УБО – Управление на Бъдещите Облаци

Лъчезар Иванов – Лъчо Мозъка, Емил Димитров – Емо Фаса, Михаил Миков – Мишо Бирата, Искра Фидосова, Филип Златанов. Ако помните тези имена, значи помните почти цялата история на ГЕРБ – такава, каквато е.

Последния случай, в който почти анонимен за широката публика добрички депутат от мнозинството беше осветен от прокуратурата, заради изнудване на производител на луканки и суджуци, можеше да е комичен, ако не е трагичен. Такива случаи вероятно има много, вероятно повечето известни на прокуратурата, ДАНС и МВР, така че защо точно сега и защо точно “Суджукгейт” се извади наяве – отговора е прозрачен. Трябваше нещо пикантно и глупаво, което да отвлече вниманието на електората от скандалния обвинителен акт за КТБ. Скандален главно заради липсата на няколко имена в него.

Да се върнем на комичната история със суджука и да я погледнем заедно с няколко други подобни случая. Депутатът Лъчезар Иванов, известен с подигравателното си прозвище Лъчо Мозъка, дадено му от колегите му, става депутат от ГЕРБ благодарение на личното си познанство с лидера на партията Бойко Борисов, чийто личен лекар е. След това Иванов започва да използва поста си на депутат и връзките си с Борисов за да оказва натиск срещу журналисти, и се забърка и в една комична инсценировка с корупционен привкус – случая ” модна къща Клаус Барби”, организиран от БТВ. На Борисов му омръзна имиджа му да се подронва по подобен начин и уволни лекаря си. Друга подобна фигура е Искра Фидосова, която през 2009г. беше избрана за депутат от Монтана и със скромен юридически опит на провинциален нотариус оглави цялата законодателна дейност на парламента. Одиозната фигура на Фидосова изплуваше във всевъзможни лобистки скандали, но краят и на политик дойде, когато след изборите за парламент през 2013г., ГЕРБ спечели, но остана в опозиция. Малко след това при обиск беше открито тефтерчето на тогавашния шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, в което той чинно си беше записвал кой да бъде “ударен” и кой не. Самият Златанов по мои преки наблюдения и свидетелства на хора, работили с него е човек с много скромен интелект, тъй че е напълно възможно заради това да е избран на поста, който е заемал, и съвестно си е записвал всичко, което са му казвали началниците му. Понеже е бил неспособен на дълбоки мисловни процеси, записките имат съвсем схематичен вид – да се удари, да се бави, да се чака. Там изплува и после удобно беше потопено в мъгла и името на Делян Пеевски, прословутия Д.П., преправен на 10 от веща прокурорска ръка. Този скандал рязко сложи край на политическата кариера на Фидосова, но моделът “да се удари, да се бави, да се чака” остава жив и до днес. Гриша Ганчев заяви в прав текст, че проблемите му със закона са заради желанието на управляващите от ГЕРБ да сложат ръка на бизнеса му със захар. Ганчев би се сдобил с присъда вероятно още през миналия век, преди да стане мастит бизнесмен, но удобното вадене и прибиране на дела срещу определени хора е начинът на прокуратурата да участва в преразпределението на БВП. Всички бизнеси и бизнесмени, и особено тези с производство на храни, напитки, цигари, строителство, и особено там където има държавни поръчки бяха поставени под директно наблюдение от ГЕРБ и много от тях получиха оферти, които припомнят за миналото на Борисов в СИК. За много предприемачи ултиматумът е бил – даваш ни 50% от бизнеса си и продължаваш, иначе ще те смакаме. Подобен е бил казусът с Михаил Миков (Мишо Бирата), за който Борисов лично звънна на тогавашния шеф на Агенция Митници Ваньо Танов, “да го остави на мира”, защото е поел ангажимент пред тогавашния президент Георги Първанов. Причината президент и премиер да разпъват чадър над проверяван производител на акцизни стоки може да е само една – корупция.

Казусът с друг депутат Емил Димитров – Емо Фаса, също добави щрихи към модела на управление “пленена държава”. След като формално излезе от цигарения си бизнес, той го прехвърли на свои близки и започна да лобира за приемане на закони за тютюнопушенето и търговията с тютюневи изделия. Друга част от интересите му бяха насочени към лова и добива на дървесина в национални паркове и резервати и там няколко законопроекта ясно очертаха зависимостите в ГЕРБ на ниво парламент. С това самия Димитров (известен и с неприятни публични изяви) се освети по-скоро като пасив за патрона си и последния реши да го спусне в небитието.

Сегашния “суджукгейт” не добавя нищо ново като информация към цялостния модел на управление, установен от ГЕРБ в последните 8-10 години – първо в София, а после и в цялата страна. Ясно е, че всеки собственик на частна компания плаща такса спокойствие към управляващите, а в замяна получава и повече хапки. Известно е като схемата “да слуша и да папка”. В този модел печелившите страни са две – и корумпиращия, и корумпирания имат полза от спазване на този модел, в който се гарантира отстраняване на конкуренцията с всякакви държавни средства. Вероятно и добричкия производител на суджуци е разчитал на нещо, когато е дал тонове луканки за премиера, до който “не стигнал дори едничък суджук”.

Веселин Марешки, който успя да овладее удобни лостове в ИА по Лекарствата още преди да стане депутат и печели търгове за лекарства, при положение, че на всички е известен модела му на бизнес, стана сериозен клиент на прокуратурата чак след влизането си в парламента, когато няколко висящи дела бяха активирани, а и нови “доказателства” излязоха на бял свят. Марешки беше накаран от Борисов да плати данък обществено мнение, когато за пет минути след обаждане от премиера в първия му мандат беше склонен да купи закъсал футболен клуб. Самият Борисов пък, картотекиран футболист в треторазреден футболен клуб, си позволи да използва Авиоотряд 28 за да превозва своите съотборници.

