УБО – Управление на Бъдещите Облаци

Преди седмица Ангела Меркел направи едно смразяващо предсказание – ако Германия затвори границата си, това би могло да предизвика нова война на Балканите. Канцлерът не уточни точно кои балкански страни визира в това предупреждение, направено по-скоро за да тушира вътрешно-германската опозиция на приемането на нови и нови мигранти, но вероятно е визирала страните от Западните Балкани – най-вече Сърбия, Македония и Хърватия, които са най-потърпевши от бежанските вълни и биха пострадали от всяко рязко германско движение. Мнозина наблюдатели вече обвиниха Меркел в късопаметност, защото именно тя каза преди месеци, че Германия ще приеме всички бежанци, което накара много обитатели на лагерите в Турция да потърсят пътя до Германия на картата. Други нарекоха това поведение на канцлера типично западняшко лицемерие и измиване на ръце, но фактът е налице – Меркел изрече на глас нещо, за което от месеци насам пишат издания като Foreign Affairs и др., както и във по-специализирани доклади на наблюдатели и разузнавателни централи, достъпни в интернет. Нова война на Балканите е възможна, и то не само заради бежанците. Всъщност тълпите мигранти могат да се окажат искрата, която да подпали бурето с барут. Точно както един неумел атентатор успява все пак да рани смъртоносно австрийския ерц-херцог Фердинанд в Сараево преди малко повече от 100 години. Това задейства такава поредица от дипломатически и политически ходове и събития, че няколко месеца по-късно всички тогавашни Велики сили били във война една с друга. Всички мислели (Антантата и Централните сили), че победата ще е бърза и до Коледа войниците ще са си у дома. Ситуацията обаче се проточила и мирът дошъл чак след 4 години, а Европа не била същата – от картата и изчезнали цели 4 империи – Руската, Австро-Унгарската, Османската и Германската. В добавка имало и над 10 милиона убити и над 20 млн. ранени и осакатени.
Подписаните мирни договори били толкова лоши и несправедливи, че просто направили следващата голяма война неизбежна – и тя избухнала след малко повече от 20 години. Всичко това започнало от един нескопосан младеж с револвер в ръка в Сараево през 1914г.
Политик като Ангела Меркел едва ли прави подобни изказвания необмислено или погрешка. Германското разузнаване вероятно докладва точно какво се случва по границите на Европа и в самите страни от Балканите. А тук събитията са тревожни.
– Напрежението между Хърватска и Сърбия ескалира забележимо в последните месеци. Хърватска е вече член на НАТО и ЕС, което много сърби възприемат като несправедливост спрямо тях лично и разбира се, обвиняват Запада в двойни стандарти при приемането. Хърватия отпразнува тази година 20 години от операция “Буря”, с която освободи окупираните от сърбите свои територии. Това освобожедние беше съпроводено и с прогонване на около половин милион сърби от родните им места и затова честването беше остро критикувано от сръбския премиер Вучич. В сръбската преса хърватите бяха наречени усташи и фашисти, операция Буря беше обявена за геноцид срещу сърбите, а националистите на Шешел разбира се обещаха отмъщение и възмездие. Ако това ви се струва безобидно, то нека напомним, че войната в Югославия започва с мач в Загреб между белградския Цървена Звезда и местния Динамо. Едва ли може да си представим сега Сърбия да нападне член на НАТО и ЕС, но отношенията между двете страни са на определено ниско равнище, след взаимните блокади и затваряне на границите.
– В Босна и Херцеговина, напрежението между двете части на трудно сглобената федерация се покачва. Република Сръбска смята да проведе референдум, с който да се допита до гражданите си дали да допуска съдебни решения и органи на властта на мюсюлманско-хърватската федерация на територията си. Самата Босна не успя да изгради жизнеспособна държава 20 години след подписването на Дейтънския мир, при Милошевич беше принуден да приеме условията на САЩ и да ги наложи на босненските сърби, заплашен от бомбардировки над Белград. САЩ спечелиха войната, но не успяха да се оправят с мира – БиХ си остана държава с огромен държавен апарат, дублиране на институции и министерства на федерално и местно ниво и съпроводените с това разходи и корупция. Страната остава и формално зависима от върховния представител на ЕС, който играе роля на помирител и последна инстанция между босненци, сърби и хървати, които още не могат да намерят причини да живеят в една държава. Много от жителите на Република Сръбска искат да се отцепят от Босна и да се присъединят към Сърбия, в която също има силни щения в тази посока. “Ако албанците може (да се цепят), защо ние да не можем”, е графит, който може да се види в Баня Лука и други градове в Босна. В момента Босна и Херцеговина е затънала в институционална криза, в добавка към нулевите икономически перспективи и това кара лидери като този на Република Сръбска Милорад Додик да играят с националистическата карта.
