УБО – Управление на Бъдещите Облаци

Във внезапно обострилата се битка за креслото на президента на РъБъ (по Иво Инджев) двамата кандидати с най-много шансове според социолозите дават най-меки външно политически послания. Румен Радев и Цецка Цачева, очевидно поощрявани от подкрепящите ги БСП и ГЕРБ, отправят все по-двусмислени и сервилни към Москва послания, очевидно борещи се за гласовете на едни хора, за които членството на България в ЕС и НАТО е грешка. Тази грешка, която следва да бъде поправена по почина на Бай Тошо – страната ни да стане 16-та республика, Задунайская губерния или каквото се стори угодно на Бащицата в Кремъл.

Така Румен Радев заяви пред Ройтерс, че негова основна цел ще е отпадането на санкциите срещу Русия, след което с половин уста добави – защото вредят на България. Подобни послания, макар и по-плахо, отправя и Цецка Цачева, а и двамата говорят за някакво предефинране на ролята на България в НАТО и ЕС, явно в посока на про-руски неутралитет с опция за напускане, ако останалите страни-членки не се съгласят. Само когато усетят, че са прекалили, и двамата дежурно запяват спуснатата им опорна точка, че членството на България в НАТО и ЕС е необратимо и Русия го знаела. Има обаче един друг факт и той е, че на Русия въобще не и пука дали България е в НАТО или ЕС – тя не се съобразява с този факт, както и не уважава суверенитета на София – сега, преди 20 или преди 50 години. Ако преди десет години приеха членството на България само с леко ръмжене, то това беше защото руснаците наистина си бяха въобразили, че България ще техен преден пост в ЕС, “троянски кон”, както се изрази в прав текст един руски дипломат. Заслугата това да не се получи са поредица от събития и действия на световни лидери, но нито едно действие на български политик, с малки изключения разбира се – на първо място Росен Плевнелиев.

И сегашното сервилно поведение на Румен Радев, Цецка Цачева, Ивайло Калфин, както и другите про-руски палячовци от “Б-отбора” – Митьо Пищова, Велизар Енчев, Жорж Ганчев, Бисер Миланов – Петното, Камен Попов (тоя дето удари Сидеров пред НАТФИЗ), Веселин Марешки, Николай Банев и т.н., показва, че в България желаещите ако не за троянски кон, то поне за руско магаре в Брюксел са доста и гръмогласни. Най-силната им опорна точка – санкциите срещу Русия трябвало да се премахнат, защото вредят на България и на ЕС и не постигали целите си.

1. Санкциите на ЕС и САЩ срещу Русия се поддържат от държави, които губят далеч повече от тях – на първо място Германия и Франция, които дори поставиха въпроса за увеличаване на санкциите заради поведението на Русия и поддържания от нея режим на Башар Асад в Сирия. Франция отказа да предаде построения специално за Русия вертолетоносач и директно загуби два млрд. евро от това.
2. Санкциите на ЕС срещу Русия са секторни (т.е. определени отрасли на промишлеността и банките) и персонални – срещу хора в обкръжението на Путин, които са пряко отговорни за агресивната политика на Кремъл. Т.нар. контра-санкции на Москва касаят храни и потребителски стоки от ЕС и всъщност вредят повече на самите руснаци, доколкото изборът им на качествени стоки и храни е силно ограничен, а където го има е и по-скъп. Така всъщност Кремъл наказва най-вече собствените си граждани, но както знаем – гордостта иска жертви. Руската гордост – още повече жертви.
3. България открай време има отрицателен баланс и търговско салдо с Русия – в най-тежките години, когато петрола беше над 120 долара за барел, минусът в търговския баланс на София с Москва надминаваше 5 млрд. евро. Това е главно поради факта, че България внася почти 100% от енергоносителите си от Русия поради грешната схема на икономически отношения, наследена още от СИВ и непроменена и до днес. Почти целия внос на нефт и природен газ е с адрес Москва и много правителства досега не направиха нищо, за да променят това. Затова, от падането на цените на петрола (което на пръв поглед няма общо със санкциите, но всъщност е най-ефективната санкция срещу режима на Путин) с над 70 долара сумарно България си спестява значителни суми годишно – между 1 и 1.5 млрд. евро по груби оценки. Защо не спестява повече? Заради неизгодните договори за внос на природен газ, подписвани от хора като Петър Димитров и Р.Овч., които са защитавали преди всичко руския интерес, вероятно с користни подбуди. Другото обяснение е малоумие.
4. Износът на България към Русия в последните години винаги е бил незначителен и то заради пречки от страна на Москва. Русия използва търговията като оръжие за изнудване и това най-добре знаят Грузия, Молдова и Украйна, които освен въоръжена агресия, често са били обект и на търговски блокади на някои важни техни продукти за износ. В износа на България основни партньори са страните от ЕС и там са и резервите за бъдещо увеличение, ако българските стоки имат конкурентни предимства. С Русия България трябва да спре да се договаря на двустранна основа – както за вноса на нефт и газ, така и за износа на селскостопанска продукция. София може и трябва да използва членството си в ЕС не в угода на Москва за да предлага изгодни за Кремъл решения, а в своя полза, и срещу интереса на Русия, когато той противоречи на българския интерес. А в икономиката и в политиката в последните години българския интерес е точно противоположен на руския, която има за цел да разедини и отслаби страните от ЕС и НАТО.
5. Една отслабена от санкции Русия е много по-лесен за договаряне партньор, особено ако с нея говорят не отделни страни от Източна Европа, а Брюксел и ЕС като цяло. 2017 ще покаже това с още по-голяма сила. Затова – санкциите не трябва да падат преди Русия да се е изтеглила изцяло от Крим и Донбас и да е изплатила репарации на Украйна за водената там война.
6. Ако искаме светът, НАТО и ЕС да са солидарни с нас, редно е и ние да сме солидарни с останалите страни по света. Украйна е близка, почти съседна страна, която страда от руска агресия така, както България неведнъж е страдала от чужди агресивни сили – било то Турция или Русия. Затова и солидарността с украинците, които днес воюват за бъдещето си в Европа, изисква санкциите да останат в сила, дори ако България губеше от тях. Всъщност, от тези санкции най-много губи Русия.

