УБО – Управление на Бъдещите Облаци

След като в администрацията на Плевнелиев показаха, че не различават Колорадо от Пирин, сега и Агенцията по инвестиции показа, че явно не знае къде точно минават границите на България. Шефът на Агенцията Борислав Стефанов пък явно загуби чувство за мярка към хората, които му плащат заплатата и ги нарече дребнави.

Тук проблемът не се корени в мнението на един чиновник, който вероятно доживява последните си дни като шеф, а в очевидната липса на училищни знания в хора с университетски дипломи. Липсата на знания по география показва проблем с ориентацията – няма данни колко хора могат да намерят на карта мястото на България в Европа, своя роден град и т.н. – това е проблем на липсата на интерес и заседналото мислене. Липсата на познания по история пък показва, че хората са склонни да повтарят едни и същи исторически грешки с интервал най-много от 20 години. Пример – сегашната носталгия по комунизма. Ако приемем географските знания за Х, а историческите за У, то можем със сигурност да кажем, че 80% от електората-матр’ял е загубен в тази координатна система и повтаря едни и същи свои грешки, лутайки се като плъх между два капана – всеки от тях дори без сирене.

България има един проблем на южната си граница от почти сто години насам. Откакто Гърция окупира Егейска Македония и Беломорска Тракия, естествения излаз на България към Егейско море е отрязан от една държава, която в по-голямата част от тези сто години е била враждебна към нас, а когато не е враждебна, е просто лицемерна. Израз на това лицемерие са и фалшивата подкрепа на Гърция за членство на България в НАТО и ЕС, за което София заплати с мълчанието си за правата на българите в Егейска Македония и Тракия, които са брутално асимилирани. В продължение на години, Гърция и гръцки фирми целенасочено изкупуваха български компании и активи, с цел да превърнат България в своя икономическа колония и придатък, когато страната бъде приета в ЕС. В продължение на години гръцки шивашки фирми наемаха български шивачки в пограничните райони в разрез с всякакво трудово законодателство (докато българските власти си мълчаха) и погазваха всякакви екологични норми в България в гонене на безмерната си алчност. В днешно време, гръцки фирми целенасочено уволняват българските си служители от средно мениджърско ниво нагоре и на тяхно място вкарват гърци – това е износ на гръцка криза в България. От години съществува парадокса за да бъде нает човек на работа в собствената си страна (България), да се счита за единствено важно изискването да владее гръцки, защото шефа грък го мързи да научи друг език, освен родния си. Световни марки като TOYOTA, OPEL, IKEA, Carrefour и т.н. са представлявани в България от гърци, които въвеждат тук ориенталско-средиземноморските си порядки на работа – на първо място – да не плащат, както правят гърците от Карфур. Поне четири гръцки банки са впили пипала в българската икономика и душат бизнеса с лихви и такси, които имат своето начало от византийското лихварство. Всички тези хора се крият зад удобното наименование “инвеститори” макар, че повече им подхожда възрожденското “чорбаджии”.

Още един проблем със съсед като Гърция изниква тези дни – търговците в Северна Гърция недоволстват срещу пропусквателните пунктове по границата, откъдето много обикновени гърци идват на пазар в България. След като близо 80 години дългата 420 километра граница имаше само две КПП-та в двата си края – при Петрич и при Свиленград, след хиляди уговорки, отстъпки от България и изнудвания от Атина, гърците благоволиха да отворят и КПП при Гоце Делчев, а съвсем наскоро и при Златоград и при Ивайловград. Гърция все още бави отварянето на най-важното КПП, това при еврокоридор номер 10 – Маказа, което би свързало бъдещата магистрала и жп-линия от Русе-Търново-Стара Загора-Хасково-Кърджали с пристанищата на Беломорска Тракия. Гърция умишлено насочваше гнева на фермерите си към новооткритите КПП-та и те биваха многократно блокирани – в ущърб на българската икономика. Нито веднъж не бяха блокирани КПП-тата на Гърция с Турция, Македония или Албания, но с България – многократно. Всъщност България всячески трябва да притиска Гърция да спазва ангажиментите си като страна член на ЕС (все още) и да не спира влизането на българи и български стоки. Ако гърците смятат, че ЕС е шведска маса, в която те получават от България евтина работна ръка и суровини на половин цена, но могат да ни изнудват и да пробутват нискокачествени стоки и услуги на завишени цени, то време е да видят правосъдие, такова каквото е прилагала ВМРО в началото на 20 век в Егейска Македония. Натискът може да е двустранен.