Разбира се, едно отцепване на половината от Босна едва ли ще мине без съпротива от страна на босненци и хървати, като се има предвид, че вътрешните граници на изкуствената федерация са определени в Дейтън по доста странен и принудителен начин, като се е търсел паритет в територии 51/49 процента между босненци и хървати. Повече детайли има в книгата на тогавашния специален пратеник на САЩ в Босна Ричард Холбрук “Да спреш войната”. Резултатът е, че тези административни граници разделят сърби и босненци по начин, който не удовлетворява никоя от страните – това само по себе си е рецепта за конфликт в бъдеще.
– Още по на юг е Черна гора – държава в която управляващите са несменяеми от времето преди Милошевич. Тези управляващи проведоха референдум за независимост и превърнаха Черна гора в кандидат за НАТО и ЕС, независимо от докладите на различни разузнавания и европейски институции, които уличават несменяемия Мило Джуканович в покровителство на контрабандата и връзки с мафията. Джуканович е премиер и заема този пост от 1991г. до 1998г., когато става президент до 2002г., след което се връща на премиерския пост. Той е най-дълго управлявалия европейски лидер, по-дълго дори от бащицата Лукашенко в Беларус. Въпреки всичко, Черна гора се ползва с подкрепата на САЩ за НАТО и води преговори с ЕС за присъединяване, като е отворила 20 и затворила 2 преговорни глави – много по напред от Сърбия, например. ЕС поддържа силен натиск върху Подгорица за борба с корупцията, което поставя властите в сложна ситуация да симулират борба със себе си. Черна гора е и убежище за сенчести руски капитали, като се счита, че руснаци владеят ключови активи в малката република, чието население е наполовина това на София. Точно затова и Русия има значителен интерес (а вероятно и успех) да превърне Черна гора в свой “троянски кон” в ЕС – нещо, което не се получи съвсем добре в България.
Гражданите на Черна Гора вероятно имат много причини да са гневни на управляващите си, но когато през октомври започнаха масови протести срещу властта, много наблюдатели се запитаха защо чак сега? Отговорът за мнозина се крие в изразената от САЩ подкрепа за ускорен прием на Подгорица в НАТО – получаване на покана до края на 2015 и официално приемане през 2016г. Москва незабавно възрази и нарече подобна покана “провокация” и сега много хора считат, че протестите се дирижират от групи, чрез които Кремъл желае да покаже сила на Балканите и да демонстрира на САЩ, че волята им не може да се пренебрегва – както го демонстрира в Сирия. В Черна гора живеят значителен брой сърби (макар за много хора и самите черногорци да са сърби), които твърдо са против членството в НАТО, което считат за агресор към Сърбия и виновник за разпада на Югославия.
Трудно е да се предположи как Черна гора ще укрепи военно НАТО, както и от каква външна опасност е заплашена страната, но въпросът за членството и в Северноатлантическия алианс може да се счита за изцяло политическа и дипломатическа битка между Москва и Вашингтон. Засега.
– В Западните Балкани остава и дежурната нестабилна зона – Косово, която си е де факто протекторат на ЕС и НАТО. Шансовете и за приемане в ЕС са нулеви (шест държави от съюза не я признават въобще), икономическите и проблеми са огромни и единствения сектор с растеж е този на организираната престъпност, която според определени източници се простира чак до премиера Хашим Тачи – бивш командир на АОК и според международни свидетелства – замесен във военни престъпления. Косово има определен проблем и с интеграцията на другите народности, най-вече сърбите, които желаят да се отцепят и присъединят към Сърбия. Самата Сърбия счита Косово за своя провинция и всякакви преговори за признание са застинали в тази точка. Поради изброените факти не е за учудване, че броят на косоварите, търсещи убежище в Европа е устойчиво голям и не спира. Русия изцяло подкрепя исканията на Сърбия и използва Косово като прецедент и оправдание за всичките си действия – в Грузия, Украйна и където още поиска. Не е трудно да си представим сценарий, в който Кремъл би използвал Белград, за да хвърли предизвикателство срещу Вашингтон точно в центъра на Балканите, ако положението в друга гореща точка се нажежи.
– Македония – след протестите срещу властта на несмениямия вече десетилетие Никола Груевски от месец април, атаката на македонската полиция срещу терористична група в Куманово и лятната драма с бежанците на границите с Гърция и Сърбия, страната изглежда привидно спокойна. Македония беше спомената и от руския външен министър Лавров в сценарий, в който тя се поделя между България и Албания, което предизвика реакции в София и Скопие. Вътрешно-политическите проблеми, за които ЕС се опитва да посредничи, могат да ескалират до ново насилие, а между-етническите отношения с албанците също са напрегнати.