Последната истерия в българо-македонските отношения се нарича Каймакчалан. Един връх, който става известен с кръвопролитни боеве през Първата Световна Война, попадна отново в центъра на българо-македонските отношения, които в последните години не блестят с висота. Ето как може да бъде развитието им, ако има някаква проактивна политика от страна на България.

1. Каймакчалан – на този връх може да се построи голям паметник (като този на Шипка например) в който да бъдат почетени всички паднали в битките там – българи, сърби, гърци, македонци, французи и т.н. и това да е паметник на помирение. Щом Турция може да почита загиналите на Дарданелите войници на АНЗАК, то македонско-гръцката граница също може да е такова място, например през 2018-та година – точно 100 години след края на Първата Световна Война. Пример за подобно нещо е и военното гробище край Тутракан, в което лежат костите на български, румънски, турски и немски войници.
2. Отношенията на България с Македония минават през ясно разбиране на това с кого си имаме работа там покрай Вардарот. Няма нищо общо между хората, живели там в началото на 20 век и тези, които живеят там сега. След четири войни и десетилетия сръбска окупация, всеки знак за българско самосъзнание е водел до жестоки или по-меки репресии, и след близо 2 милиона изселили се оттам българи, естествено е, че населението е с подменен етнически състав и самосъзнание. Ето едно видео с Люпчо Георгиевски, бивш вицепрезидент и премиер на Македония (1998-2002), и основател на ВМРО-ДПМНЕ, партията която и в момента е на власт. Самото интервю е дадено през месец юли 2015г., след като Велизар Енчев и Кирчо Киров, щатни разузнавачи в ПГУ на ДС, разпространяват твърдения, че Георгиевски е бил едва ли не български агент (заедно с Доста Димовска), а ВМРО-ДПМНЕ е създадена с участието на българските служби. Георгиевски категорично отрече и двете твърдения, а според мен, Енчев и Киров се държаха като махленски клюкарки, а не като печени разведки. Не може да не са си давали сметка как ще навредят на Люпчо Георгиевски (най-добре настроения към България македонски политик) и на българските интереси в Македония с подобни изявления, а ако не са си давали – това подхранва убеждението ми, че в ДС и сегашните разузнавателни наследници пребивават на щат пълни дебили. Лично според мен Киров разви версията за широка активност в бивша Югославия вероятно за да подкрепи по някакъв начин тезата си за много полезна разбота на НРС под негово ръководство и да оправдае пропиляването на 5 млн. лева, за които е даден под съд. Велизар Енчев пък страда от синдрома на непризнатите разведки с големи заслуги, и след като беше отхвърлен и в опитите си да се представи за сериозен политик, започна да плещи глупости за щяло и нещяло.
3. В интервюто си пред Коритаров (който също е доста досаден като водещ), Георгиевски каза няколко факта за съвременна Македония, които е добре да се имат в предвид. На първо място – там населението (като изключим албанците) е в 80% със просръбска ориентация. Сърбизацията там е по-тежка, отколкото по времето на Югославия, посочи той. Бившият премиер на Македония изцяло отхвърли и тезите на Енчев и Киров за добра оперативна работа на българските служби в бивша Югославия, като дори посочи примери за добра работа на сръбските служби в България – например по време на войната през 1999г. практически цялата левица е заела про-сръбски позиции, а в широк кръг медии и обществени кръгове е била широко застъпена “про-Милошевич” гледна точка. В широк период от време сръбската музика беше слушана сред огромен брой хора (главно поради липса на българска музика в чалга сегмента тогава), а сръбски филми бяха доста популярни в България – като почнем с Кустурица и свършим с още десетина други. Такова нещо в Сърбия няма, посочи Георгиевски – там никой не познава българска музика, филми и култура и не се и интересува от тях. Подобна е и ситуацията в Македония – кабелните оператори излъчват огромен брой сръбски телевизионни канали, а сръбска преса се разпространява заедно със македонската. Той посочи и проста причина – българските телевизии искат от македонците пари за излъчване, а сръбските им се предоставят безплатно. Ако това е вярно, аз лично не мога да си представя по-голямо национално малоумие в т.нар. електронни медии, както и липса на маркетингов подход. На пазар, на който и без друго търсенето на български канали е около нулата, най-логично е да бъдат предоставени за безплатно гледане, поне за някакъв начален (дълъг период). Ползите от това са неизмерими, но няма кой в тези телевизии да го разбере. Само от рекламна гледна точка и като платформа за навлизане на българки стоки и фирми в Македония ползата е огромна. Но сърбите работят в тази посока, а българите не.
4. Когато се говори за Република Македония, известна и като БЮРМ, FYROM и т.н., трябва да се има впредвид, че там комунизма като идеология не е бил отричан никога. Там комунизма не е минало, а настояще, поне в съзнанието на хората. Разбира се, без най-малоумните му изцепки – в Югославия комунизмът не забрани частната инициатива и не унищожи селското стопанство, както в подвластните на СССР страни, в т.ч. и България. Това спомогна за по-лесната адаптация на бившите комунисти както в Македония, така и в самата Сърбия. Освен това, идеологията на македонизма впрегна комунистическите партизани в собствените си “национално-освободителни борби” в периода 1941-45г. и така го циментира в съзнанието на хората като борба срещу “бугарскиот фашистички окупатор”.
5. Македонизмът като идеология всъщност стъпва на великосръбските митове, преувеличени до гротеска. Българите са татари, монголи, които са се настанили в земите на южните славняи, които са изначално сръбски племена. Расисткия подтекст е, че татарите и монголите са по-низша раса от небесната сръбска нация, която е избрана да властва над целите Балкани и да наследи Византия – от Адриатика до Черно море и от Дунав до Егейско море. С тази идеология сърбите се превърнаха в едни от най-големите военнопрестъпници на 20 век със зверства спрямо българи, унгарци, хървати, босненци и албанци. Към тази теория историчарите в БЮРМ добавиха собствения си произход на най-древен народ на света със “77 хиляди години корени” и “23 века собствена история”, която включва всичко, което се е случило в радиус от хиляда километра около Скопие в от библейски времена до днес. От Александър Македонски, до Самуил и всички възрожденски и революционери – всички са македонци, а в самата България живеят….пак македонци, но “одродени” и побългарени. В обърнатата с хастара навън македонска представа за света цялата история си е стройно подредена, просто името българи е заместено с “македонци”. Българите са татари и натрапници, а македонците са автохтонно, местно население откак свят светува. Българската нация е измислена от руснаците, за да навредят на турците и т.н. и т.н. Всевъзможни теории на конспирацията, които имат за цел да направят една смехотворна малка държава крайъгълен камък в световните дела. Македонизма замени като идентичност югославизма, който беше налаган от Тито като модел на съжителство между различните религии и етноси в бивша Югославия и де факто умря заедно с него, за да се събудят всичките призраци от миналото.
