УБО – Управление на Бъдещите Облаци

Когато гледам последната реклама на тема контрабанда, платена явно с парите на Пеевски, става ясно и друго – Агенция Митници и Министерство на Финансите са съучастници в това деяние. Типичен пример за институции в “пленена държава”, играещи по свирката на местен монопол в угода на корпоративен интерес. Купуването на цигари, освен вредно за здравето, е двойно по-вредно, когато е от Булгартабак – компания, плътно овладяна от ДПС. Купуването на тютюн от тях им помага да консолидират и обличат политическата си власт със финансов ресурс, с който де факто разрушават държавността в България. В купуването на контрабандни стоки поне парите достигат до повече на брой хора, които просто са пропуснали да платят на държавата изискуемия рекет. Не е ясно дали те или ДПС са по-големите престъпници и причинители на щети.

В този ред на мисли – дали не е време и Лукойл да стартира кампания против ниските цени на горивата, които “ограбват” хазната? При руската рафинерия въпросът с контрабандата явно вече не тревожи АМ и МФ, или просто не са се сетили да ги вкарат в рекламната си кампания.

Както можеше да се очаква, новината за горски пожар в зоната около бившата АЕЦ Чернобил беше център на новини и коментари в продължение на цели три дни – точно колкото е възможно да се задържи интереса на аудиторията към дадена тема, според дебелите книги. Проблемите на ОХ-кащите гърци изместиха въпроса “Пълзи ли радиацията към нас?”
На първо място – може ли горски пожар в радиоактивна зона да доведе до разпръсване на радиационен облак? Отговорът е – теоретично да, но малко вероятно. Зоната около Чернобил не е активна от близо 30 години и макар за пълното изчезване на радиацията ще са нужни стотици и вероятно хиляди години на полуразпад на активните изотопи, те вероятно са в земята, затрупани с времето от пръст и други материали. Малко е вероятно някакъв пожар да ги извади на повърхността, а в добавка е нужен много силен вятър, за да може радиоактивни вещества да пресекат украинската граница. Казано по друг начин – шансът това лято дадена електорална единица да загине по републиканската пътна и магистрална мрежа от дупки и ремонти е многократно по-висок, отколкото да се нагълта с радиация от Чернобил. Нещо повече – всичката радиация от Чернобил е “изконсумирана” още през 1986-та, когато под предлог да не се всява паника, властите укриват новините за ядрената авария в братския (тогава) Съветски Съюз. Манифестациите под дъждовете за 1-ви май 1986г., и хиляди тонове зеленчуци и плодове, изядени от гражданите на НРБ през лятото и есента на същата година са сложили своя отпечатък върху тогавашното и бъдещите поколения българи.
Аз самият посетих Чернобил преди близо 10 години – в навечерието на 20 годишнината от аварията, когато до Фукушима предстояха още 5 години и кошмарът изглеждаше позабравен. Гледката на изоставени села и ръждивия бетонен саркофаг на реактора не бяха особено впечатляващи, особено за човек, който е виждал подобна разруха и в България. Само дозиметъра в джоба показваше стойности около 5 пъти над нормалните и непрятното писукане подсказваше причината за липсата на хора. Животни (и то главно диви) имало много – зоната около Чернобил се беше превърнала в естествен резерват.
Хора в тази зона живеят, макар и не много. Посетихме възрастна двойка, която живееше в дървената си къщичка от есента на 1986г. до 2006 без особени премеждия. Завърнали се скоро след евакуацията – малките пенсии и носталгията ги накарали да решат – ако ще мрем, поне да е в къщи. Такива хора в Зоната (както е известно мястото около АЕЦ Чернобил, което се управлява от Украинското Министерство на Извънредните Ситуации) има няколко стотин и профилът им без изненади беше – еднакъв – над 95% бяха пенсионери, родом от селата, в които живееха и понастоящем. В началото имало опити да бъдат повторно изселени и настанени другаде, но в крайна сметка упоритостта им се оказала по-голяма и властите в Украйна се отказали да ги местят, а дори им предоставили известни комунални и социални услуги, както и медицинска помощ веднъж-два пъти месечно. Така установили, че живота в радиоактивна зона е възможен, радиацията оказва по-малко влияние на възрастни, отколкото на деца и ако човек не поглъща изотопи и горещи частици с храната и водата си, шансът да се отърве без сериозни проблеми нараства значително. Доказваше го и присъствието на нашите домакини – държелив старец с крепко ръкостискане и бабата, която имаше проблеми главно с краката, заради възрастта си. Това не е покана за спокоен живот с дозиметър, а проста констатация за приспособимостта на Homo Sapiens. Между другото – Чернобил се намира на бреговете на река Припят, която се влива в Днепър, а Днепър тече през Киев и после се влива в Черно море. Ако сте били на море през 1986-та, може да сте поели точно толкова радиация, колкото живеещите около АЕЦ Чернобил старци за последните години.
