УБО – Управление на Бъдещите Облаци

Нали я знаете тази песничка? – надувайте момчета, да стане на парчета. След като през 2009-та се спука свръхраздутия строителен балон, сега идва ред на също така мъдро надутия енергиен балон. С мантрата “задава се недостиг на електричество, затворихме няколко блока от Козлодуй, да строим нови” през 2001-2002 беше поставено началото на това, което доби катастрофални размери днес. АЕЦ Белене, ТЕЦ Марица Изток 1, 2,3, ТЕЦ Бобов дол, ТЕЦ Русе, ТЕЦ Варна, ВЕИ централи и т.н. – всички тези компоненти в енергийния микс доведоха до практическия срив на електросистемата, в която се получи така – има свръхпроизводство, цените обаче не падат, потреблението върви надолу и в стесненото изкупуване всеки гледа да си пробута стоката, като твърди, че за него това е на живот и смърт, защото а/ще фалира, б/има кредити към банки, в/тока му е евтин, г/каквото още се сетите. При мощности от над 12 Гигавата и върхово потребление под 5 гигавата, излишъкът от електричество може да се насочи към няколко грандомански проекти в друг балонен сектор – туризма, където да се оползотвори на цени от 1 цент на киловатчас – така и така се произвежда този ток ;).

– гигантски водопад с прясна вода в Слънчев бряг, като водата пристига с помпи и по тръби от Рила.

– гигантски басейн със солена вода и вълни в Пазарджик, водата пристига с помпи от Шабла.

– изкуствена покрита ски писта (справка Ски Дубай) в Мол Русе.

– големи вертикални въздушни тунели във всеки областен град.

– изграждане на отопляеми басейни с олимпийски размери във всяка община в България.

Тези налудничави проекти могат да вдигнат потреблението до 10 Гигавата и тогава отново ще може да се отвори темата за нови ядрени мощности и енергиен център на Балканите.

Майтап бе, Уили!

Въпросът с “калната локва”, нагазването в която струва 4 лева на кола, е бил описван от мен преди повече от пет години в Капитал. Оттогава насам нищо не се е променило, освен че тази корупционна схема е била дадена на частна фирма по (не)ясни критерии. Това е продължение на добре известната практика всяко ведомство да има в разпореждане една-две службици, от които да капе и да мародерства гражданите – капии. Това в КАТ-МВР е фирмата БМВ – Безконтактни Мултиплексорни Вериги, която също единствена предоставя услуги по регистрация на коли и смяна на номера и тарифите и са определени от самата нея. Могат да се изброят още няколко държавни службици, които действат по абсолютно корумпарски принцип, с идеята че когато действат и си цакат където трябва, проблемите ще бъдат отстранявани своевременно.

Българската фотоволтаична асоциация нададе кански вой. Поискала е от президента, който няма никакви правомощия за това, да спре незаконното (според тях) изключване на фотоволтаици от мрежата на ЕРП-тата, което е започнало днес. Тази асоциация, водена от безмерната алчност и никакъв реален поглед върху нещата, се държи като ресторантски оркестър на борда на потъващ кораб – не е важно, че утре Титаник ще е на дъното, по-важно е дали кръчмата, в която свирят фалшиво, ще отвори врати, ако ще и на 4000 метра под водата. Тази асоциация явно се очерта като сборище на съмнителни типове и криминални капитали, които в някакъв момент подкупиха нужните чиновници за две неща – преференциална фиксирана цена за години напред и приоритетно включване на мощности. От този момент хора като Таки, Къро и Златко Баретата станаха дребни играчи – бизнеса със “зелено” стана по-печеливш от този с “бело”. Сега държавата и нейните ЕСО и НЕК са поставени в ролята да изпълняват исканията на едно кресливо малцинство, което не съзнава, че и за тях е дошъл “кипърският вариант”.

Миньорите също заплашиха със “синдикални мерки” ако ТЕЦ-овете спрат, а като се има предвид, че те са последните пролетарии, то и двата щатни синдиката в България ще се втурнат да ги бранят. От АЕЦ Козлодуй също протестираха и заявиха, че не е рентабилно реакторите да не въртят на пълна мощност, а за капак и язовирите преливат. Очертава се горещо лято – с жежко слънце, ТЕЦ-ове на макс, безводие и нови избори на есен. Аз се оглеждам за автоматично оръжие с повече пълнители и ще започна подборен отстрел на инвеститори.

Този днешен текст в Дневник обяснява това, което писах преди няколко дни – енергийният микс и електропреносната система в България са изключително небалансирани, което в добавка към свитото потребление и нулевия износ е ОГРОМЕН ПРОБЛЕМ.