6. Люпчо Георгиевски направи една прогноза, която изглежда плашеща и реално близка – албанците вече са възприели идеята за завладяване на цяла Македония, като броят на родените деца в последните години твърдо е с техен превес спрямо македонците. Така докъм 2025-2030г. те могат и да са мнозинство, като се има предвид и заселилите се от Косово и подкрепата, която имат от официална Албания. Самият Георгиевски беше свален от власт с активното участие на Запада, който беше недоволен от твърдия отговор на правителството му спрямо терористите от АОК/УЧК. В идеята на американците за мултиетнически общества албанците бяха печелившия етнос, след като си бяха извоювали и ореола на жертви на Милошевич. Близнаците още бяха на мястото си в Ню Йорк, ислямския тероризъм изглеждаше далечен, и славата на шиптарите като трафиканти на дрога, органи и хора все още не беше доказана.
7. Помолен да направи оценка на българо-македонските отношения, Георгиевски посочи като основа на тях пасивността на България и неприемането на про-активна политика, от страх България да не бъде обвинена в намеса във вътрешните работи на Скопие (нещо в което редовно я обвиняват). Според бившия македонски премиер най-ползотворните моменти в двустранните отношения са били по времето на премиерите Филип Димитров (когато България призна Македония като държава) и Иван Костов (когато България реално подкрепи Македония по време на Косовската криза и после по време на албанския бунт). В останалото време българската политика към Скопие се люлее между “братя” и “предатели-сърбомани”.
8. България няма много козове, ако заплашва сегашните властив Скопие с липса на подкрепа за НАТО и ЕС. Просто гръцкото вето изглежда непоклатимо от всякаква българска политика и когато Борисов за пръв път заплаши с вето, скопските официози излязоха със заглавия “бугарите влезнаа во грчки обувки”. Ясно и просто – в Скопие не считат България за фактор, който може да им помогне за НАТО и ЕС. А и не е много сигурно, доколко УДБА, която владее македонския политически живот би искала Македония да влезе в НАТО и ЕС. Тече план на повторна сърбизация на Македония и изказването на сръбския президент Николич, че “Каймакчалан е южната врата на Сърбия” не е случайно. Просто в Белград и Атина работят за да възстановят общата граница помежду си, което минава през блокирането на Македония за НАТО и ЕС. Българската дипломация и външна политика трябва да работи срешу този план, както и да осветли ролята на Белград и Атина в него пред останалите страни от НАТО и ЕС. На Белград трябва ясно да се покаже, че Сърбия би се присъединила към ЕС само след Македония и само ако спре да бъде проводник на руските интереси на Балканите.
9. Стигаме и до големия играч в малките балкански крамоли, които в момента имат адрес Каймакчалан, но които всеки шест месеца или една година придобиват нов тласък. Миналата година руският външен министър Лавров хвърли медийна бомба, като заяви, че България и Албания се готвят да окупират и да си поделят Македония. Това беше лека хибридна атака в разгара на протестите срещу правителството на Груевски през 2015-та година, която просто имаше за цел да отвлича вниманието от действията на Русия в Украйна. Балканите отдавна се използват от Русия като тестов полигон за антизападна пропаганда, твърди и тази статия. Целта на Русия е да се представи за влиятелен съюзник и свръхсила и да покаже, че е в състояние да контролира процесите и да налага вето на тези, които не са и изгодни. Именно затова гневната реакция на Москва към поканата на НАТО за Черна гора е лесно обяснима, както и подкрепата на Москва за референдум в Република Сръбска в Босна, който се разглежда като прелюдия към независимост. Последното нещо, което Москва, а и Белград искат да видят, е една Македония, която стабилно върви към ЕС и НАТО.
10. Точно поради тази причина, българската политика към Скопие трябва да следва прагматични ориентири, като темите, по които имаме различие с македонците трябва да се оставят настрани, а не да затормозяват диалога. България се нуждае от магистрални и железопътни връзки със Македония при Крива Паланка, Делчево и Струмица, плюс още едно-две КПП-та. Тези магистрални и жп-връзки трябва да свързват България и с албанските пристанища Дуръс и Вльора, което неимоверно би увеличило товарооборота, пътникопотока, и би направило много повече хора между Бургас и Дуръс част от една печеливша стратегия на интеграция. България би могла дори да предотврати (с помощ от ЕС) един бъдещ неизбежен конфликт между македонци и албанци, предсказан от Любчо Георгиевски, и да впрегне тази държава с близо 25% безработица в една позитивна спирала на развитие. За тази цел разбира се е необходима и тотална преоценка на ситуацията в София, както и дълбоки реформи в България и Макеодния, които да оставят сегашните управляващи в двете страни в историята и да издигнат нови фигури, които да “поведат хорото”.
11. България може да потърси и да намери подкрепа за изолацията на Сърбия в лицето на Румъния, която също е изнервена от руските действия и заплахи в Черно море и Молдова. Между другото, ситуацията в Молдова е огледална на тази в Македония – една изкуствена държава, създадена от СССР за да раздели румънците и по-лесно да ги асимилира, като използва името на историческото Молдовско княжество. Така се създават молдовска културна идентичност и молдовски език, за които днес се твърди, че са различни от румънските. България може да опита да повлияе на българите и гагаузите в Молдова да се отнасят по-благосклонно към ЕС и Румъния, за разлика от сегашните им про-руски и сепаратистки настроения. Румъния може да получи подкрепа от София за да действа в Молдова (вкарване в ЕС и НАТО), а България да получи подкрепа от Букурещ за действия в Македония (вкарване в ЕС и НАТО).
12. България трябва активно да лобира за интеграция на македонската армия в НАТО и да предложи на Скопие и Тирана да поеме въздушната им охрана – т.нар. Air Policing. Това едва ли би било много по-скъпо от сегашната ситуация (територията на двете страни е равна на половин България), а македонците и албанците да поддържат оперативни летища, както и да правят годишни вноски за тази охрана, а техни военни летци да летят с български самолети – форма на военно сътрудничество, невиждана до този момент на Балканите. Това вероятно би имало и подкрепа на големите съюзници в НАТО, главно американците, и за България ще е по-лесно да договори политическа и военна помощ, главно за авиацията си.
13. Прословутите български паспорти за македонци. Това стана твърде доходен бизнес за разни чиновници и трябва да бъде прекратено. Даването на гражданство на македонци трябва да става след деклариране на български произход и клетва пред българското знаме, заснети на видео, което после да се намира в интернет. В момента голям брой хора декларират български произход, защото знаят, че това ще си остане в папките на някоя агенция и никога няма да им се наложи да разкрият това в БЮРМ. Ако някой се срамува от българското си потекло и не желае да го заяви пред камера, няма нужда да притежава български паспорти. Освен това, може да се въведе преходен етап на натурализация, в който желаещите български документи да имат право да живеят и работят в България, без да имат гражданство. Самият Люпчо Георгиевски посочи три причини на хората да имат български документи – български произход и съзнание, желание да имат стабилен изход от напреженията с албанците в Македония и чисто икономически мотиви – да могат свободно да пътуват и да работят в Европа. Тези причини са резонни и оправдани, просто България трябва да извлече максимална полза от ситуацията и да прекрати бизнеса и търговията с паспорти – националната сигурност го изисква. Това важи и за даването на документи на граждани на Русия и Турция, които вече търсят изход от техните авторитарни страни.