Далеч по-голямо и подтискащо впечатление прави обезлюдения град Припят, където са живели до 26 април 1986г. 50 хиляди души – работници в централата и техните семейства. Градът е почти изцяло панелен – блокове, училища, детски градини и т.н. – в момента празни и населявани само от спомените на бившите си обитатели. Представете си комплекс като Люлин или Младост празен и напуснат и ще добиете представа за усещането в Припят. Още по подтискащо е било в първите години, преди разрухата да обрасне в бурени и когато в някои жилища се е виждало как са били напуснати без нищо да се изнесе от тях – на хората не се е разрешавало дори да носят пари (банкноти) и дрехи със себе си – всичко се е унищожавало на изхода от Зоната в дните след аварията.
Поразително впечатление прави и Музея на Чернобил в Киев, съхранил главно снимки и спомени за хората, които с цената на живота си в нощта на аварията спират първоначалния пожар и овладяват ситуацията. Една малка бележка привлича вниманието ми – Бележка за Ликвидатора (както официално се наричали работниците по ликвидаране на аварията). В нея черно на бяло с пишеща машина някой гений от съветското МВР е написал, че “товарищ еди-кой-си, ликвидатор на ЧАЕЦ, не следва да изпълнява съпружеските си задължения за следващите 3 (три) години и следва да му се назначи дубльор”. Кратко и ясно. Дата и подпис. Зяпам бележката и си представям как някой старши лейтенант от пожарната обикаля в търсене на дубльор, който да спи с жена му за три години напред. А после – поживем, увидим е поговорка, точно за случая. Питам директорката на музея за тази абсурдна бележка – не вярвам да е истина и не вярвам, че тези бланки реално са използвани. Тя вдига рамене и казва, че всичко това попаднало при тях с някакъв архив при разпада на СССР, никой не знае дали има наистина хора, освободени от съпружески задължения. Подобни абсурдни ситуация покрай аварията има много, близки на починали не можели да разберат в коя болница са починали и къде са погребани, заради вездесъщата съветска (вече руска) мания за секретност. Ако някой ден отново попадна в Киев, този музей ще го посетя отново. Далеч е от Майдана и Хрешчатик, но си струва да се види.

В последните дни наблюдаваме странно развитие на външно-политическите отношения между България и НАТО, което леко изненадва. Официални американски представители заявиха, че САЩ ще разположат тежка военна техника в България и други пет източно-европейски страни, които са източния фланг на НАТО. Вместо потвърждение от българска страна, че ще приеме тази военна техника и приветства ангажимента на съюзниците ни към сигурността на България, която сама не може да се погрижи за нея, от МС дойдоха озадачаващи изявления. На първо място военния министър Ненчев порази с неадекватността си за пореден път – никой не бил изпратил официално искане до МО за тази военна техника. Сигурно е, че разговори на политическо и експертно ниво са водени многократно за увеличение на присъствието на съюзнически войски в България, която все по-рядко се държи като член на НАТО. Руската пропаганда нееднократно заплаши, че подобно действие ще превърне страната в цел на руски ракети, което окончателно постави край на илюзията “Русия е приятелска страна”. Практически целите на Русия са ясни – отслабване на източния фланг на НАТО и настройване на общественото мнение срещу САЩ, които се представят като агресивна сила. Подобен тип хибридна война не се води за първи път (справка 1941-44г.) и затова сегашното и повторение е тревожно – точно затова присъствието на военна техника и войски на САЩ се явява гарант за независимостта на България в ситуация, когато българската армия не е в състояние самостоятелно да гарантира сигурността и на община Лом.

