УБО – Управление на Бъдещите Облаци

Това е реплика от преди 20 години, когато един приятел отива в тогавашната СИК да търси обезщетение за открадната кола. Там му предложили друга подобна кола, от същата марка и модел, но с друг цвят. Когато човекът все пак настоял да получи парично обезщетение, “застрахователя” му отговорил – Забрави! Ние пари не даваме.

Тази история се повтаря в още по-гротескна форма и днес, в 2019г., когато наследника на СИК – БулИнс, се изгаври нечовешки с хората, загубили близки в катастрофата край Своге. Като се позовава на абсолютно измислени пречки (липса на документи и “това не е обществен превоз”) компанията, в лицето на изпълнителния си директор Стоян Проданов, превежда проформа по 10 лв. на сметките на няколко човека, и то само за да изпълни формално изискване на КФН, което обжалва в съда. Стоян Проданов е добре известен в Свищов като доцент във факултет Финанси и едно от доверените лица на бившия ректор на Стопанската Академия Величко Адамов. Именно и тази Академия е мястото, където доста кадри на СИК, известна с имената на братя Маргини, Милчо Бонев – бай Миле, Дмитрий Минев – Димата Руснака, Румен Николов – Пашата, са завършили там бакалавърски и магистърски степени през годините. Личният ми опит сочи, че за целта не е нужно дори да се ходи до Свищов повече от два пъти годишно, а срещу заплащане съответната диплома може и сама да намери адресата си. Нямам идея в кой точно момент от научната си кариера гл. ас. Проданов е срещнал и/или изпитал някой виден сикаджия, но е факт, че към днешна дата той се титулува изпълнителен директор на БулИнс. Връзките на премиера Бойко Борисов със предшественика на БулИнс също са публично известни и това вероятно дава смелост на сикаджиите да се подиграват с човешката болка и нещастие. Единствения въпрос без отговор засега е – защо тези мутри още имат лиценз за застраховане.

Този казус разбира се повдига за пореден път и друг въпрос – Кодекса за застраховането трябва да бъде променен така, че в рамките от три дни след настъпване на събитието ПТП застраховетеля да е длъжен да извърши предварително частично плащане по полица за ГО, застрасховка на места в превозно средство или други, когато в това ПТП има загинали и ранени. Това ще позволи близките на тези хора да посрещнат адекватно нужите от лечение или погребение, без това да ги кара да теглят бързи заеми от лихвари и да се свързват със съмнителни адвокати, за да потърсят правата си в съда. Първоначално плащане от между 10 и 20 хиляди лева за случай не е натоварващо за никой застраховател, но ще позволи на много хора да получат адекватни грижи в първите и най-важни дни след катастрофата.

Заслужава си да се помисли и за завишаване на обезщетенията – без горна граница, но долна граница от поне 1 млн. лева за загинал на пътя и 500-800 хиляди за трайно увреждане, и между 300-500 хиляди за средна по тежест травма. Подобна система на обезщетения заедно с бонус-малус ще доведе до известно завишаване на застрахователните полици, особено за рискови шофьори, както и до повишени изисквания към техническите прегледи, шофьорските курсове и изпити и контрола по пътищата. Ще има и завишени изисквания към самите пътища и както в случая от Своге – застрахователя да може да заведе иск срещу АПИ за лоши пътни условия.

Може да се създаде и презастрахователен пул, в който участват всички застрахователи, и който поема всички случаи с обезщетения над 10 милиона, както в случая с катастрофата в Своге. Това са част от правилните решения и стъпки, които ще доведат до там, че жертвите на катастрофи няма да получават смешни “обезщетения”, а бивши мутри да си играят на бизнесмени.

След последните изказвания на турския посланик Хасан Улусой в България, при това пред самия премиер Бойко Борисов и пред председателя на НС Цвета Караянчева, става ясно едно. Турция не е добър съсед за България, Турция не е европейска държава (в смисъл като спазване на европейски норми за поведение и политика) и от Анкара може да се очакват само проблеми и за в бъдеще. Това не би било толкова лоша новина, ако България беше силна и консолидирана в себе си държава, но това не е така. В България от близо 30 години в парламента има партия, която в определени случаи е била под тесен турски контрол, а като цяло – прокарва дългосрочно турски и антибългарски интереси. Тази партия е абсолютно имунизирана от политически спадове, поради факта, че мобилизира гласоподавателите си по верски и етнически принцип, освен другите икономически и властови лостове, с които е подчинила цели региони в страната. Тази власт тя неохотно споделя с държавата и използва похвати от мафиотския инструментариум за да си гарантира влияние и неприкосновеност от правосъдието. Тази партия е ДПС. Доколкото в последните години тя излезе леко от контрола на Анкара (главно заради неумение и желание на Ердоган и фактори около него пряко да курират политиката на Доган, което едва ли е посрещнато с радост), оттам активираха План Б през Лютви Местан и създадоха нова турска партия, поставяща откровено сепаратитски искания.