Тук ще изброя в кратък вид моите причини да гласувам за Трайчо Трайков на предстоящите президентски избори. Сравнявам го само с други силни кандидатури, затова няма да спомена маргинални, комедийни и откровено малоумни фигури като Жорж Ганчев, Веселин Марешки, Велизар Енчев, Владо Кузов, евентуална османска кандидатура на партията на Местан/Ердоган, както и евентуален опит на Гоце Първанов да погази Конституцията. Списъкът не е изчерпателен и не претендира за такъв – може да се добавят и други точки.

1. Трайков е автентичен десен кандидат. Няма нужда да обяснявам защо не считам ГЕРБ за дясна партия, а лидерът и за десен политик. В последните две години в желанието си да угоди на всички Бойко Борисов така силно залитна вляво, че честно казано намери истинския си електорат там – сред хората на АБВ и БСП. В момента няма нормални дясномислещи хора, които да припознават ГЕРБ за дясна партия, а Борисов за десен лидер. Дори и ЕНП го знаят. В този ред на мисли – Румен Радев е по-голяма конкуренция за (не)известния кандидат на Борисов в битката за Дондуков 2.
2. Профилът на Трайчо Трайков е близък до моя и на повечето хора, които познавам и които всекидневно изкарват БВП-то на България с труда си. Профилът на пенсиониран летец, прекарал на практика целия си съзнателен живот в казарма (както Радев) не ми импонира по никакъв начин.
3. Ясната външнополитическа ориентация на Трайчо Трайков към ЕС и НАТО отговаря на моите виждания. За сметка на двусмислените послания на Румен Радев и Бойко Борисов в посока Русия, които могат да се четат и като отстъпление от про-западния курс, който София би трябвало да има в сегашното геополитическо противопоставяне между Запада и Русия.
4. Трайчо Трайков показва по-голям капацитет да навлезе и да се запознае компетентно с военните дела и армията, отколкото Румен Радев има капацитет да навлезе в ролята на цивилен президент, който разбира и съзнава мястото на тази институция при разделението на властите, правосъдието и баланса между центровете на сила вътре и извън страната.
5. Трайков очевидно не е кандидатура на СДС и Божидар Лукарски, което е отлична новина. След времето, в което Пламен Юруков играеше странната си игра, днес и Лукарски явно зае ролята на подводна мина на Борисов срещу силна дясна кандидатура. Добре, че опитът му да противопостави и да предизвика интрига между Трайчо Трайков и Гроздан Караджов не успя.
6. Трайчо Трайков е човек, който очевидно може да казва НЕ. Това знае най-добре самия Бойко Борисов, който се сблъскваше с мнението на своя икономически министър всеки път, когато се опитваше да заеме нова, обтекаема поза по енергийни въпроси с адрес Москва. Признанието му, че “Трайков е най-голямата ми грешка като премиер” е всъщност комплимент за кандидата на десницата.
7. Необходимо е Борисов да получи ясен знак от избирателите, че управлението му е провал. Доколкото този ясен знак през 2016-та са изборите, то мнозинство гласове за Трайков ще са отличен повод и правителството на Борисов да подаде оставка (ако той спази обещанието си за това, разбира се).
8. Трайчо Трайков не е показал склонност да дезертира и катапултира, каквато наблюдаваме в Борисов (февруари 2013-та) и Радев (август 2016-та).
9. Трайчо Трайков президент е вариант, в който шайката на Гоце и останалите русофилски формирования ще получат оглушителен шамар от гражданското общество.
10. Който и да е кандидатът на ГЕРБ, очевидно е, че това ще е човек, който ще отговаря на принципа “и магаре може да е, щом го е посочил Борисов”. Ще се разчита и на машинациите на Цветанов по места и на купения цигански вот, за да бъде постигната изборна победа и магарето да стане президент. Това обаче е обидно за всеки човек с IQ над средното.