На днешния ден преди 88 години, новоизлюпената Българска комунистическа партия извършва най-гнусното си дело – атентат срещу църква, в която са се събрали стотици хора, на опелото на убит от комунистите генерал. Това, деяние, подпомогнато и финансирано от Москва, остава едно от най-гнусните посегателства на БКП срещу държавността в България. Другото гнусно посегателство е въоръжения метеж, наречен Септемврийско въстание, както и превратът подпомаган отново от Москва, с който комунистите свалят законното правителство на България на 9.09.1944г. Тези факти трябва да се помнят, когато наследниците на цареубийци и детеубийци искат отново да яхнат властта – 88 години след кървавото си деяние.

А в поне още 30% работят собственикът и негови близки и роднини – до 3-4 човека търкалят някакъв малък бизнес и се чудят как да оцелеят, ако държавата реши да ги удари някакси. Това става ясно от анализ на БСК, който потвърждава нещо, което виждам и аз всеки ден – поне 1/3 от магазините в квартала са затворили или едва кретат с намален асортимент (поради малкия оборот и печалби собствениците зареждат по-малко и по-бедно), хората, които познавам се оплакват от намалели е приходи и засилен натиск от държавни и общински органи – с една дума, икономиката изпада в кома. Натискът от държавни и общински органи е по две направления – за нови плащания и такси, пропуснати срокове и глоби за безумни декларации, както и натиск от страна на изгладнелите чиновници “да оправим нещата”. Ако преди тези неща са се търпели, защото парите са се избивали, то сега ножът е до кокала и някой корумпиран чиновник ще посрещне скотския си край под формата на бой с бухалки или винкел.

Аз съм един от собствениците на фирми, които са спрели дейност и подават нулеви декларации. Фактът е, че нямам приходи, които да покриват тежката данъчно-осигурителна тежест, както и таксите и разходите за справяне с некомпетентната администрация. Т.нар. плосък данък не дава необлагаем минимум, а осигуровките се дължат върху минимум 420 лева, независимо дали през този месец човек ги е изкарал, или не. Всеки месец всяка фирма с минимум един нает (собственик-управител) трябва да отдели поне 180-200 лева и два дни, за да се оправи с такси и данъци и разходите по администрирането им.

Анализът на БСК показва и друго – освен че почти половин милион работни места са се изпарили, почти една трета от оставащите са в спекулативни и паразитни сектори като финансови услуги и недвижими имоти. Казано на прост език, не се произвежда добавена стойност, а просто се преразпределя и доизяжда съществуващ ресурс с комисионерство и гешефти. В държавния сектор са още поне 15% от работната сила и оставащите в реалния сектор трябва да пълнят тази каца без дъно, наречена бюджет. Строителството като бранш е силно затормозено, освен че се укриват обороти и ДДС, а след спукването на имотния балон и факта, че много хора закопаха пари в имоти, които сега не струват и 50% от цената си през 2008г. е белег, че там съживяване в рамките на една петилетка трудно може да се очаква. Търговията на горива е друг сектор, в който продажбите спадат, но печалбите растат – доколкото вноса и дистрибуцията на горива стават със суровини отвън, това е просто начин един национален капитал да изтича от България невъзвратимо. Освен това, сектора с горивата и търговията с тях наедро и дребно е откровено в ръцете на мафията, която се ползва с политически протекции. Проблемът е, че мафията овладява и други сектори на икономиката, като просто задушава (с държавна помощ) по-конкурентни компании.

Този въпрос от няколко дни занимава целокупното журналистическо стадо, което рови, пита и разпитва кой е този човек и от какво е спечелил тези пари в държава, в която 3000 лева на месец е космическа заплата за 92% от жителите и. Отговорът е прост – който иска, той ги е декларирал. Просто защото може и да не ги декларира и да не плати данък, и няма как да бъде спипан – вероятно има най-добрите счетоводители под ръка, които могат да го направят и безработен проформа. Въпросът е – кой и защо иска да декларира 14 млн. лева печалби през 2012г.? От какво ги е спечелил в една икономика, за която подхожда медицинския термин кома? Сещам се за около 3-4 дейности, всичките наказуеми по НК, откъдето можеш да спечелиш и повече от 60 хиляди лева на ден (колкото се оказаха 14 млн. лева). Защо се прави – елементарно изпиране, Уотсън. Декларираш 14млн., плащаш 1.4 млн. данък и имаш 12.6 милиона левчета, чисти като Коледен сняг. В този ред на мисли – къде е простреляният Златомир Иванов? Не се чува много за него, а би трябвало да се е прибрал вече у дома и може би дори е подал данъчна декларация. В крайна сметка, каквито и да са парите ти, трябва да плащаш рекет (пардон данък) на държавата за тях.