След като през устата на Сергей Лавров Кремъл директно назова желания от него сценарий на трета Балканска война през 21 век, за малко хора останаха илюзии за това как точно Русия се опитва да дестабилизира региона. Като подклажда стари вражди и страхове, Москва се опитва да минира европейското бъдеще на Балканите и да демонстрира на Запада, че “пускането” им в НАТО и ЕС е било грешка с непредвидими последствия.

Последното интервю на Путин за Кориере дела сера показва част от тази стратегия на разделяне. Кремълският режим комуникира само с лидери от западната част на ЕС и отправя посланията си към западняците – не се бойте от нас, няма да ви нападнем. Източна Европа е изключена от това послание – за руснаците тя е територия. Това личи ясно от трактовката – НАТО разполага своя инфраструктура все по-близо до нашата територия, както казва Москва. Това определя виждането на Путинския режим, че територията между Запада и Русия си остава ничия земя, в която Москва има права на разпореждане. Точно това кара Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния и България да усещат поривите на Кремъл да ги “освободи” повече отвсякога. Още повече, след като един генерал от КГБ – Леонид Решетников, председател на РИСИ (съмнителна организация, която вербализира руски имперски тези), заяви, че България е директно окупирана от американците и НАТО, които подкупили управляващите. Това явно показва руската гледна точка от времената на Втората световна война, която гласи, че братския български народ следва да бъде “освободен” от независимостта си, а една част от него да бъде избита в угода на Кремъл – справка 1944-45г.

Македонската заигравка на Кремъл може и трябва да бъде използвана от България срещу путинския режим и неговите апологети на Балканите – Сърбия и Гърция. България следва да декларира (както и правилно направи Даниел Митов), че независимостта и териториалната цялост на Македония не подлежат на преговори и съмнения. София може и трябва да окаже политически и дипломатически натиск върху Албания и Косово да подкрепят Македония като държава и да пресекат всякаква подкрепа за сепаратистки формирования. В рамките на НАТО България трябва да повдигне по-остро въпроса за премахване на гръцкото вето за членството на Скопие като вредно и всъщност обслужващо Москва. Същевременно, натискът от страна на Брюксел и Вашингтон, от София и Тирана трябва да покаже на домораслия антички диктатор Груевски, че е време да понесе последствия за действията си. България трябва да декларира подкрепа за Македония, която да не се свързва с отделни политически сили и персони, и да изисква от властите да проведат ефективна лустрация на агентите на УДБА и сръбските служби, както и да започнат ефективна работа по изграждане на работещи институции. След открити и честни избори, Македония трябва да започне възможно най-скоро преговори за членство в ЕС, след като подпише договори за добросъседство и сътрудничество с всички свои съседи.

ЕС и Вашингтон трябва да окажат жесток натиск върху Гърция да оттегли ветото си за членство на Македония в НАТО и ЕС като вредно. Властите в Атина трябва да се научат да уважават желанието на съседите им да нарекат страната си както искат, ако Скопие изрично се откаже от всякакви претенции към Гърция, което неизменно ще стане в процеса на присъединяване към НАТО и ЕС. В случая гръцкото вето резултира в ирационалната “антиквизация” провеждана от режима на Груевски, което според местни наблюдатели е просто желание да се дразнят гърците в полето, което те считат за свое. До голяма част маскарадът в Скопие и античните статуи са просто кривото огледало на събитията, стартирани от Атина още преди 20 години. А и гърците, тези царе на изнудванията, успяха да вкарат Кипър в ЕС през 2004г. просто като заплашиха, че ще наложат вето на разширяването към Източна и Централна Европа. Кипър, който има много по-тежки проблеми от Скопие – разделен де факто на две и изкупен от Москва.