Всички тези случаи, станали известни с по-малко или повече детайли през трите мандата на Борисов, дават достатъчно информация за начина на управление на ГЕРБ, която днес Георги Гергов нарече “друга част на БСП” и очерта как би управлявал с нея.

Въпросът с покупката на земя от граждани на ЕС би трябвало да е решен поне от десет години – ако България е приела правилата на съюза, когато е станала негов член през 2007г. Има много начини, по които могат да се защитят правата на българските земеделци от спекулации с обработваемата земя от страна на спекуланти, както и да се защитят от спекуланти при изкупуването на продукцията им на безценица – държавата обаче не прави това. Явно БСП и останалите про-кремълски организации изпълняват задачата си да бойкотират членството на България в ЕС като част от плана за “Балканска пролет”, който да гарантира на Кремъл ефективен контрол върху икономическите активи на България с цел да влияе върху бъдещата и политика и геополитическа ориентация и да минира бъдещето на страната като член на ЕС и НАТО. За тези намерения на руснаците съществуват достатъчно доказтелства – целта е изкупуване на имоти, създаване на руски анклави от типа на СОК Камчия и руските квартали в Поморие, които на практика да са извън ефективния контрол на българската държава. През Камчия например лесно могат да се инфилтрират терористи в България, подобни на “зелените човечета” в Крим и Източна Украйна, които мистериозно се появяват и в Одеса малко преди събитията от май 2014г. там.

Целта на подобно изкупуване е прозрачна – нищо друго не създава права така, както притежаването на недвижим имот – тогава собственика вече не е натрапник и окупатор, той честно е купил имота си и може да претендира дори за гражданство. Това е валидно, когато имаме работа с почтани хора, които са готови да спазват правилата и законите в България. Има основания да се счита, че покупките от руски граждани и фирми на имоти и земя в България имат организиран и криминален характер, представляват заплаха за националната сигурност и следва да бъдат стопирани, а осъществените сделки – развалени. Подобно следва и да е отношението към “инвеститори” и купувачи от арабски петролни монархии и Китай, които направиха така, че цените на имоти в Лондон и Париж да се покачат с над пет пъти в последните 15 години и те на практика да станат недостъпни за обикновените лондончани и парижани. България следва да има и внимателно отношение към турските “инвеститори” – има индикации, че режима на Ердоган възприема руски подход към страните, които счита за своя сфера на влияние – България безспорно е от тях. Уникалния шанс в момента е, че и двете държави – Турция и Русия се намират в изолация заради диктаторите си, т.е. всички остри мерки на България спрямо техните аспирации ще срещнат подкрепата и разбирането на останалите съюзници в НАТО и ЕС. Момента за ревизия на всякакви съмнителни сделки на руснаци и турци в България, особено такива, които им дават право на гражданство, е много удобен и това трябва да се използва. Докато не е твърде късно.

Смяната на режима на Груевски в Скопие доведе до разместване на пластовете в Западните Балкани, което провокира нови движения и дипломатическа активност в Белград и Атина – два отколешни центъра на анти-българска дейност и проблеми в Македония. Сръбския външен министър и бивш премиер, а по-рано и говорител на Слободан Милошевич, Ивица Дачич заяви в прав текст, че Сърбия е сбъркала като е признала Македония под името и. Дачич преди време се изказа заплашително и за българското малцинство в Сърбия и заяви в прав текст, че “ЕС трябва да обуздае по-малките си членки” явно визирайки България и Хърватия. Новият президент Вучич, известен с фашизоидните си изказвания по времето на Милошевич, когато беше министър на информацията, направи нечувано по нахалството си изказване – Сърбия нямала териториални претенции към…Гърция. Можем да добавим, че в най-близкото място между сръбските и гръцките граници има 200 километра и това всъщност означава пряко заплашване на териториалната цялост, независимост и интегритет на Република Македония.

По отношение на Сърбия, България следва да заеме по-твърда и ясна позиция по всички въпроси, в които Сърбия явно не е научила уроците си от миналото – през 2019г. следва да се постави въпросът за правата на българското малцинство в Западните покрайнини по ясен и недвусмислен начин. Наследниците на Милошевич в Белград трябва да бъдат осветени като про-руски марионетки, които вредят на отношенията на Сърбия със съседите и в угода на Москва. В Брюксел в момента са склонни да притискат Белград само по въпросите за Косово и да притискат България, Унгария и Хърватска да не налагат своите интереси на сърбите, с цел да не ги отблъснат от членство в ЕС. На това следва да се сложи край и на Белград и Атина (като най-голям адвокат на сърбите) да се заяви, че Сърбия ще стане член на ЕС след Македония – когато и да е това. На бюрократите в Брюксел следва да се обясни, че това е изцяло в полза на стабилността на Балканите и сърбите трябва да бъдат наказани за своята неискрена политика и лицемерие в посока Русия. Сърбия желае членство в ЕС преди Македония, Косово и Босна и Херцеговина главно за да може да има лостове за влияние – да блокира присъединямането на съседните си страни, и да възстанови старата проруска и антиевропейска ос Атина-Белград. Това трябва да стане ясно в Брюксел и на Гърция и Сърбия да бъде ясно показано, че България няма да го допусне – с цената на всякакви политически, дипломатически, икономически и дори военни мерки.

Македония трябва да се присъедини към НАТО и ЕС в сегашния си вид (без антибългарските истерии и налудния македонизъм) преди Сърбия. Ако Македония не може да се запази като държава, то България следва да работи за българо-албанска граница западно от линията Скопие-Струга. На отговорните фактори в Тирана следва да се покаже, че Албания няма шансове да се присъедини към ЕС преди Македония, а българската подкрепа за Косово не е безкрайна или необратима. Въобще, Косово следва да се използва като разменна монета в българската политика със Сърбия и Албания много по-активно – казусът има голям потенциал. България следва да работи и активно с Хърватска и Унгария по спорните въпроси с властите в Белград. Поставянето на Сърбия в дипломатическа и политическа изолация би следвало да охлади про-руския им ентусиазъм.