Желанията на всички турски партии, които те неизменно повдигат във всеки парламент и които неизбежно са поддържани от Анкара (което е абсолютна намеса във вътрешните работи) за последните 30 години са постоянни – задължително изучаване на турски език в България в определени райони и дори в цяла България (както заяви в прав текст Улусой), признаване на турско малцинство и бъдеща негова автономия, отделяне на мюфтийството от контрола на държавата и подчиняването му на турския Дианет. Доколктото подобни планове и идеи се реализират (и дори по-успешно отколкото в България) в Босна, Косово и Македония, то става ясно, че Анкара е активирала плана “Зелена дъга”, който има за цел да възстанови контрола им върху Балканския полуостров. Част от този план беше опитът да бъдат приети в ЕС без по никакъв начин да отоговарят на критериите за членство – политически, икономически и като права на човека. В Анкара заблудата, че може да е окупирала територия на ЕС (Кипър) и да стане член на този ЕС беше явна допреди 4-5 години, но след опита за преврат и жестоката разправа на Ердоган с противниците му стана безпощадно ясно, че демокрация в Турция няма. Опитите за брутална намеса във Холандия, Германия и Австрия бяха парирани от тамошните власти, което за съжаление не може да се каже за България. Френският парламент призна геноцида над арменците, извършен от Османската империя, което докара ислямистите в Анкара до ярост. САЩ наложиха санкции и сринаха турската лира заради арестувания пастор, а вероятността от още по-тежки санкции срещу Турция заради ракетите С-400 е налице. Въпросът “Турция ще бъде ли изгонена от НАТО?” не е ДАЛИ, а КОГА. Вашингтон съвсем явно укрепва връзките си с кюрдите в Ирак и Сирия, което прави и Израел. Ноторно известен факт е, че до голяма степен израелската политика предопределя и американските намеси в Близкия Изток и в последните години Турция не изглежда да е на печелившата страна.

Всички тези външнополитически и икономически загуби и поражения, съчетани с дипломатическата изолция в която изпада, карат режима в Анкара да предприема агресивни ходове спрямо съседни страни, които могат да бъдат “продадени” на избирателите като големи успехи. Ердоган губи големите градове, и дори изборните машинации вече не помагат и в отчаянието си, подобно и на диктатора в Кремъл, опитва резки политически ходове, които да го извадят от изолацията.

Какво трябва да направи България?

Властите в София трябва да използват този случай и да не позволят на Турция да и се размине, както и предишни пъти. Поведението на Анкара следва да се осъди на най-високо ниво в Брюксел и да се подчертае, че ЕС стои зад София. Ако Анкара откаже официални извинения и не поеме твърд ангажимент да спре намесата във вътрешните работи, отзоваване на българския посланик от Анкара и ескалиране на ситуацията. Това следва да е подкрепено и от декларация на парламента, която да демонстрира политическо единство за подобни действия, плюс официално признаване от страна на София на арменския геноцид (нещо, което Борисов досега еднолично е стопирал в името на приятелството си с Ердоган – реалполитик по банкянски). Това може да е съпроводено с дипломатическа подкрепа от страна на Армения и признаване на геонцида върху тракийските българи, плюс подобни дипломатически инициативи с Атина за взаимно признаване на геноцида от страна на турците върху гърци и българи в Мала Азия и Одринска Тракия. Политическия натиск и изолация може да се подкрепи и с икономически мерки като пречки за турски камиони и турските гастарбайтери в България, отмяна на правото на работа и пребиваване на разни турски мениджъри и инвеститори, както и препоръка към български граждани да не посещават Турция. Още по-болезнено ще бъде, ако ЕС въведе подобни мерки спрямо Анкара и де факто срине туристическия и транспортния им бранш. Това трябва да е съпроводено със силна информационна кампания към турците, които да адресират директно към Ердоган недоволството си от спадащия жизнен стандарт – средния Мехмед, Ахмед и Реджеп следва да знаят, че имперското величие значи по-малко лук на трапезата и все повече лишения.