Сърбия също трябва да знае, че ще се присъедини към ЕС заедно с Македония, но не по-рано от нея. Това би представлявало ясна перспектива за Белград, който в момента усеща умората от разширяването на ЕС и затова заиграва с Москва. Бързо приемане на Черна гора в НАТО и ЕС може да се окаже нужния импулс за Западните Балкани в посока Запада – Черна гора е малка и незабележима за Европа, но откъсването и от ръцете на руснаците ще е откровен знак за региона. За трайно решение на въпроса е нужно да се вземе и дълготрайно решение за двата сегашни протектората на ЕС – Босна и Косово. Необходимо е или да бъдат признати от всичките си съседи като държави, или да се разделят така, че нестабилността, която генерират, да бъде прекратена. Всяко преначертаване на границите обаче трябва да става с максимално прозрачни преговори и референдуми, както и гаранции за живота и имуществото на хората, живущи в засегнатите страни. Целта е или Босна и Херцеговина да стане стабилна федерация, или да се раздели цивилизовано, както и Косово да успее да осигури бъдеще за гражданите си – в рамките на сегашното си или ново устройство. Ясно е само, че сегашния вариант устройва само Русия, която не спира да прави аналогии между Косово и Крим.

Вчера излезе новината, че кораб с между 700 и 900 нелегални имигранти се е обърнал в Средиземно море като досега спасените са по-малко от 30 души. Седмици преди това друг кораб се обърна, а за цялата 2014г. загиналите са около 3500 души. Над 100 хиляди души са успели да се промъкнат през Средиземно море в ЕС и по всичко личи, че тази година този рекорд ще бъде надминат. Един друг казус обаче остана в сянка от мащабно тиражираните трагедии с жертвите на потъналите кораби – италианската полиция арестува заподозрени в убийство на един от корабите, заловен и спасен в морето от Бреговата охрана. Задържаните изхвърлили в морето 15 души, чиято вина била в това, че са…. християни. Това е парадоксът и жесток намек за бъдещето, което ще се случи, ако тази вълна от имигранти не бъде овладяна. На кораб, пътуващ към Европа, в която християните са над 80% няма място за християни. Тези кораби носят бомби със закъснител, които ще избухват в летища, гари и паркове на Европа, задействани от ръцете на децата на сегашните бежанци. Всякакви приказки за интеграцията им се разбиват в капсулираните им общества и исканията им за бурки във Франция, шериат в Англия и още джамии в Германия. Толерантността за тях е еднопосочна улица, от която черпят привилегии, но нямат задължения. Всъщност една от общите цели на Ислямска Държава, Ердоган в Турция, Аятоласите в Иран и покойния Кадафи в Либия е именно наводняването на Европа с мюсюлмани, които да се заселят там и да поставят местните общества пред свършен факт. Това ще да даде на Ислямска Държава повече спящи клетки и потенциални маргинали за бойци-атентатори, на режими като този в Анкара и Техеран ще даде политическа тежест вътре в ЕС, който те разглеждат като обект на експанзия. Това е нещото, върху което Европа следва да се замисли. В противен случай европейците могат да се окажат в положението на онези 15 души за които няма място на кораба, защото са християни. Или онзи английски войник в Лондон, заклан от нигерийски имигранти преди година.