По отношение на Гърция България следва да покаже, че исканията им за промяна на името на Македония са прекалени. България може да послужи като гарант, че Македония ще се откаже от всякакви претенции спрямо гръцката история, население и територии и ще подпише договор за добросъседство и приятелство с Атина, както и със София. На гърците следва да бъде показано и, че въпросът с водите на Струма и Места не е окончателно решен, а гръцко-турския спор за Кипър има потенциал да се използва от България. Тук следва да напомним, че Кипър се присъедини в сегашния си вид към ЕС през 2004г. главно защото Атина безсрамно заплаши да наложи вето върху присъединяването на други девет (9) страни от Централна и Източна Европа за да вкара Кипър в ЕС. Де факто, Кипър има проблем, който се изтъква като пречка пред Грузия и Украйна да станат членки на ЕС и НАТО. Българската дипломация в Берлин (където гърците са омръзнали отдавна), Брюксел, Париж и Вашингтон следва да покаже и да разкрие факта, че гръцкото блокиране на Македония заради името всъщност дестабилизира Балканите и работи в полза на Москва. Въобще, в момента България има силни политически и дипломатически козове срещу остта Атина-Белград и следва да ги използва сега, когато е време.

България може да използва и връзките си с Румъния като съюзник в ЕС и НАТО, доколкото румънските стремежи към Молдова до голяма степен са подобни на българските към Македония. София и Букурещ могат да си гарантират взаимна подкрепа по пътя на Молдова и Македония към ЕС.

Има и интересни текстове на Иван Костов и Огнян Минчев по темата.

Милениълите (Millenials) са хората, родени след 20000г. – едно изцяло ново поколение. Догодина, през 2018-та, хората родени през 2000г. стават пълнолетни и формално излизат на пазара на труда след завършване на училище. В действителност, част от тях ще продължат да учат още една година в 12 клас и след матури ще се класират за университети в България и в чужбина. Така или иначе, периодът 2018-2020 ще се оформи като ключов за трудовия пазар и реализацията на младите хора – във или извън България.

Днес, голяма част от родените след 90-та година, които познавам, активно търсят работа и реализация в чужбина, ако вече не са я намерили там. Този процес е вероятно да се засили и за родените след 2000-та, и това ще обуславя икономическото и социално развитие в бъдещите десетилетия, а оттук и политическото и всякакво друго.

Вчера излезе проучване, което показва, че 1.5 млн. от българите в икономически активна възраст не работят, от тях 400 хиляди трайно не търсят работа. Според публични данни на ЦРУ за България броят работещи за 2016г. е 2.5 млн. души и тенденцията е към намаляване. Като се има в предвид и раздутия държавен апарат, ниските заплати (на фона на другите страни в ЕС), то икономическите перспективи не изглеждат радостни – в сектори като туризъм и земеделие няма да достигат работници с ниска квалификация, в сектори като индустрия, ИТ и комуникации няма да достигат работници с висока квалификация. Проблемът е, че заплащането за ниско-квалифициран (строителни работници, градинари, гледачки и т.н.), средно-квалифициран (медицински сестри,майстори, шофьори и т.н.) и високо-квалифициран (лекари, ИТ-специалисти, инженери, финансисти) в рамките на ЕС е средно 2-3 пъти по-високо, отколкото в България за еднаква работа и производителност. Това на практика прави решението за заминаване изключително лесно и липсата на пречки като визи и формалности де факто правят така, че езиковите гимназии всъщност произвеждат хора, които от първия си ден сравняват условията за работните си умения в България, Австрия, Германия, Англия и Франция. Така, броят на работната сила е много вероятно да намалее до под 2 млн., с всички последици за икомическия ръст и социалната активност.

Какво следва да се направи – запазване на тренда на вдигане на заплатите в реалния сектор, за да догонват тези в Западна Европа и разликата да не е така драстична. Това е свързано с инвестиции в частния сектор, и осигуряване на благоприятна бизнес среда – благоприятна бизнес среда не са основно ниските данъци и разходи за труд. Основното са предвидимост, некорумпираност на администрацията и адекватна правна рамка. Ниски разходи за труд при липса на работна ръка всъщност са нулево предимство и това фирмите го разбират отлично, а ниски данъци при висока корупция и непредвидимост също не са предимство. В този ред на мисли умерено повишаване на преките данъци може би е оправдано, и дори леко разслоение на данъчната ставка – 5, 10,15%.

Ако цената за ниско и средно-квалифициран труд в България и Западна е в рамките до 1.5 пъти по-висока от България, а на високо-квалифициран до 2 пъти по-висока, мотивацията за заминаване ще е доста по-ниска, още повече ако тези заплащания позволяват покриване на минималните условия за живот. В момента с ниско-квалифициран труд не се покриват минимални стандарти за живот в България, което не може да се каже за Германия и Западна Европа като цяло. Тук е социалната роля на държавата и тя трябва да се грижи за това – ниско-квалифицирани работници ще има и те са нужни за икономиката и имат своето място в нея.

Що се отнася до високо-квалифицираните специалисти, особено тези, които получават високи заплати, за тях причината за емиграция е съвсем друга – липса на перпективи за развитие, търсене на по-добра жилищна среда и по-добри условия за учене, здравеопазване и живот като цяло. Много от тези хора, отиващи в Австрия, Германия и САЩ, съзнателно избират да плащат по-високи данъци, които да гарантират това.

