УБО – Управление на Бъдещите Облаци

Това е перфектната измама, признавам. Фирми като Техем и Бруната, а отскоро и самата Топлофикация, предлагат измерване на нещо, което всъщност не подлежи на измерване. Простият факт е, че цялото производство на топлофикациите, заедно със загубите по трасето, се доставя до точка А от маршрута, наречена “абонатна станция”. Между точка А и точка Б, която се явяват вашите радиатори, се случва магията, наречена “топлинно счетоводство”. Както обясни омбудсмана на Р България г-н Константин Пенчев, тези уреди не са измервателни, а те по-скоро прогнозират вашият дял от едно цяло количество, постъпило в точка А. Загуби по трасето и всичко друго се калкулира от онези малки джаджи, закачени за радиаторите ви. Които са там, защото са ви принудили да ги купите по средно 30 лева парчето под страх от страхотията, наречена “начисляване на база”. Така, всъщност тези машинки разхвърлят процентно сметките от цялата абонатна станция, и ако има хора, които са се отказали от парното си и не го плащат, техният дял идва при вас и останалите, които плащате. По принцип модела на отоплението в България е всичко друго, но не и пазарен, което се отнася и за “измерването му”. Насилствено няколко милиона абонати бяха превърнати в “клиенти” на гореизброените фирми, които им отчитат енергията и им взимат допълнително пари за това. Този модел сега се разпростря и върху водомерите, които за сумата от средно 20-30 лева се проверяват всеки 5 години за техническа годност – за 3 милиона жилища средно в България това си е пазарен дял от около 50 милиона лева. При водомерите поне човек заплаща това, което те му отчитат, а не отчетеното на улицата пред него, както се получава с топлофикациите. От тези такси самите потребители само губят, понеже не плащат реално отчетено потребление, а дял от общо потребление и загуби по трасето, плюс и такси за това.

Прогнозирам следващото подобно таксуване да се превърне в дойна крава при електромерите, където първата крачка вече е направена – електромерите се изнасят в табла на улиците, където са под влиянието на природните стихии. Вероятно ще се налага проверката им на всеки пет години, за което всеки абонат ще си плаща. При електроенергията вече сме свидетели и на измама, подобна на топлинното счетоводство – добавката “зелена енергия”. Тази добавка идва заради по-високата цена за изкупуване на ток от фотоволтаици, водни и вятърни централи, които държавата реши да субсидира с парите на данъкоплатците. Вместо да въведе равнопокачваща се ставка всяка година за цената на тока, както и равни цени за изкупуване, държавните чиновници измислиха измама, която да убие агнето и да остави вълка гладен. Високата цена за изкупуване на т.нар. “зелена енергия” и занижения контрол при включването на нови мощности отвориха кутията на Пандора като разходи и докараха ЕРП-тата на ръба на фалита, а приходите от нещастните клиенти не покриват зейналата дупка.

Подобна схема за измама са т.нар. “синя” и “зелена” зона – там общината ползва един ресурс (улици и тротоари), който не е неин, за да акумулира огромни приходи, които потъват незнайно къде. При това не дава отчет за изразходването им, а незнаен брой човечета със електрикови жилетки и паяци се водят на работа и получават пари от този рекет. Това се нарича “ефективност”. Едни хора получават пари за да томозят други хора и да преразпределят пари, които не са произвели. Нещо като “топлинно счетоводство”.

Какво следва?

Вероятно в някой момент ще се измисли и схема, в която ще се определи процента съпричастност на колите към износването на светофарните уредби и това ще бъде въведено в Закона за движение по пътищата – минаваш на зелено, спираш на червено, ерго ползваш светофара и следва да си заплатиш. Тази хранилка ще бъде наречена “светлинно счетоводство”, а с нейното отчитане ще бъде натоварен КАТ – оттам нататък процедурата е ясна – схемата беше “отиграна” с винетките. Вероятно в някой момент ще бъде въведено и “въздушно счетоводство” и фактът че дишате от въздуха на общината (както паркирате по общинските улици) ще бъде отчетен като ваше задължение. Не ви се вярва? Само почакайте.