България следва да работи с български мюсюлмани и да ги откъсне от идеите на ислямисткия режим в Анкара. Те следва да оценят факта, че са свободни граждани на България и Европа и като такива имат и задължения. Дори и да говорят турски и цигански в бита си, това не ги освобождава от задължението да знаят и учат български език. България следва да постави пред Анкара въпроса за изучаване на български език в училищата в Турция (главно в Истанбул, Одрин, Чорлу и Бурса), както и възстановяване на имуществото на българските гимназии в Одрин, Лозенград и другаде. За тези, които не знаят и не учат български език, може да се обмисли замяна на гражданството им с документи за неграждани, по примера на Естония. Редно е да се разбере, че в отношенията с Турция ерата на либерализма свърши и със сегашния ислямистки режим има два начина – или контакти от позиция на силата (т.е. от позиция на ЕС), или никакви контакти. Това е реалността на 21 век.

Следя драматач с катастрофата, причинена (или съпричинена) от Лютви Местан и наистина оставам с впечатлението, че в този случай той няма вина, а просто е попаднал на грешното място в грешното време – нещо, което може да се случи с всеки шофьор. Нямам никакви причини да адвокатствам на Местан, ни най-малко не му симпатизирам, но зле проектирани кръстовища в България дал Господ (или в случая, Аллах). Кръстовище, в което заради липса на видимост се налага да излизаш на път с предимство като се молиш в този момент някой да не лети със 200, аз поне преминавам три-четири пъти месечно. Толкова пъти ми се е случва и да се движа по път с предимство и да се чудя, дали колата излизаща от път без предимство, има намерение да спре и да ме изчака. Има ограничения на скоростта, разбира се, но на прав път малко са хората, намаляващи от 90-100 на под 60 км/ч ако там няма и друго (патрул с радар) освен пътен знак.

Време е за радикална смяна на модела на строеж на подобни кръстовища – ако не може да е от “магистрален” тип с вливане и отливане и лента за ускорение, а ляв завой да става само чрез надлез или подлез, то следва да се изграждат кръгови кръстовища, които да принуждават всички да намаляват скоростта. По този начин и движещия се с предимство и този без предимство ще видят кръговото и ще трябва да намалят скоростта, за да го преминат. В противен случай, “казусът Местан” може да се повтори с всеки от нас.

Преди по-малко от седмица управляващите от ГЕРБ под явното давление на ДПС приеха законови промени, с които се опрощават дългове на Главното Мюфтийство за над 8 млн. лева, натрупани от неплатени данъци, такси и осигуровки. Това безпрецедентно действие в угода само на една религиозна общност е явно незаконно (макар и облечено в проекто-закон в НС) и е просто един от белезите на управленската немощ на Бойко Борисов, който има непрекъсната нужда от гласовете на ДПС, за което им се отплаща подобаващо. Делян Пеевски ползва депутатски имунитет за всичките си деяния, които прокуратурата се прави, че не вижда, и от своя страна осигурява медиен комофорт на ГЕРБ и правителството, което се кълне, че в България няма цензура. Ахмед Доган най-накрая осребри 25-годишното си пребиваване в и около политиката и си “купи” ТЕЦ-Варна, който макар и неработещ, е по-печеливш от много работещи – особености на българския държавен енергиен модел. После дойде ред официално да си купи Сараите в Бояна, и вероятно скоро ще си купи и Морските сараи в Росенец, берекет версин. Всичко това беше след години наред, в които Доган лично и чрез пълномощници заплашваше с разрушаване на етническия мир и “уникалния етнически модел”, в който той и още няколко лица еднолично източваха държавата и бюджета в собствена полза, докато държаха оскотелия си електорат беден и необразован.

Явно след Доган и Пеевски е дошъл и момента мюфтийството (по пътя на ДПС) да капитализира етническия мир и “приноса си” за запазването му. В прав текст това значи – дайте ни пари, за да няма терористични актове и клетки на Ислямска държава в България. Мюфтийството притежава огромни имоти, парите от които отиват незнайно къде, има апетити за 2/3 от територията на страната, която била тяхна според някакви си вакъфи (които в 21 век имат нулева правна стойност, поне в Европа). Освен това получават пари от турския Диянет (реално подразделение на турската МИТ) и разлни ислямистки фондации като Мюсюлмански братя, за да развиват в България дейност, за която всички служби са наясно какво точно представлява. И вместо да получат обвинения пред съда, подобно на циганите-талибани в Пазарджик, те получиха държавна индулгенция в лицето на премиера башбакана Бойко Борисов, който издекламира неграмотната си милиционерска мантра за етническия мир, преди да плати етническия рекет.

