УБО – Управление на Бъдещите Облаци

ООН непрекъснато доказва правотата на моята теза, че е остаряла и ненужна организация, в която има супер-сили с право на вето, което ефективно блокира работата му до говорилня – доста скъпа при това. Създадена след края на ВСВ, ООН всъщност отразява доминацията на победителите от тази война над победените, плюс един Китай за разкош – най-многолюдната ядрена диктатура в света. При това разположение на силите – Русия (като наследник на СССР) и Китай във Съвета за сигурност и Германия и Япония извън него е ясно, че ООН се е изпразнило от съдържание най-късно с разпада на СССР през 1991г. Няма смисъл от реконструкция и реформи в ООН – то трябва да се саморазпусне и на негово място да се създаде по-адекватна организация.

Последната реакция на една организация към ООН – Върховния Комисариат за Бежанците е поредното доказателство за тази тежка неадекватност. ВКБООН е създадена да се занимава с проблемите на бежанци от войни и в последните години е буквално окупирана от левичари и представители на Третия свят, които очевидно се опитват да назидават страните в Европа и да им натрапват несъществуващи техни задължения. Едно от тези “задължения” според ВКБООН е приемането на всички желаещи имигранти в Европа и настаняването им за сметка на европейците. Тази организация явно оказва подкрепа на НПО-тата, които се занимават с трафик на хора под прикритието на хуманитарни мисии и изразява загриженост, че достъпът им до европейските брегове не е толкова безпрепятствен, колкото им се иска. Очевидно е, че ООН и подопечните му формирования са се напълнили с представители на държави от Третия свят, които и имат чисто количествено преимущество спрямо Европа и Северна Америка и се опитват да извлекат и ползи от този факт – примерно с ангажиране на ЕС, САЩ и Канада във всевъзможни донорски програми за развитие, от които обаче парите като резултат винаги попадат в джобовете на определен тесен кръг от местния племенен елит. Населението на 90% от “държавите” (слагам кавички, защото понятието държави е доста условно за голяма част от териториите в Африка и Азия) в Африка и Азия е дефакто подложено на лоши условия за живот от същите тези режими, чиито представители във ООН и ВКБООН заемат места наравно със страни от Европа и Северна Америка и се опитват и да ги поучават и да морализаторстват на тема мигранти.

Проблемът на мигрантите няма да бъде решен с преселването им в Европа, това е ясно за всички. Населението на Нигерия е близо 200 милиона, ако само един процент от тях решат да се преселят в Европа, това са 2 милиона нови жители, всеки от които изисква от белите да му предоставят социални помощи (не работа) и жилище и то веднага. По подобен начин разсъждават и останалите мигранти, идващи от Сенегал, Ангола, Мозамбик, Етиопия, Ирак, Афганистан, Пакистан, Бангладеш и прочее, което означава – десетки милиони чужденци, които нямат никакво намерение и желание да се интегрират, а единствено да получат това, което нямат в страните си – по-добър живот. Това тяхно желание обаче не обвързва европейците с нищо и не задължава правителствата на ЕС с нищо, независимо от воплите на ООН и световното левичарство. Колкото по-трудно попадат в Европа и колкото по-голям процент от мигрантите биват връщани там, откъдето са дошли, толкова по-рано ще осъзнаят, че проблемите им могат да бъдат решени от самите тях в собствените им страни, а не с товарене в саловете и лодките на трафикантите. Така както преди 40-50 години африканците “извоюваха” независимост от колониалните си господари, и после разбрали, че няма какво да правят с тази независимост, която изисква от тях да взимат решения и да носят отговорност за тях, и сега се изисква да вземат решение и да отговарят за него – да се качат в лодките, или не.