Някои решения, които биха удовлетворили потребителите:

Плащането за топлоенергия да става по определени от държавата цени на база кубичен или квадратен метър отоплявана площ – така както се плаща такса смет, на база квадратура на жилището. И двете са еднакво непазарни като подход, но така биха отпаднали “счетоводителите” от веригата и хората ще знаят колко дължат. Оттам-нататък е задължение на държавата да натисне цените на топлинната енергия надолу – било като натисне измамниците от Газпром, въведе висока такса пренос по “Южен поток”, сключи договори с Иран, Азербайджан, Ирак, Туркменистан, Турция, Норвегия, Папуа Нова Гвинея и който още се сети – само и само да свали цената на газа до нормалното и равнище от около 50 долара за 1000 кубически метра. Всички методи са оправдани.

Да спре изискването да сте сключили договор с банка, за да получите финансиране на саниране – някои хора могат и сами да финансират начинанието, а лихвите и таксите на банките практически нулират ползите от помощите за саниране. Ако санирането е приоритетно, да отделят парите за помощи във фонд за заеми с нулева лихва – това е далеч по-честно, отколкото сегашните условия.

Днес – на патерици. Понеже и авиацията е на патерица – една и строшена. В последните дни имаше масова активност в посока чествания – президентът Росен Плевнелиев откри Паметник на авиацията и ВВС. Преди това Плевнелиев откри и обновената експозиция на Музея на авиацията в Крумово, както и реставрирания водосамолет Арадо Ар-196, където изрази и подкрепа за превъоръжаването на ВВС с нов изтребител. Този музей е толкова тъжно и занемарено място, че по-добре да го няма, отколкото ценни експонати да гният под открито небе. Такъв безспорно ценен (и уникален) експонат е Арадо-то, който явно ще стои там, докато не се наложи отново да сменят планената му обшивка и корозирали часто от конструкицята.

Новоткритият паметник на площад “Авиационен” (колелото на 4-ти километър) е доста грозен, без уговорки. Нямаше да е лошо да се постави на пилон някой от самолетите изведени от ВВС, но според запознати от Столична община заявили “стига ни един съветски паметник???” – може би са визирали фактът, че самолетите на ВВС са всичките съветско производство, но може ли да знае човек какво мисли един чиновник.

В този ред на мисли се сещам, че ген. майор Стоян Стоянов, най-големият български въздушен ас (с 15 признати победи) няма свой паметник, или поне аз не съм виждал такъв. Нямат свои паметници и други достойни летци – поручик Димитър Списаревски, кап. Неделчо Бончев, да не говорим за летците от Първата Световна война и Балканската война. Ако предположим, че изработката и поставянето на паметник е скъпо действие, то предлагам една по-евтина за общината маневра – да кръсти на Стоян Стоянов и Димитър Списаревски по една улица в София.

Например улица Козяк в Лозенец, улица Орел, улица Русалийски проход, улица Сребърна и прочее “географски” улици могат да сменят имената си с тези на воювалите за България летци.

В навечерието на празника, Аню Ангелов (министър на отбраната) благоволи да “зарадва” летците, че се задава дългоочакваната покупка на самолет, който да бъде назначен в ролята си на изтребител на българските ВВС докъм средата на 20 век. Това вероятно ще са 6-8 изтребителя втора ръка, купени от други ВВС, посочва Ангелов. Така всъщност ще се случи нещо, което не е тайна за никой – ще се купят самолети, които да заменят остарелите и с изтичащ ресурс руски машини, но те няма да са по-нови или с повече ресурс. Ще имаме формално “натовски” изтребител, годен да участва в модерното “air policing”, което може да се нарече обикновенно патрулиране, но няма да имаме ВВС, които да са способни да изпълняват бойни задачи за защита на въздушното пространство и територията на страната. За тази цел ще се разчита на съюзниците от НАТО (интересно те защо да не се изхитрят да разчитат на “съюзници” като България) и на мантрата “сега няма с кого да се воюва”.