Вчера стана известен един факт, който окончателно срина мнението ми за това управление като водено от здрав разум. Министъра на регионалното развитие Лили Павлова направи изказване, поразително по своята неадекватност – държавата няма пари да ремонтира магистралите, затова намалява скоростта по тях. Това изказване идва, след като решение на Агенция Пътища намали скоростта по над 50 километра участък от АМ Тракия на 90 км/ч. Причината е тривиална – тези участъци не отговарят на критериите за магистрали – всеки, който е карал по тях, знае това. Така всъщност България отново няма един цялостно изграден магистрален път. Изказването на “любимката на Бойко”, “министър синьо яке” не оставят съмнения в компетентността и – недоумение буди факта, че все още заема пост, който не е за нея. Остава отворен въпросът – защо се строят нови магистрали, след като не могат да поддържат сегашните? Как ще АПИ поддържат инженерно съоръжение като тунел при Кресна с дължина над 10 километра, след като нямат пари за подмяна на асфалт? Думата корупция в пътното строителство просто придобива реални измерения.

Нека направим сметка откъде се взимат пари за поддръжка на пътищата по закон.

1. Винетки за автомобили, камиони и автобуси. За около 3 млн. превозни средства не зная каква точно е сумата, вероятно е посочена някъде на сайта на АПИ.

2. Акциз и ДДС върху цената на горивото – около 60% от крайната му цена се формира от данъци и акцизи, които отиват в бюджета. Вероятно се харчат за всичко друго, но не и за поддръжка на пътища. Това би следвало да се промени.

Не може да се строят нови магистрали без да се реши проблемът с качеството на строителството им и поддръжката на по-старите участъци. Това налага радикални антикорупционни мерки, които да се приложат в действие.

Дори и за най-големия наивник стана ясно, че целта на Путин в Украйна не е Донбас, не е и самата Украйна – целта е разбиването на НАТО и ЕС. Путин сам назовава своите врагове – Западът, който колонизира всичко и е превърнал украинската армия в свой легион. Това е реториката на Кремъл и то не от вчера – с подобни думи Путин се обърна към аудиторията си в Мюнхен през 2007-ма, после и след нападението срещу Грузия и ре-окупацията на Абхазия и Южна Осетия.

След окупацията на Крим и войната в Източна Украйна, заради която на Москва бяха наложени санкции, за Путин става ясно, че няма много време и то работи срещу него – кръвта на руската икономика изтича и това го подтиква към по-остри действия и предизвикателства към основния причинител на бедите му – САЩ и водените от тях коалиции НАТО и ЕС. Така, както си го представят в Кремъл.

Енергийната битка е много важна част от стратегията на Кремъл да раздели ЕС от САЩ и после ЕС на Западна и Източна Европа. Хибридната война и информационната пропаганда, водена активно и срещу България има за цел да разколебае увереността на новите членове на НАТО и ЕС, че ще бъдат защитени срещу агресия от Русия. В пропагандата на местната агентура Москва се представя като поредния освободител от лошият Запад, който е окупирал и експлоатира неизброимите природни блага на Източна Европа и България в частност. Ако тази теория ви се струва глупава – да, такава е, но вярващите в подобни глупости в България надхвърлят един милион души. В тази пропаганда газът и злополучният газопровод Южен поток имат своето място – с тях, според Русия и местните и рупори, България печели много милиарди долари (за рубли никой никога не говори, дори руснаците) а без тях – става суровинно зависима от своя враг (според Кремъл) Турция.

