Украйна – за да овладее Чечня в съучастие с Рамзан Кадиров, режимът му изби много повече хора – хиляди. Справка – взривените жилищни блокове в Русия през 1999-та, които дадоха удобен претекст за нахлуване към Грозни и нарушаване на Хасавюртските споразумения, после кланетата в театъра Норд-Ост и в Беслан, където руските части са виновни толкова, колкото и терористите – главно заради философията им да не зачитат живота на цивилните – жени или деца.

Спомнете си и други знакови палежи и взривове в световната (и българската) история.

– 1924г. – атентатът в Света Неделя, със стотици жертви и ранени. Целта на извършителите от БКП е да създадат революционна ситуация, в която да се развихри десен и ляв терор и те с помощта на Москва да вземат властта. Режимът на Ленин едва що се е укрепил в Кремъл, завладял е Украйна след кръвопролитна война и вече планира разширение на световната революция. Ролята на Москва в планирането и организацията на самия атентат за много историци е повече от ясна, българи са само преките изпълнители.

1933 – палежът на Райхстага. Изиграва отлично ролята да предизвика психоза, която да доведе нацистите на власт. За връзките на нацистите и СССР през 30-те години е писано много, както и за плана на Сталин да ползва НСДАП за таран, с който да разбие Германия отвътре.

1990г. – палежът на Партийния дом. Предизвикан, допуснат и поощрен от бездействието на тогавашното про-комунистическо правителство на Андрей Луканов, което се нуждаеше от подобен пожар, за да изгори в него много неудобни архиви за дейността си, както и да отвлече вниманието на обществото от дефакто фалшифицираните избори за ВНС през същата година.

Днес, след “рашисткия” устрем на първомайските манифестации в Донецк и на други места в Източна Украйна, и след месеци на повтаряне на едни и същи тези от кремълската пропаганда, става ясно едно – Путин предстои да атакува. Много е вероятно да го направи в навечерието или веднага след сакралния комунистически празник 9 май, когато ура-настроението на колорадските сепаратисти ще се е пренесло и в самата Русия и разумните гласове (доколкото ги има) ще са затихнали в общия вой на надигащия се руски фашизъм. И в момента гурута на путинската пропаганда като Е. Кисельов, А. Дугин, Е. Лимонов и Антон Коробков говорят в прав текст как ще превземат Киев, защото това е…русский город, как бандеровците ще бъдат гонени до Полша минимум, а тези които останат ще преживеят Голомор-а отново. Това в добавка към ядрени заплахи към НАТО и Запада като цяло и идеология, основана на примитивизма.

Струва си да се обърне внимание на това, след като Западът проспа цялата тази реторика, водена от Путин от 2005-та насам. Тогава той в прав текст заяви, че разпадането на СССР през 1991г. е най-голямата трагедия на 20 век, както и грешка, за което обвини Западът и САЩ, които според него не спазили договорките да зачитат “правата” на Русия в Източна Европа. Това беше ясен знак, че предстоят активни действия по възстановяването на този СССР, което пък би било най-голямата катастрофа на 21 век, ако влезем в реториката на Кремъл и бъде допуснато. Последва отказът на НАТО (за което са виновни основно Германия и Франция) да покани Грузия и Украйна за членове през 2008г., което беше разчетено от Кремълския самодържец (тогава временно премиер) като слабост и Грузия получи война и окупация на 20% от територията си. Това не предизвика никакви санкции и куражът на Путин нарастна, наравно с приходите от газ и петрол. Неговата цел винаги е била да подчини Украйна.

Планът за подчинение беше за малко отложен по време на мандата на Виктор Ющенко, който беше заменен от протежето Янукович и планът за “купуване-завземане” на Украйна влезе в сила. Използването на сила срещу Майдана беше след пряк ултиматум от Русия за “нормализиране в Киев” за да се отпусне следващият транш пари. Нормализиране на московски език значи – изринете площада и резултата беше над 100 убити на 21 февруари.