В цялото това буре с барут, вътрешни противоречия и външни намеси бежанците изглеждат като фактор, които може, а може и да не може да подпали конфликт между държавите. Доста от балканските лидери с раздразнение гледат политиката към мигрантите на ЕС и на Германия в частност, която образно може да се нарече “иди ми-дойди ми”. България и Унгария изградиха стени по южните си граници, това явно се доказва като работещ модел, независимо от протестите на ВКБООН и други организации. Въпросът е, какво ще се прави със “затапените” около 100 хиляди сирийци, афганци и други, ако Германия и Австрия затворят границите си? Може да се стигне до вариант на балканско сътрудничество, в който големи групи от тези хора са въдворени и затворени в лагери, а оттам депортирани в посока Турция (която вероятно ще откаже да ги приеме обратно). Това би могло да провокира напрежение между ЕС и Турция, което да засили нестабилността на Югоизточна Европа. Всъщност, политиката на Ердоган и Давутоглу в посока Балканите отдавна предизвиква опасения сред страните от региона, поставени в менгемето на Кремълската пропаганда и нео-османизма, маскиран като мулти-културализъм. Самта Турция води необявена война срещу кюрдите и ако политиката на султана в Анкара продължи в същия дух, тази война може само да се разраства. Дали това не е имала в предвид фрау Меркел?

МВР показа истинското си лице – и не само премиерът се уплаши от това какви хора го пазят (той би трябвало да е наясно). Практически цялото общество разбра, че от тази структура, която има претенции към Конституцията (въпреки, че не познава НК и НПК) и за парите за изтребители и превъоражаване на армията (нямало нужда от изтребители, парите за тях били нужни за МВР), не може да очаква нищо смислено. Не е случайно, че в последните дни все по-упорито се говори за грузински сценарий в реформата на гробището на ул. Шести септември.

Всички тези случаи показват тотално сбъркване в подхода за превенция на престъпленията, наказването на престъпниците и работата на МВР – там грешката е системна. Подобно на ВСС, което съществува главно, за да иска по-високи заплати от министъра на финансите, работата на МВР е да произвежда абсурдни новини, които струват около милиард лева годишно. Единствения удачен вариант (макар и много закъснял) за реформиране на това ведомство е грузински сценарий, приложен от Михаил Саакашвили преди повече от десет години – закриване на всички щатове и назначаване на нови хора след прозрачен избор с конкурс. Добре е това да стане преди група от 500 души да бъде задържана от патрулка в центъра на Пловдив, защото не е платила на каналджиите да ги закарат директно до София.

Парадоксално, или закономерно, но горивата в Македония са с около 50 стотинки на литър по-евтини от тези в България. През пролетта литър дизел беше 58 денара (31 денара е лев), а в момента е 50 денара – 1.60 лева по курса. Газта е 25 денара. Това всъщност са нормалните цени за горивата, ако в България пазарът не беше изкривен от присъствието на руската Лукойл. Публична тайна е факта, че тази компания не плаща данък печалба в България (защото не декларира такава), а Агенция Митници от доста време насам има проблеми с поставянето на измервателни уреди на нефтеното пристанище Росенец. Всичко това едва ли се случва без политически протекции и резултатът е видим – най-високи цени на горива (като се извадят ДДС и акцизи) в целия ЕС. В добавка тези горива са и най-некачествени – с дизел от българска бензоностанция изминавам малко над 900 километра, с гръцки или румънски дизел – 1050-1100 километра. Държавата явно закриля монополистите и ощетява гражданите – следователно лоялността и плащането на данъци към подобна държава едва ли трябва да е приоритет, както съм писал и в текста за Булгартабак и контрабандата.