Да се върнем към милениълите и тяхното предстоящо излизане на труда – те са с все по-намаляващ брой като раждания (между 55 000 и 65 000 годишно в различните години) и така е вероятно в близките 10-15 години работната сила в България да спадне под 2 млн. души, при население от около 6.5 млн. Раждаемостта е единствения вариант това да се промени, но в краткосрочен план, спасението е в трудовата миграция. България трябва да привлече за работа поне половин милион души от съседните ни страни – Македония, Гърция, Сърбия, Турция и Румъния. В идеалния случай, това са по 100 хиляди македонци, турци, сърби, гърци и румънци, които ще дойдат, ще работят в България и за българското БВП, ще плащат данъци и осигуровки тук. В идеалния случай, това са висококвалифицирани специалисти – лекари, архитекти и инженери, компютърни специалисти и предприемачи, които освен своите умения, могат да инвестират и собствени капитали, за да започнат пример тук. Ако тези хора отворят 100 хиляди фирми, които наемат средно по 2-3 души на договор, това са между 200 и 300 хиляди работни места. България трябва да се позиционира като сигурно и добро място за живот с перспектива, стабилна администрация и приятелска бизнес среда. За привличането на млади специалисти от съседните страни роля могат да играят и университетите, доколкото те са първото стъпало, в което един човек е склонен да прави промени в живота си. Следващата стъпка е след завършване на университет и България трябва да подпомогне хедхънтърите на българските компании да “ловят” кадърни млади специалисти в съседните страни. Те ще създават интернационална културна среда в компаниите, което е добре за конкурентността и предприемаческия дух.

За самите тези хора плюсът да дойдат в България е видим – те са близо до родните си страни, имаме сродна култура, религии, близки езици с някои от съседите. Най-големия плюс е, че те се намират близо до родните си страни – нещо, което спира много хора от местене в чужбина по принцип.

Следващата цел за привличане са всички страни от ЕС и европейски страни извън ЕС – Русия, Украйна, Молдова, Грузия, Армения. За всички хора, които нямат европейски паспорти, могат да се издават разрешителни за работа по облекчени процедури, които да важат само за България. Те не дават право за придобиване на гражданство и не могат да са по-дълги от 20 или 30 години примерно, като на всеки 10 се подновяват, задължително в посолство на България в страната, чийто гражданин е дадения човек. Целта е България да приввлича работници, които обаче да не могат да остават и да се заселват да живеят тук след изтичане на договорите – така ще се избегне масово заселване на компактни групи чужденци, което е неизбежно при либерален режим на внос на работници. Важно е законодателно да няма вратички в които разрешителното за работа се превръща лесно в право на жителство и гражданство – за тези неща режима трябва да остане затегнат – в интерес на България и българите е.

Целта на всичко това е докъм 2025-2030г. броят на работната сила да е двоен на сегашния – около 5 млн. души. От тези хора около половината или 2/5 може да са българи, а останалите чужденци. Всички те плащат данъци и осигуровки в България, които на чужденците след това се изплащат в страните им – така както Германия плаща на българи, работили там, и България плаща пенсии на турци изселници в Турция. Добрата новина е, че те ще работят за българската икономика, но и ще харчат голяма част от парите си тук, където ще живеят в икономически активната част от живота си. Така, ако приемем, че днес един човек изработва и получава на месец средно 1000 евро заплата бруто, от които близо 400 отиват за данъци и осигуровки, то той в продължение на 20 години ще е получил близо 150 000 евро чисто (от които харчи за живот поне 80%), и ще е внесъл данъци и осигуровки за близо 100 000 хиляди евро в държавната хазна. Сега умножете това по 1 000 000 милион и ще видите резултата като мащаб. С работна сила от над пет милиона души, и ръст на икономиката от 5-7% годишно, до 2030г. България съвсем спокойно може да надмине 100 млрд. евро номинален БВП.

Какво ще стане с българите, когато чужденци заемат работните им места? Добрата новина е, че на кадърните и образовани българи никой чужденец не може да вземе работните места в определени сектори – например държавна администрация, армия и полиция. В момента армията и полицията имат около 10 000 незаети щатни бройки, за които липсват желаещи поради ниско запалащане. Има и незаети бройки в структури на НАП и НОИ, както и други в столицата и в провинцията, които са непривлекателни заради ниското заплащане в момента. С голям брой данъкоплатци работещи в реалния сектор, държавната администрация, армия и полиция могат да назначат повее българи при по-високи работни заплати. Икономиката ще го понесе съвсем спокойно. И още една добра новина – щом българи успяват да работят и да конкурират за високи позиции в Лондон, Берлин, Ню-Йорк и Париж с местните, едва ли ще е проблем за повечето да се преборят и в София.

Това е работен модел, възприет в ОАЕ, Катар и другите петролни монархии в Залива и той работи отлично, вярно – подпомаган от петролните долари. Но ръста на търговията и туризма в Дубай отдавна е изместил петрола като източник на приходи и основната част от работещите там са чужденци – европейци, азиатци и американци, всеки от които знае, че един ден ще се прибере в собствената си страна. Броят на натурализиралите се и получили паспорт на ОАЕ и Катар вероятно се брои на пръстите на едната ръка. Това е модел, който трябва да се приложи и в Европа и ЕС. Работници да, но гражданство и жителство – не. Ако това беше приложено от Германия, Белгия, Холандия и Франция преди 40 години, сега проблема с радикализираните “граждани второ поколение” нямаше да съществува, или поне не в такъв мащаб.

Нужна е и спешна смяна на осигурителния модел в посока индивидуални партиди и 2018-20 е добра година за старт – всеки от милениълите трябва да трупа пари по собствена сметка, да знае колко има в нея и колко пари ще получи при навършване на пенсионна възраст и стаж. Това е единствения справедлив модел, който ще налага тогава държавата докъм 2065-та да отделя все повече пари за сегашните работещи при намаляващи вноски от фондовете на НОИ, а през 2065-та ще се пенсионират първите милениъли и тогава вноските на държавата във фондовете на НОИ рязко ще секнат. При добър ръст на икономиката, захранван от трудови имигранти, за държавата няма да е трудно да отделя повече пари за пенсии без това да товари бюджета.