Истината е, че с 8 “нови” изтребителя вероятно няма да има и една налична двойка, способна да прехване нарушител в небето 24 часа в денонощието, 7 дни в седмица, 365 дни в годината, както и да се води нормална учебна и бойна подготовка. България трябва да закупи 18 нови самолета (14 едноместни и 4 двуместни), за да е сигурна, че в периода 2020-2050 година ще има машини годни за изпълнение на задачите на едни нормално функциониращи ВВС. Това е и най-логичното и евтино решение, гледано във времето, когато ГЕРБ ще е само спомен, а пилотите през 2050-та година ще са родени през 2030-та, и ще им трябва приемственост с тези, родени днес.

Тази новина също показва как се случват много от нещата днес – като познавам корпоративната философия на Ред Бул, не бих се учудил ако твърденията на Трифонов се окажат верни.

Тази газета не спира да ме удивлява. Ако стойността на останалите им дописки е като тази от България, то вероятно никак не са надминали нивото на “Правда” от времената на товарищ Л. И. Брежнев. Последният им текст е директен изстрел в мрака, на който са се хванали от “Дневник”. Ако Владимир Путин не дойде в София, то Росен Плевнелиев ще отиде в Москва за да подпише споразумението за Южен Поток. Това смело предположение е направил Николай Марченко, рускоговорящ молдовец, който пребивава в София в качеството си (и) на кореспондент на Коммерсант. Не зная дали от редакцията в Москва са наясно със творческия подход на Марченко, който успя да сътвори няколко скандални репортажи по време на президентската надпревара на Плевнелиев. Скандални в смисъл измислени – беше си позволил да слага в устата на кандидата на ГЕРБ реплики, които Плевнелиев отрече да е казвал, и отрече да е засвидетелствал верноподанически чувства към Русия, подобно на своя предшественик Първанов. Тогава материалът беше озаглавен с красноречивото (и измислено) “Кандидат в друзей”, което от щаба на Плевнелиев отрекоха да е вярно и така си остана нескопосан опит за манипулация. Познавам лично Марченко и неговият стил да вади новини от нищото и се съмнявам да е получил отнякъде “новината”, че Плевнелиев отива в Москва. Ако в българският президент е останало поне малко достойнство, то той не бива да стъпва в Москва през целия си мандат, а всички срещи с Путин трябва да се правят в Брюксел. Още по-малко има работа на “червеното килимче” в Кремъл при човек като Владимир Путин, който изнудва България съвсем откровено. Поведението на Путин от 2009г. насам може да се сравни само с поведението на Сталин в периода 1939-1945г. от което потърпевши и тогава и сега са страните от Източна Европа. “Коммерсант” е газета, която заслужава доверие горе-долу колкото ТАСС.

Много съм се чудил какъв точно е смисълът да си почетен консул на някоя държава, освен чисто престижни функции, разбира се. Вчера, след като видях няколко коли със червени номера да карат в бус-лентата на Цариградско шосе, както и тази снимка в Дневник, се сетих и за чисто практическата полза от това – тези хора са недосегаеми за Закона за Движение по Пътищата. Червените номера са също толкова силен аргумент, както и включената синя лампа – дори се чудя как някой почетен консул-архонт-тамплиер-масон не се е сетил да комбинира червени номера със синя лампа – stylish. Все пак скъпа кола с БГ-номера е покана за всяко пътно ченге да размаха слънчогледа, популярните немски и швейцарски номера не могат вече да заблудят никой за националността на примата в съответното МПС, така че новата мода е – почетен консул.