Вчера се появи публикация за България в един от най-големите руски блогове, който в руския интернет се радва на огромна популярност – Varlamov.ru. Публикацията е изцяло за София, и авторът съзнателно е търсел гета, които е извел на преден план – цигани, просяци и т.н. са му любима тема във всяка точка на света, така, че не следва да мислим, че Иля Варламов иска да обиди българите специално. По този начин той пише и снима и руски градове и цели региони на Русия (например Дагестан и Махачкала, Сочи и Адлер) са му почти кръвни врагове. Варламов е един от малкото адектватни руски журналисти и като чета какво пише за режима на Кремъл, често си мисля за Политковская… Критиките му за София са напълно приемливи и вероятно и това вижда всеки чужденец, който за пръв път кацне на Враждебна – панелки, мръсотия и неуредици. Това, което ме дразни мен и останалите софиянци, дразни и чужденците – поздрав за Фандъкова и Столична община! Интересно, не е написал и ред за Софийското метро, трамваите и тролеите, а той пише подробно за публичния транспорт във всяка страна, където стъпи.

Прави впечатление, че и съзнанието на Иля Варламов, който на практика не помни соца, е застинало във времената на СССР по отношение на България. Това е така по отношение на практически 100% от руснаците – те, независимо от убежденията си и отношенията си към Запада, възприемат България снизходително – като бивша Задунайская губерния и/или 16-та република. Всяко политическо действие на София в Кремъл не се разглежда като действие на суверенна страна, а своеволие на генерал-губернатор, който трябва и може да бъде поучаван. Текста на Варламов е пълен с клишета – за “освобождението” от турците, за това, че България е била съюзник с Нацистка Германия срещу Русия (те възприемат СССР като вид руска империя) и други подобни, които като информационен “пълнеж” показват и какво знае (по-точно какво не знае) целокупния руски мужик за България. Колкото и космополитен да е Варламов и с модерни възгледи, рашистката пропаганда е промила и неговия мозък по отношение на България – правенето на внушения, че по време на соца НРБ е процъфтявала, а сега загива под робството на ЕС и НАТО е точно такъв тип мислене “диагноза руснак”. Няма нужда да се сърдим или обиждаме на хора като Варламов, Жириновски, Толстой или средния руски ватник – но има нужда външната политика към Русия да се втвърди, визите за руснаци силно да поскъпнат и възможностите им да купуват жилища и да се сдобиват с жителство и гражданство рязко да се редуцират – само така ще се научат, че Болгария – все таки заграница.

Независимо дали ще дават по 2% или по 4% от БВП за отбрана, европейските съюзници на САЩ няма да угодят на американския президент – той иска тези пари да отиват директно в американската хазна, и то веднага.

Последната визита на Доналд Тръмп в Брюксел донесе яснота как той вижда Организацията и ангажиментите на САЩ към най-голямата архитектура за сигурност в света след Втората световна война – като охранителна фирма, където всички плащат рекет на най-големия играч. За Тръмп всичко е бизнес, сделки и който иска сигурност, трябва да си плаща – буквално, сега и веднага. Под неговото ръководство Белия дом успешно погребва и последните претенции за световно лидерство и визия и заприличва все повече на Кремъл. Да, САЩ заприличват на Русия и това не е комплимент. Доналд Тръмп руши доверието и отношенията си с Европа и единствения явен печеливш от това е Русия – няма как да не се усъмним в теориите, че Путин и Русия имат полза и участие в изборната му победа срещу Хилъри Клинтън. Тръмп явно работи срещу ЕС и иска да го разруши и замени с двустранни споразумения с всяка страна, в които разбира се ситуацията ще е – America first. Предлагал е на Макрон в прав текст да напусне ЕС, подстрекавал е Тереза Мей за твърд Брекзит в замяна на търговско споразумение с Вашингтон и вероятно усилено работи в тази посока и с други страни. Тук усилията на САЩ и Русия отново подозрително съвпадат и администрацията на Тръмп няма обяснение за това. В лицето на Тръмп Европа вижда точно тази Америка, с която не иска да си има работа – безпардонни, нагли реднеци, които по стар каубойски маниер първо стрелят/обиждат, а после казват добър ден. За Европа остава да се надява, че следващия президент (и то още от 2021г.) ще е по-читав от сегашния, но като се има предвид низходящия тренд от Буш-младши насам (за всеки от тях – Буш, Обама и Тръмп си казвахме – не може да е по-зле) има вероятност и да е по-калпав.