Проблем е не само завишените цени, по които се изкупува електрическа енергия от т.нар. ВЕИ, проблем е огромния брой на тези ВЕИ, чието включване в електропреносната мрежа не може да се прогнозира. Проблем е и в това, че НЕК е длъжна приоритетно да изкупува един ток, който не и трябва. Време е т. нар. “инвеститори” да понесат последиците от рисковите си решения. Строежа на ВЕИ в България е като да държиш пари в кипърска банка – останаха пет човека, които отказват да го разберат.

Днес, след неколкомесечно чудене как точно да постъпят, умниците от Прокуратурата са решили да повдигнат обвинение срещу човека, извършил покушение срещу Доган. Няма да коментирам логическото малоумие на подобно решение, велемощните юристи в прокуратурата сами се сещат за това и вероятно им е малко неудобно, че заради политически труп като Доган са длъжни да правят глупости.

Също днес, съдът в Благоевград е определил мярка парична гаранция 5000 лева за полицая, който при изпълнение на служебните си задължения се опита да задържи, простреля и уби крадец на жица от жп-линията Септември-Добринище. Аз нещо не схващам – да не би крадеца да е бил прав в своето деяние, а работата на полицая може е би е да му съдейства? Някой дебил в т.нар. съдебна система дава ли си сметка по какъв начин действат на полицаите подобни мерки?

Днес същата тази Прокуратура се е саморазмърдала и самозадействала, в резултат на което е иззела от МВР мобилно средство за слухтене, тип микробус. Можете да сте сигурни, че тази проверка ще отиде “под килима” малко след 12 май, а замесените в подслушване  длъжностни лица от служба ДОТИ вероятно ще бъдат наказани с “мъмрене без отразяване в досието”. Полицаят от РПУ-Разлог остава под заплаха от затвор и отмъщение на оскотелите съселяни на убития крадец, за които кражбата е напълно в реда на нещата.

Това са само някои щрихи от трудните делници на правосъдието в България.

След като преди месец и нещо видях, че лицето Мирослав Боршош е изплувал от медийната тиня (в която битува като издател на жълт вестник) до продуцент на финансиран с бюджетни пари сериал за не-депортацията на българските евреи, сега медийната тиня вдигна още едно познато име – Мартин Захариев, известен и като издателя МЗ, който днес публично се е врекъл в любов и вярност на Сергей Станишев. Тези две имена на “издатели” са известни главно с това, че не плащат за материалите в техните вестници, списания и сайтове – казано накратко – крадат съдържание. Щом човек като МЗ се е засилил към БСП, това поне показва изначалната му същност, която той дълго се опитваше да прикрие зад имена като Сашо Жеков и Нойзи Цветков. Явно е решил да последва примера на Жерар Депардийо, който оглупя и се орезили на стари години. Бон шанс, продуцере!

Отдавна имам наблюдение, че дори отлични идеи в България могат да се опорочат и прецакат при реализацията им и после при експлоатацията – например панелните блокове. Само по себе си, панелното строителство е изключително бързо, сравнително евтино и здраво, особено при земетресение, каквито в България има много. Без изненада – панелното строителство с железобетонни плочи е измислено от немците през 20 век – горе-долу по-времето, когато са измислили и KfW-38, знаменития бръмбар. В България панелите идват в края на 60-те и до края на 80-те почти всеки град се сдобива поне с един блок, а по-големите градове имат огромни панелни комплекси. Дори във възрожденски тип градчета като Златоград, Трявна и Елена можете да видите панелки. Много от тях са строени от Строителни войски, други са строени под лозунга “петилетката в съкратени срокове” и като резултат качеството на изпълнение на сглобките не е добро, има фуги и т.н. После идва некачествената поддръжка, избиването на панели при преустройства, лошо поддържани общи части и т.н. – като резултат панелен блок и строителство днес е синоним на гето.

Подобна ситуация се заформя и във сектора на енергетиката – специално при възобновяемите източници,  и по-специално фотоволтаиците. Безмерната алчност на шепа “инвеститори”, както и корумпираното управление в сектора в последните години доведоха до това, броят на мощностите да се увеличи непропорционално спрямо общия процент енергийни мощности, както и до унищожаване на огромни площи със земеделска земя. Смисълът на фотоволтаиците не е да се опънат километри огледала в ниви и ливади, а в изграждането на малки покривни инсталации на жилищни и индустриални сгради, които да са допълващи мощности и да снижават потреблението в тези сгради. Огромни фотоволтаични паркове е оправдано да се изграждат само в страни като Либия, Оман, Саудитска Арабия – там където 80% от територията е пустини. Тук фотоволтаиците не се изграждаха като поддържаща мощност главно за собствени нужди, а като основни мощности, поради грешката която държавата направи да обяви приоритетното изкупуване на т. нар. “зелен ток”. Така се стигна и до парадокса 20-часов режим на работа на фотоволтаична централа, подпомаган от дизелов генератор в тъмните часове – измама разкрита наскоро от НЕК.