Честно казано, нямам идея кой съветва Борисов да се държи по този начин, но в последния месец и половина сервилността и угодничеството му към Анкара станаха повече от унизителни. Едва ли е толкова глупав, че да не осъзнава, до какво води подобно поведение – до нови и нови ултиматуми и отстъпки и така докато няма какво да дадеш – историята на България във втората половина на XIV век е показателна за подобен развой. Разбира се, нужно е човек да е чел поне малко история, да се образова и да търси източници на сведения, вместо да се гордее с единствено прочетената книжка на Карл Май и да бие дузпи в уговорени мачове.

Ето резюме на тежките издънки на Борисов, които освен неговата, увреждат непоправимо и репутацията на България, която той е завзел под формата на премиер.

• Предаването на Абдуллах Бююк – действие, което самият той призна, че е незаконно, и което не е направила нито една друга страна. Това превърна България в турски вилает – поне в сферата на правосъдието.
• Изявленията му в угода на Анкара и против Брюксел и ЕС, особено искането му ЕС да свали визите за турци. Това може да се охарактеризира като малодушие, липса на визия и откровено малоумие, за което Борисов тепърва ще жъне негативи – за съжаление не само в лично качество.
• Посещението му в Анкара, което е образец на провал за премиер на независима държава, член на ЕС – отиде там за да присъства наред с други африкански и азиатски диктатори на откриването на мост с името на един от най-жестоките и кръвожадни турски султани, после се снима в угоднически пози с наследниците на този султан и прие да изпълни всичките им условия единствено в името на това да не се налага да се раздели с властта си.

Практически няма друго обяснение за поведението на Борисов, освен че Ердоган го държи за заложник и то в лично качество. Всяка заплаха с бежанци към България може да бъде туширана с около дузина законни и още толкова незаконни мерки. На противниците на прилагането на сила към мигрантите може да се изтъкнат аргументи като липса на капацитет за прием, заплаха за вътрешната сигурност и ред и липса на желание в по-голямата част от населението да ги вижда на българска територия. Това дава право на България включително и да употреби сила и оръжие, за да не допуска хора, които са нападателни и агресивни. Определението е на МВР. Разбира се, тук правосъдието е пленено по същия начин, по който Борисов е държан от Ердоган и просто не предприема нищо срещу мафията, чийто нов бизнес е превозването на бежанци.

Това налага извода – Борисов и воденият от него ГЕРБ вече са заплаха за сигурността на страната и в паниката си и желанието да спасят собствените си кожи от възмездие и съдебно преследване са склонни да засилват рисковете за страната – нещо, което според тях скрива деструктивната им роля. Борисов все по-рядко се държи като премиер на държава, член на ЕС и НАТО, и все повече влиза в ролята си на квартален бандит, притиснат от по-големите айдуци до стената. Не може да потърси закрила в легитимни организации, в които членува, защото вероятно ще му бъдат зададени въпроси, на които той няма смислен отговор. Затова е избрал да шикалкави.

България записа най-слабото си представяне на Олимпиада и това беше повод за дълбокомислени коментари как държавата не помага и прочее. Всъщност, нивото и представянето е закономерно за развитието и демографията в страната – в България се раждат все по-малко деца, а от тях все по-малко избират активния спорт като начин на развитие. Условията за спорт често са такива, че се налага родителите да плащат големи суми, за могат децата им да спортуват и да се състезават, което просто отсява тези, които могат да плащат от тези, които не могат. И така – един сребърен и два бронзови медала, спечелени само от жени, показва една може би нелоша тенденция – все пак МВР вече има втори министър жена, може би скоро ще има и президент жена, явно жените се борят (в пряк и преносен смисъл) и успяват повече. Иначе, аз отдавна считам, че Олимпийските игри, особено тези, провеждани от диктаторски режими, нямат общо със спорта. Спортните делегации на страни като Русия, КНДР, Китай и др. приличат по-скоро на банда дрогирани зомбита, които са изпратени там с военна мисия, а не със спортни цели. Далеч по-смислени спортове като парапланеризъм, делтапланеризъм и още няколко въздушни спорта не са в олимпийската програма за сметка на такива спортове, като художествената гимнастика и фигурно пързаляне, които за мен са по-скоро танц, а и съдийството оставя голяма доза субективност. Проблем със съдийството има и в много други спортове, където странични наблюдатели “точкуват” отделните състезатели – видяхме подобни неща и в бокса, и в борбата, ще ги виждаме и за в бъдеще.

И все пак – нека видим успех или провал са един сребърен и два бронзови медала? На фона на похарчените за тази Олимпиада пари, сигурно са провал, но спорта не се мери само с пари. Може точно тази Олимпиада да мотивира десетгодишни деца да се заемат сериозно със спорт и след още 10-15 годии те да донесат десетки медали за България. Ако са в България, разбира се.

Нека видим и как се представиха някои съседи:

Хърватска – макар и не точно съсед, близка балканска страна, по-малка от България като население и площ. Пет златни, три сребърни, два бронзови медала.

Унгария – също не е съседна, но пък е малко по-малка като площ и с два милиона повече население (почти десет милиона), както и практически три пъти по-богата, измерено в БВП. Осем златни, три сребърни и четири бронзови медала.