Изходът е лесен – нека накажем тия хора, като ги ударим в оборотите. Ако 10 хиляди коли от област София, Перник и Благоевград заредят поне веднъж месечно в Македония (от София най-близката македонска бензиностанция е на 110 километра, от Перник – 80, от Благоевград – 30), това значи, че всеки от тях си е направил екскурзия, при която е спестил между 25 и 30 лева (при 50 стотинки разлика за резервоар от 50-60 литра). Ако човек желае, може да направи цял уикенд в Скопие, което е отдалечено от София на 240 километра, или пък да яде скара в Крива Паланка или Делчево и да се върне същия ден – избори много. В добавка към качественото месо и скара, има едни кашкавали и сирена със надпис МЕШАН (смесен), които миришат като и имат вкус на истински продукт. Не зная защо, но в Македония и Сърбия яденето е по-качествено и добро на вкус от това в България – едва ли ЕС е виновен за това или слабите регулатори, за които съм писал другаде.

Да се върнем на горивата – ако 10 хиляди коли на месец заредят гориво за грубо по 100 лева в Македония, това е спад от един милион лева в приходите на бензиностанциите в три области, които вероятно ще го усетят. Ако колите са 50 хиляди, или 100 хиляди – тогава спадът ще е пет или десет милиона лева – това може да е и повод държавата да се замисли.

Имигрантската криза, маскирана като бежанска, започна да придобива ясни очертания на нашествие към Европа от страна на араби, африканци, азиатци и други народности, които нямам време и желание да изброявам. Да поставим няколко ориентира в тълпата от дезинформация:

1. Тълпите имигранти идват в Европа главно от Турция, която за тях е сигурна държава, но те не желаят да останат там. Това са главно мюсюлмани, млади мъже, които явно не желаят да се бият за свободата и бъдещето си в свободни Сирия и Ирак (Афганистан, Сомалия, Еритрея, Либия и която още провалена държавица се сетите), а предпочитат да нахлуят в Европа като в супермаркет, който имат намерение да разграбят. Жените и децата сред тях са малко и те биват изтиквани напред пред камерите и журналистите, които имигрантите възприемат като “полезните идиоти”, пропагандиращи каузата им. Със същото презрение те се отнасят към храната, която правозащитници им носят – някои от тях “бягат” от войната с повече пари в джоба, отколкото домакините им изкарват за половин година. Точно затова и “сирийците” подминават презрително бедни страни като България, Македония, Сърбия и дори Унгария и настояват на своите човешки права да отидат, където пожелаят. Правата на домакините им в Германия например, които може и да не са съгласни да приемат един милион нови абонати за социални помощи, явно не ги интересуват. Фактът, че немската полиция е заловила пратка сирийски паспорти показва до каква степен работи брандът “сирийски бежанец”, разработен перфектно от медиите като образ на страдалеца.
2. В същото време наблюдаваме нежелание на бежанците да се установят в стрнаите от Залива или в Турция, където хората са техни единоверци. Като човек, който е пребивавал в ОАЕ, мога да каже, че тази страна като обществено и социално развитие е в дълбокото средновековие – бичуване за прелюбодейство се обявява и изпълнява публично, а политически и граждански права е забранена дума. Там управляващите шейхове купуват послушанието на поданиците си със смесица от пари и страх – единственото, което отличава богатите монархии от Залива от останалите арабски режими на Близкия Изток са по-широките социални програми за местните, крепени с робския труд на пакистанци, индийци и филипинци плюс петро-доларите. Краят на петрола ще доведе до крах на тези автократични режими, какъвто крах едва бе избегнат в Бахрейн през 2011г. със инвазия на саудитски войски. В тези страни чужденците никога не са добре дошли и не могат да придобият гражданство, дори и да са единоверци – добре известен факт. Затова, Европа е примамлива дестинация дори за мюсюлмани, които явно са изгонени от страните си и са насочвани от режими като тези в Анкара и Рияд в посока ЕС – това е една бъдеща бомба със закъснител. Днешните бежанци са утрешните евро-джихадисти, които ще имат нужда от джамии във Ватикана, Шарият в Париж и халифат в Андалусия. Това е факт, произтичащ от примитивността на религията им и начинът и на прилагане. Хора, които считат богохулството за престъпление, за което се убива с камъни, както и жените за нещо подобно на машини за раждане на деца, явно са далеч от стандартите на цивилизования свят. Всеки, който е пребивавал в Близкия изток извън Дубай е виждал, че жените видимо имат права точно колкото и камилите или козите – тяхно единствено право и задължение е да раждат бойци на пророка.
3. Когато човек има работа с подобни хора, е нужна качествена преоценка на понятията. Съчувствието те възприемат като слабост, а слабостта винаги води до доминация над по-слабия. Основна цел на новодошлите в Европа е да се закрепят максимално добре в квартали, които те обособяват като анклави и правят негостоприемни за други, дори и за местните жители, след което да изтеглят максимална част от многобройните си братя, сестри и братовчедеи, които от своя страна повтарят същият цикъл. Ако не вярвате, прекарайте около седмица в квартала около Лъвов мост и ще получите представа за механизма на това заселване. Подобен процес тече и е много по-напреднал в страни като Германия, Холандия и Белгия. Късогледото отношение на Ангела Меркел към имигрантите ще доведе до това, че крайната десница в Западна Европа ще стане популярна поне колкото Йобик в Унгария и Златна зора в Гърция, която се очертава да вземе 10% от гласовете на гърците на предстоящите избори и да стане трета политическа сила. Ако в десетина страни от ЕС дойдат на власт хора, в сравнение с които Виктор Орбан изглежда като мекушав левичар, то съдбата на новодошлите бежанци в Европа може да се окаже застрашена повече, отколкото при Ислямска Държава. Струва ви се невероятно? Преди пет години никой не си е представял и беше също толкова невероятно, че тълпи от хора без документи ще се изсипват от влаковете в центъра на Германия без никакъв контрол.
4. Редно е да направя и едно отклонение – за мен цветът на кожата и религията на тия хора, идващи през границите, няма никакво значение. Много сирийци вероятно са по-бели и светли от самия мен, така че това не е фактор. Не желая да ми навират религията си в очите като причина за отказа им да живеят цивилизовано и не считам, че те ще се интегрират в обществата, в които отиват. По-вероятно е да се капсулират и да създадат нови проблеми там, където се установят. Защото всеки от тях носи собствения си ад със себе си, макар и да твърди, че бяга от него.