Доналд Тръмп е напълно прав в едно – който иска сигурност, трябва да си плаща за нея. Старата българска народна мъдрост гласи – който не храни своя армия, ще храни чужда (това пак е смисъла на посланието на Тръмп, който каза – дайте ми пари, за да оставя американските войници в Европа). Дали тази армия ще се нарича (руска) освободителна, или (турска) поробителска, е въпрос на гледна точка – все още никоя дипломация, международна политика и междудържавни отношения не са доказали, че факторът собствена армия е излишен. Примери – от Швейцария, Финландия и Израел, та чак до САЩ, Русия и Китай. Стремежът на Северна Корея да се сдобие с ядрено оръжие изглежда доста по-оправдан, ако има насреща си държави с лидери като Тръмп, които разбират само (и единствено) от сила. Да, Тръмп разбира само от сила и уважава само силата – затова се държи грубо със съюзниците си и засипва с комплименти диктатори като Путин и младия Ким. Поведението на САЩ към съседите му и към ЕС поразително прилича на поведението на комунистически Китай към останалите държави в Южно-Китайско море, където отново царува политиката тип “слон в стъкларски магазин”.

Как това касае България?

България е закъсняла в превъоръжаването си с поне 20-25 години и това изоставане вече личи на всички нива в армията. Има цяло поколение офицери, които в кариерния си път от лейтенант до полковник не са виждали нова техника, освен по учения и мисии в чужбина. В последните десетина години бяха похарчени близо 2 милиарда лева за нова техника, от което армията не стана по-боеспособна. В темата закупуване на ново оръжие се упражняват всякакви “експерти”, лаици, малоумни журналисти и обикновени корумпари-лобисти, които често свалят нивото на “дебата” до “то няма пари за деца с увреждания, вие самолети ще купувате”. Подобно ниво на публични спорове и дебат показва до каква степен е вдебилено обществото и колко лесно опорните точки на потенциалния враг (ако някой е забравил, това е Русия) намират почва в обеднялото (в буквален и преносен смисъл) българско общество. Българската армия има летци, които не летят повече от 30-40 часа годишно и те де факто са по-опасни за себе си, отколкото за потенциалния враг. Сред професионалните войници има такива, които не изстрелват повече от един пълнител с патрони годишно, не стрелят с повече от един реактивен снаряд и т.н. – всичко заради дефицит и недостиг на пари. Те са летци, артилеристи, картечари и т.н. само на хартия и по ведомост – взимат заплати като такива, но уменията им са твърде спорни.

Българската армия се нуждае от превъоръжаване с пълната гама въоръжение, което да стартира веднага. България трябва да отделя по 2.5-3% от БВП за сигурност като това стартира също веднага, а не от 2024г. Закупуването на определен тип изтребители, танкове, БМП-та, кораби за флота и т.н. да не е плод политически решения и лобизъм – в това отношение показателен е примера на Илиян Василев, който от висотата на про-западните си възгледи и моралния кредит, който получи като попадна в кремълския черен списък, безсрамно лобира за втора ръка американски самолети Ф-16, без да декларира дори с половин уста конфликта си на интереси. С подобни несръчни лобисти дори и най-смислената идея за превъоръжаване ще добие комедиен оттенък.

България следва да купува ново и европейско оръжие и оръжейни лицензи за производство на техника, както и офсет от европейските си партньори. Държави като Швеция, Финландия и Австрия, които не са членки на НАТО, са в пъти по-близки до нашата концепция за сигурност, отколкото янките, които де факто поставиха нещата на място с идването на Тръмп – за тях сигурността си е търговия с елементи на изнудване. Държави като Германия (на първо място), Франция, Италия, Испания могат да предложат цялата нужна гама въоръжение на България на приемлива икономическа и политическа цена, плюс бонуси като офсет. Заслужава си да се помисли за сключване на междудържавни договори с тези страни (на първо място с Германия) и откриването на кредитни линии за въоръжение, които да бъдат погасявани с периодични вноски в следващите 30-40 години – така процеса ще е максимално ясен и управляем.