Поне така твърди служебният министър на икономиката Асен Василев. Той потвърди това, което много хора знаят и без него – т.нар. ВЕИ много често не произвеждат никакъв ток, те са свързани с електрическата мрежа и просто купуват оттам ток по цени за краен клиент, който после препродават като “зелен”. Има и случаи на дизелови генератори, произвеждащи “зелен” ток денонощно. Крайно време е прокуратурата да се намеси и да вкара поне 10 инвеститора зад решетките за по 72 часа, вместо да вика журналисти на разпит.

Не е ясно дали до 2 или до 20 години, но така или иначе – посоката е ясна. Молдовците почти изцяло имат румънски паспорти, и ако приемат прагматичното решение да оставят Приднестровието, могат до 3-4 години да са реално в ЕС. Подобен сценарий важи и за Скопие – Македония може да е част от ЕС или част от Албания – зависи какво биха избрали те. България ще граничи с Албания до 20 години – дали при Охрид или при Струмица, зависи от хората в Скопие.

Днес президентът Плевнелиев е заявил, че на България са нужни още два моста над Дунав – втори при Русе и при Силистра. Аз няма да се съглася с него – нужни са поне още 4 моста – при Силистра, Свищов, Белене и Никопол. А може да се помисли и за мостове при Оряхово и при Лом. Сегашния мост при Русе може да се дублира или разширява само ако Русе се свърже с магистрала с Букурещ, както и с магистрален път до Разград – Шумен и после Варна. Скоростен път до Велико Търново също би увеличило трафика по моста.

За ТИР-овете може да се помисли дали да не се товарят на жп-платформи и така да преминават България. От сега чакащите 200 тира при Свищов и Русе, поне 2/3 са турски транзитни. Би могло да е изгодно за тях и за БДЖ.

От г-н Иво Прокопиев, моят бивш Торанага в Икономедия (Торанага използвам като синоним на шеф), днес научих как да се манипулира с финес. Фотоволтаиците и ВЕИ-тата, наблегна той в предаването на Сашо Диков по Нова ТВ, били създадени изцяло в рамките на закона, там имало 1700 души инвеститори и проблемът бил не в тях, а в лошата регулация. Прокрадва се манипулативната теза, че само ВЕИ-тата са законна част в енергетиката в България, а регулацията им пречи да работят добре. Регулацията наистина е лоша, беше лоша още през 2008-ма, когато открехна вратата за тези “инвеститори”, а после направо им отвори целия портал – с високи изкупни цени и ниски изисквания към самите тях – това е точно този тип гарантиран от държавата бизнес, срещу който г-н Прокопиев се бори упорито, ако става въпрос за други сектори. Че регулацията е лоша е факт, но поправянето и неминуемо включва и това, че част от тези “инвеститори” ще трябва да се разделят със свръхпечалбите си, или дори да фалират – това ще е оздравително за тях, за сектора на ВЕИ (който ще се отърси от случайни играчи) и за енергетиката и икономиката като цяло – дори и Прокопиев го знае. В последните пет години фалираха много по-смислени бизнес начинания от няколко декара огледала, сложени в ниви с южно изложение, и никой не обърна внимание на това. Много по-смислени хора от инвеститори във фотоволтаици загубиха работата си и инвестираните си пари, но хора като Прокопиев нехаят за това.

Проблемът с регулациите, визиран от Прокопиев се корени в една “врътка” предложена от Фотоволтаичната асоциация през 2007-2008г. Тогава предложението беше такова – с цел да се стимулира навлизането на зелената слънчева енергия, държавата да гарантира период на твърди изкупни цени от 25 години, като фиксираната цена за нови играчи намалява с всяка следваща година, защото и цената на оборудването щяла да пада (логично). Тогава се получава така, че стартиралите през 2009-та получават Х на мегаватчас, тези през 2010-та получават Х – 50 лева на мегаватчас, тези през 2011-та Х – 100 лева и така нататък. Това предложение имаше потенциала да убие конкуренцията в този бизнес за години напред и да го затвори за избрани играчи, стартирали с “техните” си правила през 2008-ма, да държат сектора поне до 2030-та, а защо не и след това? Тези хора си написаха регулациите и цените и успяха да убедят (по финикийски начин) някои хора в държавата да им приемат регулациите. Тези регулации станаха лоши в момента, когато не затвориха вратата за следващите (незакупили оборудване от Соларпро, например) и те с евтини китайски панели успяха да намажат от същите тези регулации. Но както г-н Прокопиев многократно е казвал – няма държавно гарантиран частен бизнес, този модел не е устойчив. Не би трябвало да е различно и за фотоволтаиците, и ВЕИ-тата като цяло. Би трябвало да се премахнат изцяло преференциите – както по отношение на цена, така и по отношение на приоритетно изкупуване и “зеления” ток да се продава на борсата и на желащи да го ползват. Убеден съм, че г-н Прокопиев ще намери начин да си купува български ток в Сингапур. Аз – не.