Днес научихме две важни новини:

1. Кандидатът на БСП за кмет на Пловдив Георги Гергов показа учудваща липса на възпитание и такт в студиото на бТВ. Няма значение дали трудовия ти път е започнал като свинар или говедар, това не е срамно. Срамно е обаче обноските ти да бъдат като на свинар след 20 години присъствие в “елита”, каквото Гергов се опитва да покаже. Абсолютно безпардонното му поведение пред водещата Марчева и изпускането на нервите по повод на срутилия се хотел в Слънчев ден, където загинаха 4-ма души без договори и осигуровки бяха показателни. Гергов се е надявал случката да бъде потулена и вероятно е бил готов да плати, за да не му задават подобни въпроси в кампанията, поне не във водещите медии. Нападките му срещу ренегатите от АБВ на Гоце подсказват кална септемврийска кампания. Друга “новина”, изпусната от Гергов, е факта, че кара кола с дипломатически номера – явно е един от онези “сламени” (почетни) консули на тотално неизвестни държавици в България, за които основния келепир е, че оставайки граждани на Клета Майка България, си гарантират известен имунитет и неприкосновенност. Червените номера на бившия свинар освен парвенющина са и ярко свидетелство за отношението му към червената рая, която той се кани да управлява като кмет.
2. Валерия Велева, едно от лицата, дишащи с блатни сомове, днес обяви тарифата си. Фамозната Мадам В (според Меди Доганов) стартира сайта Епицентър, в който ясно е обявена ставката за репортаж, коментар, анализ и интервю. Блатното дъно показа ценоразпис.

Снимката на едно удавено дете на турския бряг срещу гръцкия остров Кос потвърди максимата – смъртта на един е трагедия, смъртта на стотици (същата седмица се удавиха още поне 210 души в лодка, тръгнала от Либия към Италия, но нямаше снимки) е статистика. Всеки човек е видял в мъртвото дете своето или друго близко същество на същата възраст и този ефект беше максимално експлоатиран от всички медии и НПО-та, които са в бежанския “бизнес”. Бизнес в смисъл, че работят в посока на обслужване и улесняване на имигрантския поток в Европа. Заедно с тригодишното дете са загинали и петгодишното му братче и майка им.