След като загуби Киев (според Кремъл временно), Путин взе мерки да поправи една “несправедливост” спрямо Русия – окупира Крим. За целта си послужи със смесица от войска и “референдум”, който и по стандартите в Северна Корея би бил недемократичен. Постигна три цели – тества реакцията на Запада за една бъдеща окупация на цяла Украйна, повдигна западащия си имидж в самата Русия като цар-батюшка-обединител и сложи мина под бъдещото развитие на Украйна.

Това което предстои е нахлуване под една или друга степен в Украйна и най-добрия ход на НАТО е да ангажира колкото се може повече войски на руснаците в това. Тези войски следва да бъдат обезкървени и бити от украинската армия с цел да понесат възможно най-големи загуби – за целта украинците подобно на муджахедините в Афганистан трябва да получат всякаква военна помощ от САЩ и НАТО. Колкото повече войници се връщат в Русия в ковчези, толкова повече руснаците ще осъзнаят в какво са се забъркали, както и че украинците вече ще ги гледат като враг – без никакви илюзии.

Трябва да се вземат мерки за обезценяване на рублата, намаляване на цената на петрола, както и спиране на всякакви търговски и транспортни връзки с Русия, докато е под контрола на сегашната власт. Да се подпомага изтичането на капитал оттам, както и да се пресекат всякакви източници на твърда валута към територии под контрола на Кремъл също е добра идея.

Струва си да се смекчи реториката към съюзниците на Москва – Беларус и Казахстан, като им се покаже риска да бъдат окупирани (който те съзнават добре), както и ползите, ако се отдръпнат от Москва. Подобен ход би бил болезнен за режим, който се опитва да подкопае други държави, като се възползва от слабостите на демокрацията и отворените им общества.

ЕС веднъж завинаги трябва да замрази всички руски транспортни и енергийни проекти на територията си и да не разрешава на компании от чужди страни да държат акции от важни проекти за съюза – в случая с България – спиране на Южен Поток, докато той не стане 100% български и отворен за доставчици отвсякъде. ЕС трябва да купува газ директно от Азербайджан и  Туркменистан и да иска от Русия да го транзитира, без допълнителни условия от страна на Кремъл.

Дори и да не нападне повече с военна сила Украйна, окупацията на Крим има потенциала да загроби руската икономика и Западът не трябва да се бои да го стори – една слаба Русия е отлично допълнение за ЕС.

Или мерки, които биха ударили наистина силно руснаците в това, което най-много ги боли – самочувствието.

След днешните новини, че руска армия е готова да прегази Украйна, за да анексира Приднестровието, не трябва да има съмнения в това, какво е готова да на направи групировката в Кремъл, за да затвърди “успехите” си. Реки от кръв не биха я спряли – това вече се е случвало многократно и винаги руската окупация е била представяна като “Освобождение” – и по време на Гражданската война през 20-те години на 20-ти век, и по време на ВСВ, когато отстъплението и настъплението срещу Вермахта е главно за сметка на милиони убити украинци – войници и цивилни.

И така, списък с мерките:

– вкарване в забранителния списък на всички министри и висши чиновници на Кремъл, всички депутати в двете камари на руския парламент, всички журналисти подкрепящи окупацията и обявяване на готовност списъка да се разшири. Имената на Путин и Алина Кабаева също трябва да са там – забрана за излизане от Русия в посока западна страна.

– отмяна на Световното първенство по футбол в Русия през 2018-та, както и планираните стартове на Формула 1 в Сочи. След провала на Запада да бойкотира Олимпиадата, време е да ударят по самочувствието на Кремъл за спортни постижения – там ще боли.

– Забрана за всички самолети и кораби с руска регистрация, както и такива идващи от руски летища и пристанища, да кацат и акостират в страни от НАТО и ЕС. Това е мярка, която ще унижи много руснаци, както и ще нанесе големи щети на търговията с Русия, което ще е огромен минус в доставките дори на основни стоки за пазарите. За Запада няма да е особен проблем да пренастрои търговията си така, че Русия да бъде изолирана – въпрос на политическа воля.