С това стратегията на Москва в тази война става видима – да изправи Турция, която не подкрепя санкциите на САЩ и Запада, срещу нейните съюзници от НАТО и ЕС (към който Турция се стреми) и то в ключов за Русия регион – Черно море. Руснаците с тревога наблюдават укрепването на военната мощ на НАТО в Черно море и цялата им пропагандна машина предава този страх. Последните заигравания на Москва с Атина наливат още вода в мелницата на московската агентура – Гърция си прави каквото си иска, въпреки, че е в НАТО и ЕС, защитават интересите си. Проектът “Турски поток” е още в морето, но гърците и руснаците не са казали, как той ще се съобрази с Третия енергиен пакет на ЕС. Няма начин тръбата да влезе от Турция в ЕС, без да има споразумение между Москва и Брюксел за пречките, които и попречиха да излезе директно на брега на Паша дере до Варна. Т.е. казано накратко – ще отстъпи или Москва, или Брюксел, тук Гърция не играе. Който и да отстъпи, България има своя силен коз и пред двете страни – тя следва правилата на Брюксел в преговорите с Москва, ако Брюксел отстъпи, то пречките пред Южен поток отпадат. Ако Москва отстъпи – те пак отпадат. Няма никакъв аргумент този газопровод да заобикаля България, освен целта на Русия да смаже това малко и засега непокорно звено в стратегията си за проникване на Балканите – точно както е направила преди малко повече от сто години, в навечерието на Балканската и Първата световна война. Тогава в ролята на газопровода е била Македония, разделена на “спорна” и “безспорна” зони. Между двете световни войни срещу България действа един съюз, наречен “Малка Антанта”, който включва пак Гърция и Югославия и има за цел да изолира София като естествен център на Балканите. В момента Кремъл се опитва да подсили остта Атина-Белград-Будапеща и да вкара в нея и Скопие, а България да бъде изолирана и откъсната от ЕС – териториално и психологически. Това е нещо, срещу което София трябва да се бори с всички средства.

– следва да се покаже на Белград, че участие в подобни “завери” значимо намалява шансовете им да станат член на ЕС. Следва да им се подскаже и, че Сърбия ще стане член на ЕС след Македония. Това следва да е знак към Гърция, най-големия адвокат на Белград за ЕС, да намали обструкциите в посока непризнаване на името на Македония. Името на БЮРМ е най-малкия проблем за ЕС и ролята на Атина тук е деструктивна и анти-европейска. Проблем е набиращия авторитаризъм режим на Груевски в Скопие, който явно е загледан в античния си пъп, докато готви аншлус със Сърбия, и за който Гърция е удобния враг. Остта Атина-Белград следва да бъде разбита, защото това е антиевропейски проект и Брюксел трябва да застане зад България в това. Македония в ЕС ще е положителна стъпка и за лишаване на гърците от илюзиите им, че могат да търгуват с влияние в полза на Русия, докато искат пари от Берлин и Брюксел. Сърбия има един изход – да последва Войводина към Европа, или да загуби и нея. В подобен сценарий една тръба, идваща от Турция и вървяща по околовръстното на Балканите има деструктивна роля и просто не трябва да се допуска. Просто защото е равнозначна на “зелени човечета” във Варна и Бургас, и турско-сини човечета в Пловдив и Хасково.

Не съм гледал филма “Дякон Левски” на Максим Генчев, но реакциите, рецензиите, статиите за него свършиха работа – вече имам мнение за нещо, което не съм видял лично – както и за 80% от нещата, между другото. Не мога да коментирам режисьорските похвати и дължината на филма, която според някои е прекалена, както и сценария, който бил самоцелен, но ми се струва, че Генчев е напипал фабулата за успешен филм – поне като реклама. Едва ли има човек, който да не е чул, че Апостола псува заптието на майка (кощунство според официалния образ, който гради една светла личност, лишена от човешки слабости) и да няма мнение по въпроса.

Според мен предстои “нова” ера в историческата кинематография на KLETA MAJKA BALGARIQ – филмиране на биографични образи на български герои. След края на соца и епопеи като Златния век, Време разделно и т.н., сега предстои вероятно да видим филм за Ботев, в който в сюблимния момент героя пада прострелян с попържня на уста. Прави впечатление, че изключително благодатни като материал теми като Съединението и Сръбско-Българската война от 1885г., Балканските войни 1912-13г. са практически terra incognita за кинематографията. След появата на блестящия “Мера според мера” и най-романтичната и трагична част от българската история в началото на 20 век е оставена без внимание. Между другото и там присъстват пиперливи реплики и псувни. Тръпнем в очакване.