България като член на НАТО е задължена на първо място да гарантира собствената си сигурност и да допринася за сигурността на Алианса. Казано накратко, страната трябва да има флот, ВВС и сухопътни войски, които да са способни да водят настъпателни и отбранителни бойни действия самостоятелно и в координация с други войскови части на НАТО за продължителен период от време. Всичко друго са политкоректни приказки за наивници и глупаци, които обслужват Кремъл. Обслужват Кремъл, защото в момента България е това, което Москва иска да има по целия Източен фланг на НАТО – слаба армия и разединено от хибридната война общество. Колко по-рано този факт бъде осъзнат, толкова по-рано ще започне и борбата с последиците от него и предприемането на правилните мерки. В момента дори и 22% от БВП няма да направят българската армия боеспособна – поради простия факт, че управляващите корупционери и руски агенти не желаят това.

Вчера се случи нещо, което затвърди за пореден път убеждението ми, че държавната компания за жп-превози трябва да бъде оставена да фалира, работещите в нея съкратени на 60% и от оставащите активи евентуално може да се създаде нова компания.

Отидох до касата на БДЖ на Централна гара – София, където имаше опашка от 10-15 души. Тези хора бяха обслужвани изключително бавно от две касиерки на преклонна възраст, с компютри, работещи под DOS (през 2018г.) и с едни мазни тефтери, в които се записват резервациите. Прекарах близо половин час на тази опашка за да установя, че за желаната от мен дата още не се продават билети – била твърде отдалечена във времето и системата не я обработвала. Запсувах ги звучно и си тръгнах с твърдото убеждение, че и последната дотация от над 100 млн. лева е просто кофа с вода в огромна бездънна каца. Две служителки на гише, почиващи през два часа и обработващи клиенти със скоросто 3-4 в час, вероятно струват на държавата (просто защото държавата плаща всичко накрая) поне 20 хиляди лева годишно, а резултата от работата им е такъв, че БДЖ не може да прибере парите на всички желаещи да ползват услугата им, а същевременно се оплакват от липса на пари. Един обикновен сайт със система за резервации би вършил по-добра работа.

Тук някой би отбелязал, че сайта на БДЖ има онлайн-система за покупки на пътувания. Тънката разлика с истинска резервационна система е това, че покупката на билет през сайта не е истинска покупка и не ви гарантира място във влака (или пък запазено купе за нощен влак) ако тази покупка не е отразена от някоя от лелките на касите във мазните тефтери. Т.е. онлайн-резервациите на сайта се сблъскват със суровата железничарска действителност на държавно дотирана фирма, която няма никакъв интерес да поддържа качествена и удобна услуга. Ето затова, БДЖ трябва да умре. За да има истински железопътни услуги за превоз на пътници и товари.

Според последен доклад, Москва е пратила над 50 агенти-убийци в Черна гора, за да убият премиера тогава (и сегашен президент) Мило Джуканович. Провинението на черногорския лидер пред кремълския сатрап е това, че той се е осмелил да иска страната му да стане член на НАТО. За Москва Черна гора има особено значение, като страна с излаз на Адриатическо и Средиземно море, където руснаците отчаяно се нуждаят от база за остарелия си флот, различна от несигурната Сирия.

Историята с опита за преврат срещу Подгорица, скалъпен с подкрепата на Москва и отчасти Белград, нашумя през 2016-та година, в навечерието на приемането на Черна гора в НАТО. Към този момент на сметката на руснаците се пишеха събития като свалянето на малайзийския Боинг над Украйна, една две химически атаки в Сирия, извършени от протежето на Путин Асад и окупацията на Крим и Източна Украйна. Все още предстояха новините за намесата им в изборите за президент на САЩ, както и историята със отровените Скрипал във Великбритания. Във всички тези деяния – сваляне на граждански самолет с ракета, нескопосани кибер-атаки, нескопосан опит за преврат с недобре платени сръбски военнопрестъпници, нескопосан опит за отравяне с вещество, недотам познато на широката публика – има една обща черта. Това е уникална смесица от некадърност и импровизация, каквато е характерна само за широката руска душа. Както го е казал бившия руски премиер Виктор Черномирдин – “Искахме по-добре, но се получи както винаги/Хотели как получше, получилось как всегда”. Подобна нескопосана пропаганда са и периодичните визити в България на т.нар. “кремълски мотористи” (защото те не са рокери) наречени Нощни вълци, които са комичен опит да бъде представена Московията в малко по-модерна светлина, различна от ватенки и ушанки, шпагини и катюши.