Бърза проверка в сайта на МВнР показва кои герои на сенчестото минало и облачното бъдеще са се сдобили с дипломатическа недосегаемост в собствената си страна – чудя се дали страни като Малта, Монако, Филипини, Канада, Исландия и т.н. знаят с какви хора са се обвързали, като са им дали право да окачат знамената им над частните си офиси. На този линк вижте кой си играе на дипломат. Има още около 50-тина държави, които могат да ви направят техен почетен консул в България – без много шум.

Правителството затъна в поредното си управленско малоумие, водено от желанието да угоди на различни групи от хора, които то разглежда еднакво – като матр’ял. Първо дойде желанието за вдигане на минималните заплати и осигурителните прагове с тях. Това доведе съвсем логично до въпроса “за чия сметка ще се правят тези предизборни лупинги” и отговора дойде от самосебе си – от реалния сектор, чиято най-креслива част са т.нар. “работодатели”, известни в литературата и като “чорбаджии-изедници”. Те поставиха резонния въпрос за цената на тези административни промени, както и какво може да се очаква после, като се има предвид, че държавата не плаща особено честно дори осигуровките на собствените си служители.

В този момент някой чиновник, подкрепен от хора като Божидар Данев (не мога да разбера как някой се занимава да им иска мнението въобще) роди гениалното малоумие за различни прагове във София и Видин, например. Това е мотивирано с идеята за различни разходи за живот в тези градове, но има и друго нещо, което назначен капиталист като Данев едва ли е чувал – една работа би трябвало да струва еднакви пари и в София и във Видин, така както много от цените са определени на държавно ниво – Мтел, ЧЕЗ, ВиК и другите не правят отстъпки на хората от Видин, Монтана и Враца, заради по-ниските им доходи.

Подобно малоумно решение би институционализирало като резултат бедността в някои области на България, вместо да се работи за заличаването на разликите в различните региони. Това би довело и до спад в заплатите в реалния и държавния сектор с мотив – държавата е определила по-ниски прагове тук, ако не ви харесва, чао. Последиците от това решение са ясни – ако не се намери смел човек като Пазвантоглу през 19 век да обяви независимост, то след 20 години във Видин и Монтана няма да е останал никой. Няма да има кой да се лекува, да получава заплати, да плаща данъци и осигуровки и да работи за “капиталисти” като Божидар Данев. За сметка на това, бандитизмът ще е силно развит. Справка – Пазвантоглу.

Този текст, маскиран като правен анализ във Капитал, явно показва докъде са стигнали т. нар. инвеститори във ВЕИ, за да постигнат целите си. Авторът е толкова дълбоко нагазил в темата с личния си интерес, че мнението му трудно може да се счита за меродавно – това е все едно да питате Богомил Манчев дали да се строи АЕЦ Белене – отговора е ясен. Човек с име Сирлещов оставя видими следи оттам, откъдето мине и един от коментарите отдолу съвсем точно е описал творческия и жизнен път на адв. Сирлещов през 21 век – винаги близо до управляващите, от сенчестата им страна. Текстът, който Капитал е благоволил да ни представи като “външен анализ” е всъщност прикрита заплаха за изнудване на държавата от страна на т. нар. “инвеститори” – много от тях обикновени измамници. Това е същия тип изнудване, на каквото ни подлага РОСАТОМ за АЕЦ Белене.

Интересът на инвеститорите (не само във ВЕИ) е важен, но по-важни са правилата – ако са били въведени прекалено изгодни правила под лобистки натиск преди 2-3 години, явно е въпрос на време махалото да се върне назад и да бъдат въведени ощетяващи правила – няма изненади в това поведение на държавата, просто различни групи успяват да наложат интересите си през властови механизми в различни периоди от време. Ако инвеститорите нехаят за обществения интерес, то очевидно и обществото няма да е особено приятелски настроено към група скучаещи милионери, чийто марж на печалба се е свил от над 100% до около 50%. Ако имат свободно време, нека протестират на Дондуков, както през зимата това правеха зърнопроизводители, останали без джобни пари за Бентли.