Не трябва да се допуска Русия да привлече на своя страна страни като Индия, Китай и Бразилия, и да формира антизападна ос на злото. Западът има методи за въздействие в тези страни и не трябва да се свени да ги използва – особено в Китай.

Заслужава си да се разколебае доверието в Москва в най-близките и съюзници – Беларус и Казахстан, които явно с недоверие гледат какво се случва с тези, които не са угодни за Кремъл. Това недоверие трябва да се подхранва и засилва.

По всичко изглежда, че в Европа лидерството е в дефицит. Докато една държава като Украйна е наказвана заради европейските си стремежи от една анти-цивилизационна сила като Путинова Русия, в Берлин, Париж, Лондон и Рим смятат колко точно биха загубили от нарушените си бизнес връзки с олигарсите на Кремъл.

Докато в Киев горчиво съжаляват, че повярваха на обещанията на Москва и се отказаха от ядрения си арсенал, в замяна на гаранции за суверенитета и териториалната си цялост, за цяла Източна Европа става безпощадно ясно, че максимата на Бисмарк от 19 век – договорите с Русия не струват дори мастилото, с което са изписани, се потвърждава и през 21 век. Затова е крайно време Източна Европа да заеме своят активна роля в ЕС и да попречи на “охранените котки” от Запада да сключат сепаративно споразумение с Путин – защото Оланд и Камерън са склонни да го направят, да не говорим за държави като Испания и Италия, които са хронично слаби. Полша, Румъния, Литва, Латвия, Естония, България, Унгария, Словакия и Чехия трябва да формират силна група, която да поддържа членството на Грузия, Украйна и Молдова в НАТО и ЕС, а когато това поискат – Армения, Азербайджан и Беларус. Русия трябва да бъде изолирана от Европа и отсега нататък ЕС да работи с Кремъл само от позицията на Realpolitik – никакви договорки и отстъпки без ясна полза за Европа, никакво приемане на руски искания по какъвто и да е повод, визов режим и търговски ограничения за широк кръг руски граждани и ако това не вразуми Лубянската Престъпна Групировка – подкрепа за сепаратизма в самата Русия.

За България стои въпросът час по-скоро да спре всички руски проекти на територията си, да преразгледа статута на пребиваващите тук руснаци и да експулсира поне 50% от списъчния състав на руското посолство. Армията следва в кратки срокове да се превъоръжи със западни образци оръжие поради очевидна причина – не може да купуваш оръжие от врага си. България, заедно с Румъния и Хърватска, трябва да положат усилия да прекъснат връзките на Белград с Москва и да обяснят на сърбите, че стремежа им към ЕС включва ясна позиция за Украйна и против Русия. В противен случай трудно биха постигнали разширение. Усилията на Гърция да заеме по-меки позиции следва да бъдат изобличени като анти-европейски и про-путински, както и да се осветлят връзките на Атина и Кремъл и тайните им съглашения.

Този извод се налага в последния месец и в момента не се наемам да кажа кога тя ще приключи или дали ще стане гореща. Ако съдим по предишната Студена война, тази може да се проточи около десетилетие поне, освен ако Западът не даде по-рязък развой на събитията, наречени санкции срещу Русия. Все пак, санкциите не трябва да са много резки, за да не ескалират във военни действия и някой луд военачалник да не “предобри” с натискане на един голям червен бутон и да нулира играта.

Важно е обаче едно – Западът да не отстъпва от икономическите санкции и да използва удобния случай да преформатира енергийната си зависимост от Русия. Защото ако 30% от доставките за ЕС са от Русия, то за Русия 80% процента от валутните постъпления, между 60-80% от храните идват от ЕС – ясно е, че при едни санкции руснаците доста бързо ще се върнат с години назад, в добавка към визови ограничения, които биха ги държали зад новата “Желязна завеса”.