Гърция – три златни, един сребърен и два бронзови. Явно гърците се справят по-добре, независимо от всичко.

Сърбия – два златни, четири сребърни и два бронзови. Сърбите имат изключително добро представяне и традиции в колективни спортове като водна топка, баскетбол и волейбол.

Грузия – също ни е съсед, точно срещу Варна оттатък Черно море. Два златни, един сребърен и четири бронзови медали.

Турция – един златен, три сребърни и четири бронзови медала. За страна с 80 млн. население, претенции за регионална и (почти) световна сила, 16-та икономика в света, това провал или успех е?

Румъния – един златен, един сребърен и три бронзови медала. Това определено не е Траяска Романия Маре, далеч са и от успехите на Чаушеску. Проблем?

Македония – три нули. Нула златни, нула сребърни и нула бронзови медали. Скопския министър на спорта (ако има такъв) вече би трябвало да е подал оставка и тя да е приета.

Всъщност меренето на медали е най-тъпото нещо. На тези от Олимпиади също. Дори и Русия да спечели всички, а САЩ нито един медал, това няма да промени факта, че повечето елитни руски спортисти живеят и тренират в САЩ и се връщат в родината си един-два пъти годишно. Няма данни за американски спортист да тренира в Русия. За китайската фабрика за шампиони, медали и допинг е писано много, тепърва има още да се пише за тях.

Няма никакво значение дали в Токио, Пьонгджан или Пекин (където са идващите олимпийски игри) ще имаме медали или ще сме с три нули като македонците. Докато масовия, училищния и детския спорт е в това състояние и 80% от населението не може да покрие елементарен норматив за ходене, тичане, плуване и т.н., всеки лев, похарчен за медали, е глупав и пропилян. Един олимпийски медал трябва да е резултат от широка пирамида спортуващи, които са излъчили най-добрия състезател в дисциплината помежду си. Това къде в България го виждаме?

Съботния палеж на Тютюневите складове в Пловдив е поредното доказателство за неща, които са известни от много време в България. След като премиерът може да погази законите и да предаде човек на Турция, след като предишното разрушаване на тютюнев склад с багери беше спряно не от държавата и община Пловдив, а от гражданите на Пловдив, то явно е, че беззаконието е повсеместно, със (съу)частието на Прокуратура и Съд.

Много стъпки водеха към този акт, след който може да се очакват и други – например събаряне на още знакови сгради и обекти във Варна, Велико Търново и Русе, които да паднат курбан на изискването за максимален РЗП, КИНТ и Кота корниз. Всеки може да изброи поне пет сгради, които в последните години се рушат, подпомогнати от бездействието на общини, за които строежа на нови съоръжения (зали, стадиони и т.н.) е по-доходно от опазването на културно-историческото наследство. Ето моите пет:

– фабриката на братя Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово – разположена в най-красивата част на града, до парка и водопада Сучурум, тази сграда е изоставена от началото на ХХI век да се руши и да падне.

– къщата на ген. Марков в Хисаря – уникална къща с голям двор в чертите на Крепостната стена на града, бивш детски санаториум, запусната поне от края на ХХ век.

– Синагогата във Видин – уникална сграда, изоставена от поне 40 години.

– Телеграф капия – уникална порта в центъра на Видин, била е за последно заведение в края на ХХвек, което е нанесло щети по фасадата и вътрешността и. Изоставена.

– Велико Търново – бивш хотел, който гледа към Царевец, на ул. Опълченска, в близост до хотел Янтра.

има и други примери в Балчик, Варна, Хасково, Мелник и др. градове, всеки може да добавя.

До престъплението в събота в Пловдив не би се стигнало, ако извършителите не бяха окуражени от бездействието на държавата в случаи като – Захарна фабрика в София, която е де факто разрушена, и хангарите на летище Божурище, които бяха сринати с булдозери от инвеститор “първи клас”. В момента в т.нар. Логистичен парк Божурище са се настанили един куп “нормални компании”, които просто легитимират с присъствието си извършеното престъпление. Летище Божурище, което като военно летище от Втората Световна Война и като спортно летище след това е подготвило хиляди летци и парашутисти, беше завъртяно в изключително гнусна схема от един човек с показателното име Свинаров. Същия този, чийто престой в армията се запомни с две розови БМВ-та.

След не повече от пет години, Тютюневите складове в Пловдив ще са минало, и на тяхно място ще има жилищен-мол-офис-център, в който същите тези хора, които днес протестират, ще ходят на шопинг, да работят и да живеят вътре. И с парите си ще обезпечат ресурса за следващия палеж.

Вчера присъствах на една интересна лекция, посветена на отминалия църковен събор на остров Крит, на която се чу думата “схизма”. Това, което си мислех и аз, се потвърди и от наблюдението на други хора – Кремъл използва православието като лост, който да вбие и да раздели членки на НАТО като България, Гърция, Румъния и Турция – като използва спрямо всяка специфичен хибриден подход.

На първо място – Москва и нейният патриархат имат непризната от никой друг амбиция да са водещи в “православния свят” и да подчинят Вселенската патриаршия на Кремъл. Това е нещо, което няма как да се случи, докато въобще идеята за християнство съществува и вероятно и в РПЦ го разбират, но продължават с тези свои амбиции. Това е и основната причина да пренебрегнат православния събор в Крит, защото той просто не отговаря на техните условия. Едно от тези условия е било да се промени йерархията на отделните поместни православни църкви, според която йерархия, БПЦ е много по-напред от Московската партиаршия. Българската църква е призната за Патриаршия още през 1235г., по Време на Второто Българско Царство, а Московското княжество успява да се сдобие с подобно достойнство за църквата си едва в края на 16-ти век.