За нас данъкоплатците стана ясно едно – в момента т.нар. “етнически мир” струва 8 млн. лева, но както знаем апетита идва с яденето и догодина този “диш-хакъ” може да стане и 80 милиона, а към 2025г. да стане 800 милиона ежегодно. Ако едната страна е склонна да дава, то явно ще има и кой да си поиска. Добър бизнес в държавата се очертат религиозни секти с екстремистки уклон, които да сдържат башибозука, докато раята си плаща. Националната сигурност го налага.

Става някаква неприятна традиция да се канят високопоставени емисари на режима на Путин в България всеки март месец. Още по-неприятно е и поведението им, демонстрация и смесица от наглост и азиатщина, пред което унизителното мънкане и хилене на Тодор Живков Бойко Борисов и Андрей Луканов Румен Радев изпъква още повече. След миналогодишната гневна тирада на патриарха Гундяев (станал известен с калимявка със сгъваема антенка-кръст), предшествана от колениченето на Илияна Йотова, тази година ролята на главен шут беше поета от самия башбакан премиер Бойко Борисов. Преди визитата на Медведев, по време на пресконференция заедно с шефа на НАТО Столтенберг в София, в типичния си словесен стил той нападна критиците си, отново се самозаяви като най-голям натовец и европеец и навърза в едно изречение измислени и реални факти. Както правилно отбелязаха експерти, ако се налага сам да се (само)убеждаваш в това какъв си, явно съмненията за ориентацията на Борисов към Русия не са само в България. И ако тирадата му пред Столтенберг за малко е замазала нечии очи, то последващата пресконференция с Медведев просто даде яснота и на последните, които се съмняваха в това, че Борисов просто се опитва да измести Радев като руски актив. Хихикане, фамилиарничене и потупвания по ръката “нема да се плашите, сме голема сила” е нивото на клуба на пенсионирания пожарникар, но не и ниво на разговор на български премиер с премиера враждебна на България чужда сила. Ако не знае, Русия е обявила НАТО за враг, което автоматично значи, че е обявила и България за враг, от което Борисов се опитва да се сниши, подобно на своя правешки ментор. Затова получава и презрителното отношение не като към враг, а като към пудела на врага, който може да стане и свой пудел, както вече е бил. Това е същността на троленето от страна на Медведев по отношение на декларациите на Борисов за изтребителите и членството в НАТО. Високия (като длъжност) гост заяви в прав текст “изтребители винаги ще дойдат, важно е да има газ”. Това може да се тълкува и като заплаха, че руските изтребители са готови за поредно “освобождение” на България и Европа. След което троленето продължи и на следващия ден с “оригиналния отговор” на заявлението на Борисов, че през лятото България ще влезе в чакалнята на Еврозоната. Медведев заяви в прав текст, че българския лев може да се привърже към китайския юан – явно осъзнал комичността на предложението котва да бъде руската рубла (поради нулевата икономическа сила на Москва), той реши да намеси в играта 1-вата в света икономика по размер на БВП. Когато подобни шутовски изявления се правят от човека, изпратен от Путин да наглежда губерниите (Медведев отива в страни, смятани от Кремъл за неважни или незначителни, а Путин отива в страни, където гарантирано получава нещо, или пък смятани за важни в Москва, като Сърбия и Гърция), това явно показва и отношението на руския режим към България. Въпросът е – кое налага тия хора да бъдат канени в България, за да си разиграват коня и тук. Особено в светлината на факта, че руското разузнаване очевидно ползва България като база за операции срещу Македония (явно незачитайки българските интереси и в угода на сръбските) и дори изпраща убийци, които да тровят български граждани в България. Като бивш служител на СИК, Борисов добре схваща йерархията в подобни мутренски отношения и това пролича в угодническото му хилене спрямо Медведев, нескопосаните му реплики на завален руски и прочее глупости и унижения. Ред е на Путин да пристигне през 2020г.

Снощи беше проведен поредния Луковмарш, който за пореден път предизвика т.нар. “прогресивна общественост” към словесни и други вълнения, материализирани в Прайд на гейове, левичари и комунисти, по-рано същия ден. Министерския съвет успя да излъчи Декларация на дипломати и интелектуалци срещу омразата в която също един куп до болка познати имена на “общественици” и обикновени хамелеони са копирали отдавна изтъркани послания. Дори одиозна фигура като Вени Марковски успя да се “изока”, като не пропусна да покаже наяве същността си на титов македонист, тип Миленку Неделко’ски. Роден в Титова Югославия, впоследствие Марковски бяга със семейството си и дядо си Венко (един от създателите на измислицата македонска нация и език) в България, където стават галеници на тогавашния режим на БКП, а Марковски-дядо е личен приятел на диктатора Живков. Марковски внук ползва всички привилегии на режима (пътувания до капиталистически страни, валута, привилегирована военна служба) до последните му дни. Впоследствие неведнъж се е поставял в услуга на БСП, като е публична тайна желанието му да стане министър на ИТ и комуникациите в правителството на Сергей Станишев.