Тази некадърност на външните им операции им дава идеално алиби да отричат, когато нещо се обърка – тази ракета не е наша (в случая с Боинга над Украйна), ако бяхме ние, никой нямаше да разбере и Скрипал нямаше да е жив (за случая с отровата), ако бяхмее ние, преврата щеше да е успешен (за опита за преврат в Подгорица). Принципно в подобна тактика за отричане има смисъл, ако няма твърде много следи, които да показват обратното, но за кремълската пропаганда това никога не е било от значение.

Подобен нескопосан опит за държавен преврат, подпомогнат от Белград, беше и нахлуването на тълпи (сред които и сръбски и руски шпиони) в парламента в Скопие и атаката срещу Зоран Заев – отново некадърен опит за отклоняване на Македония от орбитата и на про-ЕС и про-натовска интеграция.

Истината е, че тези опити за дестабилизация на Балканите от страна на кремълския режим няма да спрат и дори и некадърно изпълнени, имат своя разрушителен потенциал за държавността на държавите от Юго-Източна Европа. Дори и в момента, когато руснаци със салове бягат към Япония, или майки на неизлечимо болни деца в Москва продават лекарствата им за да свържат двата края, Империята на злото се опитва да запази и упражнява злотворното си влияние върху Европа и България в частност. Дори и като използва Световното първенство по футбол, което ще остане в историята като СП по корупция. Там Москва отдавна е световен шампион.

Подобен текст се появи вчера в един от най-смислените руски блогове и де факто единствената адекватна медия в Русия – varlamov.ru. Като чете този блог, човек почти остава с впечатетлението, че “самая магучая в мире” е на път да се превърне скоро ако не в нормална, то поне в нормализираща се страна.

В конкретната публикация авторът Александър Кулманов, както сам се определя “от категорично братската Беларус”, дава гласност на неща, които явно тревожат много от хората, живеещи в държави, които кремълската пропаганда може да нарече “русский мир” с всички смъртоносни последици от това.

На периодичната среща Путин-Лукашенко, където обикновено се обсъжда какво ще получи беларуския батюшка срещу своята поне на думи вярност към московския государь, този път били повдигнати неприемливи за Минск руски искания – не са ясни детайли, но като цяло било поставено искане за по-тясно хармонизиране на руската и беларуската политика, в смисъл – Беларус още по-силно да се съобразява с Русия. За дотации под формата на нефт, газ и заеми явно не е ставало дума. Това е накарало Лукашенко за пореден път да се притеснява за личната си съдба и за политическото си дълголетие – нещо което той периодично прави от 2014г. насам. В определен момент преди десетина години Лукашенко беше предложил дори обединение на Беларус и Русия като конфедерация, явно с идеята да се нанесе в Кремъл по някакъв начин. Това стана около периода, в който Путин и Медведев играеха театъра със смяна на местата и художествената самодейност на минския диктатор едва ли се е харесала на Путин, а той не забравя подобни неща. На Бацко му беше казано в прав текст, че Беларус може просто да стане поредния руски регион, а после това беше показано и наяве – в Крим и Донбас.

Това показно обаче, както и заканите в проправителствени медии, депутати и анализатори (които обикновено спускат информации, твърде скандални за да бъдат официално изразени от Песков или Путин), че Беларус е време да бъде опитомена и вкарана в правия път, а Лукашенко е време да си търси дача в Ростов (намек за Янукович) явно не се харесва много на хората, които виждат как точно идва “руский мир” в Донбас. Според Кулманов, за средния беларуски гражданин (80% от всички) е все едно дали ще живее под управлението на минския или московския государь – и двамата са еднакъв тип диктатори. Това, което вълнува средния беларуски мужик е дали и колко ще се вдигнат заплатите и цените, а ако идва Mother Russia – поне да стане без война, зелени човечета, ихтамнети и разни областни “народни республики”, управлявани от местни бандити, подобно на Луганск и Донецк в Украйна. Парадоксално, но репутацията на Кремъл като управляваща сила е многократно понижена именно в очите на рускоговорящите в околните страни именно заради поведението на Путин в Украйна. Всички виждат, че той де факто праща войски, но не и пари и инвестиции (или поне не достатъчно) в Донбас и Луганск. Местните жители искат руски паспорти, а получават някакви непризнати и от Русия “документи” на ДНР и ЛНР. Въобще имиджа на Русия закрилница силно страда от случващото се в Донбас и Украйна. Беларус едва ли може да очаква повече щедрост и по-малко насилие, особено като се имат предвид кремълските традиции в тази област.