Друг щекотлив въпрос за Кремъл е признаването на Независима Украинска Православна Църква, която би наследила и много от традициите на Киевска Рус като първата покръстена държава в тези земи и би занулила всички московски претенции за уникалност и изключителност. Едно признаване на УПЦ за патриаршеска от страна на Вселенската Патриаршия е неизбежно във времето и ще бъде гигантско поражение за православните фундаменталисти в Москва. Затова, дори намекът, че подобно признание може да се случи е довело до остри думи и физически заплахи от страна на руския патриарх Гундяев към вселенския Вартоломей. Като се има предвид миналото на Гундяев, както и на целия руски клир, както и способноста на Кремъл да премахва противниците си, тези заплахи могат да се разглеждат сериозно. Това разбира се едва ли ще отмени признаването на УПЦ за независима – може единствено да го отложи във времето.

Тук за нас като българи е тревожна ролята, която играе БПЦ и българския клир, съставен почти напълно от доносници и кадрови офицери на ДС (както и руския, например). Обтегнатите отношения с Вселенския патриарх идват и по тази линия – на една от срещите Вартоломей в прав текст е заявил на българската делегация, че те убиват православието в България. Факт, с който трудно може да не се съгласим – с действията си (само си припомнете изцепките на Николай Пловдивски) родните клирици отвращават все повече миряни, на фона на рушащи се и тънещи в забрава цървки и манастири. Няма да е далече времето, в което БПЦ ще стане просто “една старостилна секта”, ако мога да цитирам един експерт в областта. Към това я води и подчиненото и положение спрямо Москва, нещо, което дори Сръбската православна църква избягна. В църковните среди открито се говори за българите, които са марионетки на Москва в задаващата се схизма.

Поведението на РПЦ имаше и друг ефект, според запознати – гърците, за пръв път от падането на режима на полковниците, преосмислят отношението си към Москва. След събора в Крит в гръцката преса се появиха за пръв път понятия като “хибридна война” “марионетки на Кремъл” и “руска заплаха”. Спадът в подкрепата за СИРИЗА също е видим в тази връзка. Така неумелия ход на Кремъл може да накара Атина да осъзнае това, което за Източна Европа е реалност от десетилетия. Фактът, че Путин си позволи от Атина да заплаши Румъния (православна страна) с ракети заради ПРО също не допринесе за православния му имидж на “миротворец”, а Гърция не е щастлива от нейна територия да заплашват съюзниците и в НАТО. Не на последно място – Путин не е имал разрешение от Вселенската Патриаршия да ходи в Атон през май, имал е подобно за месец септември. Атон е територия на Вселенската патриаршия, която макар и под гръцка юрисдикция, все пак има известна автономия. Безпардонната визита на Путин без покана е все едно нахлуване в чужда страна – нещо, в което Кремъл има доста опит. Гърция не би могла да откаже подобна визита без скандал, нещо, което Ципрас не би искал, но в момента Вселенската партиаршия и правителството в Атина не са в най-добрия си период – пак благодарение на руските интриги.

Най-голямата въпросителна разбира се е – дали РПЦ и нейния предводител Гундяев ще имат наглостта да организират паралелен, хибриден православен събор в окупирания полуостров Крим. Говори се за подобно начинание, което ще се случи през септември или октомври и от БПЦ ще се очаква коленопреклонно да се яви там. Ако правителството не реагира остро на подобна инициатива, ченгетата в Светия Синод като нищо биха се забъркали в схизма на страната на еретиците – ход, който ще има съдбовно значение за съдбата на православието в България.

Групата мотористи, титулуващи се “Нощни вълци”, дойде в България, сътвори провокациите и хибридните си послания и си замина. В случая обаче по-интересни са местни фашистки организации като БНО Шипка и други подобни, титулуващи се “патриотични” и пълни с маргинализирани типове, търсещи спасение от самотния алкохолизъм във вербално и физическо насилие срещу по-слаби от тях. Отвреме-навреме попадам на профилите им във Фейсбук, които ме разсмиват с идиотията си, особено възванията на фамозния “подп. Валтер Калашников, позивна Кабул”.

Това щеше да е смешно, ако не видяхме колко лесно могат да се активират отвън едни глупави чичаци с камуфлажи и да налетят да бият беззащитни хора. По същия начин през 1941г. едни маргинали, съставени от градски и селски отрепки, формирали шумкарски чети и ремсови бойни групи с цел тероризъм и бандитизъм. Потърсете в интернет имена като Раденко Видински, Славчо Трънски, Лев Главинчев, Георги Боков, Иван Буруджиев, Виолета Якова, Владо Тричков, Цола Драгойчева, Антон Югов, Тодор Живков и който друг комунистически деец се сетите и ще видите, че по времето на Царство България те са били това, което са сегашните “патреоти” – лузъри, загубеняци и маргинали с криминални наклонности. Включването им в шумкарски чети и бойни групи им дава възможност да извършват убийства на невъоръжени хора в гръб, нападения на мандри и най-големият им героизъм – нападение и убийство на ранени немски войници в санаториума при Жабокрек, нещо с което Сергей Станишев се гордее все още.

Веднага след 9 септември 1944г. под сянката на окупационната съветска армия, шумкарите слизат от горите и овладяват властта. Следват дни и нощи на пълен произвол и безнаказани убийства. Всеки шумкар с поне малко власт и оръжие се е считал за длъжен да мъсти и безчинства срещу когото намери за нужно. В сградата на Дирекция на милицията на Лъвов мост са докарвани с камиони хора, които са били пребивани до смърт в подземията, а после извозвани с камиони и заравяни в общи гробове. Цялото това беззаконие добива такива размери, че с нарочна заповед на министъра на вътрешните работи (доскорошен шумкар) Антон Югов се нарежда да се спрат безразборните убийства и да се остави тази работа на т.нар. Народен съд, който ще придаде на изтреблението леко “по-законова форма”. В едно от последните си интервюта, което не можах да намеря като линк, Мирчо Спасов е попитан за тези убийства и той с ехидна усмивка заяви – “еми такива беха времената”. Аз лично знам за човек по прякор Бункера, родом от селата около Земен, който през есента на 44-та година е извършвал екзекуции на свещеници от Рилския манастир. Знам го, защото този същия се е хвалил за деянията си пред дядо ми, преди да полудее. Всяко село и град имат подобни истории на жестокост и кръвопролития, извършени от българи срещу българи по заповед или с мълчаливото одобрение на Москва.