Едно нещо не спира да ме удивлява в т. нар. казус АЕЦ “Белене” – безграничната съветска наглост на руснаците. Днес, в интервю за бТВ, бившият министър на икономиката Петър Димитров каза нещо, което явно не направи впечатление на никой – искането на Москва плащанията да са в евро, но индекса на инфлацията да се изчислява в рубли – 2-3 пъти по-висок от инфлацията в Еврозоната. Мотивът за това бил, че реакторите и оборудването се правели в Русия и плащанията към работниците били в рубли. Най-естественият отговор на това би бил и договорът да се сключи в рубли и да се плаща по курса рубла-евро. Ако се плаща във валута, която е в пъти по-стабилна от руската рубла, то няма никаква икономическа логика за прилагане на инфлационен индекс от Русия. Принципно в руските действия по този казус няма никаква икономическа логика, има само изнудване и зле прикрити имперски интереси. Петър Димитров (не спира да ме удивлява как толкова семпъл човек е могъл да бъде министър) пък явно се показа загрижен за българо-руските отношения от руска страна, след като счита обвиненията в корупция за обидни…към Путин.

Мобилтел извърши поредната смяна на логото си – ако не ме лъже паметта 4-та поред, откакто е стартирала като Citron GSM през 1994-та. Помните ли онези рекламки с едни нахилени лимончета – sim-картите струваха нещо от типа на 200 лева, а апаратите бяха по около 2000 лева, или марки (германски).

След фиаското, наречено “нова билинг система” и непрестанния отлив на клиенти (по около 5000 седмично и 3% пазарен дял годишно) Мтел видяха, че просто нямат печеливш ход. Поне не и в тези си “дрехи”. Така очевидно е дошла и идеята за смяна на визията, след като квази-виртуалния-неоператор bob не постигна зашеметяващ успехи.  Говори се за суми между 3 и 8 милиона евро, похарчени за нова корпоративна визия и други подобни. Но ако не бъде променено отношението към клиента (а не абоната), то духовете на Грашнов и Миша Чорни ще продължат да са си на Кукуш 1.

Това което аз съм установил, е че все повече мтелски номера дават сигнал “преместени при друг оператор” когато ги набирам. Всъщност според мен единствената причина Мтел още да държи над 50% пазарен дял е фактът, че Виваком (които също играха цирка с променената визия от БеТаКа и vivatel) и Глобул всъщност правят твърде малко в посока доволни клиенти. И трите компании са участници в негласно споразумение за поддържане на завишени цени, плюс фактът, че нито една от тях не предложи честни условия в договорите си на своите клиенти. Единственото им маркетингоово усилие е за набиране на нови клиенти, а не за задържане на старите (освен с изнудавния и юридически обтекаеми шантажи). Вероятно никой в маркетинг отделите на трите мобилни оператора не е чувал, че проникването на услуги приближава 150% и практически няма как да привлекат “нов” клиент, освен ако той не си вземе поредната sim-карта. Веднъж привлечен, клиентът се превръща в овца за стригане и повече не получава никакви “изгодни предложения”, освен месечната си фактура.

Ако Мтел иска да убеди някой, че има нов подход към клиентите си, то до Коледа е много належащо да приеме и следните стъпки:

– уволнение на 85% от персонала поради непригодност. Практически всички извън отделите по поддръжка на техническата система в изправност е наложително да си потърсят нова работа на свободния пазар. За никой не е тайна, че висшия мениджмънт на Мтел е прояден от бивши кадри на МВР и ДС, които просто са въвели милиционерски модел на работа там. Отдели и дирекции като “Продукти и Услуги”, Маркетинг и Пазарни стратегии, както и всички, които имат досег с клиентите е добре вече да не са на тази работа. Иначе се получава повторение на бардака със старите госпожи.

– да улеснят преминаването от срочен към безсрочен договор и дори да дадат възможност за временно прекъсване на договора до 6 месеца, без финансови щети за абоната. Да улеснят и преминаването от договор към предплатен пакет. В момента договорите с Мтел (а и с другите оператори) са като захапка на акула – вървиш от по-леки условия към все по-заробващи, без опция за връщане назад. Ако човек заминава за няколко месеца в чужбина, последното нещо, което ще му е от полза е телефон с роуминг. Има скайп, по дяволите!