Трябва да се въведе ясна схема на осигуряване и да се изравни тежестта на осигурителните вноски между работодатели и работници поравно. Така, ако заплатата на даден работник е условно 1000 евро, за пенсия да се удържат от него 150 и от работодателя 150 (общо 30%), за здравеопазване между 10 и 15% (отново поравно), което заедно с данъка общ доход (ДОД) – 10% прави общо между 30-32.5% от дохода на работещия да отива в негови лични унаследяеми партиди за пенсия и здраве. Отделните проценти могат да варират, но принципа е ясен и за двете страни в правоотношението – работодател и работник. Наличието на лична здравна партида с реални пари в нея ще накара хората да внимават повече при опити за фалшиви хоспитализации и скъпи изследвания и лекарства, които в момента се изписват с единствена цел – източване на НЗОК. Хората трябва да бъдат стимулирани да имат по-активно отношение към парите си за здраве и пенсия. Пенсионните партиди могат да се инвестират само в сигурни фондове, но пък би трябвало да се разреши на хората в да използват парите си за пенсия за покупка на жилище, например. Недвижимите имоти запазват добре стойността на парите, инвестирана в тях, и едно семейство или човек може на 30 години да купи жилище, а на 65 да го продаде и да върне парите в пенсионния си фонд. Има много успешни модели, които могат да се приложат и да направят милениълите по-отговорни за бъдещето им. Ние определено не бяхме такива.

Погледнато в друг аспект, децата и пенсионерите са най-трудните елементи във всяко едно общество. В тесен икономически смисъл, децата и пенсионерите само потребяват икономически блага, и не произвеждат нищо. Разбира се, нито едно общество не се е отказало да смята децата за своя най-голяма ценност и пенсионерите за заслужаващи достойни старини, след като са отработили своя дял икономически блага. Не са много държавите, които го постигат на практика. В момента, много деца в България получават образование и базови умения, за които обществото и държавата харчат икономически ресурси, след което тези деца отиват и произвеждат подобни ресурси другаде – за други деца и други пенсионери. Целта на вноса на работна сила е да замести недостига на отгледани и обучени в страната работници. Целта е разбира се, стандарта на живот да е такъв, че дори и ниско-платените и неквалифицирани работни позиции да представляват интерес за определени групи хора, за да може държавата просто да регулира притока на нови работници. Важно е хората, които са завършили договорите си за работа в България да бъдат стимулирани да се върнат в страните си – било чрез изплащане на част от осигуровките накуп, при връщане в страната, с което този човек може да стартира бизнес или да купи жилище в страната си, което да е от полза и за местните общества. Разбира се, нужда от нови работници би имало само при едно условие – ръст на икономиката, който да увеличава потребностите от нова работна сила. За целта има нужда от конкурентна и прозрачна работна среда и стабилна правна рамка. Нищо повече.

Тук няма да пиша за футбол – никога не съм писал, няма да започна и сега за “магията на коженото кълбо”. Тук ще говорим за две държави, които през 1969-та година водят война със самолети от Втората Световна Война. Държавите са Хондурас и Салвадор, а самолетите с които воюват – FU4 Corsair и P-51 Mustang. Четвърт век след края на ВСВ две латиноамерикански държави използват във войната помежду си американски витлови самолети, закупени от САЩ втора ръка. Хондурас като територия е колкото България, а Салвадор е малко по-малък от Македония – и в двете страни населението е съставено почти изцяло от испаноговорящи метиси, а причините за войната са дълбоки противоречия между двете страни, които ескалират избухват по време на квалификационен мач за Световното първенство през 1970г. Нека припомним, че по същото време американската авиация воюва във Виетнам с реактивните F-4 Phantom, а Израел по време на Шестдневната война на практика пренаписва учебниците за въздушни боеве в реактивната ера.

F-4 Phantom over Vietnam

Дотук приликите между Балканите и Централна Америка изглеждат повече външни и повърхностни, но по отношение на авиацията комичната ситуация се повтаря – ако днес България трябва да води бойни действия с някой, то авиацията ни ще е също толкова адекватна на реалността, колкото и тези на Хондурас и Салвадор. В същото време, авиациите на нашите съседи и съюзници в НАТО Гърция и Турция са напълно съвременни и боеспособни, а Румъния също отделя значителни ресурси за превъоръжаване. Този хроничен дисбаланс продължава твърде дълго време и сегашната ситуация, в която САЩ се опитват да пробутат на съюзника си България самолети в края на експлоатационния им цикъл е показателен главно като това как във администрацията на Тръмп разглежда НАТО – главно като търговско дружество за дистрибуция на американско оръжие. Доколкото отношенията на България с Вашингтон са комплексни и част от тях ще е трансфера на оръжие и военни технологии от свръхмощен съюзник към такъв с незначителни възможности. В това от гледна точка на САЩ няма нищо лошо, въпросът е доколко интересът на България е да бъде Хондурас в 21 век на място като Балканите. Всякакво оръжие, което се купува за България трябва да бъде ново и модерно, с максимално възможности да се поддържа и ремонтира в България. За това България трябва да се насочи към сътрудничество с държави, които нямат такъв явен превес над нас и възможности да притискат държавата и обществото по всевъзможни начини. Швеция е такава държава, с която може да се сключи междудържавен договор за покупка не само на изтребители, а и на друг тип въоръжение за българската армия.

Последните новини са окуражаваща стъпка в тази посока. И ни отдалечават от бъдещи футболни войни. Все пак отзивите и начинът, по който премиерът Бойко Борисов коментира нещастния случай с хеликоптера Panther на ВМС, не дават оптимизъм за това, че той е разбрал функциите и смисъла на едни пълноценни ВВС като компонент от боеспособна армия. Но като се има в предвид, че военния министър и коалиционен партньор сериозно си мисли за връщането на наборната служба, може би Борисов не е единствения, който не е в час. Може би и нивото на Хондурас е твърде високо и армията ще придобие основно парадни и церемониални функции.