Сега си представете какво би било, ако отрепките от БНО Шипка вземат властта, с помощта на руски-рокери-зелени-човечета или каквато външна сила се сетите. Същите камуфлирани и подпийнали чичаци, които ритаха паднали хора, ще имат и оръжие и власт да го използват. Ако се чудите как е изглеждало това от друга гледна точка – потърсете в интернет информация за капетан Драган Василкович, Желко Ражнятович – Аркан, Френки Симатович, Ратко Младич, Милорад Улемек – Легия, и вижте деянията им в Хърватска, Босна и Косово. Работници от автомивки (като фамозния донбаски опълченец Моторола), охранители на паркинги и пенсионирани фатмаци ще се разпореждат с живота, имуществото ви и с близките ви.

Мутри, като биячите от Околовръстното (единия от които доказано е бил при сепаратистите в Донбас) и други подобни криминални елементи, за които Путин е просто гранде капо ди капи, с радост ще се включат във всевъзможни кланета и престъпления – моделът се видя в бивша Югославия и в Украйна.

И най-голямата “изненада” – в редовете на МВР и ДАНС има достатъчно симпатизанти на русофилието, Путин, нощните вълци и т.н., за да сме сигурни, че много е вероятно да откажат да изпълняват дълга си да защитават България и просто да преминат на руска служба – точно както еничарите от украинския Беркут го направиха.

В тази ситуация, и липсата на визия и лидерство в т.нар. управляващи, явно се налагат мерки, които всеки сам да вземе за защитата на себе си близките си. Преди да са дошли “освободителите” на Дунав.

Резултатите от последния референдум във Великобритания не закъсняха – лирата поевтиня до рекордно дъно, от пазарите бяха изтрити едни около 100 млрд. паунда капитализация, петрола поевтиня и това е само началото. До голяма степен това, което предстои обаче, ще покаже и дали решението на британския народ ще стартира верижна реакция на разпад на ЕС, или просто съюзът ще преживее напускането на един от най-големите си членове и ще излезе по силен от това.

На първо място, следва да се отбележи, че в Шотландия, Северна Ирландия и Гибралтар вотът в полза на ЕС беше категоричен, което предвещава облаци пред бъдещето на Обединеното Кралство. В Северна Ирландия допреди 20 години се водеше нещо близо до гражданска война, ИРА взривяваше бомби в Лондон и положението не беше розово. Сега северноирландците казаха, че не искат граница между тях и Ейре, а Шин Фейн поставиха въпросът за обединение на Ирландия – след няма и 24 часа от края на референдума.

Друг проблем, още по-екзистенциален за бъдещето на Обединеното кралство като такова, може да се окаже Шотландия. Шотландците проведоха референдум за оставане във Великобритания, в който една от ключовите причини за гласувалите ЗА беше и оставането в ЕС. Това доведе до минимална преднина на желаещите да останат и сегашното положение може да доведе до потворен шотландски референдум и отделяне от Англия. Испания, която никога не е признавала суверенитета на Англия върху Гибралтар, поиска днес съвместно управление върху Скалата. Самите жители на Гибралтар, които макар да отхвърлят идеята за испански суверенитет, все пак гласуваха за оставане в ЕС и ако загубят икономическите си ползи от съюза с Британия, може и да помислят в посока независимост.

В обозримо бъдеще може да станем свидетели на четвърти развод в Европа за последните 30 години – след разпада на СССР, Югославия и Чехословакия, няма да е невероятно и Великобритания да остане спомен от пощенските марки. Всъщност съдбата на Югославия може да е до-голяма степен урок за Обединеното кралство – през 1990г. тази държава беше икономически най-добре стояща и с най-висок стандарт на фона на цяла Източна Европа, опустошена от комунизма и руската окупация. Въпреки многобройните си вътрешни проблеми, Югославия можеше да стане пълноправен член на ЕИО/ЕС още през 1995-та, заедно с Финландия, Австрия и Швеция. Вместо това, днес някои от отломките на Югославия още се борят за членство в един съюз, който вече намаля с един член.

Тук разбира се разводът на Великобритания с ЕС крие и рискове да засили центробежните сили в самия ЕС, които да доведат до Европа на две скорости и дори разпад на ЕС. Това може да стане, ако при предоговарянето на отношенията между съюза и Лондон британците сключат “сепаративни” договорки със Западните държави за сметка на членовете от Източна Европа и успеят да убедят холандците, германците, французите и т.н., че си заслужава да се разберат за сметка на поляците, българите, румънците и словаците. Това би бил краят на ЕС и началото на нова война – както го предсказа и Плевнелиев.

Може да помислим и в друга посока – доколкото сегашния вот “брекзит-бримейн” очерта ясно границите между млади и стари, както и изборите през 90-те години на 20 век в България позволиха на пенсионерите да направят голяма част от внуците си емигранти, главно гласувайки за неподходящи партии. Така и младите британци ясно пожелаха да останат в ЕС, докато дядовците и бабите им решиха да ги прецакат, заради пенсиите и страховете си. Не невъзможно, след около 20 години, когато Англия извън ЕС, граничи със ЕС на север и вижда просперираща обединена Ирландия през Ирландско море на запад, да пожелае отново да е част от Обединена Европа. Тогава сегашните млади ще са вече стари, а народната памет ще си спомня с носталгия как са пътували без визи чак до Слънчев бряг. В ЕС може да членуват вече около 40 държави и тогава Лондон да преговаря за членство с Прищина, Тбилиси и Кишинев няма да звучи невероятно.