Книги за това как Украйна ще бъде завладяна и върната в правия път се публикуват и издават в Русия повече от 15 години. Купувал съм си подобни книги от руска книжарница в София. Това са не публикации в интернет, не вестникарски статии, каквито имаше хиляди и те подготвиха почвата за 2014г., това са книги в многохиляден тираж – короната на всяка пропаганда. В момента подобен тип държавно-спонсорирана пропаганда и информационна агресия набира скорост и по отношение на Беларус и Казахстан, които явно са следващите пешки в шахматното поле около Русия, които Путин е решил да вземе под носа на Вашингтон. Но Кулманов пита Кремъл – ако искате да направите Беларус поредния дотационен регион и бюджетна черна дупка (явен намек за Чечня и Кадиров), то и сега ние изцяло разчитаме на руски нефт, газ и пари за да оцелеем, отбраната, манталитета и всичко са си руски, икономиката е 99% зависима от руската – защо по дяволите ви е нужна война и тук? Не стигат Украйна и Сирия ли? Не се чудете защо русофобията се засилва – тя не пада от небето, а резултат от конкретни действия.

Според Кулманов дори въпросът за НАТО и ЕС на битово равнище в Беларус се разглежда така – в крайна сметка ще се получи като в Полша (явно добър пример) или като в България (явно лош пример)? Темата за България като лош член (или непълен) на НАТО и ЕС освен в самите НАТО и ЕС явно се експлоатира от пропагандата в бившия СССР – един вид – вижте ги българите колко спечелиха, и вие ли това искате? Това издава силно непознаване на България и Балканите сред 99% от рускоговорящите,  но това не е новина, а не е и тема на този пост.

Накратко – никой, дори и в Беларус, не очаква, не иска и не желае никакви руснаци и руски човечета (редовна войска, ихтамнети или друг башибозук) да ги освобождават или отбраняват по какъвто и да е начин. Ако Русия успее да създаде успешна държава и общество, тогава и без нужда от армия ще е модел и притегателен център за околните страни, подобно на САЩ за Мексико. Но дотогава си остава обикновена държава парий с агресивни намерения.

Опорните точки на т.нар. руски “медии” са тъпи като за домашно ползване, но парадоксално – намират отзвук и в ЕС.

Пропагандната “информационна агенция” РИА Новости е публикувала нов пасквил, с който да убеди оскотелия от обедняването и заплашен от още по-голямо обедняване (повишение на данъци, цени на горива и пенсионна възраст) руски избирател, че не само в Русия е зле. В ролята на обичаен “козел на отпущение” е избрана България, с която “журналистите” в свръхсилата Русия обичат да се сравняват.

Заглавието и посланието на текста – България умира заради ЕС е насочено както към руския избирател, така и към рускоезичните граждани на Украйна и Беларус, които виждат в ЕС модел за развитие, докато Русия е модел за деградация. Единствения начин това да се промени според полит-технолозите на Кремъл и медийните тролове на Пригожин са мантрите, които нямат общо с истината.