Македония и Молдова до голяма степен си приличат. И двете са независими държави от началото на 90-те години на ХХ век, имат горе-долу еднаква територия и население, и в двете за сравнително кратката им история са преживели военни конфликти – Молдова с Приднестровието 1991-1992г., Македония с албанците през 2001-ва година. И двете страни формално се стремят към членство в ЕС, имат проблеми с върховенството на закона и засилващото се влияние на Русия, уморени са от дългото чакане на неясна европейска перспектива.

И двете страни имат по един по-голям близък съсед, член на НАТО и ЕС, с който поддържат сложни и противоречиви, но близки отношения. За Македония това е България, а за Молдова – Румъния. И молдовците и македонците имат възможност да станат граждани на ЕС, като се признаят за румънци и българи. За много хора в Румъния и в България, Молдова и Македония са исторически, географски и етнически части от техните страни, които са били откъснати от тях в миналото и в бъдеще ще се обединят. Доколкото присъединяването на гореизброените четири страни към ЕС е най-добрият и удачен вариант за обединение не само помежду им, но и с всички европейски страни, то София и Букурещ имат обща цел и интерес.

1. На първо място – откъсване на двете страни от проруската орбита (в Македония и просръбска) и обръщането им на Запад. За това е нужна подкрепата на целия ЕС, а в случая с Македония и преодоляване на гръцките обструкции. Подкрепа на Румъния ще е важна, доколкото гръцките претенции за изключителност в ЕС са и доста прекалени. Същевременно Румъния, която се чувства свързана с малцинството от власи, арумъни и др. би могла да окаже и положително влияние върху македонските антични блянове, а България да окаже положително влияние върху гагаузкото и българското малцинство в Молдова, като положи усилия да ги откъсне от русификацията и да успокои страховете им от румънизация.
2. Четирите страни могат да формират един по-тесен съюз в политическата, икономическата и военната област, който да приобщи Македония и Молдова към Европа преди те още да станат формално членове на ЕС. Подобно нещо в ЕС е Бенелюкс, съюза между Белгия, Холандия и Люксембург. Такъв четворен съюз би успокоил и страховете на Македония и Молдова от това, че ще бъдат “погълнати” от България и Румъния, ако се подходи към двустранно сближаване, а не четиристранно. В ЕС вече има и подобен прецедент – ГДР стана член на ЕИО след като се обедини със Западна Германия.
3. Подобен сценарий разбира се поставя големи изисквания към Румъния и най-вече България за постигнат по-висок икономически растеж, институционално укрепване и върховенство на закона, за да престанат да бъдат “черните овци” на ЕС и да предложат привлекателен политически, социален и икономически модел, който явно и безапелационно да ги отличи от страните на Балканите, които не са в ЕС. В момента тази разлика не е особено добре видима.

След приключилата благополучно (засега) смяна на режима на Груевски в Скопие станаха публично известни и два факта, които си бяха явни и досега – Русия и Сърбия правят целенасочени опити да дестабилизират Македония и Балканите чрез нея, а Москва се опитва да върне Скопие в орбитата на Белград и буквално да възстанови Вардарската бановина. Това e и възраждане на старата ос Атина-Белград, от която България няма никаква полза, а всъщност има вреда и следователно трябва да предотврати с всички възможни средства.

Новото правителство на Заев направи няколко окуражителни малки стъпки за нормализация на отношенията с България, но трябва да видим и реалния тест за това – подписването на дълго отлагания Договор за добросъседство и приятелство, който трябваше да е факт преди повече от десетилетие. Македония следва да покаже и на дело, че счита България за най-близкия си съсед и приятел, като се откаже от държавно дирижираната кампания на омраза и отричане на българите и българския характер на много събития и личности от общата история. Отказ от комичния антички идентитет също е стъпка в правилната посока, доколкото ще доведе и до подобряване на отношенията с Гърция и в крайна сметка ще доведе и до осъзнаване на простия факт – в България и Македония живеят хора, които имат еднакви корени и история, както и общо бъдеще в НАТО и ЕС.

Бързо приемане в НАТО под името БЮРМ/FYROM ще е напълно полезен политически ход и ще изпрати ясен сигнал към Белград и Москва, че с тяхното вмешателство в делата на Скопие е приключено. Следва обаче приемането в ЕС, което е дълъг процес и не трябва да се тръгва по популярната напоследък мантра, че Македония трябва да бъде приета без да прави отстъпки, защото така или иначе вече е чакала десет години. За България е важно подписването на Договора за добросъседство и приятелство, което може да стане и след отваряне на първата преговорна глава, но задължително преди затварянето на последната. В течението на преговорите по всички чувствителни въпроси в преговорните глави София трябва ясно и точно да огласява и отстоява интересите си – това е в полза и на българите в Македония. Отстъпките не следва да се правят само и единствено от България, защото чиновниците в Брюксел, които просто не са наясно със спецификата на Балканите, са решили така. Една от причините за сегашната балканска каша е вмешателството на т.нар. “велики сили” в последните сто години в дела, за които те не са много наясно. Затова българската гледна точка не бива да се измества от желанието Скопие или Белград да се присъеднят по-бързо към ЕС – ако те бъдат приети там, без да са реално готови, това всъщност е по-вредно за ЕС и за самите страни от Западните Балкани. В Белград и в Атина (като най-големия адвокат на сърбите за ЕС) трябва ясно да бъдат уведомени, че Сърбия ще стане член на ЕС задължително след Македония и заедно с Косово, Албания и Босна и Херцеговина. Това може доста да ускори процеса на присъединявае, доколкото ако Белград стане член на ЕС преди горе изброените държави, процесът на разширение де факто ще зацикли отново. Изявлението на сръбския министър Дачич отпреди няколко месеца, че Брюксел трябва да притисне “по-малките си членки” да бъдат по-отстъпчиви към Сърбия (Мали Слобо визираше Хърватска и България), трябваше да получи ясен и категоричен отговор от МВнР, който за съжаление не се случи. Сърбия трябва да разбере, че не е фактор, от който България зависи, а точно обратното – Белград зависи от София за много неща в икономически, политически и военен аспект. Сърбия може да влезе в ЕС като държава в сегашните си граници, но това не е задължително условие и наследниците на Милошевич следва да го знаят.