Подобна е историята и при вятърните мощности, и по специално огромните вятърни паркове около нос Калиакра – освен най-ветровитото място в държавата, това е и Виа Понтика, пътят по който от хилядолетия мигрират прелетните птици по пътя си на юг. Сега те срещат стена от бясно въртящи се перки, които ще убиват много от тях, за да задоволят една обикновенна скотска алчност – на същите хора, които построиха и огромни фотоволтаични мощности. Публична тайна е, че зад 90% от ВЕИ проектите в България стоят дузина “инвеститори”, всички познати още от времената на приватизацията през 90-те. От всички ВЕИ, изграждането на язовири и ВЕЦ е най-приемливо, заради нуждите от вода за напояване, освен за ВЕЦ. Освен това язовирите, и по-специално хидроенергийните каскади и ПАВЕЦ, са всъщност един огромен акумулатор на електрическа енергия – за разлика от фотоволтаиците и вятърните централи, ВЕЦ-вете могат да се пускат и спират планирано, както и при върхови нужди. Друг смислен източник на електричество са ТЕЦ (при наличието на добри очистващи инсталации) и газовите централи – поради факта на комбинираното им производство те могат да произвеждат и пара и топла вода за отопление, ако се намират в близост до градове, които да ползват остатъчната топлина, разбира се. Освен това е важно всички мощности да се изграждат като единна система, а не всеки, който се е докопал до финансиране, сменил е набързо статута на земеделска земя и е построил панели и перки, да се яви пред НЕК и ЕРП-тата и да заяви – длъжни сте да ме включите. Така не става. Това просто е повторение на историята с панелите – зле поддържани и “санирани” на кръпки.

Това е казал бившият образователен министър Даниел Вълчев и това е нещо, с което съм съгласен на 100%. Няма как човек, който не може да прочете какво пише в бюлетината, не може да намери името на подкрепяния от него кандидат и не знае български на приемливо ниво да се счита за нормален гласоподавател. Не може за да караш кола, самолет или влак да държиш изпити, за да заемаш определени длъжности – също държиш изпити, а за да участваш в управлението (каквото де факто е гласуването) да не се изисква дори да можеш да четеш на български език. Крайно време е да се въведе образователен ценз за гласуване, да има машинно и интернет гласуване. Който не може да се оправи с тези елементарни технологии в 21 век – проблемът е изцяло негов. Това би решило до голяма степен и проблема с купения и зависимия вот.

Този текст в Капитал казва неща, които винаги съм си мислел. Корупцията в България е институционализирана и се върши от групи хора, а не от отдлени овластени личности. Никой няма да смее да извърши нещо, за което ще бъде съден и осъден, ако не се намира под необходимия чадър, който го пази от работата на полиция и прокуратура. В този ред на мисли – Мирослав Найденов не е действал сам и без знанието на хората, стоящи над него в ГЕРБ – Борисов и Цветанов. Кражбите винаги се вършат по партийна линия, по партийна поръка и ако Найденов не беше искал да участва в тях, би последвал съдбата на подчинената си Калина Илиева. От текста в Капитал се налага очевидния извод, че причината Илиева да изхвърчи от ДФЗ не е липсата и на диплома, а това, че тя всъщност не е била “екипен” играч, който да участва в цялата схема. Фактът за фалшивата диплома е бил известен, той е нещо от типа на “скрит” дефект, който гарантира, че ако пионката не е послушна, ще изгърми надлежно. Подобни пионки има и в други партии и организации – писмото на Вальо Топлото с призив за помощ към Р. Овч. очерта подобна схема, но Р. Овч. е надлежно покрит от чадъра, защото е екипен играч на БСП, а Топлото беше бушон. Друга подобна пионка беше обвиненият в педофилия Владимир Кузов, за който вероятно този факт е бил известен отпреди и това е причината този семпъл като интелект човечец да стане депутат – зависим е. По една причина (обяснена и от Кузов в едно интервщ мисля пред бТВ – отказ да гласува по определен начин) този факт за него е бил разпространен. Огромна част от политическия естаблишмънт се опира на подобни патерици и пионки като Илиева, Кузов и Топлото, а екипни играчи като Мирослав Найденов и Р. Овч. (например) се радват на протекция от страна на съда и прокуратурата. В прокуратурата и съда също бързо се установява кой играе по (наши) правила и кой е решил да се прави на независим. Последните бързо напускат системата, а екипни играчи получават скандални бонуси и повишения от привидно независимия и надпартиен Висш Съдебен Съвет. Те също са защитени от преследване от страна на колегите си. За един прокурор е най-лесно да провали разследване или дело, когато поиска и му бъде наредено/заплатено за това. Провежда няколко процесуално-спорни действия, опорочава процеса и той се връща за ново разследване – всеки адвокат знае цената за това. Още по-лесно е да бави делото и да го остави да изтече по давност, като оправдае бездействието си с голяма претовареност. Така чадъра върху мършата си стои и тя се разлага на показ, пред очите на цялото общество.