Встрани от сълзите, тук се повдигат няколко интересни въпроса. На първо място, докога ЕС ще разрешава на Турция да изнудва европейците с имигрантския поток? Турския султан (президент) Ердоган не пропусна да нападне ЕС за случая с детето, намерено мъртво на турския бряг. Все пак, нека да отбележим нещо, което беше ясно, преди унгарския премиер Орбан да го каже – бежанците са на сигурно място в Турция и желанието им да се преместят в Европа е всичко друго, но не и бягство от война. От милионите, които са решили да се настанят в Европа в разрез с всички правила, не повече от 15% са сирийци, бягащи от война. Другите са иракчани, афганци, суданци, нигерийци, бангладешци, сомалийци, които просто търсят сигурността на европейските социални програми. Стъпвайки в Европа, те вече имат искания – бързо получаване на статут, жилище и медицински и социални помощи за тях и семействата им. Това показва крахът на африканската и азиатската анти-колониална борба и нуждата тези два континента (или големи части от тях) да бъдат колонизирани и управлявани от Европа отново – главно заради благото на собствените им жители, които не могат да се управляват сами.

Доколкото загиналото дете е кюрдче от Кобане, нужно е да се каже и нещо друго – борбата на кюрдите за независимост е точно толкова легитимна, колкото са терористични бомбардировките на Турция срещу тях и колкото по-рано това се разбере от САЩ и ЕС, толкова по-добре ще е за стабилността на региона. Един независим Кюрдистан върху 500 хиляди кв. км от етническите си земи върху днешен Ирак, Сирия и Турция ще е този крайъгълен камък стабилност, който липсва на Близкия Изток от началото на 20 век досега. Кризата с бежанците в Кобане е пряка отговорност на турското правителство, което негласно и явно подкрепя Ислямска държава срещу кюрдите. Това просто не може да продължава така.

В заключение може да се каже – не нужно България да взима ноу-хау от Израел за стена по границата с Турция. Има достатъчно инженерни кадри, които ще изградят и по-добра преграда, без да взимат ноу-хау от евреите. Нужно е финансиране и политическа воля за стена Резово-Александруполис.

Нова форма на измама ме споходи вчера. След периодично повтарящите се финансови брокери, които ми предлагат да умножат парите ми за секунди, ако се включа през тях в световната валутна и борсова търговия, вчера ми звънна друг бодър тип.

Търся директора или управителя, изстреля заучено той. Намерихте го, връщам дрибъла в неговото поле. Тук започва историята как индексирали данните за фирмата ми и дали те били актуални, за да останат в тяхната база данни. Казвам, че вероятно са актуални. Адреса дали е същият, за да ви пратим фактура, идва решаващия финт. Опитва се да го прокара като дреболия, нещо за което сме говорили и сега е просто детайл от “услугата”. Фактура защо, контрирам аз. За нашите услуги по индексиране и пазене на данните ви. Google го е направил преди вас, изтрийте ги, ако искате, казвам аз. С това разговора приключва без да му дам възможност да ме убеждава колко много изпускам, ако не съм индексиран в много-посещаваната-му-бизнес-директория. Това подочувам е редовна измама – явно разни хора се опитват да ви продават въздух, като се надяват плащане от 30-50-100 лева да мине между капките в големи фирми, или пък в някои фирми да се стреснат от изпратената им фактура и да я платят без много въпроси. Е, предупредени сте.

В последните месеци, бежанската вълна през Македония и Сърбия показа явно, че решението на България за издигане на стена по границата с Турция е било правилно, макар и закъсняло доста. Хората, които идват от Турция вече не са бежанци, а незаконни имигранти. Това е поради простия факт, че са били бежанци при напускането на Сирия, но в Турция са били в безопасност.

Изявленията на много от тях, дадени пред услужливите микрофони от палатковите лагери, показва ясно те как възприемат ЕС – като супермаркет. В момента са се запътили към на-богатите му щандове с намерението да получат каквото искат, а европейците ще платят сметката – стар пост-колониален синдром на африканци и азиатци. Усещането им, че имат право на всичко, което поискат и то веднага, ще доведе тези хора до крах на илюзиите, когато Германия, Австрия и Холандия започнат да ги експулсират един по един. Този момент наближава – едва ли германците искат да приемат само през тази година един милион имигранти, които в повечето случаи ще натоварят социалните им фондове и трудно ще се интегрират. Никой не желае да отглежда бъдещите евро-джихадисти, в които ще се превърнат децата на тези маргинализирани имигранти. Въпросът е дали ЕС ще се справи с тях, преди да успеят да разрушат един от основополагащите му принципи – Шенгенското споразумение?