Резултатите от последната засега задгранична визита на Доналд Тръмп очертават доста ясно “визията” му за един свят, който той малко разбира, а и очевидно няма желание да разбере. Два ключови момента от визитата му са – нелепия “танц със саби”, който той изигра в Саудитска Арабия в компанията на домакините си, и безпардонното му поведение на срещата на НАТО в Брюксел няколко дни по-късно. Комичните случки с папата ще оставим настрани като детайл, който може и да бъде важен в друг контекст.

Доналд Тръмп превърна своето посещение в страната на Мека и Медина в нагледен пример за това как си представя международните отношения на САЩ с останалия свят. Саудитците сключиха сделки за американско въоръжение за над 120 млрд. долара (подробности тепърва ще се изясняват) и така де факто си откупиха индулгенцията (каквато Тръмп неуспешно се опита да получи по-късно в Рим под формата на похвала и одобрение от папата) и в бъдеще да разпространяват уахабизъм и примитивен ислям навсякъде по света – най-вече в Близкия Изток и Европа. Рияд получи подкрепа от Вашингтон срещу засилващото се влияние на Иран в Залива, което може да означава и ще означава – повече кървави битки в Йемен и Сирия. Нека припомним, че българското оръжие попада в Сирия главно през Саудитска Арабия – малка хибридна война на “камиларите” в глобалния конфликт между ЕС и Русия, дребно наливане на масло в огъня. Саудитска Арабия финансира скрито доста религиозни проекти на Балканите и се опитва да измести Турция, зад което прозират прозрачни намерения. Посещението на Тръмп и очевидната му подкрепа за този ислямски теократичен режим, изразена по всякакъв начин, не са добър сигнал за Европа. Доналд Тръмп нагледно показа как вижда съюзниците си – ако плащат щедро за американското оръжие и подкрепа, могат да правят каквото си поискат.

Следващата знакова визита на Доналд Тръмп беше в Брюксел, където той в прав текст заяви на съюзниците си от НАТО, че очаква повече пари от тях. Принципно американския президент е прав – САЩ отделят по 3.5% от БВП за отбрана, а 22 държави от НАТО отделят под 2% за сигурност. На САЩ се падат 70% от военните разходи на Алианса и в това отношение Тръмп е напълно прав да иска Европа да поеме своя дял от военните разходи, особено пред лицето на заплахи като Русия и ИДИЛ. Проблемът е обаче, че явно американския президент не е наясно с ролята на НАТО и го възприема като търговска фирма, която трябва да “продава” сигурност на съюзниците, които да бъдат заставени да плащат директно на САЩ за това. В тази светлина, явно и натиска върху София да плати милиард и половина лева за амортизирани 30-годишни изтребители идва по тази линия – “плащайте, за да ви пазим”. Това, което Тръмп явно не съзнава, че американското лидерство не се основава на рекет и поведението му отслабва влиянието на САЩ в Европа и не само. America first ще стане America alone, точно по този начин. Президентът на САЩ дръпна назидателна реч пред държавни глави на страни съюзници на Вашингтон от десетилетия (Великобритания, Франция, Белгия, Канада, Дания, Норвегия и т.н.), някои от които са ядрени сили (Великобритания и Франция), държави с огромен икономически и технологичен потенциал (Германия, Великобритания, Франция, Италия, Испания), и страни, които споделиха доста от американските авантюри в последните 15 години (Полша, Румъния, България), въпреки, че не бяха убедени в здравия им смисъл. Сега тези страни (особено от Източна Европа) просто се чудят какво би угодило до такава степен на вашингтонския султан, за да не се събуди кисел и да разпусне НАТО с един туит. Проблемът с Доналд Тръмп е, че вместо да опровергава нелепостите, той просто ги прави реалност пред невярващите очи на останалия свят.

Жестът, с който Тръмп избута премиера на Черна гора от мястото му беше показателен за всичко, което е той – като бизнесмен и като държавник. Избутвал е хора от пътя си в много от съмнителните си сделки, отнасял се е брутално и унизително към всеки, който не може да му отговори подобаващо (чудя се дали Орбан не би реагирал някак, той беше от другата страна на Тръмп). Хора като него виждаме навсякъде – и Тръмп подобно на Киро Японеца е събарял исторически сгради в Ню Йорк, за да построи безвкусицата, наречена Тръмп Тауър. Изблъсква мъжете и хваща жените за п*тките – ако имаш пари, можеш да си го позволиш, казва Тръмп, преди да стане обитател на Белия дом. След като се нанася на Пенсилвания Авеню, той явно не е променил вижданията си и на йота и това отношение очаква всички, с изключение на руснаците, с които Тръмп явно държи да има топли връзки. Колко топли – вероятно уволнения шеф на ФБР знае най-добре.

В тази ситуация е очевидно едно – Европа и по-специално ЕС не могат да се надяват на САЩ за своята сигурност – не и 72 години след края на последната голяма европейска война. Крайно време е Германия да заеме своето естествено лидерско място в ЕС и да застане начело на един общ отбранителен съюз. Заедно с Франция, а защо не и с Великобритания, Германия трябва да изгради гръбнака на една обща европейска армия, в която всички страни, членки на ЕС, да дават своя справедлив принос и тя да бъде реален фактор във външната политика на съюза, с който да се съобразяват и диктатори като Путин и Ердоган и съюзници като Тръмп.