Посочвам тези данни, за да се знае какви фигури имат наглостта да обсъждат ген. Христо Луков и дори подвизите му от ПСВ, далеч преди да стане шеф на СБНЛ. Според Марковски, епизодът в който Луков сам спасява Кюстендил от сръбска окупация в края на 1918г. е измислен – явно югославското му съзнание не може да прости на генерала, че Кюстендил и Благоевград не са попаднали в ръцете на сърбите и техните днешни скопски наследници, един от които е и той. Нападките му срещу цар Борис III и наричането на освобождението на българските земи “окупация на Югославия и Гърция в периода 1941-44г.” е крайната фаза в невежеството на този комедиен образ.

Подобни на Марковски хора, като групичката комунисти около Шалом, си позволяват да петнят паметта на Илия Минев, един от най-убедените анти-комунисти, умрял забравен през 2000г., както и да отправят нападки срещу хора като Дянко Марков, без да се срамуват дори от преклонната му възраст и от факта, че той е бил действащ офицер с бойни мисии в армията, служил на България. Професионални комунисти и евреи (нарочно поставям етноса на второ място, за тях това е професия) като Анжел Вагенщайн, Емил Кало и Леа Коен не престават с глупавите си тези и нападки. Вагенщайн, който е почти връстник на Дянко Марков, се е забъркал в младостта си с комунистическите терористи от РМС, и докато Марков е защитатал небето на България, Вагенщайн е способствал тя да бъде окупирана от комунистите и руснаците. Толкова за моралните категории.

Никой от гореизброените фигури не пише декларации и протести, когато рашистката тълпа се кичи с колорадски лентички в Деня на Европа – 9-ти май, веят знамена със забранени символи пред МОЧА, който си остава символ на бандитите, разграбили и опустошили Европа. Нито Марковски, нито Бъчварова, нито дипломатите от горния Манифест, или гейовете от контра-прайда не протестират срещу това, че окупацията на Европа се нарича “освобождение”. В снимките от контра-прайда могат да се видят и маскирани гръцки анарахисти – това са същите тия идиоти, които се бият с полицията и трошат коли и магазини по улиците в Гърция. Явно никой не се срамува да кани подобни хора в България.

Никой не се срамува, когато всеки септември на язовир Копринка се събират хора със знамена и лозунги, забранени от закона, и пропагандират и възхваляват комунистическата руска окупация на Европа – тогава Марковски, цялото уж дясно правителство на ГЕРБ и прочее са се снишили като мишки в неподражаем банкянски стил. Никой не протестира, когато опозиционна партия (а де факто терористична организация) като БСП всъщност се гордее с това, че си е същата ретроградна БКП и се гордее с убийствата на над 50 хиляди българи в угода на Москва след т.нар. “народен съд”.

И накрая за посолствата – когато руското посолство излъчи декларация за или против нещо си, то това е безспорно потвърждение на факта, че истината е точно обратната. Това би било добре да се знае и от останалите посланици, “осъждащи” Луковмарш – от това реномето на САЩ и Израел не се повишава, а напротив. Специално израелското посолство трябва да избягва да заема висоморални позиции, преди да са отговорили на въпроси като сътрудничествоте на МОСАД с есесовци като Ото Скорцени както и еврейския колаборационизъм в годините на ВСВ, който остава недостатъчно добре осветена тема. Дори и да симпатизирам принципно на Израел (аз наистина им симптазирам в настоящия момент и считам, че Израел е потенциален и важен съюзник на ЕС), подобни морални позиции са твърде пресилени за държава, която е прилагала спрямо арабите много от нещата, за които обвиняват европейците като цяло. Как иначе да оприличим ежегодните сборища на гроба на убиеца от Хеброн Барух Голдщайн, които властите в Тел Авив/Йерусалим не препятстват? И тук става въпрос за събитие не с 75-годишна давност, а случило се в последните 25 години. Можем да сме сигурни, че в битието си на терорист от Иргун, бъдещият премиер на Израел Ицхак Шамир е убил собственоръчно доста повече хора (документирано тук) от ген. Христо Луков. Самия Луков е убит от комунистическата еврейка Виолета Якова (в традициите на терористите от Иргун), а днес организацията Шалом разпространи в Туитър лъжата, че 11 хиляди евреи от Македония и Тракия били депортирани лично от Луков. С подобни лъжи не се печелят симпатизанти, са длъжни да знаят всички израелци и евреи.