– да започнат да подаряват мобилни устройства за сключилите срочни доровори, а не да ги продават на “преференциални цени”.

Тези действия може и да им донесат временен спрад в приходите, но ще им спечелят нещо, което никоя смяна на дрехите няма да им донесе – повишаване на доверието на клиентите, които те още наричат абонати. В противен случай тази “визия” ще е поредният LOOP-инг без грам смисъл.

На долната снимка се вижда последната ми фактура за ток.

Допреди месец плащах за ток средно по 20-25 лева месечно, без значение дали е зима или лято – аз съм на ТЕЦ (друга ГОЛЯ-Я-Я-МА тема). Последната ми фактура вече е близо 40 лева с ДДС. От ЧЕЗ ме увериха, че това е в резултат на увеличението на тока с 13% от 01.07.2012г. Другото, което прави впечатление, е че стойността на самата елекроенергия е практически равна (в моя случай дори е под) на цената за това тя да бъде доставена до дома ми. Това се нарича неефективност, освен ако не говорим за обикновена измама, маскирана зад цените за достъп до мрежата, достъп до мрежата високо напрежение, пренос по мрежата, пренос по мрежата високо напрежение и любимите ми добавка “зелена енергия” и добавка “високоефективно комбинирано производство”, каквото и да значи това. Винаги съм знаел, че цената на стоката нараства минимум със 100% от производителя до мен, но когато става въпрос за електричество подобни маржове просто прикриват гигантски измами. Маскирани като ВЕИ, АЕЦ, и т.н.

Не мога да си спестя коментара за водещата по бТВ Ана Цолова, която почти провали интервюто днес с Иван Костов – главно с глупавия си навик да прекъсва събеседниците си и да прави неуместни “кухненски” вметки в изказванията им.

Иначе, тази новина в Труд показва, че в България има хора, които не само живеят без документи, но и техните деца, а и вероятно внуци, също са без документи. Истината изисква да добавим, че когато се сдобият с лични карти, тези хора често стават и собственици на огромни фирми с дългове и кредити, както и продават правото си на глас за суми от 20 до 50 лева. Може би наистина не им трябват документи.

В България има 45 мултимилионери и 598 милионери, които държат парите си в банки – общо 46 милиарда лева. Много интересни данни.

24 часа публикува интервю със зам-кмета на София Тодор Чобанов с доста интересни идеи за бъдещето на София. Ако говорим за археология, подобни статии и снимки доста нахъсват иманярите, които са унищожили не един исторически обект в България.

Много бързо лъсна истината за митичните американци, проявили интерес към АЕЦ “Белене” – със същия успех Богомил Манчев можеше да се назове арабски шейх, китайски милиардер и африкански император. Парите и интереса зад това неизменно са руски.

Изключително интересни материали за Гърция има в българската секция на Дойче Веле. Изумително е една страна как може при сравнително неизменни външни условия (или не по-неблагоприятни отколкото за другите в ЕС) успява да практически да фалира, докато се къпе в пари. И това за по-малко от десет години. Ще има материал за доста книги – икономика, политика и народо-психология. Гърците са твърдо убедени, че има световен заговор срещу тях и са още по-уверени, че със стачки, протести, палежи и заплахи за война ще накарат някой (Германия? ЕС? МВФ?) да им даде още пари, които да налеят в бездънната яма, наречена “социални придобивки”. За гърците въпросът е и някак опрял до национална чест и балкански престиж – не могат да допуснат да стигнат до стандарта на българите, които години наред са били техни домашни слугини и берачи на портокали и маслини. С тези темпове обаче, през 2020г. може да са на нивото на Албания, а ако албаниците засилят икономическия си ръст, може и да са под техния стандарт. Просто факти.