Нека погледнем истината в очите – населението на България намалява. Факт. Това обаче не е заради ЕС, защото дори в любимата на Москва Сърбия (която е извън ЕС) населението също намалява, по същия начин, по който намалява и в България – чрез измиране, ниска раждаемост и емиграция. В самата Русия населението също намалява по същите причини и според изследване на Левада Център (единствената що-годе достоверна руска социологическа агенция) 60% от руснаците на възраст 18-29 години мислят за емиграция. Друго изследване посочва 1/3, искащи да отидат в Германия – същата тая Германия, която дядовците им прегазиха като скотове. Т.е. повече от половината младо население на Русия мисли как да избяга от рая на Путин. Причината, поради която не го е направило, е че не може – заради визи и ограничения, наложени от цивилизования свят на гражданите на Руската Федерация, те де факто се намират в затвор, или в лагер. Точно както и при Брежнев, 40 години назад. Разликата с България е, че българите имат право и възможност да пътуват, живеят и работят във всички страни на ЕС и във всяка от тях да се чувстват у дома си. Това могат да потвърдят и хилядите руснаци, които кандидатстват за българско гражданство всяка година. Не зная в последните 20 години макар и един българин да е подал съзнателно документи и да се е сдобил с руски паспорт. Всяка година стотици хиляди руснаци избират да прекарат почивката си в България, много дори си купуват имоти тук -да сте чули за българин на почивка/туризъм в Русия, или да си е купил имот там? Това показва ясно дали България или Русия е по-добро място за живеене и почивка.

Много от хората, напуснали България, са го направили преди тя да стане член на ЕС, и дори в страни извън ЕС – САЩ, Канада, Австралия и т.н. Отново няма българи, избрали да заминат да учат, живеят или работят в Русия (с малки изключения на командировани там служители на европейски компании). Дори и децата на комунистическата и сегашна социалистическа номенклатура и върхушка безусловно избират САЩ и Западна Европа – както и децата на руския управляващ режим, впрочем. В самата Русия демографския баланс се влошава допълнително от това, че руснаците са де факто прогонени и са малцинство в много от съюзните “республики” – в Северен Кавказ, Удмуртия, Татарстан, Якутия и Бурятия. В тези републики единствените руснаци са назначени и изпратени от Москва чиновници и военни, местното население ги гледа като окупатори и не ги приема. В добавка – над 25 милиона руснаци са официално бедни, по официалната руска статистика, която има по-занижени стандарти дори от българската. Българския БВП на глава от населението е по-висок от този на Русия, и от ЕС България е получила повече от 10 млрд. лева като директни инвестиции в ключови икономически сектори. Точно обратното, Русия е откраднала в последните 10 години повече от 50 млрд. лева от България чрез корупционни проекти, лоши практики, монополно положение на пазара на горива и директно изнудване по “проекти” като АЕЦ Белене. Дори ако се оставят парите настрана, от ЕС България черпи позитивен опит в социалната и икономическата области, медицината и науката чрез обмен на знания и административен капацитет, които Русия просто не притежава. Ефективна руска администрация е оксиморон и от Русия идва това, което може да се определи като нестабилност, несигурност и лоши управленски практики във всяка една област. Плюс истинска имперска наглост и безочие, както видяхме в поведението на цигарения патриарх Гундяев около 3-ти март.

Всичко това стъпва върху неверния и грешен аргумент, че България преди 1989г. е била процъфтяваща промишлена и аграрна страна. Дори и при сравнение на формални икономически показатели показва, че България в момента е в пъти по-богата към момента на 89-та, когато де факто беше фалирала. Обвързана с военизирана и ненужна структура като СИВ и с остарялата технологично икономика на СССР, България беше просто някакъв вид суровинен придатък за евтини плодове и зеленчуци, давани на Москва на безценица срещу некачествени стоки и машини. Всеки който е виждал и карал руска кола и камион, може да потвърди това. Търговията в рамките на СИВ беше форма на азиатски алъш-вериш, в който поради липса на истинска валута (никой не приемаше руски рубли, поради липсата на стойност дори тогава) беше въведена изкуствената величина “преводни рубли”, чийто курс реално беше обвързан с долара. Въобще, държава с валута, която е избягвана дори от собственото и население, едва ли може да се счита за икономически еталон за нещо. Русия и до днес си остава суровинен придатък на Запада.

Единствената причина населението на България да не стане 7 милиона още през 1970-та година се нарича телени мрежи, картечни вишки и немски овчарки. Комунистите бяха превърнали страната в концентрационен лагер буквално и всеки опит за бягство се наказваше със стрелба и затвор, ако беглеца оцелее. Апологетите на социализма и оплаквачите на България и ЕС трябва да бъдят поставени поне за месец в условията на живот от 80-те години на 20-ти век, за да имат идея за какво става въпрос. На първо място трябва да бъдат лишени от право да пътуват в ЕС.