В Дневник е публикуван блестящ анализ на Иван Костов за кризата в Европа и нейните измерения в България. На първо място – България тръгна през 1990г. с много по-тежко наследство и де факто фалирала. Освен това, за разлика от Гърция и Кипър днес, условията на България за преструктуриране на дълга тогава бяха убийствени. Точната причина за срива на комунизма в България беше, че той фалира, а не някакъв реформистки порив на Политбюро. Това обаче не бе разбрано от електората и те през 1995г. избраха про-комунистическо правителство, благодарение на което България фалира за втори път през 1996г. Загуби 7 ценни години за реформи и така едва докрета до 21 век. За периода 1997-2001 година може да се каже, че постави основата на членството на страната ни в НАТО и ЕС – така антиевропейски политици като Първанов и Станишев не можеха да обърнат тренда и трябваше само да парафират постижението на Костов.

Чувството за несправедливост се засилва от факта, че в момента Гърция и Кипър получават далеч повече пари и при по-леки условия, отколкото България някога е получила помощ от ЕС. Заслугата да не сме като Беларус или Сърбия не е на ЕС, а повече на политици като Иван Костов. Критериите по които гърците получават пари не са нито ясни, нито честни, те са просто политически. Дори субсидиите за българските земеделски производители са половината от това, която получават “старите” членки на ЕС – още едно свидетелство за двоен стандарт.

Монополите всеки ден изпомпват между 20 и 30 млн. евро от джобовете на българите и те отиват в компании извън България – икономиката губи ежедневно пари от мобилни оператори, ВиК-оператори, електрически компании, петролни компании. Това са сумарно около 10 компании, които са се закачили буквално за електромера, водомера, бензиноколонката и телефона на гражданите и фирмите и няма сила, която да ги махне оттам. Държавата би трябвало да ги принуди да оставят приходите си в България, а не да ги изнасят навън. Ако се наложи данък в размер на още 10% на всички гръцки фирми, работещи в България, т.нар. византийски инвеститори ще оставят в България между 1 и 2 млрд. евро годишно, които в момента крадат от ниските заплати на работниците си, които и без друго не плащат.

Най-големия грабеж обаче идва по линия на течните горива, които България е принудена да внася от Русия – там всяка година отиват около 15% от БВП на страната. Отива в джобовете на една анти-европейска и следователно анти-българска сила, от която освен това сме зависими в над 80% от вноса. Едно единствено правителство (познайте кое) се опита да намали тази зависимост и да отреже Русия от българския пазар като монополен доставчик. Все още има възможност Русия да бъде принудена да продава нефт и газ на по-ниски цени, но за тази цел е необходимо и ЕС да подходи твърдо, а не Германия, Италия и Франция да заговорничат с Кремъл зад гърба на източноевропейците. Необходимо е наистина да прокарат Третия енергиен пакет от мерки, да откъснат Украйна от руската орбита (за което украинците се надяват много на Европа) и да прекъснат пипалата на руската мафия във финансовата система на Европа.

Българите биват ограбвани и по линия на НЗОК, която харчи близо 80% от вноските им в полза на шепа фармацевтични компании, с които се намира в мафиотска симбиоза.

Бизнесът в България страда заради некомпетентната и корумпирана администрация, както и заради неспособността на тази администрация да управлява ефективно приходите и разходите си. Няма никакъв смисъл от 10% плосък данък, ако ревизиите се извършват по предварително зададен критерий (рушвет), и само малките фирми, които не могат да платят, получават акт за нарушение. Внасянето на данъци и осигуровки е толкова тромаво и сблъсква предприемачите с толкова ниско интелигентни служители в НАП, че стоенето в сивия сектор е оправдано, дори и данъка да е 1%. Като се има предвид и некомпетентното харчене на пари от администрацията, то плащането им е повече от грешка, то е престъпление.