Сагата с новия изтребител за ВВС щеше да е комична буря в чаша вода, ако резултата от нея не бъде окончателно погребване на този род войски и способността на България да пази небето си, да има свой сектор отговорност на Балканите (примерно Македония и Албания, а заедно с Хърватска и Черна гора и Босна) и в Черноморския регион. Отчетливата кампания “да купим F-16 на 30 години, защото са американски” е жалка и унизителна. За военните, за данъкоплатците, за мислещите хора. Досега като рупори на тази кампания са се откроили Илиян Василев (който ме блокира във Фейсбук, след като споделих един от нелепите му статуси по темата), Алекс Алексиев, който заяви, че “покупката на Грипен обслужва Путин”, медията на Ивет Добромирова Терминал3, където в прав текст беше спусната опорката-лъжа, че “Грипен не били съвместими с НАТО и нямали бойна история”, както и бившият президент Росен Плевнелиев, който също компилира горните мисли в свое интервю, за да атакува избора на нов изтребител. Илиян Василев и Алекс Алексиев получават финансиране за НПО-проекта си БългарияАналитика от Америка за България и понякога според мен просто се престарават в желанието си да са полезни. Иначе анализите им за Русия и отношенията и със Запада и НАТО в голямата си част са абсолютно точни.

1. Конкурс за изтребители няма. Изборът между много стари португалски F-16 MLU (30-годишни), по-малко стари италиански Eurofighter Typhoon Tranche 1 (на около 10-12 години) и новопроизведени шведски Gripen всъщност не е избор. Само НОВИ самолети си заслужават да бъдат обсъждани като перспектива. С Ф-16 след точно десет години ВВС ще са в позиция, в каквато са и днес с МиГ-29. Според мен Еврофайтър отговаря най-много на изискванията, ако беше от новите Tranche 2, но там цената очевидно е непосилна и затова опцията нов самолет се изпълва само от Грипен – изтребител с ниски експлоатационни разходи, лесна поддръжка (в сравнение с изключително капризните откъм наземно обслужване F-16, които изискват цялостна замяна на наземната инфраструктура) и дори намален брой нужни техници на щат в сравнение със сегашното положение с руските машини. Най-важното – Грипен дава хоризонт на експлоатация от 30-40 години.
2. “Грипен не е съвместим с НАТО”. Това е поредната безсрамна лъжа, която има за цел да оправдае пропиляването на 1.5 млрд. лева, като просто се закупи нещо, а за употребата му после никой не мисли. Чехия и Унгария са пълноценни членки на НАТО и експлоатират Грипен успешно вече близо десетилетие. Швеция е страна от ЕС, която има дългогогодишни успешни проекти с НАТО и подобни изявления, освен обидни за шведите, са и откровено малоумни. Тезата, че нашите съседи Румъния, Турция и Гърция експлоатират Ф-16 и затова трябва и България да застане в редичката ползватели също не е особено аргументирана – румънците в областта на отбраната и ВВС често имат екзотични решения – пример е парите, които похарчиха, за да превърнат старите си МиГ-21 в проекта LANCER.
3. Ако идеята за покупка на изтребител не е ВВС да водят пълноценна подготовка, армията да може да пази небето и да допринася за общата европейска сигурност, а просто да се плати рекет на най-големия пазач-пъдар, тогава може просто да преведем 1.5 млрд. лева/евро в посока Федералния Резерв на САЩ, срещу гаранции и присъствие на американски изтребители на Балканите. Доколкото външната политика на САЩ е непредвидима напоследък, ще следим развитието в Туитър. Там можем да научим, че Тръмп е аутсорснал южния фланг на НАТО на Ердоган, например.
4. Понякога си мисля, че с подобни лобисти на САЩ, Путин и Кремъл могат само да са доволни – те усърдно работят да превърнат НАТО в очите на българите в организация-посмешище, а имиджа на Вашингтон като надежден партньор сериозно страда от кампанията “вземете скрап вместо самолети”. Да се каже, че покупката на Грипен е в полза на Путин е пример за подобно малоумие, което освен всичко друго е и обидно за интелекта на читателите. Най-малкото, Швеция (страна от ЕС) предлага опции като офсет, лизинг и междудържавен договор, докато вариантът със янките според запознати е – парите веднага – “кеш, брой и на ръка”. Всичко това разбира се е неофициално – цени, опции на придобиване и т.н.

България следва да започне преговори за покупка или десетгодишен лизинг на 8 машини Грипен веднага, доколкото времето за мотаене е приключило. Едновременно с това трябва да бъде обявен конкурс за една изтребителна ескадрила от 18 многоцелеви самолети (14 едноместни + 4 двуместни), на който да избере между най-добрите оферти за НОВИ машини. Срокът на доставка на новите машини следва да е около 2022-25г.

България следва да заяви желание и да демонстрира капацитет да поддържа активно сътрудничество със останалите страни-членки на НАТО, както и усилия в изграждането на армия на ЕС. Поемане на air-policing над Македония (с твърда и последователна подкрепа за прием и интеграция на Скопие в НАТО и ЕС) и Албания, съвместни оперативни съединения с техните армии, плюс служба на техни пилоти в българските ВВС е идея за сътрудничество, която следва да се осмисли. Може да се помисли и за възстановяне на авиобазите Балчик, Равнец и Добрич, които да се ползват заедно с други съюзници от НАТО и да покажат надежден принос на България в Черноморския басейн, както и например засилване на сътрудничеството с Грузия. Действия в тази посока могат да убедят съюзниците, че София е надежден, а не формален член на Алианса, и биха дали основания да се търси междудържавен договор за покупка на самолети на политическа цена. А и не само самолети – армията има нужда от нови машини на пехотата, танкове, системи за ПВО и други проекти, които също чакат реализацията си.