За България е важно да не допуска да бъде слабо звено в политиката на ЕС и НАТО срещу Русия и да не допуска про-руски сили да определят външната политика на страната. Важно е най-накрая да се изградят нужните мощности и тръбопроводи, за да не зависи вноса на енергоносители от това дали в Киев се бият и дали Кремъл окупира Крим. В крайна сметка, дори и с отлични отношения към Русия, ако Украйна прекрати транзита на руски газ, България е “опять в жопу” – буквално. Освен това, България, заедно с Полша, Украйна и Румъния са де факто бариера пред всички отношения на Русия със страните от Западна Европа и би трябвало София, Букурещ, Киев и Варшава по-ясно да дефинират и да защитават общия си интерес спрямо Москва, а дори и срещу други страни от ЕС, които са склонни да ги пренебрегват. Украйна е стратегически партньор на България в Източна Европа и ако София помогне на властите в Киев да се освободят от руската хватка, това ще се възвърне стократно в бъдещето. Друг подобен съюзник за България в този регион е Грузия – огледално разположена на източния бряг на Черно море, притисната и лавираща между Турция и Русия. Влизането на Украйна и Грузия в НАТО и ЕС би погребало окончателно руското настъпление срещу Европа. Ако се подпомогне влизането на Молдова в ЕС и НАТО, това би подсилило позициите на Румъния, която би имала стимул да подкрепя повече България на регионално-балканско ниво.

България може да се погрижи да профилактира руската диаспора на територията си и лицата с нередовни документи да бъдат експулсирани. Да се проверят отново раздадените на руснаци български паспорти и да се намали числения състав на руското посолство в България – без съмнение това посолство развива активна анти-българска дейност в последните години.

Необходимо е да се погледне и след края на санкциите – независимо дали Русия се разпадне, или остане в същите си територии, българския бизнес може да проникне там през други, по-удобни юрисдикции – Гърция, Кипър, Италия, Германия. Ако бъдат наложени ограничения за технологичен трансфер и обмен, както и финансови ограничения, България де факто ще се намира на границата, където този обмен на технологии и финанси ще е принципно най-възможен. Оттук до повторение на юго-ембаргото и укрепване на транс-национална престъпна мрежа е една крачка, което налага българските служби да бъдат поставени под стриктен НАТО-вски контрол – с превантивна цел. Вероятно и в момента руската разведка прави опити да пробие и тези опити сигурно са съсредоточени в най-слабите звена, каквото България е – с правителство от комунисти и бандити, които правят откровени про-руски изявления, както и с корупция, която разяжда държавата от години. Сега има реален шанс на това да бъде сложен край.

Ако някой е стъпвал в последната година във Видин и Свищов, може да види разликата сам – Видин изглежда все по-западащ (мостът над Дунав очаквано не промени нищо), а Свищов изглежда ок за малък град – реновиран център, строящо се туристическо копие на римския Нове край града, млади хора и университет. Именно Стопанската Академия е това което отличава Свищов от Видин – заради нея в града идват млади хора, а не си тръгват, както от Видин. Споменавам точно Видин, защото там е примерът за това, как липсата на далновидност води до западане. През 1990г. основателите на Американския университет търсели място за него и се спрели на Видин. Тогавашните управленци на града, кадри на ОК на БКП решили да изгонят империалистите и днес резултата е видим с просто око – в Благоевград влизат млади хора от цял свят, а във Видин – не.

По подобен начин се развива и един казус в момента в Сопот – собственика на местния лифт е решил, че може да изнудва туристите, спортистите и всички ползватели на лифта и просто го спира. Явно далечната му съкровена идея да заприлича на Юлен в Банско и да накара всички да му плащат затова, че имат честта да съществуват около него. Център Регион Груп, Шамбала или както там се нарича структурата, която владее лифта, прилага изнудване в най-чист вид и много е вероятно след като един ден си тръгне от Сопот, лифта да става само за скрап.